Бог да прости.

"Така прави Дядо Боже, мило, защото ги обича и се грижи за тях. Пуска ги, когато идва пролет и става топло и ги прибира при себе си, когато идва зимата, за да не им е студено."
Милата ми баба!
Сигурно и моите баби са казвали така, но те живееха с по-големите деца или с мъжките рожби... Сестрите ми бяха пораснали и аз бях сам с мама и татко... Бог да Ги прости.

Еmil60, милата ми баба, за която не съм писала нищо / освен,че благодарение на нея обичам шапките/, но която ми е дала много беше един много добър, мил и хрисим човек.
Беше и голяма чистница!
Милата ми баба! Тя беше от Града и при нея се чувствах много добре. Разказваше ми все такива приказки /притчи/ и от нея съм се научила да уважавам много паметта на мъртвите.
Ето, че сега пиша и за нея - за милата ми баба Марика.
Бог да Я прости!
Бог да прости майка ми, татко, дядовците ми, другата ми баба , лелите, вуйчо, вуйна,калеко, бротовчеките и братовчедите, приятелите и всичките ми мили сродници!
Бог да Ги прости!

Мир на праха им и светлина по пътя на душите им!

Почти същото писах на avangardi - Дядо Боже Ги е приютил при себе си и им е топло, светло и нищо вече не ги боли ...
Бог да Ги прости!

Те са в сърцата ни завинаги...........

Там са! ЗАВИНАГИ!

царство им небесно!
Бог да бди над душите им!
Поклон...

Поклон пред паметта на всички им!

В християнския смисъл,никой не ни е напуснал завинаги!

Никой не ни е напуснал завинаги!
Просто ние не можем да ги видим физически, а те могат.
Бог да Ги прости!

и да са спокойни душите на живите, които ги помнят и пазят

Милата ми баба не разрешаваше да се раздига масата на Бъдни Вечер - твърдеше, че душите на мъртвите идвали и си хапвали след нас...
Бог да ги прости!

Живи са - в сърцата ни.

Права си!
Трзи помени ги правим и за успокоение на съвестта си.
Но преди всичко за тях - за отишлите си преди нас.
Бог да Ги прости!

Аз едва преди малко раздигах масата, защото пак от баба знам, че душите идват до залез слънце, за да се нагостят ...
Не мия и съдовете преди това ...
Вечна им памет!

Човек е жив, докато е жива паметта за него - това съм писала в постинг,/дори мисля, че и заглавието беше такова/ за единия от дядовците ми.
Надявам се, че с мен няма да си отиде паметта за предците ми.
Бог да ги прости!

В Библията е казано: "На хората е определено веднъж да живеят, а след това настава съд." След смъртта на човека не е възможно да се направи каквото и да било, независимо колко скърбим и ни е мъчно. По-добре е да отидем на църква, в която да чуем Божието слово, или просто да почетем няколко глави от Новия завет, вместо да извършваме ритуали, от които няма никакъв смисъл.

Съгласна съм с теб за четенето и слушането на Божието Слово!
Затова са и Светите Литургии за упокой.
Но и самият наш Бог Иисус Христос е казал, разчупвайки хляба и наливайки виното на Своите ученици, че това от сега нататък ще е Неговата плът и кръв ...
При нас християнство и езичество са толкова силно преплетени, че не бихме могли да ги разграничим.
А освен това и Църквата признава и почита тези дни / Задушница или ОДУШЕ/...
Затова и не виждам нищо нехристиянско и неканоническо...

а на 40-те дни се прощаваме с душата на починалия. Не е вярно, че не можем нищо да направим след погребването на нашите близки. Раздаването е , за да си спомним за тях. Грях е само, ако някой си мисли, че така нахранва починалия. Има земна-воюваща църква и небесна-победила църква. Всички от църквата се молим едни за други. Духът има по-големи възможности от нашите, защото ние все пак сме ограничени малко или много в плътта си. Молитвите дали са за живите или за починалите, са важни и за тях, и са доказателство за нашата милозлива любов. Божието Слово е много важно и е Бог, но ако беше толкова просто и се възприемаше буквално всяко едно нещо, нямаше Господ да ни предупреждава да не ставаме всинца учители. Има и много самодейност и човешка правда в някои църкви, само и само да се идентифицират като по-верни на нашия Господ от другите. Не само, че е фарисейско, ами и заприличват на онези, които идват 6 века след Христа в своето правоверие. Ние жените готвим, четем рецепти за правене на разни ястия или сладкиши и др., приготвяме написаните продукти, но ако не знаем технологията на обработка на продуктите и някои тънкости, няма да стане както трябва. Ненапразно майсторите си крият майсторлъка. Преди някой да разбере от специалистите кое за какво се прави, не трябва да се големее, защото милиони души са се измъчили за Христа и са живяли угодно на Него. Техният Дух наистина е Свят Дух и ние бихме могли да се поучим от техния опит. Много е важно да се пали свещ за починалите в църквата с молитва за опрощение на греховете им.

Благодаря ти,ЕСТИР!
Написала си нещо, което всеки би трябвало да прочете.
Молитвата и свещичката, запалена с вяра и упование са много важни.
Бъди благословена!

Вечна им памет!

Вечна им памет!

Всички сме съгласни, че в официалната българска църква, а и в много други църкви съществуват езици и обичаи, които са заети от езичеството и нямат нищо общо с християнството. Когато имаме съмнение по даден въпрос, добре е да прочтем какво пише в Библията и да се абстрахираме от това, което ни казва един или друг религиозен учител или свещенослужител.

Историята на християнството ни казва, че вярването в безсмъртието на душата е било въведено от ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски, които са заимствали това учение от древногръцкия философ Платон. Това е езическо вярване. Ако прочетем внимателно Езекиил 37:1-10, ще видим как Господ първо от сухите кости създава тяло, и после му вдъхва живот. И тук, както при сътворението се повтаря същото - първо тялото, а после духът.
А сега нека видим в какво състояние са мъртвите? В Екл. 12:7 четем: "И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал". Дали този дух не продължава някакво съзнателно съществувание след смъртта на човека? Отговорът се намира в Екл. 9:5,6,10 - "Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба където отиваш" (виж също Йов 14:21, Пс. 146:4). След смъртта няма съзнание, човек е в пълна неизвестност за близките си, няма никакви чувства, никаква дейност. Духовният, психическият и физическият живот се прекратяват. Човек изпада в пълно небитие. Времето престава да тече за починалия.
Един пример. Електрическият ток преминава през различни уреди - котлон, лампа, радио, и дава различен ефект - топлина, светлина, звук. Когато токът спре, спира и ефектът. Така и духът, този ток на живота, според Словото Божие, не е личен. Той преминава през различни организми с различна генетична конструкция и дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила, даваща живот, се връща при Бога и с личността се свършва.
Исус Христос уподобява смъртта със сън. Както има събуждане от съня, така и при възкресението личността ще се възстанови (Йоан 5:28,29). Ап. Павел повтаря същото в 1 Кор. 15:51-54 и в 1 Сол. 4:13-17. Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени, безсмъртни. Сегашните ни тела са тленни, т.е. смъртни, разлагащи се. Човек ще има вечен живот в цветуща младост.