Днес за пореден път се простих с татко.

За 17-ти.

Спомних си за пореден път последните му минути и последния му дъх.

Държах ръката му и се молех без звук да е светъл пътя му към безкрая.

 

Обичам те, татко! Обичам майка и теб и ми липсвате безкрайно!

Поклон и благодаря за всичко, което сте направили за мен!

Сълзите ми пречат да пиша, но не пречат да ви обичам и да съм  ви благодарна и признателна дъщеря.

ПОКЛОН!

С благодарност към Родителите ни, които са надявам се
на по-добро място.

за теб, мила Кате!

Топла прегръдка за вас!

НЕ, НЕ Е. ДОРИ ДА БЕШЕ Е В МОЯ БЛОГ. ИМАМ ПРАВО НА ЛИЧНА СКРЪБ И МЪКА, ВЪПРЕКИ ВСЕОБЩОТО НИ ТРУДНО ЕЖЕДНЕВИЕ.

На теб отговарям ЛИЧНО,анонимен, защото трябва да се уважаваме, независимо от всичко.

такъв е животът...

Прегръдка и от мен. Това е самият живот - колело. И аз тези дни съм на такава вълна.
Бъди силна!! Носи хубавите спомени. Те - родителите са достойни, паметта за тях да е жива.

Светло небе над него.Снегът навън -нека са белите сълзи...
Съжалявам,Катя.

Татко почина преди 16 години, но за мен загубата на родителите ми е много голяма.
Бяхме много сплотено и задружно семейство. Болката ми по родителите ми е като съвсем прясна рана, нищо, че е минало толкова време.
Не мога да дочакам да излязат коментарите. Не исках и да коментирам, защото днес не съм в добра форма, но виждам, че ФУРИЙКА е приела постинга ми като за днешно събитие:( /благодаря ти, приятелко!/, а един незнайно как промъкнал се АНОНИМЕН ме затрупва с нападки, които не мога да понеса в момента.
Написал ми е нещо за "без омраза" - аз не мразя /кого да мразя?!/ - ЖИВОТА ли?!
Смъртта е част от живота, но трагична част, с която не можем да се примирим, особено, когато тези, които губим са ни толкова близки!

БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ!
БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ!
НЕКА ТОВА, КОЕТО Е НЕИЗБЕЖНО ДА Е МНОГО ПО-КЪСНО!

Мога да те разбера за жалост......

Светла му памет!

Тези мои състояния се повтарят всяка година. Не ги искам, но те идват.

но знаеш, че ТОЙ няма да приеме твоята болка, няма да иска да страдаш. Мъката е процес, в който постепенно изгаряме. Все пак, на този ден подари една усмивка, дължиш му я. Усмивка за всичко хубаво и светло, което е било, прекрасните спомени, хубавите моменти, това остава. Прегръдки!

Светла му памет на таткото, мила Кате!

Поклон и светла да е паметта му!

Светла му памет!
Кате, в живота има и хубаво и лошо. Всички мечтаем за хубавото и трудно приемаме лошото. Починалите наши близки остават завинаги там, в сърцата ни и никой не може да ги замести!

Аз лично мисля че истински благодарните деца трябва да пазят в паметта си спомена и обичтта към починалите. Моята прабаба ме гледаше едно време, гледахме я и ние 12 години с 5 инфаркта, един след друг, докато последния я повали. Ако наистина обичаме ще остане спомена.
14 години вече си спомняме за нея само с добро и раздаваме. Продъжавайте да го правите и вие, защото е известно, който помни и тачи умрелите, ще бъде навестяван в съня с поуки и съвети.

Светла му памет! Кате, доколкото знам, когато не можем да прежалим близките си, ги дърпаме надолу, към нас и им пречим на израстването. Там също е живот, има учене и израстване. Нека им помогнем с любов да вървят по пътя си там!

Да ти прилича това на некролог?Когато дадено нещо не ти харесва-не го чети !И чесно казано вече са ужасно много хората като теб-без сърце.Не ви разбирам наистина! А до момичето,чудесно си го написала и съм сигурна,че с ужасно много мъка.Трудно е когато загубиш близък...Бъди силна !!!

Моят преди 23 години си замина...в края на януари.

Добър вече, Любо!
Татко ни напусна на 30-ти януари 98-ма.
Майка си отиде през 81-ва.

бащите стават и татко и майка. Аз лично цял живот съм бил без баща, при това е жив. Имам и постинг за това(детство без татко). Съчувствам ти, защото знам какво е загубата на родител!

Здравей, aip55!
Аз загубих майка ми, когато бях на 28.
Татко се нагърби с непосилната трудност да ни бъде и майка и баща.
Успяваше, но мястото на майка си оставаше празно.
После, когато и татко си отиде ...
Много ги обичах и бяхме много свързани /сега го казват близки/.
Когато станах студентка /на 18 години/ всяка седмица си ходех в къщи - това е повече от близост, това е привързаност, обич.
Съжалявам, че има и други родители!
Четох постинга ти преди време и мисля, че оставих и коментар.
Тогава разбрах, че си от "добрите".
Поздрави, приятелче /не се обиждай на умалителното обръщение, защото можеш да ми бъдеш син/.