Постинг
12.03.2016 15:41 -
2.МАРИЯ
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5851 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 13.03.2016 11:06
Прочетен: 5851 Коментари: 18 Гласове:
52
Последна промяна: 13.03.2016 11:06
Мария беше потънала в себе си, в мислите си, след като се сбогува с доня Соледад в кафето.
България!
Тя е една от най-старите и красиви държави в Европа!
На трето място е по исторически и археологически паметници отново в тази Европа - след Гърция и Италия. Всички в света знаят за Гърция и Италия, а за България - дори не са чували.
Добре, че Стоичков беше идол в Барселона, та някои знаеха за България!
Мислите й я върнаха там, в родната София, където беше истинският й живот - родителите, някои от най-близките й приятели, тихите кътчета и шумните улици, кестените - нацъфтели, бели и примамващи ...
Повечето от приятелите й се разпиляха по света.
Иво е в Щатите, а толкова й липсва!
Всеки месец изпращаше по 1000 евро на родителите си в България, които бяха пенсионирани научни работници с мизерни за труда и приноса им пенсии. Десетина години след "промените" тя започна работа като млад и "многообещаващ" научен сътрудник в един от институтите на БАН. "Младо, многообещаващо, със свои собствени, уникални идеи попълнение"- така я бяха представили "феодалните старци" от Академията. Толкова отдавна й се сруваше това! Все едно е някакъв сън, който за няколко години започна да се превръща в кошмар за нея.
Не от онези страшни кошмари с духове и привидения, а от друг вид, който беше мил и приятен в началото, а после ставаше по-страшен от действителността и я караше да се събужда с мъчителна буца заседнала в гърлото й, която й пречеше да извика, но винаги се събуждаше обляна в пот.
През 2000-та реши да се реализира в Европа, където специалистите като нея не бяха много.
Беше на 26 години и светът и животът бяха пред нея! Сподели с родителите си, на които безкрайно вярваше. След краткото семейно "съвещание" реши да замине за Париж.
Беше завършила френска гимназия с втори език -испански, освен това 10 години беше учила английски в "Алинса".
СВ за чудо и приказ.
Семейството реши, че с нейните езици и научната й степен ще се реализира веднага. "Колко наивни сме били"- мислеше Мария.
Замина за Париж.
Отиде направо в Института "Пастьор", където вярваше, че ще я посрещнат с отворени обятия, заради нейните постижения в България, а и заради командировката преди няколко месеца.
Тогава я аплодираха за разработките й и я насърчиха, ако реши някой ден да напусне България да дойде при тях. Нищо подобно не се случи! По-далече от фоайето не стигна.
Съжали, че тръгна набързо, без ничия подкрепа, разчитайки само на себе си.
Никой не се интересуваше от научните й постижения! Всички я оглеждаха и приемаха само и единствено като млада и изключитено красива жена. Знаеше, че е хубава, но в България винаги си мислеше, че това й пречи, вместо да й помага. Мислеше си, че и фамилното име й пречи. Не искаше да живее и работи в сянката на родителите си, макар и в друга сфера.
Тук се почувства изгубена и наранена, но не пожела да сподели с родителите си. Беше решена сама да се справи с положението. Един ден на излизане от "Пастьор" почти се сблъска със свой колега от БАН, който беше научен сътрудник по математика. - Мария! - възкликна той и тя се вгледа в него. Беше доста наедрял.
"Нестествено, с хранителни добавки и протеини"- но много се зарадва да го види! Почувства го толкова близък, че му се хвърли на врата и го обсипа с целувки /в България не бяха близки/, но тук за пръв път срещна познат от Родината. - Как си? Що си? - и от двете страни. Отидоха в съседното бистро на по кафе и спомени ...
ДНЕС, 13 -ти март Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, ДЕНЯТ ЗА ПРОШКА.
МОЛЯ ВСИЧКИ ВИ ЗА ПРОШКА НЕ САМО НА ДУМИ, А ОТ СЪРЦЕ.
ОТ МЕН ИМАТЕ - ПРОСТЕНО ДА ВИ Е!
Тя е една от най-старите и красиви държави в Европа!
На трето място е по исторически и археологически паметници отново в тази Европа - след Гърция и Италия. Всички в света знаят за Гърция и Италия, а за България - дори не са чували.
Добре, че Стоичков беше идол в Барселона, та някои знаеха за България!
Мислите й я върнаха там, в родната София, където беше истинският й живот - родителите, някои от най-близките й приятели, тихите кътчета и шумните улици, кестените - нацъфтели, бели и примамващи ...
Повечето от приятелите й се разпиляха по света.
Иво е в Щатите, а толкова й липсва!
Всеки месец изпращаше по 1000 евро на родителите си в България, които бяха пенсионирани научни работници с мизерни за труда и приноса им пенсии. Десетина години след "промените" тя започна работа като млад и "многообещаващ" научен сътрудник в един от институтите на БАН. "Младо, многообещаващо, със свои собствени, уникални идеи попълнение"- така я бяха представили "феодалните старци" от Академията. Толкова отдавна й се сруваше това! Все едно е някакъв сън, който за няколко години започна да се превръща в кошмар за нея.
Не от онези страшни кошмари с духове и привидения, а от друг вид, който беше мил и приятен в началото, а после ставаше по-страшен от действителността и я караше да се събужда с мъчителна буца заседнала в гърлото й, която й пречеше да извика, но винаги се събуждаше обляна в пот.
През 2000-та реши да се реализира в Европа, където специалистите като нея не бяха много.
Беше на 26 години и светът и животът бяха пред нея! Сподели с родителите си, на които безкрайно вярваше. След краткото семейно "съвещание" реши да замине за Париж.
Беше завършила френска гимназия с втори език -испански, освен това 10 години беше учила английски в "Алинса".
СВ за чудо и приказ.
Семейството реши, че с нейните езици и научната й степен ще се реализира веднага. "Колко наивни сме били"- мислеше Мария.
Замина за Париж.
Отиде направо в Института "Пастьор", където вярваше, че ще я посрещнат с отворени обятия, заради нейните постижения в България, а и заради командировката преди няколко месеца.
Тогава я аплодираха за разработките й и я насърчиха, ако реши някой ден да напусне България да дойде при тях. Нищо подобно не се случи! По-далече от фоайето не стигна.
Съжали, че тръгна набързо, без ничия подкрепа, разчитайки само на себе си.
Никой не се интересуваше от научните й постижения! Всички я оглеждаха и приемаха само и единствено като млада и изключитено красива жена. Знаеше, че е хубава, но в България винаги си мислеше, че това й пречи, вместо да й помага. Мислеше си, че и фамилното име й пречи. Не искаше да живее и работи в сянката на родителите си, макар и в друга сфера.
Тук се почувства изгубена и наранена, но не пожела да сподели с родителите си. Беше решена сама да се справи с положението. Един ден на излизане от "Пастьор" почти се сблъска със свой колега от БАН, който беше научен сътрудник по математика. - Мария! - възкликна той и тя се вгледа в него. Беше доста наедрял.
"Нестествено, с хранителни добавки и протеини"- но много се зарадва да го види! Почувства го толкова близък, че му се хвърли на врата и го обсипа с целувки /в България не бяха близки/, но тук за пръв път срещна познат от Родината. - Как си? Що си? - и от двете страни. Отидоха в съседното бистро на по кафе и спомени ...
ДНЕС, 13 -ти март Е СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ, ДЕНЯТ ЗА ПРОШКА.
МОЛЯ ВСИЧКИ ВИ ЗА ПРОШКА НЕ САМО НА ДУМИ, А ОТ СЪРЦЕ.
ОТ МЕН ИМАТЕ - ПРОСТЕНО ДА ВИ Е!
Тагове:
Трети януари, три стари секс-вица - два ...
Да бъдеш готов да служиш
Късна есен(от къде идват мечтите)
Да бъдеш готов да служиш
Късна есен(от къде идват мечтите)
"Камъкът си тежи на мястото".
цитирайАбсолютно си прав!
Иначе казано - ставаш дърво без корен.
цитирайИначе казано - ставаш дърво без корен.
разказа ти Кате ще трябва да има продължение. Това е мое мнение и не е задължително да се съобразиш с него. Началото на емигранството е много трудно. Трудно се преодолява стената от начално недоверие, защото си чужденец.
Но, носталгията започва, ако удариш на камък в първите моменти на кариерата си.
"Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място
цитирайНо, носталгията започва, ако удариш на камък в първите моменти на кариерата си.
"Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място
Здравей, приятелю!
Прав си - има и то не едно, а няколко.
Тук е началото:
http://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/02/27/1-neshto-kato-nishto-na-sveta-bez-pretencii-za-kakvoto-i-da-.1433394
Мислех да не публикувам нищо след това "начало", което се превърна в една неприятна за мен арена.
Все пак "пуснах" "ИВО", а сега и "Мария".
Искам да ти кажа, че не всички изпитват носталгия, независимо дали успяват или не.
Тези, за които пиша имат реални прототипи.
""Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място" - тук ще ти кажа, че и аз мислех така, но сега мога да кажа - ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ВРЕМЕТО, ДЪРЖАВАТА и още много др.
цитирайПрав си - има и то не едно, а няколко.
Тук е началото:
http://katan.blog/lichni-dnevnici/2016/02/27/1-neshto-kato-nishto-na-sveta-bez-pretencii-za-kakvoto-i-da-.1433394
Мислех да не публикувам нищо след това "начало", което се превърна в една неприятна за мен арена.
Все пак "пуснах" "ИВО", а сега и "Мария".
Искам да ти кажа, че не всички изпитват носталгия, независимо дали успяват или не.
Тези, за които пиша имат реални прототипи.
""Камъкът си тежи на мястото", тази приказка до някъде е вярна, но ако наистина си тежиш ( имаш капацитета), ще можеш да тежиш и на друго място" - тук ще ти кажа, че и аз мислех така, но сега мога да кажа - ЗАВИСИ ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ВРЕМЕТО, ДЪРЖАВАТА и още много др.
Мария си е мястото и в София, и в Париж.
Но в Париж, безспорно ще и бъде по-трудно.
В началото. Но ще успее. Ако се отърси веднага от илюзиите.
Ако не рухне, смачкана от трудностите.
Ако приеме предизвикателствата. И има силите да се докаже. Въпреки всичко.
Поздрави, Катя!
цитирайНо в Париж, безспорно ще и бъде по-трудно.
В началото. Но ще успее. Ако се отърси веднага от илюзиите.
Ако не рухне, смачкана от трудностите.
Ако приеме предизвикателствата. И има силите да се докаже. Въпреки всичко.
Поздрави, Катя!
Мястото й е в София, Париж, Брюксел, Тенерифе, Ница, Антиб и още много други градове ...
Трудности, предизвикателства, които приема.
Угризения, изпитания, терзания и истинска любов ...
Поздрави, Санде!
цитирайТрудности, предизвикателства, които приема.
Угризения, изпитания, терзания и истинска любов ...
Поздрави, Санде!
Съдбата на Мария е съдба на хиляди талантливи млади българи след "промените". За тях е по-подходяща друга българска пословица: "Шило в торба не стои." Те са граждани на света и наистина съумяват да започнат да тежат на всяко място. Но да, не им е лесно.
Простено да ти е, мила Кате - и те моля и ти да ми простиш!
Хубав празник!
цитирайПростено да ти е, мила Кате - и те моля и ти да ми простиш!
Хубав празник!
Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ...
Простено да ти е, Венетче! От Бога и от мен.
Прости и ти!
Хубав, всеопрощаващ празник!
цитирайТя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ...
Простено да ти е, Венетче! От Бога и от мен.
Прости и ти!
Хубав, всеопрощаващ празник!
Ново време, променени обстоятелства, изпитания....Такава е истината за всички ни - и тук и навсякъде по света.
Очите винаги търсят родното, онова, което е оставило следа в душата...
Простено да ти е, Кате! Прости! Хубав ден от мен! С усмивки! Въпреки дъждовното време.
цитирайОчите винаги търсят родното, онова, което е оставило следа в душата...
Простено да ти е, Кате! Прости! Хубав ден от мен! С усмивки! Въпреки дъждовното време.
Привет, Катя! Благодаря за прошката, простено да е и на теб (за теб за нищо не се сещам)!:)
Няма какво да се лъжем, в "белите държави" пари се изкарват много по-лесно. Но в един момент, поне за мен е така, това започва да не се забелязва, и на преден план се рее единствено мисълта за връщане в България. То не се обяснява, чувства се.
Поздрави за разказа!
цитирайНяма какво да се лъжем, в "белите държави" пари се изкарват много по-лесно. Но в един момент, поне за мен е така, това започва да не се забелязва, и на преден план се рее единствено мисълта за връщане в България. То не се обяснява, чувства се.
Поздрави за разказа!
Така смятаме ние, Ати. Така сме възпитани и милеем за Родината.
Има различни хора, различни поколения. Има и право на избор.
Всеки сам избира къде и как да живее.
Вчера се сетих за "С чего начиется Родина?"
Няма да пиша какво преживях. Първо си я пях на ум, после на глас, после пуснах Марк Бернес и плаках с него...
Простено да ти е и на теб, Ати!
Прости за закъснелия отговор!
Хубав ден!
цитирайИма различни хора, различни поколения. Има и право на избор.
Всеки сам избира къде и как да живее.
Вчера се сетих за "С чего начиется Родина?"
Няма да пиша какво преживях. Първо си я пях на ум, после на глас, после пуснах Марк Бернес и плаках с него...
Простено да ти е и на теб, Ати!
Прости за закъснелия отговор!
Хубав ден!
Благодаря за прошката, приятелю!
Не може да не съм сгрешила пред теб.
Всички сме хора и грешим, волно или неволно.
Една приятелка ми разказа за жена на 80 години.
Били в църквата и тя искала да се изповяда. Свещеникът попитал и по-възрастната дама /на 80 години/ дали иска да се изповяда, а тя отговорила, че няма грехове:).
Тази история ни стана нещо като забавление:))).
Щастливци са тези, които се смятат за безгрешни!
По повод на героинята - ще се самоцитирам:).
"Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ..."
Хора разни, съдби различни.
Пак ще се повторя - всеки човек е една малка Вселена.
Всеки има различно Слънце и орбита ...
Следващата частичка, която ще публикувам ще е за теб.
Няма да пиша посвещение, но ще знаеш, че е за теб:).
Кога ще бъде - не знам точно.
Поздрави и хубав ден!
цитирайНе може да не съм сгрешила пред теб.
Всички сме хора и грешим, волно или неволно.
Една приятелка ми разказа за жена на 80 години.
Били в църквата и тя искала да се изповяда. Свещеникът попитал и по-възрастната дама /на 80 години/ дали иска да се изповяда, а тя отговорила, че няма грехове:).
Тази история ни стана нещо като забавление:))).
Щастливци са тези, които се смятат за безгрешни!
По повод на героинята - ще се самоцитирам:).
"Нейният живот е доста по-различен в чужбина от този, който е имала в България.
Тя не ми е любим герой. Терзанията, които има са по-скоро мои, а не нейни ..."
Хора разни, съдби различни.
Пак ще се повторя - всеки човек е една малка Вселена.
Всеки има различно Слънце и орбита ...
Следващата частичка, която ще публикувам ще е за теб.
Няма да пиша посвещение, но ще знаеш, че е за теб:).
Кога ще бъде - не знам точно.
Поздрави и хубав ден!
Очаквах паралелно проследяване на съдбата на Мария, не зная как и защо :)!
Пак тая моя пуста интуиция!
Поздрави, Кате!
Прости - простено! <3
В очакване сме :)))
цитирайПак тая моя пуста интуиция!
Поздрави, Кате!
Прости - простено! <3
В очакване сме :)))
14.
makont -
Кате, няма за какво да си прощаваме. Прошката е"ката час", както казваше баба ми,
14.03.2016 14:22
14.03.2016 14:22
нямаме конфликти и нямаме какво да делим. Нима е нужна прошка за това, че те приемам такава, каквато си, че те харесвам, че те чета с удоволствие, или ти мен. Аз само ти се усмихвам, това е моята прошка и приемането на твоята. А за Мария, стана ми тъжно. Сигурна съм, че е успяла, но не съм фен на хората, които напускат България, защото тук не могат да се реализират. Оставят родители, дори децата си. За мен са герои тези, които остават тук и успяват, доколкото са си поставили цели. Прегръщам те и хубава и спорна седмица от мен!
цитирайИнтуицията е т.н. 6-то чувство.
Имаш го:).
Познай интуитивно какво следва от разпокъсаните публикации:).
Простено - прости, Диди!
Поздрави!
цитирайИмаш го:).
Познай интуитивно какво следва от разпокъсаните публикации:).
Простено - прости, Диди!
Поздрави!
Грешим всеки миг, Майски.
Ката миг грешим, ката миг да си прощаваме.
Усмихнато да ти е ката ден и миг:)))!
И на мен ми е мъчно за Мария.
Успяла е явно, ако съдя по тоалета й в следващия постинг.
Ние наистина сме съвременните герои на България.
Поздрави и усмивки!
цитирайКата миг грешим, ката миг да си прощаваме.
Усмихнато да ти е ката ден и миг:)))!
И на мен ми е мъчно за Мария.
Успяла е явно, ако съдя по тоалета й в следващия постинг.
Ние наистина сме съвременните герои на България.
Поздрави и усмивки!
....може би " НЕЩОТО " ще ме съди , но дали ще ми прости.....?..,
цитирайИскаш я индиректно.
Простено да ти е от Бога и от мен.
цитирайПростено да ти е от Бога и от мен.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196437
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder