КНИГА.
Животът е като книга. Изтъркано сравнение, но е точно. Може би затова се е изтъркало – от прекомерната употреба.
Четем, четем, учим се или не желаем, но страниците на книгата са събрани между кориците.
Има страници, които бързаме да затворим. Не желаем да се връщаме към тях.
Има цели глави, които препрочитаме всеки ден и не вярваме, че това сме написали (извършили) ние самите.
Иска ни се да можем да пренапишем, ако не цялата книга то поне отделни глави, за да не съжаляваме за действията на героите, които сме ние.
Книга, написана и затворена между кориците.
Не можем да поправим нищо.
Всичко извършено е написано и не подлежи на поправка, защото животът е само един.
Прекрасен е! Искаме да го изживеем на бързи обороти, да вземем от него всичко – любов, щастие, радост, удоволствие, забавление ...
Ех, живот!
Той не е само „щракане с пръсти”. Нямаше да е толкова пъстър, многозначен и разнопосочен, ако беше само забавление. Вероятно щеше да е и скучен.
Страниците с радостни усмивки, любовни трепети, щастливи мигове се редуват със страници на мъка, угризения, страдания, самонаказание, разкаяние ...
Връщане назад няма!
Написали сме го в Книгата!
Когато се раждаме Книгата е с бели листа.
Всеки ден записваме по няколко странички. Понякога в един ден може да напишем цяла глава, а друг път с години не написваме дори ред.
Четем и се дивим.
Нашаша ли е Книгата?!
Наша е. Подарък ни е . Един светъл и уникален подарък, който трябва да запълним. Почти като ученически лексикон или детска книжка за оцветяване.
Най-скъпият подарък, който можем да си представим.
Не винаги го оценяваме.
КНИГА!
Можеше да е нещо по-така!
"По-така" от живота няма!
Подаръкът е направен. От нас зависи как и за какво да го използваме.
Защо ни е подарен точно на нас?
Заслужаваме ли този подарък?
За какво ни е подарен – за изпитание и припомняне на забравени с времето умения или за научаване на нови истини?
КНИГА.
Всеки я чете сам и сам взема решението, за какво му е подарена тази Книга, как да я използва и как да я чете, какво да запише в нея и на кого да го посвети.
Уикипедия: Страници за изтриване (1)
Уикипедия: Страници за изтриване (2)
Веднъж написано остава завинаги.
Ако сюжета го носиш в себе си можеш да го редактираш предварително. После е късно.
Мечтите можеш да ги пишеш на чернови на воля дори и в Книгата на живота.
Поздрави и усмивки и от мен!
вълнуващи размисли...
И нещо от мен...
Животът е едно пътуване
по непознат и дълъг път.
Невъзможно е плануване,
няма и определен маршрут.
Животът ... просто е пътуване
с изпращане и със сбогуване
със смях ,сълзи и бели нощи,
със обич ,вяра ...и много още.
stela50
Светли и добри есенни дни !
Без чернови. Прелистваме страниците една по една и се учим или не от допуснатите грешки.
Всеки сам за себе си решава коя е страницата, която не бихме повторили или обратно.
Главите в Книгата са периодите от живота ни - връщаме се често или понякога и правим равносметка.
Стихчето ти е прекрасно, истинско:
"Животът е едно пътуване
по непознат и дълъг път.
Невъзможно е плануване,
няма и определен маршрут.
Животът ... просто е пътуване
с изпращане и със сбогуване
със смях ,сълзи и бели нощи,
със обич ,вяра ...и много още.
stela50"
Благодаря ти!
Слънчева и златна есен и на теб!
Понякога ни намига...
Всичко има в тази книга, по - важното е писаното в нея да ни носи удовлетворения от вървежа ни! И да се радваме, че ни е подарена възможността да я пишем.
Прегръдка, Кате!
Тя ни е подарък от Бога, от съдбата.
Празни са листата й, ние пишем без да се съобразяваме с подаръка.
Понякога съдбата ни размахва пръст. Не винаги разбираме посланията,но вървим напред - грешим, падаме, ставаме,изтупваме праха от дрехите си и пак вървим ...
Важното е накрая да запишем, че беше хубава Книга с благодарност!
Благодаря за прочита, Ати!
Прегръдка и от мен!
Поздрави!
Всеки има ужасни страници и дори цели глави от Книгата.
Прав си - "Няма да е все така!".
По-важно е след тези страници другите да са смислени и светли.
Пожелавам ти ги от сърце!
Не винаги го осъзнаваме, но е така.
Поздрави!
Книгата трябва да се чете с ум и разбиране. Тогава разбираме важните неща.
Четена на "тъгъдък" се люшваме по по-маловажни неща и изпускаме главното.
Не е достатъчно разгърната, само един малък ескиз.
Радвам се, че си открила внушението - това исках.
Поздрави и прегръдка!
11.09.2014 16:31
Книгата трябва да се чете с ум и разбиране. Тогава разбираме важните неща.
Четена на "тъгъдък" се люшваме по по-маловажни неща и изпускаме главното.
Четем, четем - и подходящи и неподходящи и намираме истина и в двата вида.
Дали ме разбра, Кате?! Разфилософства ме и ако се отприщя, ще докарам втора глава на твоя постинг :)))
Прегръдка с обич за цвят в една от твоите авторски странички в книгата! ;)
Те са част от нашата Книга и много глави сме написали заедно.
Какво и как ще разчетат и прозрат след време ще научат от собсвената си Книга.
Хубава вечер!
Наистина няма застой. Всеки ден отразяваме по някой детайл. В детайлите е истината.
Понякога не ги забелязваме съзнателно, но подсъзнателно ги трупаме в Книгата.
Поставянето на основи на ново или изключелно нещо е акт, за който си даваме по-късно сметка, че сме го извършили.
Разбирам те отлично.
Може много да се пише още, но написах на Венетчето, че това е само един ескиз.
Благодаря за цвета:)!
Прегръдка с обич и от мен!
Силно се надявам тази глава да е светла, чиста, изпълнена с Любов и Живот!
Целувки и от мен.
и тази прекрасна песен на Емил... разплака ме...
Това е подаръка на Бог - Книгата ни, единствена и неподлежаща на редактиране.
Радвам се, че си чула песента! И мен ме разплаква.
Поздрави и хубав ден!
Прегръдки, Кате! :)
Успокояващо е да мислим, че сме единствените творци на совствения си ,, роман,,
Не искаме да признаем, че е копродукция, че има ,, редактор,, и ,, издател,,.
Сами пишем Книгата на живота, сами я редактираме, сами я четем ... няма такова нещо. Напомня ми на една поговорка ,, луд пей, луд играй, който гледа акъл няма,,:))))
Разбирам мислите ти, но все по-трудно се дистанцирам от реалността, която ме депоетизира.
Привет!:)
Прегръдки, Кате! :)
Здравей, миличка Мег! Извини ме за закъснелия отговор, но така се получи.
Шарена е Книгата.
За илюстрациите - едни предпочитат черно-бели, но реалистични, други - многоцветни и фантасмагорични ...
Аз предпочитам многоцветни и много реалистични.
Поздрави и прегръдки от мен!
Важното е, че си разбрала мислите ми по повод на Книгата. Това "нещице" го написах по конкретен повод.
За другото - не, не сме свободни сами да сме сценаристи, режисьори и актьори в живота. Сега аз разбирам мислите ти и се съгласявам с теб!
Поезия?!
Живеем в една много грозна проза, която обърква или по/бърква ценностите ни.
Поздрави!
За мен ИСТИНСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН празник е 22.09.
Много пъти и на различни места съм писала в постинги и коментари за това.
Воля за НЕЗАВИСИМОСТ- нека стане наше, вътрешно и трайно убеждение!
Съгласна съм с теб, но получава ли се на практика у повечето хора?
Носим своята, прочитаме в чуждите и дописваме, дописваме ...
И най-хубавото е, че сме различни, неповторими е се учим взаимно.
Няма сценарии ... Само един Живот!!!
Спокойни почивни дни, мила! :)
Кате поздрави!
Дай Боже в нашата книга страниците да са изпълнени със събития, които ни вълнуват.
Учим се от Книгите и на другите и така пишем и своята.
Стараем се да няма грешки, но дали винаги успяваме?
Това ще кажат читателите след нас, които ще пишат своята неповторима и единствена Книга.
Поздрави, мила! Извини ме за закъснелия отговор!
Наистина в тази Книга няма място за редактор!
Пишеш и ... остава така.
Хубаво е да не повтаряме някои страници, от които се опитваме да избягаме.
Поздрави!
Много ми се иска в нашата Книга да няма страници и дори цели глави, които да не искаме да препрочетем /да си спомним/!
Пожелавам на теб и всички тук стрнаници изпълнени с красота, любов, доверие и взаимност!
Други и това не правят.
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder