Постинг
19.03.2014 09:09 -
Тихият дом*
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2701 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2014 14:04
Прочетен: 2701 Коментари: 8 Гласове:
21
Последна промяна: 19.03.2014 14:04
Toй е тих този парк.
Той е толкова
дълбоко, широко, високо тих.
Хората отдавна почиват
под дърветата.
Пролетта е приседнала
на олющена пейка,
гост невидим на тези, които почиват -
никой не е забравен.
Тя, пролетта, не забравя.
Наскоро преля дъждове...
Донесла е теменужки за всички
и буди дъха на дърветата. Цветен.
Един предпазлив вятър
стъпва на пръсти
и ръси бяла и розова нежност по плочите и пръстта.
Да не събуди покоя.
Не познавам друг тъй внимателен вятър.
Сякаш сдържа дъха си.
От ниско слънцето прелива светлина.
Той е тих този парк
и така е голям,
че на всички склопили очите
е дом.
* на приятеля, който потъна в тишините без време
Той е толкова
дълбоко, широко, високо тих.
Хората отдавна почиват
под дърветата.
Пролетта е приседнала
на олющена пейка,
гост невидим на тези, които почиват -
никой не е забравен.
Тя, пролетта, не забравя.
Наскоро преля дъждове...
Донесла е теменужки за всички
и буди дъха на дърветата. Цветен.
Един предпазлив вятър
стъпва на пръсти
и ръси бяла и розова нежност по плочите и пръстта.
Да не събуди покоя.
Не познавам друг тъй внимателен вятър.
Сякаш сдържа дъха си.
От ниско слънцето прелива светлина.
Той е тих този парк
и така е голям,
че на всички склопили очите
е дом.
* на приятеля, който потъна в тишините без време
всичките до един обичам.
цитирайкойто сякаш сдържа дъха си...
изпрати малка прашинка в очите ми.
Марти... понякога мислите и преживяванията ни
се случват в един ден...
В памет на приятеля... позволи ми и на приятелите,
който потъват в тишините без време...
цитирайизпрати малка прашинка в очите ми.
Марти... понякога мислите и преживяванията ни
се случват в един ден...
В памет на приятеля... позволи ми и на приятелите,
който потъват в тишините без време...
кога да лудува, кога да притихне - внимателно, с тиха нежност...
Натъжава твоето хубаво стихотворение, Марти, и една белота остава над всичко - като пролетен цвят, като доброто...
Поздрав!
цитирайНатъжава твоето хубаво стихотворение, Марти, и една белота остава над всичко - като пролетен цвят, като доброто...
Поздрав!
Тяу пролетта не забравя.
Наскоро преля дъждове...
........
Нежно и светло да му е там!
цитирайНаскоро преля дъждове...
........
Нежно и светло да му е там!
да не смущавам тази тиха красота и покоя на спящите. Прегръщам те, Доре!
цитирайДа, в този парк и вятърът е внимателен...
цитирай Тихо, кротко, примирено, но светло и красиво ... Човек трябва да е много високо, за да изпитва такива чувства - като вятъра. Да слиза долу, до всяка тревичка на потъналия в светла пролетна сянка парк и отново да се издига - защото е жив.
цитирайsestra - и аз така - вятърна и слънчева сестра;')
stela50 - да, Таня, преплитат се мисли и светове. За всички, които почиват в такива тихи домове.
megg - направо разбира - от години го наблюдавам и съм забелязала как се смирява на определени места.
indi - да му е светло и чисто!
makont - прегръдка, Мая!
monaliza121 - във вторник беше близко до ураганен вятърът, а зад оградата на този така разраснал се парк, ще речеш, че се съобразява - не за първи път ми прави впечатление
donchevav - много се надявам всички, които си тръгват, да намерят покой.
Красива пролет!
цитирайstela50 - да, Таня, преплитат се мисли и светове. За всички, които почиват в такива тихи домове.
megg - направо разбира - от години го наблюдавам и съм забелязала как се смирява на определени места.
indi - да му е светло и чисто!
makont - прегръдка, Мая!
monaliza121 - във вторник беше близко до ураганен вятърът, а зад оградата на този така разраснал се парк, ще речеш, че се съобразява - не за първи път ми прави впечатление
donchevav - много се надявам всички, които си тръгват, да намерят покой.
Красива пролет!
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол