Прочетох тази притча, която на пръв поглед не е нещо особено, но казва много, стига да искаме да го разберем правилно.

 

Много отдавна в един стар град живял Учител, заобиколен от учениците си.
Най-талантливият и най-способният сред тях  веднъж  си помислил:
„Дали има въпрос, на който нашият Учител не би могъл да отговори?”
Отишъл той в цъфтящата наблизо ливада и хванал най-красивата пеперуда. Скрил я в шепите си.
Пеперудата пърхала в дланите на ученика и го гъделичкала.
Усмихвайки се ученикът отишъл при Учителя и го попитал:
„Кажете ми каква пеперуда държа в шепите си – жива или мъртва?”
Той здраво стискал пеперудата в шепите си, готов всеки миг да ги стисне още по-здраво, заради собствената си истина.
Учителят, без да гледа в стиснатите длани на ученика си казал:

„Всичко е в твоите ръце”.

 

Дали и ние, заради това да докажем, че сме прави не стискаме прекалено дълго и силно дланите си? Само, за  да покажем, че сме прави?!

заслужава си, да помислим, защо и КАК все ние сме прави

Здравей, приятелю!
Точно затова публикувах тази притча.
Заслужава си да помислим ЗАЩО,КАК и на КАКВА цена искаме да докажем собствената си правота. Понякога сами не сме убедени в правотата си, но държим да убедим другите в нея.
Хубава вечер!

Твърде поучителна и актуална притча ! Поздрави за чудесния постинг !

че самата истина като факт нищо не струва. Като възможност да запазиш достойнството, лицето си, обаче, тя вече придобива своя същински смисъл!

Поучителна и актуална е притчата, приятелю.
Нас така силно са ни стиснали в шепите си, че май въпросът е излишен.
Понякога /често почти винаги/ се питам ЗАЩО ни додоведоха до състоянието на тази пеперуда?
Поздрави и лека нощ!

Истината никога не е само една, приятелю.
Всеки има своята истина и държи на нея.
Имам много примери за това.
Да, това е искал да докаже ученикът на своя Учител - достойнството си, собственото си лице и своята си истина, но каква ЦЕНА?
Поздрави и до скоро!

Няма нужда на всяка цена да се доказваме...

горките несвободни пеперуди!:(

За мене истината винаги е една. Нейното тълкуване, интерпретиране, преиначаване е само една поредна маска на многобройните неистини, полуистини, субективни истини и - в крайна сметка - лъжи, с които ние се стремим да я заместим, за да ни е по-удобно в конкретната ситуация. Не съм чак такъв фанатичен борец за правата истина - предпочитам по-тихите форми за доказване на истините си - но това не променя факта. Ако Учителят беше казал, че пеперудата е жива, и в следващия миг Ученикът стиснеше шепа и я убиеше - смъртта на пеперудата нямаше да е субективна истина, а вероломна лъжа и престъпление. Няма две истини за едно и също нещо, та дори и само защото в пространството няма как две неща да заемат едно и също място. Поздрави!

Уви, някои хора са готови да направят каквото и да е, само и само да са прави!

За съжаление, хората са способни на невероятни постъпки, за да докажат "правотата " си. Много добра притча си избрала, страхотно! Хубав ден!

Мъдър отговор на мъдър човек; хубава притча, не я бях чувала, Кате мила. Замислих се дали понякога не стискаме прекалено силно или твърде дълго длан от желание да помогнем, от страх, непремереност...
Хубав ден, Кате, и прегръдка! :)

Невероятно е на какво са способни хората, за да докажат "правотата" си! Хубав текст за размисъл! Добро утро и слънчев, усмихнат ден, напук на облаците и лошото време!

Така мислят ДОБРИТЕ ученици!
За другите е въпрос на доказване.
Поздрави, Маринче!

Като горките несвободни хора, Теди!

Здравей, Венетче!
Истината винаги е само една. Другото са интерпретации и гледни точки.
Само чуй една истина, която е действителен, документиран факт от устата на различни хора и няма да повярваш, че говорят за едно и също нещо.
Мисля, че това освен интерпретация е и въпрос на възприемане.
Спомням си, когато четох "Разораната целина". Четяхме я заедно с една приятелка по едно също време. После си разказвахме. Аз не можех да повярвам, че това, което ми разказва тя е от същата книга! Една и съща книга - различни прочети.
Така е и с истината. Тя е една, но прочетите са различни,особено, когато някой иска да се докаже за сметка на живота дори на една пеперуда. Може да се интерпретира и по този начин - усмихвал се ученикът, когато задал въпроса на Учителя си. Защо? Аз си мисля, че е искал да му докаже, че го е надминал по мъдрост, да му покаже, че и той може да греши.
Бил в състояние да стисне или отпусне дланите си в зависимост от отговора на Учителя, за да докаже правотата си.
Съгласявям се абсолютно с теб, че "Няма две истини за едно и също нещо, та дори и само защото в пространството няма как две неща да заемат едно и също място."
И още нещо - предпочитам като теб тихите и мирни форми на доказателства:).

Поздрави и хубав ден!

Здравей, приятелче!
Прав си до немай къде!
Не разбирам само какво е това?
На мен ми прилича на малоценност, която чрез насилие трябва да бъде преодоляна.

Възможно е, Диди!
Някои са способни да заплатят с живота на цяла една нация, за да докажат на себе си, че са по-велики от другите.
В момента целият български народ се намира в тази "мъртва хватка". Зависим единствено от волята на ученика:((.

Здравей, мила Мег!
Хубава е притчата. Не знам кой и кога я е писал, но на мен ми хареса, защото ми наподобява нашата действителност в момента.
В частност тази притча за замисли и за личните ни взаимотношения. Понякога от обич и от тревога стискаме по-силно от необходимото.
Толкова е просто - " Всичко е в твоите ръце."
Просто и мъдро.
Мъдростта е в простите неща, а ние винаги я търсим къде ли не.

Поздрави и прегръдки и на теб, Мег!

Здравей отново, Диди!
Радвам се, че тази малка и проста на вид ПРИТЧА е предизвикала у теб нови размисли.
Много хора трябва да се замислят, но те не четат блогови писания:).

Поздрави!Слънчев и хубав да е денят ти!

Опасявах се, че ще бъда разбран погрешно и имах намерението да доизясня казаното от мен, но се въздържах, с цел да не досаждам на аудиторията с многословие. Повдигната от теб тема обаче е твърде важна, за да бъде оставена забулена в недоразумения, затова ще направя кратко пояснение.
Тук първо трябва да изясним какво разбираме под ,,истина'': обикновено ние възприемаме истината като тъждество, напр. 2+2=4. Гърците обаче наричат истината ,,алития'', т.е. ,,нескритост'' или - онова открито място, даващо възможност на нещо да се появи като съществуващо. Ето това имах предвид, споделяйки, че истината като факт, тъждество в случая не е от значение и че на преден план излиза истината като възможност. Нека илюстрирам това: нито учителят се интересува от истината-факт/ той отговаря на ученика ,,без да гледа в дланите му''/, нито пък самият ученик се интересува от нея / неговата цел е да наложи своята воля и да надхитри учителя си, да му се надсмее, един вид/. Самата истина-факт даже липсва, доколкото ние самите не знаем дали пеперудата е жива или не - тя може да е жива, но може и да е умряла. Възможността тя да оживее или не, възможността да осъзнае простотията и нечистите си помисли и в буквалния, и в преносния смисъл е в ръцете на ученика - неслучайно учителят му напомня тъкмо това. В резюме: изборът по посока на ,,скритостта''/ задните мисли, нечистите намерения/ или на ,,нескритостта''/ откритите, ясни намерения/ се явяват възможност ученикът да запази достойнството и лицето си или да ги изгуби.
Извинения за многословието!
Усмихнат ден, Катя!

сме хилядократно пъти по-способни на глупости отколкото на обратното помага, но само на хората с добро самочувствие. С други думи: доверявай се на себе си повече и няма да страдаш от недоверие към другите.

м..да, по-добре да си помислим за горката пеперуда, дали пък не сме на нейно място като народ, разпънат между Европа и Русия.

„Кажете ми каква пеперуда държа в шепите си – жива или мъртва?”

***
За мен отговорът на Учителя означава:
Може да е жива, може да е мъртва пеперудата. От теб зависи.

Ако я желаеш мъртва, ще я имаш мъртва. Ако я желаеш жива, ще я имаш жива.

Ти си свободен в избора си.

[quote=lion1234]Опасявах се, че ще бъда разбран погрешно и имах намерението да доизясня казаното от мен, но се въздържах, с цел да не досаждам на аудиторията с многословие. Повдигната от теб тема обаче е твърде важна, за да бъде оставена забулена в недоразумения, затова ще направя кратко пояснение.
Тук първо трябва да изясним какво разбираме под ,,истина'': обикновено ние възприемаме истината като тъждество, напр. 2+2=4. Гърците обаче наричат истината ,,алития'', т.е. ,,нескритост'' или - онова открито място, даващо възможност на нещо да се появи като съществуващо. Ето това имах предвид, споделяйки, че истината като факт, тъждество в случая не е от значение и че на преден план излиза истината като възможност. Нека илюстрирам това: нито учителят се интересува от истината-факт/ той отговаря на ученика ,,без да гледа в дланите му''/, нито пък самият ученик се интересува от нея / неговата цел е да наложи своята воля и да надхитри учителя си, да му се надсмее, един вид/. Самата истина-факт даже липсва, доколкото ние самите не знаем дали пеперудата е жива или не - тя може да е жива, но може и да е умряла. Възможността тя да оживее или не, възможността да осъзнае простотията и нечистите си помисли и в буквалния, и в преносния смисъл е в ръцете на ученика - неслучайно учителят му напомня тъкмо това. В резюме: изборът по посока на ,,скритостта''/ задните мисли, нечистите намерения/ или на ,,нескритостта''/ откритите, ясни намерения/ се явяват възможност ученикът да запази достойнството и лицето си или да ги изгуби.
Извинения за многословието!
Усмихнат ден, Катя![/quote
Здравей, приятелю!
Ще цитирам само последните ти думи:"Самата истина-факт даже липсва, доколкото ние самите не знаем дали пеперудата е жива или не - тя може да е жива, но може и да е умряла. Възможността тя да оживее или не, възможността да осъзнае простотията и нечистите си помисли и в буквалния, и в преносния смисъл е в ръцете на ученика - неслучайно учителят му напомня тъкмо това."

"В резюме: изборът по посока на ,,скритостта''/ задните мисли, нечистите намерения/ или на ,,нескритостта''/ откритите, ясни намерения/ се явяват възможност ученикът да запази достойнството и лицето си или да ги изгуби."

Струва ми се, че с това казваш всичко - от философска и от човешка гледна точка.
Поздрави и хубава вечер!

Здравей, сестрице!
Най-доброто е да се доверяваме на себе си, стига да сме убедени в правотата си и да сме доброжелателни към хората и пеперудите.
Излишното самочувствие за правдивдост и безпогрешност пречи на тези, които го имат.
Поздрави!

Здравей, Вени!
Точно това имах предвид, когато реших да публикувам тази ПРИТЧА - българският народ, който зависи от едно по-силно стискане или отпускане на шепите. От този, който ни държи в шепи, зависи дали да ни има или не.

Здравей, Санде!
Да, правото на свободен избор!
Лошото е, когато цяла една нация зависи от свободния избор на несвободни от алчност, арогантност и незаинтересованост група хора, които са ни стиснали като тази пеперуда.
Поздрави и хубава вечер!

Човекът имал ръце, а ние сме като Балканджи Йово.
Поздрав, Кате!:)

Не обичам блогът ми да се превръща в бойно поле!
Всеки има право на собствено мнение, но нека то да е изказано по възпитан начин.
Това е последното, което ти пиша. След това ще наруша принципите си и ще трия коментарите ти.
Не знам колко съм предвидима за теб, но за себе си съм непредвидима.
Ти отричайки притчите отричаш и християнството. Така ли да те разбирам? ХРИСТОС си е служил с притчи, а ръцето МУ не не са били " отегчени от безличното съществуване".
Сега не искам да си мислиш, че се отъждествявам с НЕГО. Не, в никакъв случай!
Това е кощунство, но предвиждам отговора ти.
За вината - да, виновна съм, че съм в блогопространството и това ти пречи, за което моля за извинение!
ТОЧКА! ПОВЕЧЕ НИТО БУКВА ОТ МОЯ СТРАНА!

Здравей, Лизи!
Балканджи Йово е имал вяра!
Ние нямаме нищо.
Поздрави на теб и морето!

Замисли се, всички сме ученици и в един момент можем да сгрешим. Дали винаги ще има някой до нас да ни каже: "Всичко е в твоите ръце"? Ако не научим уроците си, можем да причиним много страдания. Усмивки, пускам пеперудата!

Здравей, Майски!
Преди всичко сме хора и всички грешим. Учнието идва малко по-късно.
Хубаво е да има накой, независимо дали е Учител, приятел, който да ни е коректив. Да има кой да ни каже:"Всичко е в твоите ръце", ако не сме го разбрали Овреме.
Уроците се учат цял живот, а може би и много животи.
Пусна пеперудата и ме дари с усмивка:)!
Благодаря ти!

Знам тази притча и често си мисля по този повод с хитруването на дребно. Колко мъничък човек си, когато смяташ, че си победил, скривайки в себе си лъжата?! Тя си е чиста проба самозалъгване. Ясно е, че в тези притчи Учителят винаги е мъдър, а учениците - прозрачни. Държим почти всичко в свои ръце, но дано не по този начин...
Прегръдки! С обич, естествено :);)

Здравей, Бени!
Мънички и нищожни сме. Още по-дребни ставаме с лъжата и омразата, която таим дори към непознати.
Самозалъгваме се, че сме по-мъдри, отколкото сме, а сме прозрачни за истинските мъдреци.
Иска ми се да държим съдбата си в своите ръце, но не с насилие и злоба, а така - с обич.
Прегръщам те, с обич, разбира се:)!

Публикувала си притча с актуално звучене, а преносния и смисъл разкрива днешната наша действителност. От една страна, ако допуснем, че всичко е в нашите ръце - на българите и тези, които са начело на държавното кормило - техните решения и действия могат да доведат до заличаване на държавата или до нейното възраждане.
От друга страна, ако приемем, че ръцете държащи пеперудата са външни сили, тогава съдбата ни е в техните ръце.
И все пак „Всичко е в твоите ръце” или трябва да има воля и сили да се вземе правилното решение.

Поздрави! Хубава неделна вечер!

Само с обич разбира се може да я държим в ръцете си нашата съдба!
Хубав ден!

Здравей, Ати!
Всичко е в ръцете на този, който държи пеперудата. Нека да я държи, но помислите му да добронамерени и чисти.
Иначе притчата има много трактовки. Нали е притча?
Поздрави и хубав ден!

Здравей, Илиянче!
Всичко трябва да е обич, разбирателство и доброта.
Държим всичко в ръцете си. Трябва да го правим с любов, другото е самозаблуда.
Хубав ден и на теб!

Притчата е чудесна.Дали трябва на всяка цена да доказваме някаква своя истина, не смятам.Но това е много актуално в момента за нас като хора и то точно в днешната цитуация.Всеки е тръгнал да се тупа в гърдите (визирам политиците по точно), да доказва неговата истина.Стига толкова изморихме се.

Здравей, astrojozi19!
На всяка цена в никакъв случай! Може би това е и внушението на тази притча.
Много е актуална за днешната ни действителност.
Политиците НА ВСЯКА ЦЕНА се опитват да докажат правотата си.
Всъщност тяхната истина е ... банковите им сметки и офшорни фирми.
Нашата истина е много малка, но безценна - да оцелеем.
Поздрави!