Постинг
21.11.2015 10:43 -
ТЯ САМАТА! АНИ УИНСЛОУ!
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11335 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2015 14:28
Прочетен: 11335 Коментари: 29 Гласове:
53
Последна промяна: 21.11.2015 14:28
На един скъп, сръдлив, бесен, дългогодишен и скорошен приятел. За идеята и "преостъпените авторски права".
Седя в ергенския си апартамент, зяпам някакво предаване по не знам кой пореден канал на стария ми телевизор и ям с удоволствие поредния пакет чипс. Нездравословно, но бързам да наваксам, докато не са го обложили с данък вредност.
За апартамента ми няма да ви разказвам. Сами се досещате какво представлява един ергенски апартамент.
То и апартамент е силно казано. Една обиковена ергенска квартира. Боксониера в "Люлин". Занемарено, разхвърляно, в мивката купища неизмити чинии от по-добри времена, когато не наблягах на чипса. Преди да взема поредния пакет се насилих да посъбера малко от разхвърляните, непрани цял месец дрехи на една купчина. Повярвайте ми, в този габарит на квартирата купчината заприлича на Еверест, но на мен не ми пука, ама хич. Да си стои там. Все ще включа някой ден пералнята "Перла 03", която не си знае годините, но още даяни. Те, старите са така - даянят на натоварване. Не са като нас.
Тъкмо смених канала и станах за нов пакет /и те са на свършване/ и на вратата се позвъни. Едно такова фино, елегантно и дори малко плахо позвъняване.
Ядосах се не на шега. Кой звъни?! От много време звънецът не е звънял. Откакто свърших парите и ме натириха от поредната, недостойна за мен работа, никой не се сеща да звънне.
Сигурно някой е надушил чипса.
Затътрих се като Марлоу и без да погледна през "шпионката" отворих вратата.
Отворих и останах зяпнал от изненада и недоумение. Почти изтървах чипса, но навреме се усетих и го стиснах здраво.
Тя стоеше и се усмихваше. Подаде ми ръка и ми каза: "Приятно ми е - Ани Уинслоу". "Ще ме поканиш ли за малко при теб?"
Сигурно съм приличал на идиот с тази физиономия, чипса в ръце, двата различни чорапа на краката и омърляната тениска.
Без да мога да кажа и дума се отместих от вратата и с жест я поканих.
Тя влезе грациозна като газела. Облечена по последна мода. Краката й ми направиха изключително силно впечатление - стройни, изящни и с тези обувки на висок ток направо главозамайващи. То аз отдавна не бях виждал жена, но тази направо ми отвя ума!
Вярвайте ми!
Все пак се престраших и я попитах как така е тук, при мен, а не някъде на подходящо място. Това бяха единствените думи, които успях да изтръгна през зяпнала си уста и пресъхналото гърло.
Тя просто се усмихна с искрящо бяла усмивка на карминените си устни, които откриха два реда невероятно красиви зъби. Като от реклама на пасти за зъби.
На реклами се бях нагледал, откакто единственото ми занимание се криеше в стария "Рубин" и няколко книги.
Седна на дивана и кръстоса крака. Казвам ви - такива красиви крака не бях виждал през живота си!
Помоли за чаша вода. Ами сега?! Нямам нито една чиста чаша! Все пак успях скришом да забърша една и й налях от чешмата.
Тя я взе с едни такива красиви ръце с поддържан и великолепен маникюр! Направо не е за вярване.
В единия край на продънения диван бях оставил една недочетена книга на авторката на бестселъри Ани Унслоу. Сега тя самата седеше в другия край!
Пощипнах се леко, за да се уверя, че не сънувам. Не. Буден бях!
Тя отвори чантата си и ми подаде най-новия си роман, който скоро щеше да има презентация в БГ-то. Продължавах да я зяпам идиотски и да не мога да гъкна дори.
Тя ме гледа ласкаво, почти влюбено /или на мен така ми се иска/.
"Заслужаваш я. Ти си ми най-големият фен".
Така и написа в автографа си на титулната страница.
За по-голяма достоверност по средата на книгата остави едната си обеца, залепвайки я с тиксо. "Ако някой не ти повярва, че съм идвала тук и лично съм ти подарила книгата си, ето и това". "Това" беше годежният й пръстен с диамант, който по моите скромни познания беше сигурно поне 10 карата. Залепи го на последната страница отново с тиксо.
Аз не можех и дума да кажа. Само гледах и имах усещането, че съм герой от някакъв филм, на които се бях нагледал в последно време, хрупайки чипс и пиейки вода от чешмата. Комбинация, която не е за предпочитане.
Тя допи водата си. Стори ми се, че я допи с удоволствие. "Люнинска" вода. От чешмата.
Аз мълчах като пън или като риба, а може и двете заедно и я гледах с все още зяпнала уста. Не можах да я затворя през цялото време. Затова още повече приличах на идиот /исках да кажа на олигофрен, но може да направите грешна асоциация с някой друг/.
После стана. Подаде ми красивата си и идеално поддържана ръка, целуна ме по неизбръсната буза, после и по другата и тръгна към вратата.
Последвах я, стискайки чипса в едната ръка и книгата й в другата.
Отворих й и тя си отиде, както беше дошла. Неусетно. Като дама, каквато беше всъщност.
Свлякох се на земята. Успях да си затворя устата накрая. Мислех, че сънувам. Не беше сън. Книгата й беше в ръцете ми. Дори чипса бях изпуснал. Стисках само книгата й. Тя ухаеше на нея. Ухаеше на любов и истина.
21.11.2015 г.
Седя в ергенския си апартамент, зяпам някакво предаване по не знам кой пореден канал на стария ми телевизор и ям с удоволствие поредния пакет чипс. Нездравословно, но бързам да наваксам, докато не са го обложили с данък вредност.
За апартамента ми няма да ви разказвам. Сами се досещате какво представлява един ергенски апартамент.
То и апартамент е силно казано. Една обиковена ергенска квартира. Боксониера в "Люлин". Занемарено, разхвърляно, в мивката купища неизмити чинии от по-добри времена, когато не наблягах на чипса. Преди да взема поредния пакет се насилих да посъбера малко от разхвърляните, непрани цял месец дрехи на една купчина. Повярвайте ми, в този габарит на квартирата купчината заприлича на Еверест, но на мен не ми пука, ама хич. Да си стои там. Все ще включа някой ден пералнята "Перла 03", която не си знае годините, но още даяни. Те, старите са така - даянят на натоварване. Не са като нас.
Тъкмо смених канала и станах за нов пакет /и те са на свършване/ и на вратата се позвъни. Едно такова фино, елегантно и дори малко плахо позвъняване.
Ядосах се не на шега. Кой звъни?! От много време звънецът не е звънял. Откакто свърших парите и ме натириха от поредната, недостойна за мен работа, никой не се сеща да звънне.
Сигурно някой е надушил чипса.
Затътрих се като Марлоу и без да погледна през "шпионката" отворих вратата.
Отворих и останах зяпнал от изненада и недоумение. Почти изтървах чипса, но навреме се усетих и го стиснах здраво.
Тя стоеше и се усмихваше. Подаде ми ръка и ми каза: "Приятно ми е - Ани Уинслоу". "Ще ме поканиш ли за малко при теб?"
Сигурно съм приличал на идиот с тази физиономия, чипса в ръце, двата различни чорапа на краката и омърляната тениска.
Без да мога да кажа и дума се отместих от вратата и с жест я поканих.
Тя влезе грациозна като газела. Облечена по последна мода. Краката й ми направиха изключително силно впечатление - стройни, изящни и с тези обувки на висок ток направо главозамайващи. То аз отдавна не бях виждал жена, но тази направо ми отвя ума!
Вярвайте ми!
Все пак се престраших и я попитах как така е тук, при мен, а не някъде на подходящо място. Това бяха единствените думи, които успях да изтръгна през зяпнала си уста и пресъхналото гърло.
Тя просто се усмихна с искрящо бяла усмивка на карминените си устни, които откриха два реда невероятно красиви зъби. Като от реклама на пасти за зъби.
На реклами се бях нагледал, откакто единственото ми занимание се криеше в стария "Рубин" и няколко книги.
Седна на дивана и кръстоса крака. Казвам ви - такива красиви крака не бях виждал през живота си!
Помоли за чаша вода. Ами сега?! Нямам нито една чиста чаша! Все пак успях скришом да забърша една и й налях от чешмата.
Тя я взе с едни такива красиви ръце с поддържан и великолепен маникюр! Направо не е за вярване.
В единия край на продънения диван бях оставил една недочетена книга на авторката на бестселъри Ани Унслоу. Сега тя самата седеше в другия край!
Пощипнах се леко, за да се уверя, че не сънувам. Не. Буден бях!
Тя отвори чантата си и ми подаде най-новия си роман, който скоро щеше да има презентация в БГ-то. Продължавах да я зяпам идиотски и да не мога да гъкна дори.
Тя ме гледа ласкаво, почти влюбено /или на мен така ми се иска/.
"Заслужаваш я. Ти си ми най-големият фен".
Така и написа в автографа си на титулната страница.
За по-голяма достоверност по средата на книгата остави едната си обеца, залепвайки я с тиксо. "Ако някой не ти повярва, че съм идвала тук и лично съм ти подарила книгата си, ето и това". "Това" беше годежният й пръстен с диамант, който по моите скромни познания беше сигурно поне 10 карата. Залепи го на последната страница отново с тиксо.
Аз не можех и дума да кажа. Само гледах и имах усещането, че съм герой от някакъв филм, на които се бях нагледал в последно време, хрупайки чипс и пиейки вода от чешмата. Комбинация, която не е за предпочитане.
Тя допи водата си. Стори ми се, че я допи с удоволствие. "Люнинска" вода. От чешмата.
Аз мълчах като пън или като риба, а може и двете заедно и я гледах с все още зяпнала уста. Не можах да я затворя през цялото време. Затова още повече приличах на идиот /исках да кажа на олигофрен, но може да направите грешна асоциация с някой друг/.
После стана. Подаде ми красивата си и идеално поддържана ръка, целуна ме по неизбръсната буза, после и по другата и тръгна към вратата.
Последвах я, стискайки чипса в едната ръка и книгата й в другата.
Отворих й и тя си отиде, както беше дошла. Неусетно. Като дама, каквато беше всъщност.
Свлякох се на земята. Успях да си затворя устата накрая. Мислех, че сънувам. Не беше сън. Книгата й беше в ръцете ми. Дори чипса бях изпуснал. Стисках само книгата й. Тя ухаеше на нея. Ухаеше на любов и истина.
21.11.2015 г.
Тагове:
За да не правя скрита реклама сложих насипен чипс:).
И двете снимки са от нета.
цитирайИ двете снимки са от нета.
Героят е сънувал.
цитирай
3.
anin -
Кате,
21.11.2015 16:28
21.11.2015 16:28
Това е измислена история, нали?!
цитирайЗнам ли?
цитирайНе съм сигурна, Ани.
цитирай:)))Скоро не се бях смял така:))))))) Чудесно и интересно написано!!:))) Браво, благодаря за настроението, Катя!:)
цитирайИзводът е - който яде чипс, и пие люлинска вода, го посещават готини бестселър-писателки!:)))
цитирайСмешно? Браво на теб! Аз мислех, че е загадъчно:).
цитирайЕ, това е:))).
В "Люлин" им е добре на ергените:))))).
цитирайВ "Люлин" им е добре на ергените:))))).
katan написа:
Смешно? Браво на теб! Аз мислех, че е загадъчно:).
Има и загадъчни елементи, разбира се:) Но така си описала героя, обстановката, перлата, рубина, и чипса, че направо паднах на пода от смях:)))))
Иначе това с годежния пръстен е меко казано загадъчно-интересно...:) Какво ли трябва да означава?? Странно е.
Сън, мечта или видение - има ли значение, когато човекът се чувства щастлив! И може би битът е съществено условие - отречението от всички земни блага рано или късно се възнаграждава. Някога отшелниците скитали из пустините гладни и окъсани, с изпразнени от мисли за суетата на света глави и с чисти души - съвсем като нашия човек. Обикновено получавали награда - господ им пращал сияйни видения!:))))))
Хубав, увлекателен разказ! Прегръдка, мила Кате!
цитирайХубав, увлекателен разказ! Прегръдка, мила Кате!
ми хареса, фантазията също. Но как ли бихме реагирали ние в такъв момент?
Хм! Трудно идва планината при човека...
Поздрав Кат...
цитирайХм! Трудно идва планината при човека...
Поздрав Кат...
Ей така се получава понякога:).
Ергени, квартири и разни други асоциации и те го те:).
Ами нещо като на развален годеж ми се струва:). Заради нашия герой:).
цитирайЕргени, квартири и разни други асоциации и те го те:).
Ами нещо като на развален годеж ми се струва:). Заради нашия герой:).
Права си за отречението, Венетче, но нашият момък е в това състояние по други причини:).
Не е лошо момчето:))). На всичкото отгоре и ЧЕТЕ:)!
За четящите виждаш ли какви наградки има:)?
Прегръдка и от мен!
цитирайНе е лошо момчето:))). На всичкото отгоре и ЧЕТЕ:)!
За четящите виждаш ли какви наградки има:)?
Прегръдка и от мен!
Истина, история, фантазия - всичко на едно място:).
Смятам, че всеки би реагирал по различен начин. Нашият герой е със зяпнала уста:) през цялото време:).
В другия случай, човек отива при планината, но тук не е така. Самата планина му е дошла "на крака" и то с обувки на висок ток:).
Поздрави и хубава вечер!
цитирайСмятам, че всеки би реагирал по различен начин. Нашият герой е със зяпнала уста:) през цялото време:).
В другия случай, човек отива при планината, но тук не е така. Самата планина му е дошла "на крака" и то с обувки на висок ток:).
Поздрави и хубава вечер!
поздрав
цитирайИстина, фантазия, история какво значение има. Битовите условия са си битови, важното е, че човека чете книги. Все по-рядко срещано явление по нашите ширини.
А Лилито както винаги си е божествена.
Поздрав.
Ицко
цитирайА Лилито както винаги си е божествена.
Поздрав.
Ицко
:))) Поздрави и на теб!
цитирайЗдравей, Ицко!
Уцелил си 10-та с единия проблем на днешното време - четенето на книги.
Няколко са проблемите, на които исках да обърна внимание, въпреки формата на нещицето.
Лили Иванова е примата! Друга като нея няма.
Поздрави и хубав ден!
цитирайУцелил си 10-та с единия проблем на днешното време - четенето на книги.
Няколко са проблемите, на които исках да обърна внимание, въпреки формата на нещицето.
Лили Иванова е примата! Друга като нея няма.
Поздрави и хубав ден!
Така значи -
:)Дойде ми на гости световноизвестната авторка на бестселъри Ани Уинслоу (проверих в нета - няма такава:) ), бях в някогашния ми ергенски апартамент, страшна бъркотия и непочистено, както обикновено, но тя нищо не казва. Просто постави на масата последния си роман. Питам я на какво дължа тази чест, а тя само ме поглежда сериозно, и поклаща неодобрително глава "защото заслужаваш, разбира се" говорят очите й. После остави автографа си на първата страница. По средата на книгата остави едната си обеца, залепвайки я с тиксо:) , за "ако някой не ти повярва, че съм била тук":), а на последната страница залепи венчалната си халка (???:)...). След всичко това си тръгна, а аз със зяпнала уста се събудих..:)
Изпратено: 09.11 20:07 От: vostroto
Поствам го с разрешение на щастливия ми приятел!
Продължавай да сънуваш цветно и интересно, приятелю!
цитирай:)Дойде ми на гости световноизвестната авторка на бестселъри Ани Уинслоу (проверих в нета - няма такава:) ), бях в някогашния ми ергенски апартамент, страшна бъркотия и непочистено, както обикновено, но тя нищо не казва. Просто постави на масата последния си роман. Питам я на какво дължа тази чест, а тя само ме поглежда сериозно, и поклаща неодобрително глава "защото заслужаваш, разбира се" говорят очите й. После остави автографа си на първата страница. По средата на книгата остави едната си обеца, залепвайки я с тиксо:) , за "ако някой не ти повярва, че съм била тук":), а на последната страница залепи венчалната си халка (???:)...). След всичко това си тръгна, а аз със зяпнала уста се събудих..:)
Изпратено: 09.11 20:07 От: vostroto
Поствам го с разрешение на щастливия ми приятел!
Продължавай да сънуваш цветно и интересно, приятелю!
"изтипоса" ме не на шега:)
:)Даа, хубавият сън си е нещо изключително, бих казал дори, полезно. Друго си е, не е като някой кошмар. На сутринта се чувстваш зареден, отпочинал и във великолепно настроение:)
Благодаря ти! Ще се опитам да продължавам в този дух, доколкото се пита от мене:)
Поздрави!:)
цитирай:)Даа, хубавият сън си е нещо изключително, бих казал дори, полезно. Друго си е, не е като някой кошмар. На сутринта се чувстваш зареден, отпочинал и във великолепно настроение:)
Благодаря ти! Ще се опитам да продължавам в този дух, доколкото се пита от мене:)
Поздрави!:)
Здравей, Диди!
Радвам се, че все пак съм допринесла за доброто настроение на няколко човека:)))).
То си е за "зяпане":))), особено като не споменаваш, че това е сън:))).
Поздрави и хубав ден, Диди!
цитирайРадвам се, че все пак съм допринесла за доброто настроение на няколко човека:)))).
То си е за "зяпане":))), особено като не споменаваш, че това е сън:))).
Поздрави и хубав ден, Диди!
Ами така:))).
Получих разрешението ти и за името:))). Иначе от лични нищо не излиза на показ:).
Продължавай все с хубавите и зареждащи сънища!
Пожелавам ти ги от сърце!
Не мислех, че ще мога да опиша съня ти, дори в началото имаше голяма инертност, но вчера сутринта за час излезе това:).
Поздрави и на теб!
цитирайПолучих разрешението ти и за името:))). Иначе от лични нищо не излиза на показ:).
Продължавай все с хубавите и зареждащи сънища!
Пожелавам ти ги от сърце!
Не мислех, че ще мога да опиша съня ти, дори в началото имаше голяма инертност, но вчера сутринта за час излезе това:).
Поздрави и на теб!
Някъде из нета прочетох, че чипсът причинява проблеми с психиката:))))
Веднага се сетих за наша народна мъдрост "Гладна кокошка, просо сънува"
Разбрах, че не е сън! Попаднал е в друг времеви поток:)))) благодарение на чипсовата диета:))) а дали е била само чипсова?... спирам да ровя, че...
Интереснп, Кате!
цитирайВеднага се сетих за наша народна мъдрост "Гладна кокошка, просо сънува"
Разбрах, че не е сън! Попаднал е в друг времеви поток:)))) благодарение на чипсовата диета:))) а дали е била само чипсова?... спирам да ровя, че...
Интереснп, Кате!
Здравей, Лизи!
Ти "хвана" втората нишка - чипса:).
Но и той е на "кръстопът":) - има подточки:).
Сън, ама съвсем истински:).
Сутринта, когато го писах си мислех за чипса и всичко друго, което поглъщаме, без да мислим за последствията /вкл. и сънища:)/.
Има още няколко "заровени" нишки, които са в квартирата.
Само чипс, Лизи:))). Човекът е безработен и няма пари за други глезотии:).
Може и в друг времеви поток:)))) да е попаднал, но не ми е казал:)))).
Поздрави и хубава вечер!
цитирайТи "хвана" втората нишка - чипса:).
Но и той е на "кръстопът":) - има подточки:).
Сън, ама съвсем истински:).
Сутринта, когато го писах си мислех за чипса и всичко друго, което поглъщаме, без да мислим за последствията /вкл. и сънища:)/.
Има още няколко "заровени" нишки, които са в квартирата.
Само чипс, Лизи:))). Човекът е безработен и няма пари за други глезотии:).
Може и в друг времеви поток:)))) да е попаднал, но не ми е казал:)))).
Поздрави и хубава вечер!
Много ми хареса! Значи трябва да увеличим консумацията на чипса! Хубава вечер от мен!:)))))))))
цитирай
27.
anin -
Макар и със закъснение
25.11.2015 10:54
25.11.2015 10:54
Да ти пожелая да си жива и здрава дълги години, много радост, любов, успех във всичко за теб и твоите близки...
цитирайБлагодаря, Светле! Май истината е чипса:). Трябва да побързаме, докато не са го обложили с данък "вредност":).
Хубав ден от мен!
цитирайХубав ден от мен!
Благодаря, Ани!
Много мило от твоя страна! Пожелавам и на теб здраве, любов и успехи!
цитирайМного мило от твоя страна! Пожелавам и на теб здраве, любов и успехи!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196438
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder