Това е една приказка-истина, която е от първите ми публикувани тук нещица. Бях го озаглавила "Наивен опит".
После го изтрих /тогава можеше/. Някой ме помоли да го пусна отново. Направих го, но с това заглавие. 
Има и втора част - по-приятна и романтична.
Преди известно време го видях някъде из нета, но от друг потребител, който беше написал, че е от Катя Атанасова. Благодаря за доблесттта!
Сега нещицето го посвещам на новата ми приятелка, плетачката на приказки Катя /troia /.

С извинение към тези, които са ги чели преди!
             
       



                              


Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. 
Наоколо беше толкова прекрасно!
Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия!
Хубав беше светът!
С появата на цветето той стана още по-хубав и добър.
Цветето ликуваше!
Минаваха хора и му се радваха.
Радваше се и то, че ги радва с красотата и аромата си.
Докато... 
Една груба ръка откъсна тънкото стебълце и забоде цветето на ревера на сакото си. 
"Е,какво пък" -  каза си цветето.  
" Ще крася сакото!" 
И отново засия, дори повече от преди, защото се почувства потребно. 
Дълго реверът на сакото се гордееше с красивото и дъхаво цвете, докато започна да не го забелязва  - просто свикна с него.
Един ден реши, че трябва да смени цветето с друго, но и него не си даваше.  
Свали го от ревера и го сложи в джоб. 
Цветето посърна, но продължи да ухае, мислейки, че така създава настроение на сакото... 
Много време /години/  цветето стоя в джоба, като ненужна вещ и се умори да разпръсква нежния си аромат.  
Един ден грубата ръка бръкна в джоба и намери цветето  -  поувяхнало и посмачкано, но все така нежно и дружелюбно.  
"Пак ще ме сложи на ревера!"  -  помисли си цветето и се опита да заискри отново, с последни сили. 
Грубата ръка го смачка и изхвърли в канавката.  
Нямаше повече нужда от цветето.
Наоколо се бяха появили нови, екзотични цветя, които можеха да красят ревера на сакото.
Всеки ден  -  различно цвете.


                      ЕТО ИЗВИНЕНИЕТО, КАТЕ –              ПРИКАЗКА ЗА ЦВЕТЕТО – ВТОРА ЧАСТ   Един странник, случайно минаващ по пътя, долови прекрасен аромат. Огледда се и надникна в канавката. Видя захвърленото цвете и го взе в топлите си ръце. Извади чиста, бяла кърпа и го загърна в нея. Постави го до сърцето си. Цветето от благодарност и обич се изчерви и заживя отново. Засия – този път наистина си струваше да създаде радост на добрия и грижовен човек. Ароматът му се засилваше с всяка крачка на странника. Когато пристигна у дома си и отгърна кърпата той онемя от изненада и възхита. Цветето искреше и му кимаше с ароматните си листенца! Странникът го целуна нежно и го сложи на възглавницата до главата си. Запази го за себе си. Не искаше да се разделя с него. Всяка сутрин го загръщаше в бялата кърпа и го сскътваше до сърцето си, а вечер го целуваше и го слагаше до главата си. Не се гордееше с него, а просто го ОБИЧАШЕ. Цветето му отвръщаше със същото. Така заживяха странникът и цветето, обичайки се и не можейки един без друг...

                            





                                                                         

                           

благодаря ти! Много мил жест. Приказката ти е чудесна и много ми хареса. Изненада ме. Не очаквах, че ще е тъжна. Наистина има хора егоисти, които унищожават другите около себе си без да го осъзнават или съжаляват.
За да пишеш по този начин трябва да имаш талант!:)
Весела вечер, приятелко!

Здравей, Кате!
Тъжна е само първата част - втората е по-красива и романтична, но нещо я "повредих" - излизаше с много дребен шрифт и не можах да я оправя. Ще я пусна утре вечер като продължение, както е в "оригинал":), с извинение за грешката.
Има хора всякакви. Забравяме лошото и продължаваме напред.

Хубава вечер!

се притеснявай. И да не можеш да публикуваш продължението няма да ти се сърдя.
И това е не е малко и съм ти благодарна.
За мен винаги е било много по-важно посланието, отколкото настроението на приказката. Нали самата аз ги пиша понякога тъжни..:))
Наистина има хора всякакви и благодарение на тях има различни приказки.
Всичко най-хубаво, Кате!

Не искам да чакам до утре, затова - ЕТО ИЗВИНЕНИЕТО, КАТЕ:) :

Един странник, случайно минаващ по пътя, долови прекрасен аромат.
Огледа се и надникна в канавката.
Видя захвърленото цвете и го взе в топлите си ръце.
После извади чиста, бяла кърпа и го загърна в нея. Постави го до сърцето си.
А цветето от благодарност и обич се изчерви и заживя отново!
Засия – този път наистина си струваше да създаде радост на добрия и грижовен човек!
Ароматът му се засилваше с всяка крачка на странника!
Когато той пристигна у дома си и отгърна кърпата – онемя от изненада и възхита!
Цветето искреше и му кимаше с ароматните си листенца!
Странникът го целуна нежно и го сложи на възглавницата до главата си.
Запази го за себе си. Не искаше да се разделя с него.
Всяка сутрин го загръщаше в бялата кърпа и го слагаше до сърцето си, а вечер го целуваше и го слагаше до главата си.
Не се гордееше с него, а просто го обичаше!
И цветето му отвръщаше със същото!
Така заживяха – странникът и цветето, обичайки се и не можейки един без друг.

Моите две любими приятелки, двете Катета! Привет и на двете! Толкова ви обичам!
Животът не може да бъде нито постоянно горене, нито непрекъснат цъфтеж. Важно е истински да си бил Ти - за час ли, за ден ли - времето няма значение. А мястото на изсъхналите цветя е там, на земята, па дори да била тя канавката - там, сред другите цветя. Рано или късно всички ще отидем там - и май е за предпочитане - и пред хербария, и пред мавзолея:).
Красива приказка, Кате, и истинска. Събуди у мене някаква жал... Ще ни кажеш ли във втората част какво е помислило цветето, когато се усетило на земята, в канавката?
От мене - прегръдка за лека нощ! До утре!

Прочети 4-ти коментар и ще видиш продължението:).
На цветето не му се наложило да стои дълго в канавката, защото се намерил добър човек, който го извадил от там:).
Хубава вечер и прегръдка!

:))))))))
Благодаря ти за бързата реакция - коментарът ти се е появил явно когато и аз съм била заета да пиша:)))
Е, и такъв финал става, все е утеха! То за красивите - лесно, винаги ще се намери някой рицар да ги извади от канавката, ами грозните какво да правят? Дано поне да са родени билки, та да си направи човек чай с тях.:))) Макар че - мисля, че грозни цветя няма. Просто не всички стават да си окичиш ревера...:))))))
Прегръдка с пожелание за слънчев и весел /макар и не последен работен/ петък на двете Кати!

Вече е в постинга:)))).
Финалът за мен е повече е прекрасен!
Грозни светя няма! Има хора, които не могат да ги оценят и ги захвърлят в канавката. Има други, които и в поувяхналото и захвърлено цвете намират красота и аромат.
Още по-хубаво би било, ако цветето се окаже и лековита билка:)))). Тогава става и за чай:).
Поздрави и хубав ден!

Втората част на приказката за цветето особено ми хареса!
Цветята са различни, но и хората - също :)

И на мен втората част ми харесва много, много повече:))), Мартинко.
Да, разни хора, разни идеали, както е казал Щастливеца ...
Прегръдка и хубав ден!

Там, където има обич има и живот!
Поздрави и прегръдка за двете Катета!

Препрочетох първата... може би тъгата за мен е била много истинско,
а понякога и светло чувство... и кой знае защо съжалих този, който
не е усетил красотата, не е изпитал топлота и нежна обич - за разлика
от малкото приказно цвете, той едва ли е срещнал истинските човешки
емоции и преживявания, сменяйки цветята всеки ден... и изхвърляйки ги
на пътя. Благодаря за споделената приказка, мила Кати... Прекрасна е !

за не пораснали деца :)
поздрави

с голямо удоволствие прочетох. Замисля приказката, самия живот отразява. Помислих си за нежните, душевно красиви хора и грубостта, която се опитва да ги смачка...но дори и захвърлена в канавката красотата излъчва своето ухание. Щастлив край, много ми хареса! Поздрави!

Здравей, Ати! Извини ме за закъснението!
Да, така е. Обичта и любовта вървят ръка за ръка и осмислят живота.

Здравей, мила Таня! И на теб се извинявам за закъснението!
Това, което пишеш в коментара си е това, което исках да кажа с повече думи в приказката.
Благодаря ти за прочита!
Тъгата понякога може да е и светла ...
Прегръщам те!

Здравей, Фактче!
Понякога и НЕ порасналите деца имат нужда от приказки :).
Поздрави!

Здравей, Вася!
Коментарът ти ме накара да се замисля за грубостта въобще. В днешно време тя е преобладаваща. Така е и с агресията. Изненадват ме и ме оставят вкаменена и неможеща да реагирам.
Благодаря ти за този коментар, който е продължение на приказката!
Поздрави!

с нежно послание... че любовта винаги те намира...
истинско удоволствие за душата... благодаря ти,
стопли сърцето ми, Кате... прегръдка..
и красива есенна вечер за теб...

Благодаря, Маги!
Посланието е да се обичаме, да се УВАЖАВАМЕ и да ценим достойнството на другия.
Прегръдка и от мен и хубав, топъл есенен ден!