Прочетен: 7416 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2015 19:11
11 май 1851 година.
В епархийското училище "Св.Св. Кирил и Методий" в Пловдив, по инициатива на Найден Геров е организиран празник на Светите братя Кирил и Методий.
От 1857 година този празник се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
И така до ден днешен!
През 1892 г. русенският учител по музика Стоян Михайловски написва стихотворението "Кирил и Методий" като проект за всеучилищен химн.
В навечерието на празника на Светите братя /11 май/ 1901 год. учителят по пеене в Ловеч Панайот Пипков написва музиката и така се ражда химна на българската писменост и култура.
Най-българският и най-тачен празник у нас,независимо от политическата конюнктура.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ!
И нека не забравяме и помним, че ние, а не други сме дали на "вси славяни книга да четат"!
ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
С книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната просвета,
в световните борби върви,
От длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
едно със другите славяни
кръстосай дух със огнен меч!
Св.Св.Кирил и Методий (Върви, народе възродени!) - това е оригиналът:
Автор: Стоян Михайловски
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови.
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир.
Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...
Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас!
О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.
Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!
Русе, 1892 година
Бъдете преблагословени наши учители, университетски професори и преподаватели, научни труженици и всички свързани със словото и културата ни!
Да пребъде во веки веков нашето:
Слънчев и усмихнат ден! :)
Празникът на Словото, на Духа и на най - чистото в нас - да ни е честит 24 май!
Благодаря ти за този постинг, Кате мила, към усещането ми за празничност днес прибави още щрихи и някак стана още по - светло!
Прегръдка!
Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
"През 1892 г., когато е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия (дн. СОУ „Христо Ботев“), писателят и общественик Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“. То е публикувано като „Проект за български всеучилищен химн“ в брой 9-10 на списание „Мисъл“ и е датирано „Руссе, 1892 Априлий 15“. Девет години по-късно, през 1901 г., композиторът Панайот Пипков – тогава учител по музика в едно ловешко училище, вдъхновен от творбата на Михайловски, написва на един дъх музиката към текста. Така се ражда химнът на просветата, който се пее и до днес. Няколко месеца преди смъртта му през 1942 г., Пипков разказва спомените си за този незабравим момент от неговия живот.
„Малко дни преди 11 май (ст. ст.) на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени песни.
Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика.
Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета. В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици – разбраха какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.
Имах на разположение още тридесет минути – време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно. След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците – мнозина от които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор – станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден.
На излизане пресрещна ме тогавашният директор на училището – най-добрият между хората, които познах в живота, и най-подготвеният за широка, ползотворна училищна дейност,училищен директор – Христо Бръмбаров. Той ми стисна ръката с нескрита радост и, влизайки с мене в учителската стая, продума с развълнуван глас: „Г-н Пипков, никога не съм се надявал, че в това скромно наше V-о класно училище ще се пеят такива хубави песни, каквито слушаме от началото на учебната година и никога не съм слушал нещо по-тържествено и в духа на училищната песен от това, което пяхте преди малко в ІІІ-а клас. Нали песента ви е написана върху текста „Върви, народе възродени!” от Ст. Михайловски?” И когато му отговорих утвърдително, той продължи: „Аз ви моля, г-н Пипков, да изпеете тая песен през време на молебствието, което ще се състои в училището по случай празника на Св. Равноапостоли на 11 май. Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество”. Аз му благодарих и за хубавите пожелания, и за двете радостни сълзи, които блещукаха в кротките очи на тоя просветен и благороден човек.
Предвижданията му се сбъднаха. Една година по-късно песента на Св.Св. Кирил и Методия се пееше във всички наши училища.
Върви, народе, възродени!“
Христо Бръмбаров се оказва истински пророк:
"Това е истински химн, с който ние първи ще възпеем и възвеличим делото на нашите просветители тази година и съм уверен, че няма да мине много време, той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето Отечество”.
Химнът остава до наши дни, а и ще пребъде, както и делото на равноапостолите св.св. Кирил и Методий!
Това стихотворение на Х.Харалампиев е специално за вас.
Всичко започва в училището ...
Ръката на учителя
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена!
А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив!
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив!
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител-
из стръмното ръката му подал.
Пожелавам ви празнична и красива вечер!
Хубава вечер !
Честит празник, Катя!
25.05.2015 17:49
В т.н преход изгубихме и двете, а така ми се иска да сме ДЪРЖАВА, /а не "тази страна"/, в която ДУХЪТ да се възвисява и да ни ИЗВИСЯВА!
Има ли ви тук, скъпи приятели, това отново ще стане!
Трябват усилие, възпитание, отърсване от чалгата в обществото, търпение и много любов към СЛОВОТО.
Тогава ... Тогава "ВЪРВИ НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ" ще добие истинския си смисъл.
Хубава и прохладна майска вечер, приятели!
Благодаря, че ви има!
Иска ми се този празник да е всеки ден!
Поздрави!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder