Охрид. Свързвам го с нашата история от векове ..., със Серафим Северняк и неговата "Охридска балада".
Но за мен не беше балада, а една поема - чиста, бяла, красива, истинска.
Това е градът, който заедно с Битоля ми "легнаха" на сърце.
Пристигаме рано, но все пак привечер.
Този път не сме в многозвезден хотел, а в едно много приятно студио в малко, частно хотелче, което задоволява абсолютно всичките ми критерии за добро настаняване.
Тихо, спокойно, приятно, уютно и много чисто!
"Чисто" - това е думата, която ще използвам много често.
Снимах го на другия ден, но ще ви го покажа още сега:



Оставяме багажа и веднага се отправяме към Езерото - нямам търпение да го видя!
На предвечерната светлина изглежда златно!
Златото от небето е слязло в Езерото и небе и вода се сливат в едно:





Първите ми впечатления са отлични!
Много чиста вода, дори на сумрачната светлина се вижда - правя няколко снимки, снимат ме и мен:) да се вижда все пак, че "Аз бях тук":))).
Това ще са снимките на Езерото в постинга за Охрид. Смятам да направя отделен за това вълшебно Езеро.
Сутринта рано /е, не чак толкова рано все пак:)))/ излизаме да разгледаме този бял град, който на места ми приличаше на нашия Търновград - с къщите "накацали" амфитеатрално, с атмосферата и настроението, което ми създаде ...
Охрид е признат за световно културно наследство една година след признаването на Охридското езеро за световно природно наследство и се намират под егидата на ЮНЕСКО.
Хората му знаят как да се грижат за него - пазят го, развиват го, реставрират го, грижат се него ...
Не видях дори една изхвърлена хартийка! През няколко метра има места за отпадъци, които със синия си цвят крещят да бъдат използвани.
Видях само един фас с червило, изхвърлен на крайбрежната алея, но се оказа, че пред нас има българска група туристи ...
Първата ми снимка е поглед към Езерото, част от града и манастира "Св. Наум" - гледката е изумителна на фона на приятното време и настроението, което ме е завладяло:



Ето и първата снимка от "накацалите" охридски къщи:



Искам да ви покажа и малко снимки от брега, преди да се отправим на обиколка из града.
Правя уговорка, че не съм посетила много от най-посещаваните туристически обекти - имах си моя програма, но няма да ви ощетя:))) все пак разходката си струва, за да ме последвате:))) -





Тези снимки ги слагам заради "синьото", което е на всеки няколко метра:



Виждам и две дръвчета, които ме впечатляват с вида си - красиви и нестандарти или може би точно затова са красиви, защото са различни:





Не знам дали ще имате търпение и желание да ме следвате в разходката ми, но за мен този охридски ден ще си остане незабравим!

Още малко снимки от крайбрежния парк:







Тази снимка я слагам заради македонското знаме. Както ви казах няколко пъти, то е навсякъде и е НОВО и ЗДРАВО, с ясни цветове ...


 
Тук малко ми запричва на Гърция, но си е Охрид:))) -



Много са снимките с добре поддържания парк, но има и други, които ми се иска да споделя с вас.

Видях и снимах пак тук, в крайбрежния парк паметник на св. Климент Охридски - много ми хареса, защото беше такъв, какъвто аз си го представям: вглъбен, отдаден на делото си ... В лявата ръка държи манастир или, както аз си помислих - държи Охридската книжовна школа.
Направих неволно сравнение с неговия паметник в градинката пред Софийския университет. Когато децата ми бяха малки и им обяснявах кой е Климент Охридски, малкият ми син ме попита защо държи два сладоледа в ръцете си ...
Тези "сладоледи" би трябвало да са факли, според мен, но как да обясниш приликата на факлите със сладоледа на едно малко дете?
Тук това не се налага - просто се вижда какво държи Климент Охридки - вижте:






Тук наблизо е и паметникът на светите братя Кирил и МетодиJ:



Чувам българска реч и се натъквам на група български туристи с провоспособен македонски екскурзовод. Чувам думите:"Добро, дека ВАШИОТ цар Борис ни пратил НАШИОТ Климент ..." и по-нататък не искам да слушам.
Тръгвам си по моя маршрут, който не знам къде ще ме отведе.Обичам закътани  улички и не толкова популярни забележителности.
За мен тук, както и във Велико Търново всяко камъче е история.

Туризмът е бизнес - предлагат се соби и апартамани:



Избирам си такива улички:



Натъквам се на такива красиви за мен места:





Откривам една малка стара църквица, която като повечето тук не е действаща, но в двора има строителни работници, които зидат нещо и вероятно скоро ще довършат външнияй вид.Посрещат ни добре и не ни пречат с нищо, както и ние на тях:))).
Църквата е "Мали Свети Врач" и е от XIV век, която също е обявена за паметник на културата /на паметната плоча в ляво пише точно това/ - дворът е с много цветя и е поддържан грижливо и бих казала с любов:









Отражението в прозореца ме очарова:



А тази нишичка със стомничката ме умили:



Не ми се напуска това красиво място!
Но все пак тръгвам, за да се спра след няколко метра отново. Спират ме тези ириси и ароматът на рози:



Видях и улових и това, което ме накара да се умиля още повече, но и да се замисля за живота въобще:



Тръгваме по една стръмна уличка и много стъпала. Слънцето вече напича, но все още е много приятно за нашата разходка.
Отново ме спират разни на глед "дребни" неща, без които светът и животът ни биха били скучни и безцветни:







Продължаваме лежерната ни разходка, която би трябвало да е малко по-ангажирана от моя страна, но какво да правя като се радвам на всяко цъфнало цвете или зашумен старинен кръст?
Маковете са ми любими и не мога да ги подмина с "мълчание".

Снимам една сграда, която ми харесва, но няма кого да попитам за миналото й предназначение /има и храм до нея/:





Още един паметник на св. Климент - тук държи в ръката си свитък. Зад оградата вероятно има училище, съдейки по баскетболните кошове:



Стигаме до една голяма, старинна църква. Оказа се, че това е една голяма, много стара и уникална църква - "Света Богородица Перивлепта", което прочитам на входа. Сега се казва "Св. Климент" - след като тук са пренесени мощите на Св. Климент през XV век. А църквата е на близо 1000 години!!! Строена е в края на XIII век !!!
Посетителите са много. Трудно ми е да се добера до входа и се отказвам с нежелание, но не обичам "стълпотворенията".


Снимам, каквото мога, каквото ми харесва и каквото успявам отвън:



И тук "кипят" строителни работи. За разлика от Скопие обаче, тук "наблягат" на старините - все пак Охрид е СВЕТОВЕН паметник на културата - като нашия Несебър ...
Няма да правя сравнения и да си мисля за Национална доктрина, идеал и стратегия ...
Макар това да ми се "върти" непрекъснато в главата и сравненията сами да ми се "набиват" в очи ...
















Май прекалих с "натоварването", а?:)
По принцип дългите постинги ме уморяват и дотежават, както моите така и другите, а днес се "забравих" в онзи Охридски ден и прекалих.
Ще завърша постинга тук, макар разходката да е все още до "половината".
Но докато сме все още в манастира ще завърша с една надгробна плоча на Охридския митрополит МетодиЙ /не J/ , споминал се скоропостижно в Солун през 1909 година  /на мен ми се стори малко мистериозно, но само на мен/:



Утре, живот и здраве ще продължим точно от тук, където свършваме сега.