Прочетен: 11839 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 17.06.2014 17:51
Иска ми се да напиша много неща. Те няма да са хубави и изпълнени с надежда, обич и радост. Ще са изпълнени с неприятни преживявявания, постоянно напрежение, отчуждение и неимоверно разочарование.
Ако напиша всичко, за което си мисля вероятно ще опровергая всички психолози и любители на позитивното мислене, на загърбаването на проблемите и гледането с оптимизъм в бъдещето.
Миналото трябвало да се забравя, то било минало и така трябвало да се случи. Това са думи, които слушаме по много пъти на ден.
Дали наистина е вярно това?!
Не мисля, че е така и знам, че съм права.
Кой иска да забрави миналото си?
Аз лично не искам, защото забравя ли миналото си навярно ще съм с деменция или нещо друго.
Миналото искат да забравят хора, които са извършили непростими грешки и грехове и не желаят да си ги спомнят, което до някъде е хубаво, защото по този начин затвърждават мнението ми за доброто начало у човека.
От друга страна си мисля, че тези, които искат да нямат минало са се отказали от всичко преживяно и ми става много мъчно, защото тези хора са се отказали от най-съкровеното си, от всичко добро или не до там, което са преживели.
Да забравим миналото, защото е зад гърба ни.
Как да вървим напред тогава, когато знаем, че нямаме опора и подкрепа зад гърба си?! Нали трябва „тилът” ни да е подсигурен?!
Не разбирам тези новосъздадени сякаш само и единствено за днешното ни време философИи.
Те може да са стари учения и философии, но са много умело пригодени и използвани в момента. Много са удобни!
Не желая да ги приема и да се отрека от миналото, настоящето и бъдещето, чиято съвкупност представлява целият ни живот.
Някой може ли да се откаже от част от живота си в името на нещо ефимерно, в името на нещо, което не е сигурно, дори напротив, че ще се случи?!
Който го може или наистина е невероятен оптимист или е невероятен наивник.
Може би това е примиренчество и обреченост, умело подклаждано и удобно насадено в примитивно мислещи или немислещи глави?
Аз искам да се разгранича и да си помня миналото и хората, които са присъствали в него с доброто и недоброто.
Миналото е учебник за настоящето и бъдещето, който искат да ни вземат като „Аз съм българче”!
„Аз съм българче” и не си давам учебника!
Вие, както прецените!
Без книга народите били слепи ...
Тагове:
Обичам миналото си и не бих се отказала от него. Не ми харесват обаче съвременните интерпретации на миналото, например замяната на понятието "турско рубство" с "турско присъствие" с цивилизационна цел. Каква ти цивилизация - азиатското мракобесие залива ренесансова България и подлага на сеч и огън всичко прогресивно и светло- църкви, манастири, книгохранилища и библиотеки - и всичко потъва в прах и тъмнота за цели петстотин години.
А най-новата история на България? Чели ли сте учебника по история за 10 клас? Разделите "Ерата на комунизма" и "Преход към демокрация"? Живяла съм поравно и в двете епохи - по учебника не мога да позная нито една от двете, а камо ли да разказвам урок за това време. Шегувам се с моите ученици отличници, като вземат компетентно да разказват как някога някой пребивал жени и деца направо на улицата и по площадите /кога - тогава ли? Или сега?/ - такова беззаконие било. И когато се напъват да учат някои от днешните политически лидери с подробни биографии - като царе! Бр-р-р-р!
В една разработка по литература пък учениците намерили тема " Величието в глупостта на българката Гергана от поемата на П.Р. Славейков "Изворът на Белоногата". Там авторът в три подтези доказва, че Гергана не е родолюбива българка, а глупачка, защото не разбира от хубавото, не вижда по-далече от собствената си примитивна градинка, не си знае интереса, а и не си дава сметка колко силен е нейният обожател - че той може да направи с нея, каквото си пожелае, а и всичките й близки да избие, цялото село да запали за отмъщение. И ето ти пак интерпретация на миналото!
Много актуален и навременен постинг! Поздравления, Кате!
И аз мисля като теб - миналото дори и да не е идеално, е като здрава, стабилна основа, за всяко бъдещо действие!
Поздрави!
Здравей, Анонимен!
Знаеш, че не обичам анонимни коментари, но твоя ми направи впечатление. Написах и Анонимен с главна буква. Имам чувството, че не си много анонимен:).
Особено ми хареса, че "настоящето е неговото минало".
Иска ми се всички да можем да се връщаме в миналото си с радост! Иска ми се да не забравяме грешките си от миналото и да ги избягваме днес и утре и да се учим от тях..
Върху миналото градим настоящето и бъдещето си /и не само нашето/.
Поздрави и хубава вечер!
Много време го "нося" в себе си този постинг.
Недоумявамам от разсъжденията на до вчера умни и разумни хора, които днес ме карат да забравя и да не "ми пука":(.
Не забравям нищо поне за сега!
Как може да се забрави всичко преживяно от предците ни и да се замени с евфемизъм, чиято цел е отново да забравим и да не ни пука.
Преди известно време говорех с едно много младо, умно, интелигентно и образовано момче, родено в началото на т.н. демокрация.
Изненада ме, когато започна да ми говори за онова мрачно и тежко време /времето преди 10.11.1989г./.
Слушах го, гледах го и реших да му кажа, че в онова страшно за него време ние най-спокойно се прибирахме от центъра на София, през Парка, през гората та до кино "Изток".
Спокойно, без страх от нечие чуждо вмешателство в среднощната ни разходка.
Не му се вярваше.
Аз съм живяла и в двете "епохи" /силно казано, затова в кавички/.
Не искам да забравя нито едната, нито другата.
Няма да правя анализ на тези години, защото повечето сме съвременници и имаме нещо под шапките си.
Не съм чела учебника за 10 клас, но от изнесеното от теб се ужасявам!
Дали пък не е по-добре да забравим и да не "ни пука"?.
Това го казвам за тези, които имат какво да забравят, за да не им "пука".
Казвам го за тези, които превърнаха в държавна политика възвеличаването на глупостта.
Еразъм би им завидял!
Хубава вечер ти пожелавам с твоята малинова сладост!
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.
Миналото ни ... няма как да е идеално( дори когато го идеализираме), защото животът е и горе, и долу, а ние знам и две, и двеста. Мисля си, че погледът назад не бива да е само носталгична въздишка, а и - ведър, самокритичен, с вяра и достойнство. А книгите ... те са паметта, която ни пази и води.
Поздрав за постинга, мила Кате!
Поздрави!
Идеални неща няма, има идеализирани, независимо в кое от трите времена са се случили. /Тук се отплесвам в друга посока, но за това ще мисля и пиша друг път:)/.
Да забравим миналото. Кое вчерашното или позавчерашеното?
Цитират се думите на Левски, че "Времето е в нас и ние сме във времето".
Едва ли е имал предвид само сегашното време!
Много ми хареса, че цитираш А.Далчев!
По този начин свързваме темата със слепотата без книги.
Благодаря ти, Мег!
Прегръщам те нежно синьо!
Много често имаме сходни, да не кажа почти едни и същи теми, които ни вълнуват.
Аз също мисля, че миналото, настоящето и бъдещето са в едно неразривно единство.
Как можеш да отделиш едното от другото или третото в рамките на нашия, човешки живот?
Има минало, което е за историците, настояще за различни други учени и бъдеще за мечтатели и любителите на илюзии.
Не мога /аз поне/ да игнорирам приятното или неприятното от изминалото или днешното време.
Наистина трябва да приемаме живота в неговата истинска цялост, а не да загърбваме или забравяме неща, които не ни харесват.
Съзнанието след известно време наистина приема някои неприятни случки от добрата или смешната им страна /говоря за норманите хора, а не за злопаметните:)/.
Няма човек, който да не е изпитал силна мъка и болка, но заради това не би трябвало да загърбим и забравим миналото, а да го ПОМНИМ.
Всеки има право на избор, разбира се!
Аз не се отказвам от моето минало, независимо, че като Пикасо съм минала през син и розов период:).
Минало, настояще, бъдеще, "приятно-неприятно" са неразривно свързани. Там се корени и хармонията в живота ни.
Много пъти и под различни заглавия и с различни думи съм го казвала това.
За "пукането" вероятно ще пиша някой друг път, защото сега ме връхлетяха едни нови мисли, благодарение на теб:).
Поздрави и хубава вечер!
Какво и да е нашето минало, то си е наше и без него не можем да направим и крачка напред. В него са стремленията, поривите, мечтите, съграденото и разрушеното. В него е всичко.
Какво ще вземем от него в пътя си напред - това е наш избор. Може да изхвърлим излишния товар, ненужния, но нищо не може да се забрави. Но даже и да се опитаме да забравим нещо, то няма да ни забрави и ще тича по петите ни.
Поздрави и пожелания за едно слънчево и здраво лято!
Много категорично и точно мнение!
Благодаря ти!
Животът е цялост от трите времена и с всичко, за което пишеш.
Поздрави и хубав ден!
Много ми хареса написаното от теб, защото съвпада с моето разбиране за тези три времена.
Нещо много важно, което пишеш, а аз не съм споменала директно - ЦЕНАТА /не на Артър Милър:)/, а тази която можем да понесем без да вземаме "кредит".
Поздрави и усмивки, Майски!
Какво и да е нашето минало, то си е наше и без него не можем да направим и крачка напред. В него са стремленията, поривите, мечтите, съграденото и разрушеното. В него е всичко.
Какво ще вземем от него в пътя си напред - това е наш избор. Може да изхвърлим излишния товар, ненужния, но нищо не може да се забрави. Но даже и да се опитаме да забравим нещо, то няма да ни забрави и ще тича по петите ни.
Поздрави и пожелания за едно слънчево и здраво лято!
След тези твои думи не ми остава нищо, което да добавя, Санде!
Поздрави и на теб, Пако, Томето и ГЪЛЪБИНКА:) - ще им обърна специално внимание /прочетох го:)/!
“Искам да се разуча от всичко, на което други са ме учили. Пълен съм с пороци. Искам уроците и на добрите си учители да забравя. Искам да не нося чужди мисли в себе си. Своите искам да пропъдя. Да не пиша думи по белия лист – тази бяла килия на Душата ми. Искам да съм нещо, което не се нарича това, което ме наричат. Всички написани думи ме уверяват в безверието на цялата ми същност. Искам да се покатеря по един лунен или слънчев лъч и да се запилея някъде вдън Вселената, за да нямам гроб на тази Земя. Може би така враговете ми ще мислят, че съм отпътувал в Космоса и ще се върна подир хиляди светлинни години, когато те ще са изчезнали от белия свят. Но аз няма да пожелая обратен път. Ще разширявам Вселената и ще продължавам все по-навътре в нейния безкрай. Думите ме отвращават. Думите ме превръщат в решето, през което изтича отровената ми кръв. Искам да не Съм. И ако срещна някъде други менеподобни – ще им кажа, че Съм Никой. И ще отмина като сянка.
Защото наистина ще бъда сянка на оня светлинен лъч, по който ще поема.
Това е , което искам. Е?”
Искам да разширявам собствената си Вселена, неотричайки се от нищо преживяно, изговорено, изписано тук сега и преди.
Искам да СЪМ, макар да знам, че съм никой.
Светът е пълен с милиарди НИКОЙ и това го прави пъстър и истински.
Искам светлина, не искам мрак!
Благодаря ти, Санде!
„Аз съм българче” и не си давам учебника! " И аз не си давам учебника , в който е нашата памет. Да не позволяваме да останем без памет, защото, какво е народ без памет? Стадо... Той няма нито настояще, нито бъдеще.
Да бъде светлина!
Поздрави, Кате!
Темата е наистина историко-философска и аз само съм я маркирала.
По нея може да се пише много, но то е работа на учените.
Аз съм вложила повече чувство.
Зарадва ме написаното от теб!
Станахме двама души, които не си дават учебника:), в който е паметта ни.
Да, какво е народ без памет? Дърво без корен, клони и листа.
Да бъде светлина!
Поздрави, Ати!
В социален план обществото ни също не трябва да забравя поуките от миналотор за да върви по-уверено напред. Лошото е, че всяко от правителствата на прехода се опитваше да омаловажи постигнатото от предишното и се биеше в гърдите колко по-добре се справя. Не разбират колко са смешни отстрани. Така е и с поколенията, никога няма примирие между тях, борбите са на всички нива и накрая разбират, колко повтаряеми са нещата от живота.
В РМакедония /една шепа народ/ има 2 /два/ ОФИЦИАЛНИ езика.
У нас може би трябва да има 3 /три/. Да не забравяме циганския! Само не знам дали имат четмо и писмо.
Поздрави за последния ти постинг!
Изкуство в чист вид! Красота в думи и фото!!!!
Поздрави!
Как дазабравим миналото си?
Поне това. което знаем, нищо че братята ни го крадат и преиначават.
Тук се опитах от частното да тръгна към общото.
Говоря и за близкото минало, на което съм съвременник и за миналото въобще.
Говоря за новороилите се философии, които да ни учат да забравяме и да гледаме само напред и да мислим само позитивно.
Как да стане това?! Аз не се наемам да дам отговор в тази политико-социално-икономическа ситуация, в която се намираме в момента.
За борбата между поколенията - я си е направо война, докато не се разбере, че няма нищо ново под слънцето, че светът не започва и не свършва с нас.
Поздрави и хубав ден!
да останат в забвение, зачертани от мислите и чувствата
скъпи и незабравими на сърцето близки и приятели...
Да забравиш историята на народа си, на дедите си,
да изтриеш миналото си... звучи абсурдно.
Хубав пост, Кати ... Поздрави !
Така мисля и аз и точно затова написах поста.
Да изтриеш миналото си звучи абсурдно, но ние в момента живеем в абсудна ситуация, в абсурдна държава, в абсурдна атмосфера.
Все пак има хора, които не желаят да забравят!
Поздрави!
Твоята позиция е същата, според мен. За нея говорят разказите ти!
Поздрави на Родопите!
Аз ще ти отговоря от името на Валя. В живота явно ми е отредена ролята на буфер:).
Толерантен човек съм. Уважавам правото на всички хора, дори понякога пренебрегвам и забравям, че и аз имам някакво право.
Разглеждайки от тази гледна точка въпроса за тези 4 часа МАЙЧИН език се съгласявам.
Разглеждайки го от историческа се съгласявам с Валя.
Но все пак съм компромисен човек и си давам сметка, че милион и нещо етнически турци живеят в България, имат българско гражданство.Отчитам и века, в който живеем.
Тук възниква въпросът - Защо може да учим, английски, френски, немски по няколко часа, а турски не можем?
Пак стигам до историческата тема и се завъртам в един омагьосан кръг.
Преди години имаше факултативно изучаване на разни предмети. Не знам дали все още съществува тази форма в днешно време /образователната система я превърнаха в истински абсурд, както и живота ни/.
Има и неделни училища. Има и други начини - например ИВРИТ се изучава в 1 /едно/ училище по желание. Мисля, че така е и с арменския език.
Наистина не може да се сравняват по обем тези диаспори с турската етническа общност в България, но все пак има начин да се учи турски език по желание.
Това е мое лично, много лаическо мнение, но може да се помисли в тази посока.
Преди много години в педагогическите институти се изучаваше турски език, заради РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО.
Много голяма тема започнахме, приятелю.
Не е в моята компетенция, но се почувствах задължена да споделя нещо, което НЕ СЪМ ЗАБРАВИЛА.
Все пак си остава онзи многовековен страх, разбираш го, нали?
Поздрави и пожелания за хубав ден!
В коментара ти откроих две ключови линии, мотивиращи колебанието, относно дилемата ,,за'' или ,,против'' изучаването на турски език: от една страна, това е страхът, породен от болезнената историческа памет; от друга - правото на 11-12 % български турци да изучават майчиния си език.
Напълно разбирам болката ти , породена от болезнения спомен за турското робство, доколкото самият аз съм бил жертва на асимилационната политика на БКП, по време на т.нар. ,,възродителен процес'' през 1984-85г, когато бе забранено да нося туското си име, да говоря на турски, да погребвам близките си, според мюсюлманския обичай и пр. Следвайки логиката на твоята приятелка, аз би трябвало да зачеркна от съзнанието си българския език, доколкото той е езикът на ,,възродителите''! Както виждаш обаче, аз не само че не съм го зачеркнал, но и всекидневно го ползвам активно, защото е твърде нелепо да поставяш знак за равенство между даден език и носителя му. По тази логика не трябва да изучаваме и говорим немски, английски, руски и пр., доколкото носителите им в определени исторически периоди са били поробители. В този ред на мисли не езикът, писмеността, културата следва да бъдат заклеймявани, а насилието, потисничеството и имперската политика, без значение от верско-етническия характер на инициаторите им.
Радвам се, че сме на едно мнение, относно необходимостта от изучаване на майчиния език, защото без него като основа доброто овладяване на български език е немислимо.
За страха: на нашите турци постоянно им бива внушавано, че възродителният процес не е история, а че винаги може да се повтори. На българите им биват внушавани идеи за неоосманизъм, за ново турско робство. Кой печели от това мисля, че е ясно.
Е, да, различни сме по пол, раса, вяра, етнос, но радостите и скърбите ни нямат цвят, нито вяра, нито етнос, те са наша обща участ, съдба, в качеството ни на съ-пребиваващи в заедност. Затова следва да си подадем ръка, защото ,,чрез диалог сме ние'', както ни напомня проницателният поет Хьолдерлин.
Поздрви и Усмихнат ден, Симпатяго!
По принцип българският народ е толерантен и добронамерен.
Спомням си като ученичка ходих на гости на една приятелка от класа ми.Тя живееше в смесен район /тогава нямаше такъв термин/. Когато стигнахме до къщата им, тя ме преведе през един комшулук и спокойно си поговори на турски, с жената, която излезе да ни каже "добре дошли".Дядо ми от Града имаше много приятели турци, баща ми също. Аз имам една приятелка ФАТМИН, която живее в Турция, след изселническата вълна.
На темата - аз също съм част от българския народ, НЕРАЗРИВНА.
При мен има една много силна борба между минало и настояще. Не забравям миналото и не искам да го забравя, но живея в настоящето, в ХХI век.
Така нареченият възродителен процес беше една непростима грешка на едно тоталитарно управление, от която пострадаха не само етническите турци, а държавата БЪЛГАРИЯ.
В края на ХХ век не се правят такива драстични промени!
Гърците са задължили всички останали в страната им българи да променят фамилиите си да окончават на „ос”, а не на „ов”, това е станало през 1912 година /ако не се лъжа/, но там няма верски различия. Така нашата фамилия окончава на „ов”, а фамилията на дядо Стоян, за когото съм писала преди остава „ос”. Така от 1917 до 1973 година той се бори с френската и българската /вероятно/ администрация да докаже, че е българин, а не грък въпреки „ос”-а.
Аз категорично не бях съгласна с това неразумно действие /ВП/ и си навлякох куп неприятности, естествено. Не може да се вършат беззакония, независимо кой ги извършва. Давам право на всеки човек на самоопределение и познаване на майчия си език /затова ти написах няколко "МЕКИ" варианта/.
Другото нещо освен страха от неоосманизъм е и политическата реалност в момента в страната ни, залята от бежанска вълна.
Още по-притеснително е разрастването на фундаментализма на верска основа.
Всички трябва да живеем в разбирателство, както са живели преди нас /примерът със съученичката ми/.
Толерантността и уважението трябва да са двустранни!
Спомням си един министър /етнически турчин/, който наричаше служителите във въпросното министерство "РАЯ". Не го е правел с усмивка или на шега, а съвсем умишлено и преднамерено /имаше официално оплакване от него/.
Съгласна съм, че всеки трябва да познава, да чете и да пише на родния си език. Тук не написах майчин, а роден. Родният език на всички ни е БЪЛГАРСКИ. Другото е изучаване по желание или може би сега се казва СИП?
Пак се връщам на дядо Стоян, брата на дядо ми - той НИКОГА не е учил съвременен български език, макар да е бил учител.
Пишеше писмата си до нас съвсем по новому, без старите букви, а от 56 години живееше във Франция. Никой не го е задължавал или не му е забранявал. Това е било НЕГОВО желание, израз на СВОБОДНАТА му воля.
Реваншизъм и война проповядва един чист българин от Банкя, който много бързо "сви байряка".
Въпреки различията, които имаме трябва да живеем в заедност против насилието, агресията и потисничеството именно, защото имаме горчивия опит на МИНАЛОТО! И накрая – "Идеите на общия световен дух
спокойно свършват в душата на поета."
Поздрави и на теб и слънчев и успешен ден в началото на седмицата!
Нека да е С ВРЕМЕ!
Нека да е С ВРЕМЕ!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder