Битоля/а/! Как хубаво звучи!
Разположен е в котловината Пелагония  /думи като песен, нали?/. На мен ми звучаха напевно и красиво!
През града тече още една красива, чиста и бистра река, река Драгор.

Сутринта на последния ден в Македония потегляме към Битола и Прилеп, но преди това се отбиваме до Билянините извори.
Дали да започна с легендата или да започна със снимките и личните ми преживявания и емоции?
Легендата е за любовта на "них...

Манастирът "Свети Наум" - това беше мястото, за което писах най-трудно и все го отлагах за "после".
Това е изключително място с изключителна енергия и се случват изключителни неща  /не се сещам за друга дума, която да приляга повече на то...

Струга за мен беше люлка на българщината, на нашето Възраждане, родното място на двамата братя Миладинови -  Димитър и  Костадин.
С много вълнение потегляме към Струга. Вълнението беше мое:).
Иска ми се час по-скоро да стигнем там, да се д...

След разходката с лодка по плиткото на Езерото /все пак споменът от "Илинден" все още не е забравен/ , хайде да си кажа направо - ползвахме лодката като такси:) слизаме на брега и се оглеждам за съвременна църква - денят е 21-ви май, пра...

Обещах малко ИСТИНСКА информация и ви я предоставям директно от омразната ми Уикипедия без никаква корекция само с малки съкращения:
"Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Република Македония и А...

Спряхме за малко отдих около манастира "Св.Богородица Перивлепта", нали?
Обещах да започнем отново от там, където спряхме.
Спазвам обещанието си:).

Охрид. Свързвам го с нашата история от векове ..., със Серафим Северняк и неговата "Охридска балада".
Но за мен не беше балада, а една поема - чиста, бяла, красива, истинска.
Това е градът, който заедно с Битоля ми "легнаха" на сърце.

Извинявам се за вчерашното си състояние, което може би не трябваше да правя достояние на всички, но това беше един вопъл, изтръгнал се от дълбините на душата ми ...
Сега ми се иска да си продължа разходката из Македония и да я споделя с в...

На 13 юли 1981-ва си отиде завинаги моята майка.
Не, не, не завинаги!
Остана в сърцето ми, в паметта ми като най-добрата майка, като най-доброто, което имам от нея.

 Наистина тези ми впечатления трябваше да бъдат отделно от общия "поглед" към Скопие.
За мен мястото е свято - тук, в двора на църквата е саркофагът на Гоце Делчев.
Гоце Делчев ... знаме и надежда на българския народ от преди повече от 10...

За мен едно от най-важните места, които исках да посетя непременно и задължително беше храма "Св. Спас" със саркофага на  ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.
През този ден в Скопие това беше основната ми мисъл и цел.
Покрай това видях и заснех много други неща -...