Постинг
26.07.2011 19:15 -
МАНАСТИРЪТ "СВЕТИ НАУМ"
Манастирът "Свети Наум" - това беше мястото, за което писах най-трудно и все го отлагах за "после".
Това е изключително място с изключителна енергия и се случват изключителни неща /не се сещам за друга дума, която да приляга повече на това място/!
Поне за мен беше така и наистина ми се случиха чудни случки.
Ще ви ги разкажа, а вие ми кажете дали са изключителни или само чудни.
Аз си мисля, че са и двете ...
Преди да влезем в манастира минаваме през един дълъг "шпалир" от сергии и сергийки с разни неща.
На връщане си купувам една икона и една гравюра с Манастира. Купувам си и бурканче "Шумков" /горски/ мед. Но това е на връщане...
Още след като извървяхме през "шпалира", се "срещаме"със статуята на Свети Наум, която е издялана само за едЪн дАн:
После стигаме до една красива водна каскада - направена от човешки ръце.
Снимах от различни ракурси, за да се види красотата:
После отидох да си купя свещи, които да запаля в параклиса "Св.Петка", който е извън манастира и шишенце за светена вода, която си тече от аязмото...
Свърших си "работата" и тръгнах към параклиса.
Нямаше никакви, ама никакви хора, дори и моите спътници /вече бяха станали трима:)/ ги нямаше.
Застанах на входа и се прекръстих преди да вляза.
Не можах да вляза - в момента, в който се прекръстих в храма се появи една синкава светлина, като от луминисцентно осветление. До тук бях спокойна. Не го приех като нещо неземно, докато от вътре не се чу песнопение на черковно-славянски език.
Аз съм смела по природа, но тук краката ми се подкосиха.
Нямаше никого наоколо - само аз, светлината и песнопението...
Не смеех да мръдна. Стоях като вкаменена.
Минаха двама души - мъж и жена, които се оказаха българи и аз ги помолих да дойдат до мен, за да видят и чуят чудото.
Мъжът изруга, че сигурно е някаква шмекерия, измислена от поповете за повече пари. После и двамата ми казаха, че не чуват и не виждат нищо. Но как?! Аз виждах и чувах!
Тръгнах с тях без да се обръщам, а песнопението се засили и ме съпроводи до каскадата.
Не знам как влязох през входа на манастира. Не знам как съм изглеждала, когато се събрахме с моята "групичка", но и тримата ме попитаха да не ми е лошо.
"НЕ" - само кимнах.
Всичко ми е като на сън след това.
Не знам дали беше истина или"шмекерия", но мен определено ме разтърси!
После ми се случиха още две неща, които на другите не се случиха ...
Затова се питам това чудо ли беше или нещо друго?
Затова и постинга го оставях все за "после"...
Имам няколко снимки от манастира. Нe знам кога, къде и как съм ги направила:
Имам две снимки, които следват номерацията, но не знам къде съм ги правила /безспорно са от тук по номерацията .../. Все пак - вижте и тях:
После се появиха пауните, които донякъде успяха да ме "върнат на земята":
Другото чудо за мен беше мястото с мощите на Св.Наум.
Много хора имаше, но всеки си чакаше реда спокойно и без препиране. Тук успях да направя няколко снимки, докато долепя ухо до червения плюш, покрил сандъка /предполагам/ с мощите.
Три пъти долепях глава и на третия чух:"туп ... туп ...туп ..." - бавно и отмерено.
Никой друг от нашата групичка не беше чул това. После ми казаха, че съм чула собствения си пулс. Не, моят пулс е мек, а този беше пулс на мъжко сърце ...
И накрая бунара ...
Заставаш с гръб към него и през рамо хвърляш монета, за сбъдване на желанието, което предварително си намислил.
Бях си намислила желание, което е много тривиално за повечето хора, но за мен е от голяма важност!
Ако монетата падне в бунара - желанието ще се сбъдне.
Е, аз хвърлих моята, но не чух звук от падането й, а много силно ръкопляскане, което някак ме върна съвсем в реалността.
Ръкопляскаха на мен!
Монетата била паднала точно в средата на бунара!
Хората наоколо, повечето българи, ми казаха, че досега НИКОЙ не е "уцелил" бунара...
Последваха опити и от моите спътници. Нищо! Никой не успя да уцели ...
На излизане от двора на манастира снимах няколко неща, които ми харесаха и ме накараха да си помисля колко ли тайни знаят тези порти:
После минахме по сергиите - купих, това което съм изредила в началото. Купих и няколко юзчета и чаши с македонското знаме, което момчето много грижливо зави "ДА ГИ НЕ СКЪРШИМ". Оставихме ги в колата, до която бяха спрели още няколко български със софийска и една с пловдивска регистрация и се отправихме към лодката на бай Димитър, с когото предварително се бяхме уговорили да ни повози по Езерото.
До границата с Албания е само километър...
Отсреща , в Албания е Поградец, който е бил в границите на България ...
Моля бай Димитър да ни закара максимално близо до границата.
"До дека може, оти пуцат" - каза бай Димитър, който се оказа много разговорлив и светъл човек /със светла душа/.
Закара ни до "дека може ". Исках да снимам албанската застава, която се вижда като на "една ръка разстояние".
Но преди това Езерото:
Манастира на отиване към границата:
Опитах се да "докарам" заставата по-близо, точно над надписа ми е:
Тук бай Димитър прави ляв завой и се връщаме. Знае той "до дека" може!
Снимам Галичица през арматурните пръчки на лодката:
После ..."по коням" и ... отново в Охрид за последна нощувка.
Този постинг стана малко въз дъгичък, но не ми се искаше да го деля на части. Моля да ме извините!
Това е изключително място с изключителна енергия и се случват изключителни неща /не се сещам за друга дума, която да приляга повече на това място/!
Поне за мен беше така и наистина ми се случиха чудни случки.
Ще ви ги разкажа, а вие ми кажете дали са изключителни или само чудни.
Аз си мисля, че са и двете ...
Преди да влезем в манастира минаваме през един дълъг "шпалир" от сергии и сергийки с разни неща.
На връщане си купувам една икона и една гравюра с Манастира. Купувам си и бурканче "Шумков" /горски/ мед. Но това е на връщане...
Още след като извървяхме през "шпалира", се "срещаме"със статуята на Свети Наум, която е издялана само за едЪн дАн:
После стигаме до една красива водна каскада - направена от човешки ръце.
Снимах от различни ракурси, за да се види красотата:
После отидох да си купя свещи, които да запаля в параклиса "Св.Петка", който е извън манастира и шишенце за светена вода, която си тече от аязмото...
Свърших си "работата" и тръгнах към параклиса.
Нямаше никакви, ама никакви хора, дори и моите спътници /вече бяха станали трима:)/ ги нямаше.
Застанах на входа и се прекръстих преди да вляза.
Не можах да вляза - в момента, в който се прекръстих в храма се появи една синкава светлина, като от луминисцентно осветление. До тук бях спокойна. Не го приех като нещо неземно, докато от вътре не се чу песнопение на черковно-славянски език.
Аз съм смела по природа, но тук краката ми се подкосиха.
Нямаше никого наоколо - само аз, светлината и песнопението...
Не смеех да мръдна. Стоях като вкаменена.
Минаха двама души - мъж и жена, които се оказаха българи и аз ги помолих да дойдат до мен, за да видят и чуят чудото.
Мъжът изруга, че сигурно е някаква шмекерия, измислена от поповете за повече пари. После и двамата ми казаха, че не чуват и не виждат нищо. Но как?! Аз виждах и чувах!
Тръгнах с тях без да се обръщам, а песнопението се засили и ме съпроводи до каскадата.
Не знам как влязох през входа на манастира. Не знам как съм изглеждала, когато се събрахме с моята "групичка", но и тримата ме попитаха да не ми е лошо.
"НЕ" - само кимнах.
Всичко ми е като на сън след това.
Не знам дали беше истина или"шмекерия", но мен определено ме разтърси!
После ми се случиха още две неща, които на другите не се случиха ...
Затова се питам това чудо ли беше или нещо друго?
Затова и постинга го оставях все за "после"...
Имам няколко снимки от манастира. Нe знам кога, къде и как съм ги направила:
Имам две снимки, които следват номерацията, но не знам къде съм ги правила /безспорно са от тук по номерацията .../. Все пак - вижте и тях:
После се появиха пауните, които донякъде успяха да ме "върнат на земята":
Другото чудо за мен беше мястото с мощите на Св.Наум.
Много хора имаше, но всеки си чакаше реда спокойно и без препиране. Тук успях да направя няколко снимки, докато долепя ухо до червения плюш, покрил сандъка /предполагам/ с мощите.
Три пъти долепях глава и на третия чух:"туп ... туп ...туп ..." - бавно и отмерено.
Никой друг от нашата групичка не беше чул това. После ми казаха, че съм чула собствения си пулс. Не, моят пулс е мек, а този беше пулс на мъжко сърце ...
И накрая бунара ...
Заставаш с гръб към него и през рамо хвърляш монета, за сбъдване на желанието, което предварително си намислил.
Бях си намислила желание, което е много тривиално за повечето хора, но за мен е от голяма важност!
Ако монетата падне в бунара - желанието ще се сбъдне.
Е, аз хвърлих моята, но не чух звук от падането й, а много силно ръкопляскане, което някак ме върна съвсем в реалността.
Ръкопляскаха на мен!
Монетата била паднала точно в средата на бунара!
Хората наоколо, повечето българи, ми казаха, че досега НИКОЙ не е "уцелил" бунара...
Последваха опити и от моите спътници. Нищо! Никой не успя да уцели ...
На излизане от двора на манастира снимах няколко неща, които ми харесаха и ме накараха да си помисля колко ли тайни знаят тези порти:
После минахме по сергиите - купих, това което съм изредила в началото. Купих и няколко юзчета и чаши с македонското знаме, което момчето много грижливо зави "ДА ГИ НЕ СКЪРШИМ". Оставихме ги в колата, до която бяха спрели още няколко български със софийска и една с пловдивска регистрация и се отправихме към лодката на бай Димитър, с когото предварително се бяхме уговорили да ни повози по Езерото.
До границата с Албания е само километър...
Отсреща , в Албания е Поградец, който е бил в границите на България ...
Моля бай Димитър да ни закара максимално близо до границата.
"До дека може, оти пуцат" - каза бай Димитър, който се оказа много разговорлив и светъл човек /със светла душа/.
Закара ни до "дека може ". Исках да снимам албанската застава, която се вижда като на "една ръка разстояние".
Но преди това Езерото:
Манастира на отиване към границата:
Опитах се да "докарам" заставата по-близо, точно над надписа ми е:
Тук бай Димитър прави ляв завой и се връщаме. Знае той "до дека" може!
Снимам Галичица през арматурните пръчки на лодката:
После ..."по коням" и ... отново в Охрид за последна нощувка.
Този постинг стана малко въз дъгичък, но не ми се искаше да го деля на части. Моля да ме извините!
Вярвам ти, защото и на мен се случи, когато си тръгвах от Охрид.
Ти прочете пътеписа ми и сигурно те е впечатлил финала. На фона на чистото небе един облак изобрази истински балкански лъв, а зад него слънцето се усмихмваше, образувайки златен ореол на лъва. Беше толкова истинско, че колегите македонци, които ме изпращаха, признаха, че предзнаменованието е за мен...
Иначе в Охрид има много църкви, в които звучат песнопения на запис, дори когато няма хора...Но при твоя случай, околните не са чули нищо, или не са искали да чуят...Да, за небесните работи са нужни сетива.
цитирайТи прочете пътеписа ми и сигурно те е впечатлил финала. На фона на чистото небе един облак изобрази истински балкански лъв, а зад него слънцето се усмихмваше, образувайки златен ореол на лъва. Беше толкова истинско, че колегите македонци, които ме изпращаха, признаха, че предзнаменованието е за мен...
Иначе в Охрид има много църкви, в които звучат песнопения на запис, дори когато няма хора...Но при твоя случай, околните не са чули нищо, или не са искали да чуят...Да, за небесните работи са нужни сетива.
Благодаря ти, че ми повярва, Люба!
Все още не знам как да го приема - като чудо или като "шмекерия".
За мен си беше чудо, както туптенето на сърцето на Св. Наум и бунара.
Още като прочетох за твоя облак-лъв си помислих, че това е някакво знамение.
По повод на облака - преди няколко години, около 11 или 24 май не си спомням точно, но знам, че беше около датата на Св.Св. Кирил и Методий видяхме от колата един облак с формата на паче перо - точно такова, каквото го рисуват художниците в ръцете на Паисий. Всъщност аз първа го видях. Бяхме трима души в колата. Мисля дори, че остана в апарата на приятелката ми.
Небесни работи!
Поздрави и заповядай пак!
цитирайВсе още не знам как да го приема - като чудо или като "шмекерия".
За мен си беше чудо, както туптенето на сърцето на Св. Наум и бунара.
Още като прочетох за твоя облак-лъв си помислих, че това е някакво знамение.
По повод на облака - преди няколко години, около 11 или 24 май не си спомням точно, но знам, че беше около датата на Св.Св. Кирил и Методий видяхме от колата един облак с формата на паче перо - точно такова, каквото го рисуват художниците в ръцете на Паисий. Всъщност аз първа го видях. Бяхме трима души в колата. Мисля дори, че остана в апарата на приятелката ми.
Небесни работи!
Поздрави и заповядай пак!
Силен постинг, красиви снимки!... Мисля, че чудесата не идват "отгоре", а са вътре в нас... Когато човек силно вярва в нещо - може да го види, да го чуе...
цитирайЗдравей, Маринче!
Не знам. Нито съм очаквала, нито някой ми беше казал за това.
За туптенето знаех и умишлено то търсех, но тук ...
И защо само аз?!
Поздрави и до скоро!
цитирайНе знам. Нито съм очаквала, нито някой ми беше казал за това.
За туптенето знаех и умишлено то търсех, но тук ...
И защо само аз?!
Поздрави и до скоро!
Този постинг е може би най-хубавият от Македония. Прекрасни снимки: на каскадата, на манастира "Свети наум", на пауна, който е разперил опашка на фона на Охридското езеро.
Ние виждаме само снимките и интересния пътепис, а преживяванията ще ти останат завинаги в сърцето.
Благодаря, че сподели!
Приятна вечер!
цитирайНие виждаме само снимките и интересния пътепис, а преживяванията ще ти останат завинаги в сърцето.
Благодаря, че сподели!
Приятна вечер!
Всъщност стават чудеса убеден съм в това изпитал съм го!
Прекрасно представяне на манастира "Свети Наум"
Поздрави Катя!
цитирайПрекрасно представяне на манастира "Свети Наум"
Поздрави Катя!
magnoliya написа:
Този постинг е може би най-хубавият от Македония. Прекрасни снимки: на каскадата, на манастира "Свети наум", на пауна, който е разперил опашка на фона на Охридското езеро.
Ние виждаме само снимките и интересния пътепис, а преживяванията ще ти останат завинаги в сърцето.
Благодаря, че сподели!
Приятна вечер!
Ние виждаме само снимките и интересния пътепис, а преживяванията ще ти останат завинаги в сърцето.
Благодаря, че сподели!
Приятна вечер!
Благодаря ти, скъпа приятелко, че и тук си с мен!
Този постинг го написах най-трудно - все го отлагах, заради преживяванията, които имах.
Но там наистина е свято място. Макар туристическият бизнес да набира сили и смелост.
Пауните са 40 на брой. Имам много снимки с по няколко пауна на тях, но и при най-добро желание не мога да кача всички.
Все пак съм показала великолепието и "надутостта":))) на пауна.
Съжалявам, че нямам снимка на бай Димитър - лодкаря.Имам го само в клиповете.
Исках да покажа наведнъж всичко от този невероятен следобед, но е само малка част от това, което видях и преживях там.
Прегръдка за лека нощ и до скоро!
alexs написа:
Всъщност стават чудеса убеден съм в това изпитал съм го!
Прекрасно представяне на манастира "Свети Наум"
Поздрави Катя!
Прекрасно представяне на манастира "Свети Наум"
Поздрави Катя!
И аз съм убедена, че стават чудеса, Алекс.
Но защо точно на мен? Може би, защото вярвам в тях ли ...?
За Манастира може да се пише много, а и може да се покаже много. Но все пак отчитам и душевното си състояние.
Благодаря и на теб, че си с мен!
Поздрави и лека нощ!
Не всекиму е дадено да чува и вижда, Кате!:))
цитирайКатя, прочетох всичките ти постинги за Македония ококорена и със сърцетуп, но този направо ме разби! Благодаря ти за всички усмивки и за всички изронени сълзи!
цитирайРазгледах с голям интерес хубавия постинг! Благодаря ти, че ми обогатяваш познанията!:)
цитирайАплодисменти!
цитирайхаресах си няколко снимки... По колко ги продаваш?... :))
цитирайИма ги, стига да можем да отворим очите си. И - сърцата! Благодаря за този вълнуващ репортаж, а моментът, в който сте само ти, светлината и песнопенията, е толкова докосващ. От всички хубави снимки, уловили неповторими мигове, има една, до която ми се ще да се връщам - портата с тайните и светлината, бликаща Отнякъде.
Хубав да е денят ти! :)
цитирайХубав да е денят ти! :)
Няколко пъти чета споделеното от теб.
Ти с разказаното и представеното за манастира свети Наум ни докосна, а какво остава за теб самата, която си била там?
Със сетивата си доловила неща, които са чужди за много хора.
Обичта ти към българското, към онова, което витае там, останало от предците ни те е пренесло за миг в друго време.
Ти си се докоснала до един друг божествен свят, който пази духът български!!
Развълнува ме! Непременно ще намеря време да посетя тези български светини!
Поздрави, Кате!!
цитирайТи с разказаното и представеното за манастира свети Наум ни докосна, а какво остава за теб самата, която си била там?
Със сетивата си доловила неща, които са чужди за много хора.
Обичта ти към българското, към онова, което витае там, останало от предците ни те е пренесло за миг в друго време.
Ти си се докоснала до един друг божествен свят, който пази духът български!!
Развълнува ме! Непременно ще намеря време да посетя тези български светини!
Поздрави, Кате!!
Все едно и аз бях там и слушах със затаен дъх ангелските песнопения.
Благодаря!
цитирайБлагодаря!
а докато четях, ме налазиха тръпки :)
Хубав ден от мен.
Валя
цитирайХубав ден от мен.
Валя
Приключението продължава, стъпка по стъпка, снимка след снимка, сякаш съм там, и усещам пулса ти, как учестено бие, и вярата ти усещам, за което те благославям!
Бъди благословена Кате, нека Господ Бог, те води и опази стъпките ти до срещата си с Него!
Прегръщам си те топло :)))))))
цитирайБъди благословена Кате, нека Господ Бог, те води и опази стъпките ти до срещата си с Него!
Прегръщам си те топло :)))))))
19.
sande -
Кого аз наричам "македонско девойче" и на кого целувам аз ръка? Вижда се - има защо!
27.07.2011 14:31
27.07.2011 14:31
Не е шмекерия и уйдурма на "поповете".
Местото е култово.
Зависи как пристъпваш и как трепти душата ти.
Ти улавяш "неща". Другите не могат.
Това "нещо" е вътре в теб.
Знаеш ли, Катя, какво разказа преди време невероятния цигулар Венци Такев.
"Прибирам се аз към дома, приближавам и чувам как цигулката ми плаче.
Никой няма у дома. А цигулката плаче."
Оставил я е на дивана. И плаче цигулката.
Възможно ли е?
Възможно е. Тя плаче в него. Той - артиста - чува собствената си душа.
Поздрави за знаменития разказ.
цитирайМестото е култово.
Зависи как пристъпваш и как трепти душата ти.
Ти улавяш "неща". Другите не могат.
Това "нещо" е вътре в теб.
Знаеш ли, Катя, какво разказа преди време невероятния цигулар Венци Такев.
"Прибирам се аз към дома, приближавам и чувам как цигулката ми плаче.
Никой няма у дома. А цигулката плаче."
Оставил я е на дивана. И плаче цигулката.
Възможно ли е?
Възможно е. Тя плаче в него. Той - артиста - чува собствената си душа.
Поздрави за знаменития разказ.
Докосна ме твоят разказ, Катенце !Съгласна съм със Санде , ТИ НАИСТИНА ,,УЛАВЯШ'' НЕЩАТА!
Благодаря, че толкова увлекателно и мило разказваш и съумя да споделиш с всички нас!:)
Сърдечнипоздрави и благодарности, за всичко!:)))
цитирайБлагодаря, че толкова увлекателно и мило разказваш и съумя да споделиш с всички нас!:)
Сърдечнипоздрави и благодарности, за всичко!:)))
се виждат и чуват само когато човек може да ги види и чуе. ))))
цитирайтози разказ е най-въздействащ от всички,Кате! Чудесата се случват на този,който отваря сетивата си за тях!Така си разказала всичко,че все едно бях и аз там! Снимките са изключително красиви- особено водната каскада! Благодаря ти за интересните преживявания,които сподели с нас!
Поздрави сърдечни!
цитирайПоздрави сърдечни!
Чудеса стават, щом вярваш в тях.
цитирайЗдравей, Кате! Интересно е това, което ни разкаваш, а още по-интересно ми се видя това, което ти се е случило. Но и аз ти вярвам, че си го усетила и преживяла.
Странен е понякога живота. А снимките ти са отново великолепие. Имам слабост към водата и водна каскада ме впечатли изключително много с красотата си!
Радвам се, че си прекарала чудесно. А вълшебствата се случват на хората с големи сърца. А ти си от тях!
Поздрави и от мен, мила Катя!
цитирайСтранен е понякога живота. А снимките ти са отново великолепие. Имам слабост към водата и водна каскада ме впечатли изключително много с красотата си!
Радвам се, че си прекарала чудесно. А вълшебствата се случват на хората с големи сърца. А ти си от тях!
Поздрави и от мен, мила Катя!
monaliza121 написа:
Не всекиму е дадено да чува и вижда, Кате!:))
Здравей, Лизи!
Започвам с отговорите като ще чета в "крачка":).
Права си, но защо точно на мен?! И друг път съм имала такива случки. Особено като дете. В по-късна възраст просто ЗНАЕХ за някои неща, които се сбъдваха. Това ме плашеше.
Сега вече се радвам на херувимски песнопения, което ми се струва добро предзнаменование.
4aiotgluhar4e написа:
Катя, прочетох всичките ти постинги за Македония ококорена и със сърцетуп, но този направо ме разби! Благодаря ти за всички усмивки и за всички изронени сълзи!
И аз ти благодаря, Чайче, че си с мен с разтуптяно сърце, с усмивка и ... отронена сълзица....
МЪКИдония е това!
kometapg написа:
Разгледах с голям интерес хубавия постинг! Благодаря ти, че ми обогатяваш познанията!:)
Заповядай отново - за мен е удоволствие!
Има още няколко постинга от това пътуване. Самата аз не очаквах, че ще станат толкова много:)))!
Поздрави!
veninski написа:
Аплодисменти!
Благодаря, приятелю!
Поздрави!
mt46 написа:
харесах си няколко снимки... По колко ги продаваш?... :))
За приятетите е подарък, Маринче:))). С автограф:)))!
До скоро!
megg написа:
Има ги, стига да можем да отворим очите си. И - сърцата! Благодаря за този вълнуващ репортаж, а моментът, в който сте само ти, светлината и песнопенията, е толкова докосващ. От всички хубави снимки, уловили неповторими мигове, има една, до която ми се ще да се връщам - портата с тайните и светлината, бликаща Отнякъде.
Хубав да е денят ти! :)
Хубав да е денят ти! :)
Има ги, Мег!
А тази снимка, за която говориш я направих на излизане.
Много стара порта - истинска, автентична, а не реставрирана.
Светлината наистина е като неземна, след преживяванията ми там ...
Хубава вечер на теб!
tota написа:
Няколко пъти чета споделеното от теб.
Ти с разказаното и представеното за манастира свети Наум ни докосна, а какво остава за теб самата, която си била там?
Със сетивата си доловила неща, които са чужди за много хора.
Обичта ти към българското, към онова, което витае там, останало от предците ни те е пренесло за миг в друго време.
Ти си се докоснала до един друг божествен свят, който пази духът български!!
Развълнува ме! Непременно ще намеря време да посетя тези български светини!
Поздрави, Кате!!
Ти с разказаното и представеното за манастира свети Наум ни докосна, а какво остава за теб самата, която си била там?
Със сетивата си доловила неща, които са чужди за много хора.
Обичта ти към българското, към онова, което витае там, останало от предците ни те е пренесло за миг в друго време.
Ти си се докоснала до един друг божествен свят, който пази духът български!!
Развълнува ме! Непременно ще намеря време да посетя тези български светини!
Поздрави, Кате!!
Мила, Ати!
Непременно намери време да посетиш тези места.
Не знам, доколко съм успяла да пресъздам преживяното, но то беше нещо изключително и невероятно! ЧУДО си беше!
jivi93 написа:
Все едно и аз бях там и слушах със затаен дъх ангелските песнопения.
Благодаря!
Благодаря!
Здравей, Живи!
Затова съм сложила тези песнопения в постинга, за да може да се усети и чуе преживяното.
Поздрави!
yotovava написа:
а докато четях, ме налазиха тръпки :)
Хубав ден от мен.
Валя
Хубав ден от мен.
Валя
Здравей, Валя!
А мен питаш ли ме как се чувствах:)?
Хубава вечер!
pevetsa написа:
Приключението продължава, стъпка по стъпка, снимка след снимка, сякаш съм там, и усещам пулса ти, как учестено бие, и вярата ти усещам, за което те благославям!
Бъди благословена Кате, нека Господ Бог, те води и опази стъпките ти до срещата си с Него!
Прегръщам си те топло :)))))))
Бъди благословена Кате, нека Господ Бог, те води и опази стъпките ти до срещата си с Него!
Прегръщам си те топло :)))))))
Стъпка по стъпка и снимка след снимка се приближаваме към Битола. Там си мислех за теб, Алекс и за дядо Алекси.
Прегръдка и от мен.
sande написа:
Не е шмекерия и уйдурма на "поповете".
Местото е култово.
Зависи как пристъпваш и как трепти душата ти.
Ти улавяш "неща". Другите не могат.
Това "нещо" е вътре в теб.
Знаеш ли, Катя, какво разказа преди време невероятния цигулар Венци Такев.
"Прибирам се аз към дома, приближавам и чувам как цигулката ми плаче.
Никой няма у дома. А цигулката плаче."
Оставил я е на дивана. И плаче цигулката.
Възможно ли е?
Възможно е. Тя плаче в него. Той - артиста - чува собствената си душа.
Поздрави за знаменития разказ.
Местото е култово.
Зависи как пристъпваш и как трепти душата ти.
Ти улавяш "неща". Другите не могат.
Това "нещо" е вътре в теб.
Знаеш ли, Катя, какво разказа преди време невероятния цигулар Венци Такев.
"Прибирам се аз към дома, приближавам и чувам как цигулката ми плаче.
Никой няма у дома. А цигулката плаче."
Оставил я е на дивана. И плаче цигулката.
Възможно ли е?
Възможно е. Тя плаче в него. Той - артиста - чува собствената си душа.
Поздрави за знаменития разказ.
Здравей, Санде!
Стигнах и до твоя коментар, който ме развълнува не по-малко от коментарите на другите преди теб.
Но тази цигулка ...
Може би всеки чува собствената си душа?
Душата на цигуларя е в цигулката. А нашите души къде ли са, приятелю?
Поздрави и на теб!
ivankalilova написа:
Докосна ме твоят разказ, Катенце !Съгласна съм със Санде , ТИ НАИСТИНА ,,УЛАВЯШ'' НЕЩАТА!
Благодаря, че толкова увлекателно и мило разказваш и съумя да споделиш с всички нас!:)
Сърдечнипоздрави и благодарности, за всичко!:)))
Благодаря, че толкова увлекателно и мило разказваш и съумя да споделиш с всички нас!:)
Сърдечнипоздрави и благодарности, за всичко!:)))
Благодаря ти, Ваня! Трогна ме коментарът ти!
Ще се радвам, ако не сте скучали с мен в това пътуване из Македония.
Поздрави и хубава вечер, приятелко!
slavimirgenchev1953 написа:
се виждат и чуват само когато човек може да ги види и чуе. ))))
Така е, Слави, но там имаше толкова много хора ...
scarlety написа:
този разказ е най-въздействащ от всички,Кате! Чудесата се случват на този,който отваря сетивата си за тях!Така си разказала всичко,че все едно бях и аз там! Снимките са изключително красиви- особено водната каскада! Благодаря ти за интересните преживявания,които сподели с нас!
Поздрави сърдечни!
Поздрави сърдечни!
Благодаря ти, Ади!
За мен това беше най-мистичното преживяване по тези земи.
Радвам се, че съм те "пренесла" там.
Поздрави и хубава вечер!
mamas написа:
Чудеса стават, щом вярваш в тях.
Благодаря ти, Славе!
Дай, Боже, да се сбъдне желанието ми!
Поздрави!
ckarlet написа:
Здравей, Кате! Интересно е това, което ни разкаваш, а още по-интересно ми се видя това, което ти се е случило. Но и аз ти вярвам, че си го усетила и преживяла.
Странен е понякога живота. А снимките ти са отново великолепие. Имам слабост към водата и водна каскада ме впечатли изключително много с красотата си!
Радвам се, че си прекарала чудесно. А вълшебствата се случват на хората с големи сърца. А ти си от тях!
Поздрави и от мен, мила Катя!
Странен е понякога живота. А снимките ти са отново великолепие. Имам слабост към водата и водна каскада ме впечатли изключително много с красотата си!
Радвам се, че си прекарала чудесно. А вълшебствата се случват на хората с големи сърца. А ти си от тях!
Поздрави и от мен, мила Катя!
Здравей, мила Скарлет!
Поласкана съм от думите ти!
А водната каскада е наистина великолепна, макар да ми се струва, че тези каскади в Македония са проектирани по един "тертип":).
Такава имаше и в двора на църквата Охрид, но в много по-умален мащаб.
Тази пред Манастира беше голяма, красива и излъчваше спокойствие и прохлада.
Поздрави и хубава вечер!
За споделеното благодаря!
Б.
цитирайБ.
Прекрасна разходка! Благодаря ти!:)
цитирайПоздрави и от мен, много силен постинг!
Красива вечер!
цитирайКрасива вечер!
Вероятно силно си е пожелал нещо.
Като теб, Катюшка.
цитирайКато теб, Катюшка.
kalin8 написа:
За споделеното благодаря!
Б.
Б.
Привет, Боре!
Радвам се, че си с мен!
ognena71 написа:
Поздрави и от мен, много силен постинг!
Красива вечер!
Красива вечер!
Благодаря ти, Огнена приятелко!
Сега може да се потопиш в прохладата на Биляните извори:).
Красива и на теб!
babaelenica написа:
Вероятно силно си е пожелал нещо.
Като теб, Катюшка.
Като теб, Катюшка.
Силно си пожелах нещо, мила Хелън, но то беше вече в двора на Манастира...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196204
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
