Да ти подарят време! Най-скъпият подарък! Здравето и времето са безценни. Да ти подарят време за размисъл, за усмивки, за сълзи, за радост, за гордост, за умиление, за горест, за одобрение, за неодобрение, за съгласие, за несъгласие ... Време, събрано в 270 страници, време подарено от приятел.
Време, в което чета книгата на Сашо Горов, която ме превръща не в обикновен читател, а почти участник в неговите разкази. 
Нашият САНДЕ /sande / пише леко, топло, непринудено и много естествено. Все едно разказва само на теб! Поглъщам думите му от писмата от Пастух, а те се лизгат, лизгат като асфалтова, препечена ракия.
Образите му са описани много колоритно и в детайли и ги виждам като живи пред себе си. Сливам се с компанията. Ставам част от нея.Разказва все преживени случки. Имам чувството, че се срещаме някъде случайно и пиейки поредното кафе той разказва само на мен онези случки и истории от Македония, Афганистан, Албания  ...
Разказва ми за Пако и Томето; за граничаря Вардар; за котета; за вълкодавите; за кучето, което затвори Храма.
Разказва много сериозни истории свързани с историята ни; разказва за общата ни болка - Македония. 
Разказва непринудено,естествено, лежерно и приземено. Разказва като неговия приятел-Властелинът на думите.
Разказва, разказва, а аз не спирам да го слушам.
Разказа ми история за разказ по картинка. Накрая ме попита: 
"Какво ще кажеш за разказа по картинка?Има си увод,има си изложение.Няма само заключение.За какво ни е? В него е споменът за мама и нейната майчина обич." 
Не ни трябва заключение, когато всичко е разказано с обич и признателност!
В разказите има всичко. Всичко!
Искам само да кажа:
"Санде, прочетох "Писмата ти от Пастух" и разбрах какво пишеш" Благодаря ти!

                             
 

Преди няколко години, когато бях в Скопие видях една усамотена сграда на левия бряг на Вардар.
Тогава не можах да разбера каква е тази сграда. Сега Санде ми разказа /в книгата си/ за нея - Националният театър на Македония. Разказа ми за гостуването на нашият Народен театър с постановката "Хъшове" на Александър Морфов.
Предаде ми атмосферата, която трупата е създала в залата.
Не е необходимо да казвам, че очите ми бяха мокри.
Спомням си, преди доста години, когато гледах тази постановка в Народния театър.
Аплодисменти, еуфория, бисове ...
За актьорите мога да кажа, че не играеха. Те живееха на сцената!
И сега чувам възгласите на хъшовете: "Да живее България! Да живее България! Да живее България!".
Така е завършил спектакълът и в Скопие ...

Санде ми е любим блогър. Много добре ги реди думите и изреченията. Интересно.
По някакви причини не мога да отворя клиповете. Вероятно в тях има нещо интересно.

защото и за мен той е автор,който чета и харесвам.
Сърдечни поздрави за този сладкодумен разказвач и от мен!
За приятел се пише така...топло,сърдечно и задушевно!
С пожелания да пуска по.често по нещичко в блога,да бъде по-редовен,
и да ни радва с разказчета от Пастух! :)

Той е любим на много хора в блога, приятелю.
Пише много съкровено и топло. Все едно пише само за теб.
Опитай се да влезеш от друго място, за да видиш песните и клиповете.
Хубава вечер!

Не може човек, докоснал се до разказите, до героите, до думите на Санде да не ги хареса, скъпа Хлори.
Веднъж започнеш ли да го четеш искаш още и още.
Надявам се много да публикува по-често и да ни радва.
Поздрави!

Красиви думи си намерила, Кате - образни, емоционални, изпълнени с топлота и възхищение. И хич не личи дълго да си ги търсила - като че ли от сърцето ти са излезли. Да, така се пише за хубав човек, за хубаво творчество. Не съм видяла още в цялост книгата на Санде, но познавам една голяма част от разказите в нея. Огромна дълбочина таят те - бездна, в която изчезваш, за да се появиш отново, прероден от обичта и мъдростта на писателя.
И на мене не ми трябва заключение - иска ми се изложението да продължи с нови творби, с нови радостни срещи!
Поздрави, Кате! Господ здраве да ти дава - и много време:)))) за хубавите постинги посвещения, които напоследък правиш! Прегръдка от мене!

Здравей, Венетче!
Думите не съм ги търсила. Те сами си дойдоха.
Разказите на Санде са дълбоки, но винаги има и доза хумор в тях, което ги прави още по-очарователни.
В дълбокото потъваш, но след малко той те изважда от там не само прероден, но и пречистен.
Сълзите, които съм изплакала на разказите му са ме пречиствали и ми е ставало по-светло след тях.
Има разкази, които засядат в гърлото и душата, но след тях Сандето пуска сияйна дъга и връща усмивката ми.
Така пише той - само за мен, само за теб, само за всеки един от нас по отделно.
Заключение?
Няма нужда от него. Неговото заключение е обичта към героите, към животните, към природата като цяло.

П.П. Този постинг не е посвещение, а благодарност за подареното ВРЕМЕ.
Благодаря ти за пожеланията към мен! Прегръдка!

Санде е не само прекрасен разказвач, но и много добронамерен, окуражаващ, насърчаващ другите човек!
Поздрави, Катя!

Не го познавам лично, но познавам творчеството му отчасти.
Само човек с голямо сърце и богата душевност може да пише така топло и затрогващо.
Добронамерен и раздаващ се човек. Аз така го приемам.
Поздрави и хубава вечер и на теб!

към поредното вълнуващо представяне, мила Кати...
Харесвам и чета с интерес разказите на Санде,
благодарна съм за книгата, която ми е изпратил
и очаквам с нетърпение да прочета.
Да... здравето и времето са безценни...
а такива подаръци - безкрайно скъпи.
Поздравления за Санде за хубавата книга !
С благодарност към теб за приятелството !

Четеш и ти се струва, че всеки от разказите е писмо за теб самия, и се потапяш в този свят на българщина, на доброта, красота, човещина... и болка, и милост... Там си, разбираш всичко, съпреживяваш и ти се иска като врабеца да възкликнеш: " Чудно нещо е това, човекът!...", да чуеш как пее природата...
Вълнуваща книга, написана с талант и с обич; истинска.
Поздравления за Сашо Горов / Санде/, за редактора Атанаска Тоскова / Ати/ и за теб, Кате мила! С такава топлота намираш хубавите думи, споделяш, приобщаваш!
Приятна вечер и много, много красив декември, Кате!

Като прочетох Време и си спомних за един хубав видео клип правен от Иван Начев по моето стихотворение "Време", което написах по повод кончината на Пламен Ставрев преди време. Поздравявам те с него!
Няма ме активно, но си следя твоите постове от моето кътче на Вселената:)
Прегръщам те,

Ели

"Време"
http://vbox7/play:bba191bf17

Здравей, мила Таня!
Извини ме за закъснелия отговор!
Здравето и времето ...
Санде ни подарява време с неговите писма от Пастух, време, което ни прави съпричастни към всяко негово писмо, изпратено сякаш лично до нас.
Скъп подарък. Много скъп! Подарък като приятелство.

Мег! Миличка! Подписвам се под всяка твоя дума, защото все едно съм ги писала аз.
Вълнението и очакването на всяко следващо писмо е голямо.
Поздрави за Санде, Ати и за теб, мила Мег!
Много се радвам, че си тук!
Ще мина да те прочета, но по-късно. Видях нещо "шарено" при теб, но не съм го прочела.
Хубава вечер и на теб, миличка!
Прегръщам те декемврийски:).

Здравей, мила Ели!
Липсваш ми, мило дете!
Идвай активно:) при възможност.
Аз съм традиционалист и си останах тук, в блог.бг:).
Благодаря за поздрава, но линка не се отваря. Ще пробвам по друг начин и дано успея.
Обаждай се. Ще те очаквам с нетърпение!
Прегръщам те топло и с обич!

Това си е истинска презентация! ... Презентация, не агитация! .. Не пиар, не реклама! Не компли-менти!

Харесва ми нивото на отзивите и коментарите - и твоите, и на останалите съблогъри и приятели от Блога. И да не съм успял напълно, това съм искал да постигна. Вашият прочит е верният прочит.

Живи, здрави и щастливи да сте Всички!

Благодарността е моя, Санде!
Ти ми подари ВРЕМЕ, за да съпреживея заедно с теб всички Писма от Пастух - твоето малко и скъпо Отечество!
Няма компли -МЕНТИ:).
Има истински сълзи и усмивки, мъка и радост.
Писах ти, както ти сам пишеш в предговора: ""Санде, прочетох "Писмата ти от Пастух" и разбрах какво пишеш", защото наистина разбрах всичко. Не само с ума си, а преди всичко със сърцето и душата си.
Така са те разбрали и другите, затова и коментарите са такива.
Жив и здрав да си, Санде! Да напишеш още много ПИСМА от Пастух, а ние да ги четем в захлас!

Наистина, вълнуваща презентация си направила на книгата на Сашо Горов - Санде!
Прекрасни коментари, докосваща сърцето музика в клипове и накрая твоето "Санде, прочетох "Писмата ти от Пастух" и разбрах какво пишеш" Това, което авторът си пожела е достигнало до твоето сърце!
Прегръдка, Кате!

Здравей, Ати!
Не смятам, че това е презентация.
Просто един коментар, който превърнах в постинг с благодарност към Санде.
"Песен за майката" я взех без разрешение от самия Санде.
Сега го моля да пи прости!
"Санде, прочетох "Писмата ти от Пастух" и разбрах какво пишеш" - да, Ати .
Така написах в заключение, защото наистина писмата достигнаха и останаха в сърцето ми.
Прегръдка, Ати! С благодарност и към теб!

........И ако някой е пропуснал да забележи прекрасният блясък на утрото и красотата на деня, ще е много глупаво да спуснем завесата и да угасим светлината, за да се отървем от спокойствието на нощта.........

Животът е радост. Той ни е подарък.
Дадени са ни ум, сърце, душа, чувства.
В книгата на Санде го има всичко това.
Рано е за завеси. Нека бъде светлина и добрина!

.., ще мога ли да загърбя миналото, да пренебрегна настоящето, и как да посрещна бъдещето ? И кой ще ме съди за това ? И какво мога да направя ?---- Всъщност, ще си нося кръста до край.........

Разбирам те. Никой не може да загърби миналото си. Има го, то живее в нас, то е част от нас.
Настоящето не е за пренебрегване. То зависи изцяло от нас самите. То е такова, каквото ние сами си направим и изберем.
Бъдещето - да посрещнем с надежда и упование за по-добро.
Кой ще ни съди ли? Знаеш кой. А кръста - всеки сам си го носи.

Препрочетох, Кате, и сърцето ми се изпълни със същата топлина и възхита, със същата обич към приятелите. Но сега - и с много тъга, с мъка по невъзвратимото.
Поклон пред паметта на скъпия Санде! Беше светъл човек с голямо сърце!

Светъл и с голямо сърце - Санде!!!
Поклон пред светлата му памет!