Бях провокирана да препубликувам този стар постинг от един прочетен при Иван Симеонов /leonleonovpom2/

                                                        


                                                    Съблазънта????

Какво точно представлява тя в един малък  отрязък от време, наречен човешки живот????

За едни съблазънта е плътски удоволствия, за други материални облаги, кариера, командировки в чужбина по второ направление, за трети – и едното и другото, за четвърти ... ами, колкото хора, толкова и понятия за съблазън.

Успяваме ли да се преборим със съблазънта?

Всъщност, споменавайки съблазън се сещам за 10-те Божи заповеди ... и за ... МОРАЛНИЯ КОДЕКС НА СТРОИТЕЛЯ НА КОМУНИЗМА /на времето имаше такъв „Кодекс”, който висеше по стените на учреждеждения, учебни заведения и предприятия или пък  беше изписан на „билбордове”/агиттабла/ в градинките, това си бяха Божите заповеди без Първата .../. По това време Първата заповед беше т.1-ва от КОНСТИТУЦИЯТА на НРБ.

Но да се върна на съблазънта – предлагат я по всякакъв начин - къде с добро, къде със заплаха ...

Да ти предложат съблазън със заплаха?! Хайде де!!! 

Да, да. Много точно и съвсем правилно се изразих. Не съм сбъркала.

На мен лично са ми я предлагали. Е, не веднага със заплаха - най-напред започват с дефицитна чашка кафе и приятелски разговор, който умело насочват към
общочовешки съблазни, на които повечето не могат да устоят ... 
Поднасят я в сребърно блюдо, отлично презентирано в добавка с отбрано вино.
Когато с усмивка, шеговито, деликатно, но твърдо откажеш предлаганато, тогава ... Тогава вадят "балтията" и ти показват какво те очава - сеч. Започват да секат безжалостно, да удрят в гръб и да те поставят в ситуация "шах".
Не съм се възползвала, не съм се поддала, но за сметка на това съм си „опатила”, че не я приех.

Много лесно е да се поддадеш на съблазънта, трудно е да й устоиш.

За мен моралът, принципите и човешкото достойнство са били над всичко, затова може би съм се опазила от съблазънта, което за някои изглежда като върха на глупостта.

 

P.S. Всичко написано по-горе е един опит да предам почти неясно, с малко думи, нещо, което съм преживяла и което не съм споделяла с никого, освен с част от семейството си /с татко, но години по-късно, след "избухването" на демокрацията/. До днес.

София, 14 май 2012                             Катя Атанасова

P.P.S. 
Написаното е провокирано от изказване на един "демократ", който ми е много смешен в напъните си да се защити от самия себе си. 

никога не ми се е налагало да опирам до някакъв вид съблазън. Може би, защото не съм бил забележим ли и съм се движил в общия поток ли, но тази тема ми е чужда и непонятна. Уважение е имало към мен но съблазън - не си спомням. Е, хората сме различни и човешкия живот е наниз от събития и понякога е пълен с изненади ... Накара ме да се замисля над тази тема ...
Лека вечер ти пожелавам!

Ех, Стефане! Нарекох го съблазън, за да не го нарека с истинското му име.
При Леон преди доста време прочетох един постинг, в който се споменаваше името на наш известен журналист и това ми припомни, че имам нещо писано по повод на думите и оправданията на този поизхабен журналист, че "тогава такива били времената"...
Времената за всички са едни и същи, но се възприемат различно.
Въпрос на личен избор и .../ исках да напиша "и морал", но го преглътнах:)/.
Хубава вечер!

Най-добрият начин да преодолеем съблазънта е, като ѝ се отдадем.

Точно тази нова легенда не ми допада!
Какво преодоляваме като се отдаваме?!

а, Ученето става /само/ по най трудният начин, или..бъркам..
хубава Тема, но дебата започва многоо..банално и вяло..
пр.вечер!

Не бъркаш, Юле!
Пътят, а и Ученето, когато са по-трудни са за предпочитане.
Аз избрах преди много години трудния Път и трудното Учене.
Отново бих постъпила така, ако можех да върна времето.
Поздрави и от мен!

Ти наистина правиш впечатление на такъв човек! Не се учудвам, че си опатила... направо си е закон за "непослушните".
Според мен едва ли има земен човек, който да не е бил подложен на някаква съблазън... При мен най-голямата от всички беше кредит от 250 000 хиляди германски марки, за който един "бизнесмен" ме уверяваше, че няма да е наложително да го връщам... Разбира се, аз отказах, и му развалих удоволствието да ме направи зависим. След това ми правиха мръсно по всякакви начини, но и аз не съм лесен...:) Отдавна спряха.
Поздрави, Катя!

Здравей, приятелю!
Ако по написаното тук, в блога може да се изгради истинско впечатление за даден човек си на прав път:).
Има много стойностни хора тук, които ги вземат на подбив. Защо ли?! Не разбирам другите - подигравчиите и не искам да ги разбера.
Да, "непослушните" си патят по много начини. Най-напред ми направи впечатление, че въпросният човек спря да ме поздравява. Не обърнах внимание първия път. После забелязах, че това е тенденция. Тогава бях млада и не се страхувах от нищо. Знаех това, на което ме бяха научили майка и татко и не го забравям и до днес.
Не сме удобни ние, не сме:).
Хубав ден и поздрави за Празника!

но по страшно е, когато неусетно ставаш зависим и губиш достойнството си,
а такива примери има много около нас. Мисля, че няма човек, който да не е
бил подложен на някаква съблазън, животът често ни поставя пред такъв род изпитания... Размислих се... И аз, Кати, не съм забравила думите на татко
и досега съм успявала да се справя... но има и добри хора, които попадат
в този омагьосан кръг, преживяват сериозни сътресения, огромни загуби,
а най-вече губят себе си и уважението на близките си...
Времето е различно, хората са различни, но откакто свят светува е имало
и съблазнителни изкушения... недронамерени и опасни.

Привет, Кате! Прочетох няколко пъти написаното от тебе, изчетох и бележката под линия, и таговете - и пак не съм сигурна, че съм те разбрала. Но се пренесох в онова време. Бяха години с голям дефицит: на стоки от първа необходимост, на истински приятелства, на свобода и доверие в другия. Всичко можеше да бъде изкушение - дори банановата каша за детето, пакетът лигнин и дезодорантите "Деним" и "Фа" в Корекома. А изкушението стои от другата страна на съблазънта. Нямам спомен нещо непреодолимо да ме е изкушавало, нито някой да е правил опит да ме съблазнява. Не ми е в природата явно, пък и учителството сме сред най-скромните съсловия - и тогава, и сега:))) А, да, спомням си, че веднъж като директор едни власи ми предложиха златна пендара, за да приема дъщеря им да се яви на изпити като частна ученичка. Не знам защо го направиха, нито дали наистина имаха жълтица - едва ли:) Но помня как се уплаших и ... избягах:))) И досега вкъщи ме подиграват - какво да се прави, бях само на 22 години:))). И не я допуснах, а момичето имаше законно право да се яви.
Не, не съм имала случаи на съблазняване, съжалявам, ако у теб е останал спомен за подобен опит. Но се страхувам за децата ни - днес съблазънта е на всяка крачка и е къде-къде по-голяма и по-опасна.
Прегръдка, приятелко! Пишеш много интересно, макар и наистина малко неясно - сигурно имаш причини за това. Знам, че можеш да бъдеш и много смела, директна.
Честита есен!

Здравей, мила Таня!
Навярно е трудно, макар за мен да не беше никаква дилема.
Аз съм си аз и не се променям за добро или не.
Добрите хора, които попадат в този омагьосан кръг вероятно са или мекушави или наистина съблазнени от облагите.
Времето за всички е едно и също. Хората са различни. А изкушенията са от Лукавия ...
Хубава вечер и прегръдка!

Здравей, Венетче!
Най-напред да си призная честно:), че ми липсваха разговорите с всички вас!
Признавам си, че понякога пиша иносказателно за неща, които отдавна са отминали.
Не ми се иска всичко да е прекалено ясно и разбираемо.
Банановата каша и дезодорантите не бяха проблем за мен.
Свекър ми ги изпращаше регулярно от София.
Твоята златна пендара ме усмихна:).
Дребна работа на това, което ми предлагаха на мен, но аз съм си ръб:) и ръб ще си остана.
Нито служба в чужбина по второ направление, нито постове и бързо издигане в служебната йерархия не ме съблазниха, но пък си опатих.
Бях го забравила /или скътала дълбоко в подсъзнанието си/, докато един /ще се повторя/ поовехтял журналист не ми го припомни с "такива бяха времената тогава".
Ами то все си има "времена" и изкушени!
Не се изкуших и от едно друго голямо изкушение, за което съм писала доста пъти.
Явно, че не се изкушавам лесно:).
Единият път бях на около 23-24 години, но после бях над 40, т.е. зряла жена, която може да бъде изкушена с материални съблазни.
Не ми намериха "слабото":) място.
Сигурно и аз имам не едно и две такива места, но те са невидими с "просто око".
Струва ми се, че съм те объркала още повече с тези обяснения:).
Извини ме и се задоволи с написаното:))).
Хубава вечер и приятелска прегръдка!

За мен нещата са прости. Ако искаш да се отървеш от нещо, потруди се да разбереш какво яде. Остави го без храна и не бери грижа /не лично/.
:)))

Да, съблазняването изкушава!
Обикновно е свързано с някакво условие
Ще получиш еди какво си, но искаме от тебе еди какво си
Като оня журналист, плюещ Русия, но с Московско образование? Да, беше престижно, аз също не бих отказал, там само можех да уча дипломация
Но той плюе в чинията, от която се е хранил?
В такива случаи е нормално да се запази неутралитет, да не се взима отношение
Не си против, но и не поддържаш дадена теза!
Изкушавали са ме, нормално първата реация е на радост.Проблемът ти се решава.... Но винаги, ако не е имало нещо в допълнение съм питал, какво се иска в замяна? И съм отказвал
Нещо ,което се е запечатало в съзнанието ми, другите съм се старал да забравя
Веднага след промяната ме потърсиха , да ме приемат в партията?! С намек, че това ,което ми е пречело досега, ще бъде отстранено!
Казах ,че ще помисля, което си беше любезен отказ.
Но настояваха, такъв човек им трябвал, казвам техни думи, честен и способен!
Е, вече директно зададох въпроса, защо сега им трябвам, а преди не?
И отказах!
Другите подобни предложения се стараех за забравя и не си ги спомням наистина!

Хубав ден, Катя!

Явно не са се потрудили достатъчно да разберат тези подробности:)))

Здравей, Иване!
Не съм се изкушавала и не съм питала за условията. Просто на такива предложения директно съм казвала "НЕ".
При мен най-напред бяха "залъгалките", а след това заплахите. След "НЕ"-то.
Не съжалява, че много пъти съм казвала "НЕ" на "вкусни":) изкушения.
Мисля си, че и сега бих постъпила така.
Щом нещо е против разбиранията и принципите ми и до сега казвам безапелационно "НЕ.
Хубава вечер, приятелю!

Точно по това се различава човекът от животното - че има себе-уважение, може да осъзнава и да устоява на съблазните, които му отнемат свободата и го превръщат в марионетка.
Светъл ден!

Оги, благодаря ти за коментара и за това, че споделяш моето кредо!
Поздрави за деня на Будителите!
Хубава вечер!