За малко усмивки, но повече за размисъл.
Всъщност стоп-мислата е собсвената ни автоцензура ...
Всеки може да интерпретира по свой начин и нагласа.

От скоро отново сред нас е един приятел от много години, който се беше "изгубил":). Спомних си за коментара му от "тогава"за "стоп-мислата":) и реших да му кажа:"Добре дошъл отново, приятелю, ЦЕЦО /cecobob /"! Четейки те сега, 7 години след като зачезна:) виждам, че си останал със същите обществени и социални позиции като си включил и иронична нотка.
Няма да споменавам коментара ти от "онези" години. Интересно ми е какъв ще е сегашния ти:).






                                        

Едни мисли са ме връхлетели напоследък, не ти е работа!

Блъскат се като улави и искат да излязат на бял лист! С две думи – искат да станат  “черно на бяло.

Е, викам си – защо не! Хайде, излизайте!

А те – само това чакаха! Наглеци  ви казвам! Като заизкачаха и се заблъскаха, но някак така …,абе подредено се блъскаха и се занареждаха върху белия лист.Така, така … и като погледнах – станали няколко страници.

По едно време насреща ми се изтъпани една мисла – светка и свири! Чудо някакво! Светка като червен светофар и свири като милиционерска свирка:

-Чакай малко! – вика ми тя и най-странното е, че успях да я чуя сред врявата на другите мисли.

-За къде бързаш толкова? Защо ги напуска тези нахалници? Я да си имаме уважението! Всяка мисла да си чака реда! А ти какво направи?! Пусна всички на юруш! Не може така! 

-Я си спомни за Добри Ганчев , за Джаки Кенеди – Онасис …! 

-Какво за тях?! И защо пък и за двамата ?! Не виждам връзката?!– недоумяващо я питам.

-Аха, не виждаш, а? – крещи ми стоп-мислата.

-Ами и двамата са си пуснали мислите, но не така ургулишката като теб! Пуснали са ги, но са ги подредили, после пренаредили, после прегледали, после поправили (е, хайде -коригирали), после започнали да връщат някои (да ги изтриват просто казано), и още много други такива дребни нещица. И забранили на адвокати и нотариуси да ги пускат пред очите на много хора, докато не минат н’ам колко си десетки години от написването им (думата е друга, но няма да я споменавам сега, и без това гледам, че те посплаших малко!). Това е хубаво! Виждам, че ти взех страха, а ми имаш и уважение. Айде  с’я ! Бягай и умната с онези наглеци! 

Тръгнах си бавничко, но заприиждаха други мисли. Те някакси по-улегнали и възпитани ми се сториха. Пък задават и едни такива резонни въпроси:

“Защо ти трябва на баир лозе ?”

“ Защо не си останеш при наивните опити и меланхоличните мисли ?”

“ Защо…?”

Защо ли? Ами знам ли и аз ? Онези се блъскаха и аз реших да ги освободя.

“Е пък и ти, ОСВОБОДИТЕЛКА!” – вече приятелски и закачливо ми намига стоп-мислата.

Вървя  почти унило. А онези, възпитаните мисли с резонните въпроси  и те са се кротнали като на партийно събрание и само чакат да се появят  хъшлаците (първите, невчесаните мисли), чакат ги, за да извикат тутакси стоп- мислата.

Чакат, ама - ядец! Няма да ги дочакат, защото аз реших (нали все пак и едните и другите са си мои мисли) да ги “заключа“  върху белия лист и хем да са  “черно на бяло“, хем да не ми образуват безсънни нощи, хем да ги  “пусна“, когато им дойде времето.

С един куршум – няколко заека! И вълкът сит – и агнето цяло! 

Хитро, нали? Ей, голяма тарикатка съм била, ей! А дори не подозирах!

                                       

Тези "Мисли" съм ги публикувала за пръв път на 24.09.2008 12:43.
Има и продължение, но не знам дали ще са ви интересни.

След прочитането, някак си това "мисла" ми се наби неприятно в мислите.
Не можеш ли просто да си напишеш "мисъл"?

Харесах тази твоя стоп-мисла - много е умна - и практична:))))! Как си ги описала само - и едните, и другите мисли! Чудя се какво ли продължение може да има този сюжет!?
А на твоя приятел cecobob, отсъствал толкова години от блог.бг - добре дошъл и от мене! Имаме нужда от такива блогъри като автора на "Часовникарят 2".
Прегръдка, приятелко! Хубава вечер!

Тцъ:)!
Не може:))).
Тя си е "мислА" и е различна от другите мисЛИ.
Прескачай я:), ако те дразни:).
Поздрави!

Здравей, Венетче!
Умна и практична. Ами нали е стоп-мисла:).
Продължението не се хареса на някои хора. засегнаха се от истината и историята.
Ако ти е интересно след някой ден може да ги "напускам:) и тях:).
Добре завърнал се на Цецо и от мен!
"Пробуждане" -то му видя ли го, скъпа приятелко?
На мен ми хареса много!
Цецо си е будна мисъл още от "онова" време.
Не бях чела негов стих, но този ми хареса ще се повторя:) - МНОГО/.
Хубава вечер и прегръдка и от мен!

"Пробуждане"-то ми хареса - дори се изкуших да коментирам:))) Социалната поезия е толкова трудна, изисква и смелост, и талант, и чувство за баланс! Усетих ги в това стихотворение!
А за продължението на мислите - както прецениш - не искам излишно /при това втори път/ да засягаме никого:))))))) Но харесвам такива персонификации като в горния текст.
Усмивки в топлата есенна вечер, Кате!

То си е изкушение:).
Така открих Цецо преди години - по социалната, обществената и политическата му позиция /съвпадаше с моята:)/.
Докато очаквах да се появи коментарът ти реших да пусна и продължението.
Надявам се този път да няма засегнати:).
Усмихната и топла, ноемврийска вечер, изпълнена с много добри и позитивни мисли, като за празник - празника на св.Мина!

Всеки може да мисли, всеки може да го прави еднакво добре, въпросът е доколко другите го разбират...

Привет, Валка!
Всички мислим, иначе нямаше да сме хора.
Понякога не винаги можем да изразим ясно и разбираемо мислите си и тогава стават недоразумения.
Надявам се тук да не е така:).
Хубава вечер и поздрави!

ми се виждаш съмнителна. Въртиш и сучеш някаква "мисла" и не я казваш.:))
Майтапчийка!

така че не спирай .
поздрави за завърналия се.

В която се пееше: - Една мисъл се замисли и потъна, като чук....За това мислите ни трябва да са бързи позитивни, с правилна насока и светофарът ще стане зелен. Мисълта за правда не трябва да ни напуска за миг, иначе сме живи- мъртви, работещи бедни , овце на два крака.

Аз вече се запознах с cecobob. Вижда ми се свястно момче.
А думата "мисла" е на македонски диалект, защото македонски език няма.

За мен, няма неканени мисли. Те нахлуват с "яденето". Подходих доста сериозно към заглавието, но пък мислите ми днес са такива. Може би, защото приемам живота от сериозната му страна...
Значимо пишеш!!!
Хубави почивни дни и те прегръщам, мила Кате!
<3

ние мислим, а не действаме само по усет.Стоп мисъл -да. Но се изкефих на cecobob - "една мисъл се замисли и потъна, като чук " По-точна мисъл, няма. Мисълта, мине ли и времето, тя потъва и си отива, просто е остаряла и трябва вече нова мисъл. Мисъл отговаряща на днес. Мъдрец е цецобоб въпреки, че това наистина е от една песен. Пишеш прекрасно и караш да мислим.Твоята мисъл е днес.

С усмивка прочетох и много ми харесаха шарените ти мисли.Тази стоп-мисла и при мене се появява и всичко ми обърква. Започва се една цензура на невчесаните спонтанни мисли и резултатът е мълчание. Ето и сега ми святка, дали не сбърках с коментара?:) Прегръщам те, Кате! Приятно ме изненада!

Казвам я:), но тя нали е "стоп", тя дава "тона".

Е, ние мислим, а други действат.
Това "за завърналия се" ми прозвуча като за "възкръсналия":).
Завърна се на бял кон:).

Добро момче е:).
Жалко за хубавата дума! Мислех, че аз съм я измислила, но пак са ме изпреварили от Р МАКЕДОНИЯ.

Наши са си, Флайче. Понякога не ни дават мира и не можем да спим от тях.
Дори и така "поднесени" тези ми мисли са сериозни.
Все пак ми се струва, че без чувство за хумор, животът е повече от сериозен и би
бил непоносим.
Благодаря за оценката, която също приемам с усмивка:)!
Хубава неделя и прегръдка и от мен!<3<3<3

Дори да искаме не може да останем само с една мисъл. Нали по това се различаваме от НЕхората?
Пиша нехора, защото и те си имат някои мисли - да са нахранени, напоени, почесани по гърба ...
Може да са рефлекси, инстинкти, но аз ги отнасям към мислите.
При някои хора старите мисли си остават, незаместени от новите, които неизбежно се появяват всеки миг.
Моите днешни мисли са много повече и съжалявам, че те отново се оказаха прави.
Жалко!
Повече мисли трябва да имат тези, които управляват света.
При тях май властва само една мисъл и тя не е "стоп".
Поздрави!

Привет, мила Вася!
Стоп-мислата е задължителна за всеки /според мен/, стига да не е прекалена.
При някои липсва по рождение или е придобита в последствие и с такива ХОРА не ми се общува.
Стоп-мислата обаче в никакъв случай не бива да ни кара да мълчим и да "ни взема страха".
Ние сме тези, които трябва да я командваме, а не да мълчим.
Добре, че твоята стоп-мисла ти е позволила да напишеш коментара:))).
И аз те прегръщам, Вася! С пожелание за хубави неделен следобед и вечер!