Постинг
12.03.2016 15:41 -
2.МАРИЯ
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5876 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2016 11:06
Прочетен: 5876 Коментари: 18 Гласове:
52
Последна промяна: 13.03.2016 11:06
Мария беше потънала в себе си, в мислите си, след като се сбогува с доня Соледад в кафето.
България!
Тя е една от най-старите и красиви държави в Европа!
На трето място е по исторически и археологически паметници отново в тази Европа - след Гърция и Италия. Всички в света знаят за Гърция и Италия, а за България - дори не са чували.
Добре, че Стоичков беше идол в Барселона, та някои знаеха за България!
Мислите й я върнаха там, в родната София, където беше истинският й живот - родителите, някои от най-близките й приятели, тихите кътчета и шумните улици, кестените - нацъфтели, бели и примамващи ...
Повечето от приятелите й се разпиляха по света.
Иво е в Щатите, а толкова й липсва!
Всеки месец изпращаше по 1000 евро на родителите си в България, които бяха пенсионирани научни работници с мизерни за труда и приноса им пенсии. Десетина години след "промените" тя започна работа като млад и "многообещаващ" научен сътрудник в един от институтите на БАН. "Младо, многообещаващо, със свои собствени, уникални идеи попълнение"- така я бяха представили "феодалните старци" от Академията. Толкова отдавна й се сруваше това! Все едно е някакъв сън, който за няколко години започна да се превръща в кошмар за нея.
Не от онези страшни кошмари с духове и привидения, а от друг вид, който беше мил и приятен в началото, а после ставаше по-страшен от действителността и я караше да се събужда с мъчителна буца заседнала в гърлото й, която й пречеше да извика, но винаги се събуждаше обляна в пот.
През 2000-та реши да се реализира в Европа, където специалистите като нея не бяха много.
Беше на 26 години и светът и животът бяха пред нея! Сподели с родителите си, на които безкрайно вярваше. След краткото семейно "съвещание" реши да замине за Париж.
Беше завършила френска гимназия с втори език -испански, освен това 10 години беше учила английски в "Алинса".
СВ за чудо и приказ.
Семейството реши, че с нейните езици и научната й степен ще се реализира веднага. "Колко наивни сме били"- мислеше Мария.
Замина за Париж.
Отиде направо в Института "Пастьор", където вярваше, че ще я посрещнат с отворени обятия, заради нейните постижения в България, а и заради командировката преди няколко месеца.
Тогава я аплодираха за разработките й и я насърчиха, ако реши някой ден да напусне България да дойде при тях. Нищо подобно не се случи! По-далече от фоайето не стигна.
Съжали, че тръгна набързо, без ничия подкрепа, разчитайки само на себе си.
Никой не се интересуваше от научните й постижения! Всички я оглеждаха и приемаха само и единствено като млада и изключитено красива жена. Знаеше, че е хубава, но в България винаги си мислеше, че това й пречи, вместо да й помага. Мислеше си, че и фамилното име й пречи. Не искаше да живее и работи в сянката на родителите си, макар и в друга сфера.
Тук се почувства изгубена и наранена, но не пожела да сподели с родителите си. Беше решена сама да се справи с положението. Един ден на излизане от "Пастьор" почти се сблъска със свой колега от БАН, който беше научен сътрудник по математика. - Мария! - възкликна той и тя се вгледа в него. Беше доста наедрял.
"Нестествено, с хранителни добавки и протеини"- но много се зарадва да го види! Почувства го толкова близък, че му се хвърли на врата и го обсипа с целувки /в България не бяха близки/, но тук за пръв път срещна познат от Родината. - Как си? Що си? - и от двете страни. Отидоха в съседното бистро на по кафе и спомени ...
ДНЕС, 13 -ти март Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, ДЕНЯТ ЗА ПРОШКА.
МОЛЯ ВСИЧКИ ВИ ЗА ПРОШКА НЕ САМО НА ДУМИ, А ОТ СЪРЦЕ.
ОТ МЕН ИМАТЕ - ПРОСТЕНО ДА ВИ Е!
Тя е една от най-старите и красиви държави в Европа!
На трето място е по исторически и археологически паметници отново в тази Европа - след Гърция и Италия. Всички в света знаят за Гърция и Италия, а за България - дори не са чували.
Добре, че Стоичков беше идол в Барселона, та някои знаеха за България!
Мислите й я върнаха там, в родната София, където беше истинският й живот - родителите, някои от най-близките й приятели, тихите кътчета и шумните улици, кестените - нацъфтели, бели и примамващи ...
Повечето от приятелите й се разпиляха по света.
Иво е в Щатите, а толкова й липсва!
Всеки месец изпращаше по 1000 евро на родителите си в България, които бяха пенсионирани научни работници с мизерни за труда и приноса им пенсии. Десетина години след "промените" тя започна работа като млад и "многообещаващ" научен сътрудник в един от институтите на БАН. "Младо, многообещаващо, със свои собствени, уникални идеи попълнение"- така я бяха представили "феодалните старци" от Академията. Толкова отдавна й се сруваше това! Все едно е някакъв сън, който за няколко години започна да се превръща в кошмар за нея.
Не от онези страшни кошмари с духове и привидения, а от друг вид, който беше мил и приятен в началото, а после ставаше по-страшен от действителността и я караше да се събужда с мъчителна буца заседнала в гърлото й, която й пречеше да извика, но винаги се събуждаше обляна в пот.
През 2000-та реши да се реализира в Европа, където специалистите като нея не бяха много.
Беше на 26 години и светът и животът бяха пред нея! Сподели с родителите си, на които безкрайно вярваше. След краткото семейно "съвещание" реши да замине за Париж.
Беше завършила френска гимназия с втори език -испански, освен това 10 години беше учила английски в "Алинса".
СВ за чудо и приказ.
Семейството реши, че с нейните езици и научната й степен ще се реализира веднага. "Колко наивни сме били"- мислеше Мария.
Замина за Париж.
Отиде направо в Института "Пастьор", където вярваше, че ще я посрещнат с отворени обятия, заради нейните постижения в България, а и заради командировката преди няколко месеца.
Тогава я аплодираха за разработките й и я насърчиха, ако реши някой ден да напусне България да дойде при тях. Нищо подобно не се случи! По-далече от фоайето не стигна.
Съжали, че тръгна набързо, без ничия подкрепа, разчитайки само на себе си.
Никой не се интересуваше от научните й постижения! Всички я оглеждаха и приемаха само и единствено като млада и изключитено красива жена. Знаеше, че е хубава, но в България винаги си мислеше, че това й пречи, вместо да й помага. Мислеше си, че и фамилното име й пречи. Не искаше да живее и работи в сянката на родителите си, макар и в друга сфера.
Тук се почувства изгубена и наранена, но не пожела да сподели с родителите си. Беше решена сама да се справи с положението. Един ден на излизане от "Пастьор" почти се сблъска със свой колега от БАН, който беше научен сътрудник по математика. - Мария! - възкликна той и тя се вгледа в него. Беше доста наедрял.
"Нестествено, с хранителни добавки и протеини"- но много се зарадва да го види! Почувства го толкова близък, че му се хвърли на врата и го обсипа с целувки /в България не бяха близки/, но тук за пръв път срещна познат от Родината. - Как си? Що си? - и от двете страни. Отидоха в съседното бистро на по кафе и спомени ...
ДНЕС, 13 -ти март Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, ДЕНЯТ ЗА ПРОШКА.
МОЛЯ ВСИЧКИ ВИ ЗА ПРОШКА НЕ САМО НА ДУМИ, А ОТ СЪРЦЕ.
ОТ МЕН ИМАТЕ - ПРОСТЕНО ДА ВИ Е!
Тагове:
САЩ, Китай и Русия се състезават за разр...
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Да бъдеш готов да служиш
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Да бъдеш готов да служиш
"Камъкът си тежи на мястото".
цитирайАбсолютно си прав!
Иначе казано - ставаш дърво без корен.
цитирайИначе казано - ставаш дърво без корен.
разказа ти Кате ще трябва да има продължение. Това е мое мнение и не е задължително да се съобразиш с него. Началото на емигранството е много трудно. Трудно се преодолява стената от начално недоверие, защото си чужденец.
Но, носталгията започва, ако удариш на камък в първите моменти на кариерата си.
"Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място
цитирайНо, носталгията започва, ако удариш на камък в първите моменти на кариерата си.
"Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място
Здравей, приятелю!
Прав си - има и то не едно, а няколко.
Тук е началото:
http://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/02/27/1-neshto-kato-nishto-na-sveta-bez-pretencii-za-kakvoto-i-da-.1433394
Мислех да не публикувам нищо след това "начало", което се превърна в една неприятна за мен арена.
Все пак "пуснах" "ИВО", а сега и "Мария".
Искам да ти кажа, че не всички изпитват носталгия, независимо дали успяват или не.
Тези, за които пиша имат реални прототипи.
""Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място" - тук ще ти кажа, че и аз мислех така, но сега мога да кажа - ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ВРЕМЕТО, ДЪРЖАВАТА и още много др.
цитирайПрав си - има и то не едно, а няколко.
Тук е началото:
http://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/02/27/1-neshto-kato-nishto-na-sveta-bez-pretencii-za-kakvoto-i-da-.1433394
Мислех да не публикувам нищо след това "начало", което се превърна в една неприятна за мен арена.
Все пак "пуснах" "ИВО", а сега и "Мария".
Искам да ти кажа, че не всички изпитват носталгия, независимо дали успяват или не.
Тези, за които пиша имат реални прототипи.
""Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място" - тук ще ти кажа, че и аз мислех така, но сега мога да кажа - ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ВРЕМЕТО, ДЪРЖАВАТА и още много др.
Мария си е мястото и в София, и в Париж.
Но в Париж, безспорно ще и бъде по-трудно.
В началото. Но ще успее. Ако се отърси веднага от илюзиите.
Ако не рухне, смачкана от трудностите.
Ако приеме предизвикателствата. И има силите да се докаже. Въпреки всичко.
Поздрави, Катя!
цитирайНо в Париж, безспорно ще и бъде по-трудно.
В началото. Но ще успее. Ако се отърси веднага от илюзиите.
Ако не рухне, смачкана от трудностите.
Ако приеме предизвикателствата. И има силите да се докаже. Въпреки всичко.
Поздрави, Катя!
Мястото й е в София, Париж, Брюксел, Тенерифе, Ница, Антиб и още много други градове ...
Трудности, предизвикателства, които приема.
Угризения, изпитания, терзания и истинска любов ...
Поздрави, Санде!
цитирайТрудности, предизвикателства, които приема.
Угризения, изпитания, терзания и истинска любов ...
Поздрави, Санде!
Съдбата на Мария е съдба на хиляди талантливи млади българи след "промените". За тях е по-подходяща друга българска пословица: "Шило в торба не стои." Те са граждани на света и наистина съумяват да започнат да тежат на всяко място. Но да, не им е лесно.
Простено да ти е, мила Кате - и те моля и ти да ми простиш!
Хубав празник!
цитирайПростено да ти е, мила Кате - и те моля и ти да ми простиш!
Хубав празник!
Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ...
Простено да ти е, Венетче! От Бога и от мен.
Прости и ти!
Хубав, всеопрощаващ празник!
цитирайТя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ...
Простено да ти е, Венетче! От Бога и от мен.
Прости и ти!
Хубав, всеопрощаващ празник!
Ново време, променени обстоятелства, изпитания....Такава е истината за всички ни - и тук и навсякъде по света.
Очите винаги търсят родното, онова, което е оставило следа в душата...
Простено да ти е, Кате! Прости! Хубав ден от мен! С усмивки! Въпреки дъждовното време.
цитирайОчите винаги търсят родното, онова, което е оставило следа в душата...
Простено да ти е, Кате! Прости! Хубав ден от мен! С усмивки! Въпреки дъждовното време.
Привет, Катя! Благодаря за прошката, простено да е и на теб (за теб за нищо не се сещам)!:)
Няма какво да се лъжем, в "белите държави" пари се изкарват много по-лесно. Но в един момент, поне за мен е така, това започва да не се забелязва, и на преден план се рее единствено мисълта за връщане в България. То не се обяснява, чувства се.
Поздрави за разказа!
цитирайНяма какво да се лъжем, в "белите държави" пари се изкарват много по-лесно. Но в един момент, поне за мен е така, това започва да не се забелязва, и на преден план се рее единствено мисълта за връщане в България. То не се обяснява, чувства се.
Поздрави за разказа!
Така смятаме ние, Ати. Така сме възпитани и милеем за Родината.
Има различни хора, различни поколения. Има и право на избор.
Всеки сам избира къде и как да живее.
Вчера се сетих за "С чего начиется Родина?"
Няма да пиша какво преживях. Първо си я пях на ум, после на глас, после пуснах Марк Бернес и плаках с него...
Простено да ти е и на теб, Ати!
Прости за закъснелия отговор!
Хубав ден!
цитирайИма различни хора, различни поколения. Има и право на избор.
Всеки сам избира къде и как да живее.
Вчера се сетих за "С чего начиется Родина?"
Няма да пиша какво преживях. Първо си я пях на ум, после на глас, после пуснах Марк Бернес и плаках с него...
Простено да ти е и на теб, Ати!
Прости за закъснелия отговор!
Хубав ден!
Благодаря за прошката, приятелю!
Не може да не съм сгрешила пред теб.
Всички сме хора и грешим, волно или неволно.
Една приятелка ми разказа за жена на 80 години.
Били в църквата и тя искала да се изповяда. Свещеникът попитал и по-възрастната дама /на 80 години/ дали иска да се изповяда, а тя отговорила, че няма грехове:).
Тази история ни стана нещо като забавление:))).
Щастливци са тези, които се смятат за безгрешни!
По повод на героинята - ще се самоцитирам:).
"Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ..."
Хора разни, съдби различни.
Пак ще се повторя - всеки човек е една малка Вселена.
Всеки има различно Слънце и орбита ...
Следващата частичка, която ще публикувам ще е за теб.
Няма да пиша посвещение, но ще знаеш, че е за теб:).
Кога ще бъде - не знам точно.
Поздрави и хубав ден!
цитирайНе може да не съм сгрешила пред теб.
Всички сме хора и грешим, волно или неволно.
Една приятелка ми разказа за жена на 80 години.
Били в църквата и тя искала да се изповяда. Свещеникът попитал и по-възрастната дама /на 80 години/ дали иска да се изповяда, а тя отговорила, че няма грехове:).
Тази история ни стана нещо като забавление:))).
Щастливци са тези, които се смятат за безгрешни!
По повод на героинята - ще се самоцитирам:).
"Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ..."
Хора разни, съдби различни.
Пак ще се повторя - всеки човек е една малка Вселена.
Всеки има различно Слънце и орбита ...
Следващата частичка, която ще публикувам ще е за теб.
Няма да пиша посвещение, но ще знаеш, че е за теб:).
Кога ще бъде - не знам точно.
Поздрави и хубав ден!
Очаквах паралелно проследяване на съдбата на Мария, не зная как и защо :)!
Пак тая моя пуста интуиция!
Поздрави, Кате!
Прости - простено! <3
В очакване сме :)))
цитирайПак тая моя пуста интуиция!
Поздрави, Кате!
Прости - простено! <3
В очакване сме :)))
14.
makont -
Кате, няма за какво да си прощаваме. Прошката е"ката час", както казваше баба ми,
14.03.2016 14:22
14.03.2016 14:22
нямаме конфликти и нямаме какво да делим. Нима е нужна прошка за това, че те приемам такава, каквато си, че те харесвам, че те чета с удоволствие, или ти мен. Аз само ти се усмихвам, това е моята прошка и приемането на твоята. А за Мария, стана ми тъжно. Сигурна съм, че е успяла, но не съм фен на хората, които напускат България, защото тук не могат да се реализират. Оставят родители, дори децата си. За мен са герои тези, които остават тук и успяват, доколкото са си поставили цели. Прегръщам те и хубава и спорна седмица от мен!
цитирайИнтуицията е т.н. 6-то чувство.
Имаш го:).
Познай интуитивно какво следва от разпокъсаните публикации:).
Простено - прости, Диди!
Поздрави!
цитирайИмаш го:).
Познай интуитивно какво следва от разпокъсаните публикации:).
Простено - прости, Диди!
Поздрави!
Грешим всеки миг, Майски.
Ката миг грешим, ката миг да си прощаваме.
Усмихнато да ти е ката ден и миг:)))!
И на мен ми е мъчно за Мария.
Успяла е явно, ако съдя по тоалета й в следващия постинг.
Ние наистина сме съвременните герои на България.
Поздрави и усмивки!
цитирайКата миг грешим, ката миг да си прощаваме.
Усмихнато да ти е ката ден и миг:)))!
И на мен ми е мъчно за Мария.
Успяла е явно, ако съдя по тоалета й в следващия постинг.
Ние наистина сме съвременните герои на България.
Поздрави и усмивки!
....може би " НЕЩОТО " ще ме съди , но дали ще ми прости.....?..,
цитирайИскаш я индиректно.
Простено да ти е от Бога и от мен.
цитирайПростено да ти е от Бога и от мен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196443
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder