Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2014 16:57 - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ ...
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11514 Коментари: 34 Гласове:
45

Последна промяна: 17.06.2014 17:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  image 

Иска ми се да напиша много неща. Те няма да са хубави и изпълнени с надежда, обич и радост. Ще са изпълнени с неприятни преживявявания, постоянно напрежение, отчуждение и неимоверно разочарование.
Ако напиша всичко, за което си мисля вероятно ще опровергая всички психолози и любители на позитивното мислене, на загърбаването на проблемите и гледането с оптимизъм в бъдещето.
Миналото трябвало да се забравя, то било минало и така трябвало да се случи. Това са думи, които слушаме по много пъти на ден.
Дали наистина е вярно това?!
Не мисля, че е така и знам, че съм права.
Кой иска да забрави миналото си?
Аз лично не искам, защото забравя ли миналото си навярно ще съм с деменция или нещо друго.
Миналото искат да забравят хора, които са извършили непростими грешки и грехове и не желаят да си ги спомнят, което до някъде е хубаво, защото по този начин затвърждават мнението ми за доброто начало у човека.
От друга страна си мисля, че тези, които искат да нямат минало са се отказали от всичко преживяно и ми става много мъчно, защото тези хора са се отказали от най-съкровеното си, от всичко добро или не до там, което са преживели.
Да забравим миналото, защото е зад гърба ни.
Как да вървим напред тогава, когато знаем, че нямаме опора и подкрепа зад гърба си?! Нали трябва „тилът” ни да е подсигурен?!
Не разбирам тези новосъздадени сякаш само и единствено за днешното ни време философИи. 
Те може да са стари учения и философии, но са много умело пригодени и  използвани в момента. Много са удобни!

Не желая да ги приема и да се отрека от миналото, настоящето и бъдещето, чиято съвкупност представлява целият ни живот.
Някой може ли да се откаже от част от живота си в името на нещо ефимерно, в името на нещо, което не е сигурно, дори напротив, че ще се случи?!
Който го може или наистина е невероятен оптимист или е невероятен наивник.
Може би това е примиренчество и обреченост, умело подклаждано и удобно насадено в примитивно мислещи или немислещи глави?
Аз искам да се разгранича и да си помня миналото и хората, които са присъствали в него с доброто и недоброто. 
Миналото е учебник за настоящето и бъдещето, който искат да ни вземат като „Аз съм българче”!
„Аз съм българче” и не си давам учебника! 
Вие, както прецените!

Без книга народите били слепи ...






Гласувай:
46



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - "Голи са без книги всички н...
17.06.2014 19:01
"Голи са без книги всички народи" /Константин Кирил Философ/.
Обичам миналото си и не бих се отказала от него. Не ми харесват обаче съвременните интерпретации на миналото, например замяната на понятието "турско рубство" с "турско присъствие" с цивилизационна цел. Каква ти цивилизация - азиатското мракобесие залива ренесансова България и подлага на сеч и огън всичко прогресивно и светло- църкви, манастири, книгохранилища и библиотеки - и всичко потъва в прах и тъмнота за цели петстотин години.
А най-новата история на България? Чели ли сте учебника по история за 10 клас? Разделите "Ерата на комунизма" и "Преход към демокрация"? Живяла съм поравно и в двете епохи - по учебника не мога да позная нито една от двете, а камо ли да разказвам урок за това време. Шегувам се с моите ученици отличници, като вземат компетентно да разказват как някога някой пребивал жени и деца направо на улицата и по площадите /кога - тогава ли? Или сега?/ - такова беззаконие било. И когато се напъват да учат някои от днешните политически лидери с подробни биографии - като царе! Бр-р-р-р!
В една разработка по литература пък учениците намерили тема " Величието в глупостта на българката Гергана от поемата на П.Р. Славейков "Изворът на Белоногата". Там авторът в три подтези доказва, че Гергана не е родолюбива българка, а глупачка, защото не разбира от хубавото, не вижда по-далече от собствената си примитивна градинка, не си знае интереса, а и не си дава сметка колко силен е нейният обожател - че той може да направи с нея, каквото си пожелае, а и всичките й близки да избие, цялото село да запали за отмъщение. И ето ти пак интерпретация на миналото!
Много актуален и навременен постинг! Поздравления, Кате!
цитирай
2. katan - анонимен -
17.06.2014 19:07
анонимен написа:
Така е, Катя. Но дори и да иска човек, няма как да забрави миналото си... Така, че трябва да внимава какво прави (доколкото зависи от него) в настоящето си, защото то е неговото бъдещо минало, и да може с радост да се връща към него, вместо да се чуди как да го забрави...
И аз мисля като теб - миналото дори и да не е идеално, е като здрава, стабилна основа, за всяко бъдещо действие!
Поздрави!


Здравей, Анонимен!
Знаеш, че не обичам анонимни коментари, но твоя ми направи впечатление. Написах и Анонимен с главна буква. Имам чувството, че не си много анонимен:).
Особено ми хареса, че "настоящето е неговото минало".
Иска ми се всички да можем да се връщаме в миналото си с радост! Иска ми се да не забравяме грешките си от миналото и да ги избягваме днес и утре и да се учим от тях..
Върху миналото градим настоящето и бъдещето си /и не само нашето/.
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
3. katan - 2. donchevav - "Голи са без книги...
17.06.2014 19:56
Здравей, Венетче!
Много време го "нося" в себе си този постинг.
Недоумявамам от разсъжденията на до вчера умни и разумни хора, които днес ме карат да забравя и да не "ми пука":(.
Не забравям нищо поне за сега!
Как може да се забрави всичко преживяно от предците ни и да се замени с евфемизъм, чиято цел е отново да забравим и да не ни пука.
Преди известно време говорех с едно много младо, умно, интелигентно и образовано момче, родено в началото на т.н. демокрация.
Изненада ме, когато започна да ми говори за онова мрачно и тежко време /времето преди 10.11.1989г./.
Слушах го, гледах го и реших да му кажа, че в онова страшно за него време ние най-спокойно се прибирахме от центъра на София, през Парка, през гората та до кино "Изток".
Спокойно, без страх от нечие чуждо вмешателство в среднощната ни разходка.
Не му се вярваше.
Аз съм живяла и в двете "епохи" /силно казано, затова в кавички/.
Не искам да забравя нито едната, нито другата.
Няма да правя анализ на тези години, защото повечето сме съвременници и имаме нещо под шапките си.
Не съм чела учебника за 10 клас, но от изнесеното от теб се ужасявам!
Дали пък не е по-добре да забравим и да не "ни пука"?.
Това го казвам за тези, които имат какво да забравят, за да не им "пука".
Казвам го за тези, които превърнаха в държавна политика възвеличаването на глупостта.
Еразъм би им завидял!
Хубава вечер ти пожелавам с твоята малинова сладост!
цитирай
4. megg - Как да бъде забравено?!...
17.06.2014 21:37
Миналото - та нали там сме ние в корените си, в изворите, в спомените; там е пътят - същият, по който вървим и днес... Размислите ти ми напомниха една строфа от стихотворението "Към родината" на Далчев:

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Миналото ни ... няма как да е идеално( дори когато го идеализираме), защото животът е и горе, и долу, а ние знам и две, и двеста. Мисля си, че погледът назад не бива да е само носталгична въздишка, а и - ведър, самокритичен, с вяра и достойнство. А книгите ... те са паметта, която ни пази и води.
Поздрав за постинга, мила Кате!
цитирай
5. lion1234 - Тази тема ми е ,,настолна'',
17.06.2014 21:38
Катя. Често мисля по нея и с удоволствие ще споделя тук своите впечатления. Винаги съм разглеждал миналото, настоящето и бъдещето като едно неразривно единство. Скромният ми опит сочи, че тъкмо в единство те съхраняват както своята същност, така и същността на времето като цяло. Можеш, естествено да отделиш миналото от настоящето или пък настоящето от бъдещето, но така ще си изградиш една илюзорна предства за тях и смисълът им ще ти се изплъзне от ръцете, доколкото те се самомоопределят чрез взаимодействие помежду си. Когато анализираме тези три компонента на времето, пред нас се изправя една сериозна пречка: двойката усещания приятно - неприятно. Ето ти споделяш, че връщайки се в спомените си не игнорираш неприятните моменти, а приемаш миналото си в цялост - и с кусурите му, и с радостите му. Други обаче са склонни да ,,чистят'' миналото си от неприятните моменти, за да си изградят представата за ,,доброто старо време''. Впрочем, самото ни съзнание инстинктивно, ,,по природа'', встъпва в ролята на ,,хигиенист'', с цел да ни предпази от рефлекса към страданието и болката, като ,,замита'' или замъглява неприятните спомени и ни представя миналото в една романтична светлина. Има, както твърдиш, и трета група хора, за които миналото е само страдания и болка и те изцяло му обръщат гръб. Не мога да упеквам никого - всеки има право да се разпорежда с времето си, както намери за добре. Да си призная, и аз на моменти съм искал буквално да изстрия, като с гумичка, някои неприятни спомени от миналото си, но впоследствие винаги съм си давал сметка, че изстривайки това или онова, аз всъщност трия своето минало, своето време, своето битие. Винаги съм си давал сметка, че подобно на трите времеви компонента, двойката ,,приятно - неприятно'' също се явява една неразривна връзка. Така, че приемайки удоволствията, ще трябва да приемеш и страданията. По същия начин да не ти пука за миналото значи да не ти пука и за настоящето и бъдещето, т.е. за битието ти в цялост.
Поздрави!
цитирай
6. katan - 5. megg - Как да бъде забравено?!...
17.06.2014 22:12
И аз това се питам, мила Мег. Как да забравим миналото?
Идеални неща няма, има идеализирани, независимо в кое от трите времена са се случили. /Тук се отплесвам в друга посока, но за това ще мисля и пиша друг път:)/.
Да забравим миналото. Кое вчерашното или позавчерашеното?
Цитират се думите на Левски, че "Времето е в нас и ние сме във времето".
Едва ли е имал предвид само сегашното време!
Много ми хареса, че цитираш А.Далчев!
По този начин свързваме темата със слепотата без книги.
Благодаря ти, Мег!
Прегръщам те нежно синьо!
цитирай
7. katan - 6. lion1234 - Тази тема ми е ,,настолна''
17.06.2014 22:39
Здравей, скъпи приятелю!
Много често имаме сходни, да не кажа почти едни и същи теми, които ни вълнуват.
Аз също мисля, че миналото, настоящето и бъдещето са в едно неразривно единство.
Как можеш да отделиш едното от другото или третото в рамките на нашия, човешки живот?
Има минало, което е за историците, настояще за различни други учени и бъдеще за мечтатели и любителите на илюзии.
Не мога /аз поне/ да игнорирам приятното или неприятното от изминалото или днешното време.
Наистина трябва да приемаме живота в неговата истинска цялост, а не да загърбваме или забравяме неща, които не ни харесват.
Съзнанието след известно време наистина приема някои неприятни случки от добрата или смешната им страна /говоря за норманите хора, а не за злопаметните:)/.
Няма човек, който да не е изпитал силна мъка и болка, но заради това не би трябвало да загърбим и забравим миналото, а да го ПОМНИМ.
Всеки има право на избор, разбира се!
Аз не се отказвам от моето минало, независимо, че като Пикасо съм минала през син и розов период:).
Минало, настояще, бъдеще, "приятно-неприятно" са неразривно свързани. Там се корени и хармонията в живота ни.
Много пъти и под различни заглавия и с различни думи съм го казвала това.
За "пукането" вероятно ще пиша някой друг път, защото сега ме връхлетяха едни нови мисли, благодарение на теб:).
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
8. born - Животът на всеки нормален човек е ...
17.06.2014 23:48
Животът на всеки нормален човек е низ от грешки и правилни решения, радост и мъка, надежди и отчаяния, победи и поражения... Съзнателното игнориране на негативните постъпки е белег на комплексарщина и неумение да се поучиш от грешките и пораженията. Поздрави.
цитирай
9. makont - Бъдещето е проекция на нашето минало,
18.06.2014 10:41
във всеки един миг, ние вземаме своите решения, правим своите грешки, преминаваме през проблемите си и изрстванията, по този начин създаваме и бъдещето си. Ако сме вършели зло, няма начин да очакваме добро да ни се случи и обратното. Важното е да живеем така, че след това да имаме сили да понесем цената, за постъпките си. Усмивки, Катенце, ти много философски си настроена. И аз се умислих и такава лекция дръпнах. Поздрави и много слънчице!
цитирай
10. sande - Миналото - най-голямата и безбрежна тема!
18.06.2014 11:04
И най-сложната. На чоечество, на народ, на отделен човек, на род и фамилия, на село и град, на държава.

Какво и да е нашето минало, то си е наше и без него не можем да направим и крачка напред. В него са стремленията, поривите, мечтите, съграденото и разрушеното. В него е всичко.

Какво ще вземем от него в пътя си напред - това е наш избор. Може да изхвърлим излишния товар, ненужния, но нищо не може да се забрави. Но даже и да се опитаме да забравим нещо, то няма да ни забрави и ще тича по петите ни.

Поздрави и пожелания за едно слънчево и здраво лято!
цитирай
11. katan - 9. born - Животът
18.06.2014 11:06
Здравей, приятелю!
Много категорично и точно мнение!
Благодаря ти!
Животът е цялост от трите времена и с всичко, за което пишеш.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
12. katan - 10. makont - Бъдещето е проекция на нашето минало
18.06.2014 11:16
Здравей, Майски!
Много ми хареса написаното от теб, защото съвпада с моето разбиране за тези три времена.
Нещо много важно, което пишеш, а аз не съм споменала директно - ЦЕНАТА /не на Артър Милър:)/, а тази която можем да понесем без да вземаме "кредит".
Поздрави и усмивки, Майски!
цитирай
13. katan - 11. sande - Миналото - най-голямата и безбрежна тема!
18.06.2014 11:23
sande написа:
И най-сложната. На чоечество, на народ, на отделен човек, на род и фамилия, на село и гръд, на държава.

Какво и да е нашето минало, то си е наше и без него не можем да направим и крачка напред. В него са стремленията, поривите, мечтите, съграденото и разрушеното. В него е всичко.

Какво ще вземем от него в пътя си напред - това е наш избор. Може да изхвърлим излишния товар, ненужния, но нищо не може да се забрави. Но даже и да се опитаме да забравим нещо, то няма да ни забрави и ще тича по петите ни.

Поздрави и пожелания за едно слънчево и здраво лято!


След тези твои думи не ми остава нищо, което да добавя, Санде!

Поздрави и на теб, Пако, Томето и ГЪЛЪБИНКА:) - ще им обърна специално внимание /прочетох го:)/!
цитирай
14. sande - А ето какво казва нашия приятел, поета Велин Георгиев:
18.06.2014 11:34

“Искам да се разуча от всичко, на което други са ме учили. Пълен съм с пороци. Искам уроците и на добрите си учители да забравя. Искам да не нося чужди мисли в себе си. Своите искам да пропъдя. Да не пиша думи по белия лист – тази бяла килия на Душата ми. Искам да съм нещо, което не се нарича това, което ме наричат. Всички написани думи ме уверяват в безверието на цялата ми същност. Искам да се покатеря по един лунен или слънчев лъч и да се запилея някъде вдън Вселената, за да нямам гроб на тази Земя. Може би така враговете ми ще мислят, че съм отпътувал в Космоса и ще се върна подир хиляди светлинни години, когато те ще са изчезнали от белия свят. Но аз няма да пожелая обратен път. Ще разширявам Вселената и ще продължавам все по-навътре в нейния безкрай. Думите ме отвращават. Думите ме превръщат в решето, през което изтича отровената ми кръв. Искам да не Съм. И ако срещна някъде други менеподобни – ще им кажа, че Съм Никой. И ще отмина като сянка.
Защото наистина ще бъда сянка на оня светлинен лъч, по който ще поема.
Това е , което искам. Е?”
цитирай
15. katan - 15. sande - А ето какво казва нашия приятел, поета Велин Георгиев:
18.06.2014 12:05
Аз за разлика от Велин Георгиев не искам да се разучавам, а да научавам. Сама да се уча и да уча от другите. Не искам да забравя уроците на добрите ми учители, а другите, които не бяха толкова добри да анализирам и взема поне зрънце рационалност /във всяко нещо има и такова/.
Искам да разширявам собствената си Вселена, неотричайки се от нищо преживяно, изговорено, изписано тук сега и преди.
Искам да СЪМ, макар да знам, че съм никой.
Светът е пълен с милиарди НИКОЙ и това го прави пъстър и истински.
Искам светлина, не искам мрак!

Благодаря ти, Санде!
цитирай
16. tota - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ ...
18.06.2014 13:38
Катя, тема от историческо и философско естество си засегнала, през твоя личностен поглед." Миналото е учебник за настоящето и бъдещето, който искат да ни вземат като „Аз съм българче”!
„Аз съм българче” и не си давам учебника! " И аз не си давам учебника , в който е нашата памет. Да не позволяваме да останем без памет, защото, какво е народ без памет? Стадо... Той няма нито настояще, нито бъдеще.
Да бъде светлина!

Поздрави, Кате!
цитирай
17. katan - 17. tota - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
18.06.2014 14:43
Здравей, Ати!
Темата е наистина историко-философска и аз само съм я маркирала.
По нея може да се пише много, но то е работа на учените.
Аз съм вложила повече чувство.
Зарадва ме написаното от теб!
Станахме двама души, които не си дават учебника:), в който е паметта ни.
Да, какво е народ без памет? Дърво без корен, клони и листа.
Да бъде светлина!
Поздрави, Ати!
цитирай
18. yotovava - „Аз съм българче” и не си давам учебника!
18.06.2014 16:18
А в същото време някои предлагат 4 часа турски в българските училище.
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Как да забравим миналото си, когато ...
18.06.2014 16:20
Как да забравим миналото си, когато даже не го знаем, то непрекъснато се преиначава, а някои се опитват да вземат великите ни постижения като българи. Ти обаче говориш за близкото минало, на което си била свидетел и което си пречупила през своите разбирания. Да, това няма как да се забрави, пък и не трябва. Ако прецениш, че си направила грешки, то това е само натрупана опитност, която ще ти помогне в бъдеще да не ги повтаряш.
В социален план обществото ни също не трябва да забравя поуките от миналотор за да върви по-уверено напред. Лошото е, че всяко от правителствата на прехода се опитваше да омаловажи постигнатото от предишното и се биеше в гърдите колко по-добре се справя. Не разбират колко са смешни отстрани. Така е и с поколенията, никога няма примирие между тях, борбите са на всички нива и накрая разбират, колко повтаряеми са нещата от живота.
цитирай
20. katan - 18. yotovava - „Аз съм българче” и не си давам учебника!
19.06.2014 12:12
Здравей, Валя!
В РМакедония /една шепа народ/ има 2 /два/ ОФИЦИАЛНИ езика.
У нас може би трябва да има 3 /три/. Да не забравяме циганския! Само не знам дали имат четмо и писмо.
Поздрави за последния ти постинг!
Изкуство в чист вид! Красота в думи и фото!!!!
Поздрави!
цитирай
21. katan - 19. kasnaprolet9999 - Как да забравим миналото си
19.06.2014 12:20
Здравей, Вени!
Как дазабравим миналото си?
Поне това. което знаем, нищо че братята ни го крадат и преиначават.
Тук се опитах от частното да тръгна към общото.
Говоря и за близкото минало, на което съм съвременник и за миналото въобще.
Говоря за новороилите се философии, които да ни учат да забравяме и да гледаме само напред и да мислим само позитивно.
Как да стане това?! Аз не се наемам да дам отговор в тази политико-социално-икономическа ситуация, в която се намираме в момента.
За борбата между поколенията - я си е направо война, докато не се разбере, че няма нищо ново под слънцето, че светът не започва и не свършва с нас.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
22. stela50 - Бъдещето се ражда в миналото... как може да се забрави
19.06.2014 18:02
всичко преживяно от човека по дългия път през годините,
да останат в забвение, зачертани от мислите и чувствата
скъпи и незабравими на сърцето близки и приятели...
Да забравиш историята на народа си, на дедите си,
да изтриеш миналото си... звучи абсурдно.
Хубав пост, Кати ... Поздрави !
цитирай
23. veninski - Поздравление за позицията!
20.06.2014 05:57
Поздравление за позицията!
цитирай
24. lion1234 - Към 18. yotovava:
20.06.2014 21:44
Не можах да разбера какво толкова са Ви разтревожили 4-те часа турски език в българските училища?
цитирай
25. katan - 22. stela50 - Бъдещето се ражда в миналото...
21.06.2014 11:50
Здравей, мила Таня!
Така мисля и аз и точно затова написах поста.
Да изтриеш миналото си звучи абсурдно, но ние в момента живеем в абсудна ситуация, в абсурдна държава, в абсурдна атмосфера.
Все пак има хора, които не желаят да забравят!
Поздрави!
цитирай
26. katan - 23. veninski - Поздравление за позицията!
21.06.2014 11:51
Благодаря, Васко!
Твоята позиция е същата, според мен. За нея говорят разказите ти!
Поздрави на Родопите!
цитирай
27. katan - 24. lion1234 - Към 18. yotovava:
21.06.2014 12:09
Здравей, приятелю!
Аз ще ти отговоря от името на Валя. В живота явно ми е отредена ролята на буфер:).
Толерантен човек съм. Уважавам правото на всички хора, дори понякога пренебрегвам и забравям, че и аз имам някакво право.
Разглеждайки от тази гледна точка въпроса за тези 4 часа МАЙЧИН език се съгласявам.
Разглеждайки го от историческа се съгласявам с Валя.
Но все пак съм компромисен човек и си давам сметка, че милион и нещо етнически турци живеят в България, имат българско гражданство.Отчитам и века, в който живеем.
Тук възниква въпросът - Защо може да учим, английски, френски, немски по няколко часа, а турски не можем?
Пак стигам до историческата тема и се завъртам в един омагьосан кръг.
Преди години имаше факултативно изучаване на разни предмети. Не знам дали все още съществува тази форма в днешно време /образователната система я превърнаха в истински абсурд, както и живота ни/.
Има и неделни училища. Има и други начини - например ИВРИТ се изучава в 1 /едно/ училище по желание. Мисля, че така е и с арменския език.
Наистина не може да се сравняват по обем тези диаспори с турската етническа общност в България, но все пак има начин да се учи турски език по желание.
Това е мое лично, много лаическо мнение, но може да се помисли в тази посока.
Преди много години в педагогическите институти се изучаваше турски език, заради РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО.
Много голяма тема започнахме, приятелю.
Не е в моята компетенция, но се почувствах задължена да споделя нещо, което НЕ СЪМ ЗАБРАВИЛА.
Все пак си остава онзи многовековен страх, разбираш го, нали?
Поздрави и пожелания за хубав ден!
цитирай
28. lion1234 - Привет, скъпа дружке!
22.06.2014 12:09
Първо искам да ти благодаря за изразената от теб ясна и откровена позиция по отправеното от мен питане! Защото явно доста съм затруднил с питането си твоята приятелка или пък просто последната не е счела за необходимо да ме удостоява с вниманието си, което си е нейно право, както и да е.
В коментара ти откроих две ключови линии, мотивиращи колебанието, относно дилемата ,,за'' или ,,против'' изучаването на турски език: от една страна, това е страхът, породен от болезнената историческа памет; от друга - правото на 11-12 % български турци да изучават майчиния си език.
Напълно разбирам болката ти , породена от болезнения спомен за турското робство, доколкото самият аз съм бил жертва на асимилационната политика на БКП, по време на т.нар. ,,възродителен процес'' през 1984-85г, когато бе забранено да нося туското си име, да говоря на турски, да погребвам близките си, според мюсюлманския обичай и пр. Следвайки логиката на твоята приятелка, аз би трябвало да зачеркна от съзнанието си българския език, доколкото той е езикът на ,,възродителите''! Както виждаш обаче, аз не само че не съм го зачеркнал, но и всекидневно го ползвам активно, защото е твърде нелепо да поставяш знак за равенство между даден език и носителя му. По тази логика не трябва да изучаваме и говорим немски, английски, руски и пр., доколкото носителите им в определени исторически периоди са били поробители. В този ред на мисли не езикът, писмеността, културата следва да бъдат заклеймявани, а насилието, потисничеството и имперската политика, без значение от верско-етническия характер на инициаторите им.
Радвам се, че сме на едно мнение, относно необходимостта от изучаване на майчиния език, защото без него като основа доброто овладяване на български език е немислимо.
За страха: на нашите турци постоянно им бива внушавано, че възродителният процес не е история, а че винаги може да се повтори. На българите им биват внушавани идеи за неоосманизъм, за ново турско робство. Кой печели от това мисля, че е ясно.
цитирай
29. lion1234 - Продължение към 27. katan:
22.06.2014 12:50
Горчивият исторически опит не следва да бъде използван като инструмент за реваншизъм, за генериране на омраза и желание за мъст. По скоро той трябва да бъде като обица на ухото ни, за да ни напомня, че всяко насилие, агресия, потисничество следва своевременно да бъдат пресичани.
Е, да, различни сме по пол, раса, вяра, етнос, но радостите и скърбите ни нямат цвят, нито вяра, нито етнос, те са наша обща участ, съдба, в качеството ни на съ-пребиваващи в заедност. Затова следва да си подадем ръка, защото ,,чрез диалог сме ние'', както ни напомня проницателният поет Хьолдерлин.
Поздрви и Усмихнат ден, Симпатяго!
цитирай
30. katan - lion1234 - Здравей, приятелю!
23.06.2014 10:41
Не съм допускала, че ще водя такъв разговор точно тук, под този постинг.
По принцип българският народ е толерантен и добронамерен.
Спомням си като ученичка ходих на гости на една приятелка от класа ми.Тя живееше в смесен район /тогава нямаше такъв термин/. Когато стигнахме до къщата им, тя ме преведе през един комшулук и спокойно си поговори на турски, с жената, която излезе да ни каже "добре дошли".Дядо ми от Града имаше много приятели турци, баща ми също. Аз имам една приятелка ФАТМИН, която живее в Турция, след изселническата вълна.
На темата - аз също съм част от българския народ, НЕРАЗРИВНА.
При мен има една много силна борба между минало и настояще. Не забравям миналото и не искам да го забравя, но живея в настоящето, в ХХI век.
Така нареченият възродителен процес беше една непростима грешка на едно тоталитарно управление, от която пострадаха не само етническите турци, а държавата БЪЛГАРИЯ.
В края на ХХ век не се правят такива драстични промени!
Гърците са задължили всички останали в страната им българи да променят фамилиите си да окончават на „ос”, а не на „ов”, това е станало през 1912 година /ако не се лъжа/, но там няма верски различия. Така нашата фамилия окончава на „ов”, а фамилията на дядо Стоян, за когото съм писала преди остава „ос”. Така от 1917 до 1973 година той се бори с френската и българската /вероятно/ администрация да докаже, че е българин, а не грък въпреки „ос”-а.
Аз категорично не бях съгласна с това неразумно действие /ВП/ и си навлякох куп неприятности, естествено. Не може да се вършат беззакония, независимо кой ги извършва. Давам право на всеки човек на самоопределение и познаване на майчия си език /затова ти написах няколко "МЕКИ" варианта/.
Другото нещо освен страха от неоосманизъм е и политическата реалност в момента в страната ни, залята от бежанска вълна.
Още по-притеснително е разрастването на фундаментализма на верска основа.
цитирай
31. katan - lion1234 -продължение
23.06.2014 10:53
Ако съберем всички компоненти около майчиния език, ще се убедиш, че Валя има право да реагира така. Аз също реагирах по този начин, когато за пръв се лансира това предложение. После чувството ми за справедливост и толерантност взе връх и ме хвърли в размисли за "за" и "против".
Всички трябва да живеем в разбирателство, както са живели преди нас /примерът със съученичката ми/.
Толерантността и уважението трябва да са двустранни!
Спомням си един министър /етнически турчин/, който наричаше служителите във въпросното министерство "РАЯ". Не го е правел с усмивка или на шега, а съвсем умишлено и преднамерено /имаше официално оплакване от него/.
Съгласна съм, че всеки трябва да познава, да чете и да пише на родния си език. Тук не написах майчин, а роден. Родният език на всички ни е БЪЛГАРСКИ. Другото е изучаване по желание или може би сега се казва СИП?
Пак се връщам на дядо Стоян, брата на дядо ми - той НИКОГА не е учил съвременен български език, макар да е бил учител.
Пишеше писмата си до нас съвсем по новому, без старите букви, а от 56 години живееше във Франция. Никой не го е задължавал или не му е забранявал. Това е било НЕГОВО желание, израз на СВОБОДНАТА му воля.
Реваншизъм и война проповядва един чист българин от Банкя, който много бързо "сви байряка".
Въпреки различията, които имаме трябва да живеем в заедност против насилието, агресията и потисничеството именно, защото имаме горчивия опит на МИНАЛОТО! И накрая – "Идеите на общия световен дух
спокойно свършват в душата на поета."

Поздрави и на теб и слънчев и успешен ден в началото на седмицата!
цитирай
32. kostadin - Забравянето е въпрос само на време.
12.07.2014 22:10
Забравянето е въпрос само на време.
цитирай
33. katan - 32. kostadin - Забравянето е въпрос само на време.
04.08.2014 20:16
Понякога за съжаление е така, приятелю!
Нека да е С ВРЕМЕ!
цитирай
34. katan - 32. kostadin - Забравянето е въпрос само на време.
04.08.2014 20:21
Понякога за съжаление е така, приятелю!
Нека да е С ВРЕМЕ!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656463
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031