Колко е красив дворът на църквата...
Очите ми останаха.
:)

Там бях, Ели:))), на именниия ден на майка ми си запалих свещичка в тази църква.
Дворът много ми хареса и на мен, затова го снимах.
Видя ли и монетите пуснати там?
Много туристи май искат да се върнат отново по тези места.

Страхотна разходка си направила! Благодаря за хубавите снимки!:)

Наистина беше страхотна!
Разходих и вас:))).
С този постинг свършва разходката из Охрид и Езерото:). Отиваме по други близки места:).
Хубава вечер!

епизод все по-красиви снимки!;) Нищо не си подминала- браво,Кате!
Да чакаме още,нали така?

С това приключваме за Охрида-града, но продължаваме по други места, скъпа Ади.
Ако имате търпение и желание - моля, заповядайте!:)
Поздрави!

Значи там още казват "соби" на стаите?... :))

Да, Маринче - соби и много други думи, които ние смятаме за архаизми в нашия език, при тях са в официалния речник.

хубаво ни разказа и за обяда. Представих си тази пъстърва с хрупкавата коричка какъв приятен вид има, че чак да ти се прияде . . .

И да разкажеш отново :)

Кате, продължавай да разказваш, нищо че ми се прияде от твоята риба с хрупкава коричка.:))

Продължавай да ни показваш красивия Охрид. Колко ли още неща си успяла да видиш там?

Хубава неделя!

Страхотни снимки си направила, Катя! А някои направо са като картички!
Поздрави! Радвам се, че си прекарала страхотна разходка, която сподели и с нас!
А рибата така я описа, че ми се прииска и аз да бях с вас:))

поздрави за македонските пътеписи...

Хубаво беше в Охрид, мила приятелко.
И не само там, макар че имах и разочарования.
А пъстървичката си я биваше:))).

Пак ще отида, Ели, живот и здраве да е.
Толкова неща не съм видяла, а искам!

Продължавам, Лизи:))).
Ето затова не снимах "паниците":))) - ами, ако стане някоя беля?:)))
Тази вечер би трябвало да излезе "Струга".
Поздрави!

Благодаря ти, мила Скарлет!
Ех тази риба:))).
Повече няма да пиша за "манджи":))).
Май не съм сигурна - може някъде в следващите постинги да съм споменала:).
Поздрави и прегръдки, Скарлет!
До скоро!

Има още няколко, Люба:).
Не са майсторски като твоите твоериния, но ...
Поздрави и на теб!

С Охрид приключих, Ати:).
Днес е Струга.
Хубава неделна вечер и на теб!

Кате, вероятно двата града си приличат в архитектурата, в осталото от преди, но доколкото разбрах Струга вече е "завладян" от шиптърите./в квартала тук при нас една от фурните вече я държи семейство от Струга / Странно ми е как може този град дето в толкова песни присъства да станат такива големи промени в населението. Колкото до написанато - четох и за Охрид отново и оттам продължавайки мисловно съм писала тук.
Благодаря ти!

ЗАВЛАДЯН е, Ати!
По-голямата част са албанци:(.
И обликът му е много различен от този на Охрид и Битола.

А как ми се прияде пъстърваааа... :)

Поздрави!

Ех, пък и ти, Цецо!:)))
Какне хапна там?:)))
Такива огромни порции на друго място не прдлагат:)))!
Поздрави, друже!

Права си за това, че който е бил веднъж в Охрид, все му се иска отново и отново да се завръща на това магическо място.

В някои дни когато има леки мъгли, разхвърляни облаци и слънчевите лъчи се прокрадват и пречупват по някакъв чуден начин, впечатлениетож е, че това е неземно, божествено място, кътче от рая.

Права си за това, че който е бил веднъж в Охрид, все му се иска отново и отново да се завръща на това магическо място.

В някои дни когато има леки мъгли, разхвърляни облаци и слънчевите лъчи се прокрадват и пречупват по някакъв чуден начин, впечатлениетож е, че това е неземно, божествено място, кътче от рая.

Сега може и да ми се смееш, но говорихме със собственика на хотела - за цените на имотите:).
Толкова ми хареса Охрид, че решихме да попитаме.
"Скъпо е" каза човекът - по 600 евро кв.м. само терена. Строежът - отделно.
Но имало в близост до Охрид места по 300 евро.
После се зачудих защо ми трябва имот, "галимация" като Охрид е на един хвърлей разстояние?
Красив е Охрид и без мъглица - райско кътче от Земята!
Но аз си харесах за живеене Битола - много истински и български ми се стори.
Ако имаш търпение ще стигнем и до него и ще видиш какво съм "запечатала" - радостта в очите на двама битолчани, че съм българка.