Постинг
25.03.2016 18:34 -
8.Ildi- нашата МАРИЯ
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7504 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2016 18:47
Прочетен: 7504 Коментари: 23 Гласове:
51
Последна промяна: 25.03.2016 18:47
След няколко минути беше в лобито.
Един елегантен, млад и много симпатичен мъж се запъти към нея.
- Здравей, Илди! Аз съм Анри. Казах ти, че ще те позная. Толкова си красива! Много по-красива си в действителност!
Ослепителна си! Заслепяваш с тази разкошна коса и зелени очи! Усмихна се и благодари.
Не започваше зле - започваше по-добре от очакваното. Съвсем нормални, човешки думи и отношение. Тя се поотпусна, но все още беше нащрек.
Не знаеше какво може да очаква. Взеха си по едно питие. Предпочиташе минерална вода, но си поръча бяло мартини. Разговаряха като стари познати. Тя се отпусна, защото темите бяха за литература и изкуство. Оказа се, че Анри /дали така се казваше в действителност?/ също е почитател на импресионизма в изкуството. По едно време я попита за родината й, а тя със смях му върна въпроса за неговата. Пиха още по едно, а след това се преместиха в ресторанта за вечеря.
Още на входа залитна и се хвана за ръката на Анри.
Разнасяше се невероятна българска песен, изпълнявана още по-невероятно и красиво от четири млади жени, облечени в българска национална носия.
В първия момент си помисли, че халюцинира.
Не е възможно! Не е!
Възможно и действително беше - известният български квартет "ЕВА"!
- Как си, мила? - загрижено попита Анри.
- Нищо ми няма. От мартинито е.
- Да се качим да си починеш.
- Не, не! - как да му обясни?! Нали е "унгарка"?
Това "да се качиМ " я притесни, а тук беше сред сънародници, които за миг я пренесоха в милата и далечна България.
Тук се чувстваше защитена!
Вечерята мина вяло, без приятните разговори от лобито.
След изпълненията на квартета Мария-Илди пожела да се прибере и да си почине.
Анри я изпрати до вратата, целуна й ръка, пожела й лека нощ и "до утре".
Тръгна по коридора без да се обърне.
Мария заключи вратата и се свлече на пода обляна в сълзи.
"Какво правя тук?!"
Само няколко етажа по-надолу бяха нейните почтенни и талантливи сънароднички ...
Плачеше тихо, обречено и безнадеждно.
Ослепителна си! Заслепяваш с тази разкошна коса и зелени очи! Усмихна се и благодари.
Не започваше зле - започваше по-добре от очакваното. Съвсем нормални, човешки думи и отношение. Тя се поотпусна, но все още беше нащрек.
Не знаеше какво може да очаква. Взеха си по едно питие. Предпочиташе минерална вода, но си поръча бяло мартини. Разговаряха като стари познати. Тя се отпусна, защото темите бяха за литература и изкуство. Оказа се, че Анри /дали така се казваше в действителност?/ също е почитател на импресионизма в изкуството. По едно време я попита за родината й, а тя със смях му върна въпроса за неговата. Пиха още по едно, а след това се преместиха в ресторанта за вечеря.
Още на входа залитна и се хвана за ръката на Анри.
Разнасяше се невероятна българска песен, изпълнявана още по-невероятно и красиво от четири млади жени, облечени в българска национална носия.
В първия момент си помисли, че халюцинира.
Не е възможно! Не е!
Възможно и действително беше - известният български квартет "ЕВА"!
- Как си, мила? - загрижено попита Анри.
- Нищо ми няма. От мартинито е.
- Да се качим да си починеш.
- Не, не! - как да му обясни?! Нали е "унгарка"?
Това "да се качиМ " я притесни, а тук беше сред сънародници, които за миг я пренесоха в милата и далечна България.
Тук се чувстваше защитена!
Вечерята мина вяло, без приятните разговори от лобито.
След изпълненията на квартета Мария-Илди пожела да се прибере и да си почине.
Анри я изпрати до вратата, целуна й ръка, пожела й лека нощ и "до утре".
Тръгна по коридора без да се обърне.
Мария заключи вратата и се свлече на пода обляна в сълзи.
"Какво правя тук?!"
Само няколко етажа по-надолу бяха нейните почтенни и талантливи сънароднички ...
Плачеше тихо, обречено и безнадеждно.
Тагове:
Рисунчици и Портрети - Корейски Поп Звез...
Портрет Лиса (Блекпинк) Стъпка по Стъпка
Какво е Дженлиса (JenLisa)
Портрет Лиса (Блекпинк) Стъпка по Стъпка
Какво е Дженлиса (JenLisa)
Преди няколко месеца Ати /tota/ беше написала постинг за квартет "ЕВА".
Тогава си помислих, че ако реша да пусна моите писаници от преди две години ще го посветя на нея.
Сега е за нея и за всички:).
цитирайТогава си помислих, че ако реша да пусна моите писаници от преди две години ще го посветя на нея.
Сега е за нея и за всички:).
Честито благовещение, Катан! Само хубави вести да идват при нас!
цитирайПредполагам, че ще има продължение. Героинята ти е излъгала, че е унгарка, но всъщност изпитва носталгия към България и тъгува за всичко българско. И аз се чудя каква е целта и? Дали се срамува?
Хубава вечер и благодаря, ако поздравчето ти включва и мен.:)
цитирайХубава вечер и благодаря, ако поздравчето ти включва и мен.:)
Честито Благовещение, Хел!
Това е един от най-хубавите християнски празници!
Дай, Боже всички вести да са добри и благи!
цитирайТова е един от най-хубавите християнски празници!
Дай, Боже всички вести да са добри и благи!
Здравей, Кате!
Тя не е излъгала. Излъгал е друг човек, за когото само бегло споменах в предишен постинг. Не е от срам, а по-скоро от предпазливост.
Носталгията и тъгата по Родината всъщност са мои.
Истинската Мария /прототипът й/ не е от най-чувствителните. Тя е от практичните млади жени ...
Поздравът ми включва и теб:), разбира се.
Хубава вечер!
цитирайТя не е излъгала. Излъгал е друг човек, за когото само бегло споменах в предишен постинг. Не е от срам, а по-скоро от предпазливост.
Носталгията и тъгата по Родината всъщност са мои.
Истинската Мария /прототипът й/ не е от най-чувствителните. Тя е от практичните млади жени ...
Поздравът ми включва и теб:), разбира се.
Хубава вечер!
Все още не е прекъснала връзката с родината.
цитирайВсе още ... Докога ли?
цитирайСпоред мен, Кате, няма докога :)))) И тези които твърдят, че са прекъснали връзката, и на тях сърцето им трепва от нещо родно. Аз не вярвам на никакво "край", по скоро вярвам в "кръвта вода не става". Където и да е човек, каквото и да прави, богат, успял, щастлив, намерил място и дом, една нишка го свързва с мястото, от където е тръгнал и където е коренът му. Дори и да го отрича външно.
Май се отплеснах :)))
Поздрави и прегръдкааааа! Очаквам продължение!
цитирайМай се отплеснах :)))
Поздрави и прегръдкааааа! Очаквам продължение!
Права си, Диди!
Няма докога има завинаги.
Човек винаги рано или късно се връща към корените си.
Кръвта вода не става, дори понякога да се мисли по друг начин.
Поздрави и прегръдка и на теб!
Ще пусна още нещо за по-голяма яснота:))).
цитирайНяма докога има завинаги.
Човек винаги рано или късно се връща към корените си.
Кръвта вода не става, дори понякога да се мисли по друг начин.
Поздрави и прегръдка и на теб!
Ще пусна още нещо за по-голяма яснота:))).
Благодаря за посвещението! Спомних си постинга за квартет "Ева". Те, където и да запеят ще докоснат всяко сърце, какво остава за тези, в които е скътана България,а във вените им тече българска кръв? Много са, като твоята героиня, които си задават този въпрос:"Какво правя тук?!" и евентуалното продължение - далеч от Родината, без която не мога. Талантливите сънароднички ... те само са пробудили притаени чувства на тъга и болка по Родината. Където и да е, човек я носи в себе си и лелее за мига, за срещата с нея.
Поздрави, Кате! За споделеното и за пожеланията! Благи вести да те застигат!
цитирайПоздрави, Кате! За споделеното и за пожеланията! Благи вести да те застигат!
Чудесно музикално изпълнение! А твоята Мария ми става все по-симпатична - с тази обич към българското и носталгия в сърцето. Не знам с каква цел си прибавила тези черти към характера на истинската героиня, но се е получило много правдиво и стоплящо - благодаря ти! Поздрави, мила Кате!
цитирайЗдравей, Ати!
Посвещението ти го обещах още, когато прочетох постинга ти.
Не смятах да публикувам тези нещица, но ги публикувах:).
Бях ги написала вече:).
Много са хората, които си задават въпроса "Какво правя тук?!".
Много са и тези, които отдавна не си го задават и идват в "БГ" /не обичам, когато за България казват само БГ!/ като туристи.
В истинската героиня няма тъга и болка по Родината.
Писах в началото, че има и "художествена измислица".
Ако напиша още няколко думи ще бъде излишно да публикувам друга част:).
Поздрави и благи вести!
цитирайПосвещението ти го обещах още, когато прочетох постинга ти.
Не смятах да публикувам тези нещица, но ги публикувах:).
Бях ги написала вече:).
Много са хората, които си задават въпроса "Какво правя тук?!".
Много са и тези, които отдавна не си го задават и идват в "БГ" /не обичам, когато за България казват само БГ!/ като туристи.
В истинската героиня няма тъга и болка по Родината.
Писах в началото, че има и "художествена измислица".
Ако напиша още няколко думи ще бъде излишно да публикувам друга част:).
Поздрави и благи вести!
Здравей, Венетче!
Всички изпълнения на този квартет са повече от чудесни!
Не съм имала цел, когато писах тези неща.
Просто пишех и се поставях на мястото на моите "герои" /много силно казано:)/.
Мария ми беше симпатична и й преписах някои мои чувства:), които тя не споделя.
Следващата частица ще е за теб:).
Хубава вечер и поздрави!
цитирайВсички изпълнения на този квартет са повече от чудесни!
Не съм имала цел, когато писах тези неща.
Просто пишех и се поставях на мястото на моите "герои" /много силно казано:)/.
Мария ми беше симпатична и й преписах някои мои чувства:), които тя не споделя.
Следващата частица ще е за теб:).
Хубава вечер и поздрави!
и емоционален разказ!Най-вероятно носталгията е такава дълбока,връхлитаща те емоция като описаната от теб мила Катя!Поздрави и все така с вдъхновение!Хубави пролетни дни!
цитирайИ аз се чувствам като поздравен, Катя.
цитирайБлагодаря, Еми!
Питам се доколко съм успяла да предам дълбочината и силата на това чувство, наречено носталгия.
Може би съм успяла поне малко, съдейки по коментара ти.
Благодаря ти!
Поздрави и хубави пролетни дни и на теб!
цитирайПитам се доколко съм успяла да предам дълбочината и силата на това чувство, наречено носталгия.
Може би съм успяла поне малко, съдейки по коментара ти.
Благодаря ти!
Поздрави и хубави пролетни дни и на теб!
Поздравен си, Иване!
Поздравени са всички, които обичат и милеят за България.
цитирайПоздравени са всички, които обичат и милеят за България.
за Мария. По линия на носталгията виждам себе си. Слава богу, не съм се разболял от бездушието и манията да бъдеш това, което не си. Предизвикателство за всеки емигрант е сблъсъкът между емоционалния пласт на преживяванията му с реалния пласт на обстоятелствата. Въпросът ,,Какво правя тук?'' веднага се снема от въпроса ,,А какво би правил в България?''Какво би правил в страна, в която живеят добре единствено олигарсите, политиците, шоумените и телевизионерите? Ако си един от тях - добре, имаш някакви шансове за успех и изява, но ако си от другата страна, на т.нар. ,,обикновени хора''? Моят въпрос винаги е бил ,,Защо?''. Защо бе необходимо да живея що-годе прилично на 3000км. от родината? Е, знам отговора, но мисълта, че България би могла да бъде и друга, процътяваща страна с щастливи, реализиращи се у дома хора, не ми дава мира. Не ли жалко, че имаме такова значимо културно наследство, че имаме таланти като този великолепен квартет ,,Ева'', а едва оцеляваме и оглавяваме ,,успешно'' дъното в класациите за благоденствие и просперитет? Трудна и нерадостна е повдигнатата от теб тема, Катя, но трябва да се говори за нея, трябва да се споделя и радостта, и тъгата - само така ще бъдем пречистени и истински!
цитирайС интерес прочетох коментара ти, приятелю!
По линия на носталгията смятам, че доста хора ще видят себе си.
Ето това сблъскване на емоционалния и реалния пласт на обстоятелствата е не само предизвикателство, но и повод за нежелани реакции.
Въпросът ,,Какво правя тук?'' не е в този смисъл като "Какво правя във Франция, САЩ..." или където и да е, а е много конкретен: ,,Какво правя тук? В този хотел, с непознат?!"
Въпросът "ЗАЩО?" е точният въпрос.
И аз питам ЗАЩО?! Защо половината от народонаселението в трудоспособна възраст е извън пределите на страната ни /дори не смея да кажа държавата ни/?
Защото тук, в държавата ни добре живеят единствено олигарсите, политиците, шоумените, телевизионерите и ... мутрите /събирателно/.
Обикновените хора нямат шанс, те са лош матриял /после се отрече от думите си, но аз и много хиляди го чухме да ни нарича така пред българската общност в Чикаго/.
България не само би могла, тя беше и се надявам да бъде процъфтяваща след време /не сега веднага, колкото и да ми се иска!/.
Още много "Защо?" има, но отговорът е един и същ.
Талантливи сме, умни сме, красиви сме, имаме забележителна природа и много значимо културно наследство, но ...
Това "НО ..." ме препраща отново в разграбването и управлението на страната ни.
На дъното сме в почти всички класации.
По-напред сме в негативните класации.
ЗАЩО ти си на 3000 км? Защо други са на 10-12 и повече хиляди километра?
Не за удоволствие, а за работа и по-добър живот. Не на последно място и заради семействата си - деца, родители.
Трудна е темата и горчи, но я има и не трябва да си затваряме очите и сърцата за нея.
На теб специално ще посветя една част, която е мъжка /там героят от първата част за Мария споделя перипетиите си/.
Иска ми се това пречистване, този катарзис да е валиден за всички. ВСИЧКИ - обикновени и "необикновени" Българи, живеещи тук и на хиляди километра от България!
цитирайПо линия на носталгията смятам, че доста хора ще видят себе си.
Ето това сблъскване на емоционалния и реалния пласт на обстоятелствата е не само предизвикателство, но и повод за нежелани реакции.
Въпросът ,,Какво правя тук?'' не е в този смисъл като "Какво правя във Франция, САЩ..." или където и да е, а е много конкретен: ,,Какво правя тук? В този хотел, с непознат?!"
Въпросът "ЗАЩО?" е точният въпрос.
И аз питам ЗАЩО?! Защо половината от народонаселението в трудоспособна възраст е извън пределите на страната ни /дори не смея да кажа държавата ни/?
Защото тук, в държавата ни добре живеят единствено олигарсите, политиците, шоумените, телевизионерите и ... мутрите /събирателно/.
Обикновените хора нямат шанс, те са лош матриял /после се отрече от думите си, но аз и много хиляди го чухме да ни нарича така пред българската общност в Чикаго/.
България не само би могла, тя беше и се надявам да бъде процъфтяваща след време /не сега веднага, колкото и да ми се иска!/.
Още много "Защо?" има, но отговорът е един и същ.
Талантливи сме, умни сме, красиви сме, имаме забележителна природа и много значимо културно наследство, но ...
Това "НО ..." ме препраща отново в разграбването и управлението на страната ни.
На дъното сме в почти всички класации.
По-напред сме в негативните класации.
ЗАЩО ти си на 3000 км? Защо други са на 10-12 и повече хиляди километра?
Не за удоволствие, а за работа и по-добър живот. Не на последно място и заради семействата си - деца, родители.
Трудна е темата и горчи, но я има и не трябва да си затваряме очите и сърцата за нея.
На теб специално ще посветя една част, която е мъжка /там героят от първата част за Мария споделя перипетиите си/.
Иска ми се това пречистване, този катарзис да е валиден за всички. ВСИЧКИ - обикновени и "необикновени" Българи, живеещи тук и на хиляди километра от България!
Привет, Катя! Ще поправи ли грешката си Мария?...:) Или вече я е поправила, още преди две години?...:)
цитирайПривет, приятелю!
Какви ги е вършила не знам със сигурност:).
Знам само края:), но още е много рано:).
цитирайКакви ги е вършила не знам със сигурност:).
Знам само края:), но още е много рано:).
Поздравления за теб, Кати, за Ати... за всички приятели !
Прегръдки !
цитирайПрегръдки !
Така е, Таня!
Темата навява тъга.
Хубаво е, че вече ни показват и разказват за проспериращи млади българи в чужбина.
Но те са малко в сравнение милионите българи, които живеят и работят там.
Посвещението започва с Ати, но включва всички приятели:).
Прегръдки и за теб, мила Таня!
цитирайТемата навява тъга.
Хубаво е, че вече ни показват и разказват за проспериращи млади българи в чужбина.
Но те са малко в сравнение милионите българи, които живеят и работят там.
Посвещението започва с Ати, но включва всички приятели:).
Прегръдки и за теб, мила Таня!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196429
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder