В сърцата на всички родолюбиви Българи.
Добре, че все още има Втори Юни, за да си спомняме, че е ЖИВ.
Ден на Ботев и на загиналите за свободата на Отечеството ни, което разпродаваме на дребно и за дребна изгода някому... Или просто подаряваме за чужди интереси.
А те, Героите умряха за правда и за свобода. Като ... сиромаси.
                               
                 

в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще."

Идеалист!
Ако можеше да видиш сега...

Поклон пред паметта на всички мъченици отдали живота си за България!Вечна има памет!

народът ни е една безконечна трагедия...

Тази година се навършват 150 години от смъртта на поета и революционер Христо Ботев. По традиция възпоменателните чествания завършват с всенародно поклонение на връх Околчица.

Еми! До земи, но нека този поклон е в нас и не само на определени дати.
Нека не ги забравяме тези мъченици и герои, които са се жертвали за България!

една аморфна маса, която непрекъснато се, лашка насам-натам от "Осанна" до "Разпни го", която си плаща, за да не е автономна...

150 години от трагичния, но величав подвиг на Ботев!
В онези близо 500 години винаги е имало хора Герои, които не са прекланяли глава.
Спомням си думите на Бенковски по време на Априлското въстание, че няма на успеят, "но така ще врещим, че цяла Европа ще ни чуе."
Чуват ги много интелектуалци в Европата и другаде.

Втори юни е. Със сирени, заря и цветя. Днес сме благодарни потомци. Вчера бяхме деца. Но празниците отминаха. От утре пак ще сме делнични - смръщени, недоверчиви и зли. Кое ни прави такива? Може би вечните криволици в историческия живот на родината ни. Спомням си едни стихове на Вазов, мисля, че писани между войните:

Историята наша е богата —
историята на новите ни дни, —
едва ли миру друга е позната
по толкоза бури, бездни, висини!

И си мисля - да, животът ни никога не е текъл нормално, по правата линия на просперитета, винаги е бил белязан от катаклизми, от падения и въздигане. Няма как да променим това. Важното е погледът да не остава долу, в бездната - духът ни да цели високото, другото все ще намерим начин да преборим.

Поздравления за гражданския пост, Кате!
Вечна признателност на ония българи, вдигнали поглед към висинето и видели там онова, заради което си заслужава да жертват всичко, дори живота си.
Поклон!

Благодарни потомци сме на всички знайни и незнайни герои, борци за Свободата ни.
Като деца ни водеха на "Могилата", което беше най-подходящото място за такава почит.
В училището имахме духова музика, която беше почти сравнима с професионална.
След сирената отивахме там да поднесем цветя. Това място беше много специално за нас. Там учителят ни по история ни разказваше като приказка историята на нашите Герои и на героите, които лежаха под "Могилата", загинали за Нашата Свобода.
Беше интересно, завладяващо, митично, легендарно!
Бяхме в Основното училище. От тогава у мен остана нещо много силно, паметно - Преклонение! Не само към нашите Герои, но и тези, които лежаха под "Могилата", под скромния паметник.
Вкъщи се говореше много за Ботев, Левски, Гоце Делчев...
Много сълзи съм проляла за тях. Като дете. И сега, когато аз разказвам на внуците си и гласът ми се "скъсва" или "задавя" - от сълзи.
Питам и Ботев и всички загинали за Свободата ни - Затова ли се пожертвахте?! За нас, които през месец, два правим избори, защото не можем да разделим спасената от Вас бащиния.
Историята ни наистина е богата на бури, бездни и висини!
В момента не мога да видя "висините" от бурите и бездната към която ни водят.
Не знам кое е правилно и нормално, коя е правата линия към просперитета на Държавата ни. На България!
Гледам към висинето и се моля внуците ни да не свалят очи от там и да не поглеждат надолу.
Не съм черногледа. Реалист съм.

Благодаря за поздрава!

Поклон и вечна памет и признателност на Героите!

Все още не сме ги съвсем забравили.

Те живеят в сърцата ни !
Да бъде Ден !
И биде Светлина !

И няма да ги забравим.
Предадохме обичта и преклонението ни към тях на децата си.
Сега предаваме почитта си на внуците.

Никой не е забравен, нищо не е забравено!

които са толкова много и неповторими по свой си начин, но
с една обединяваща ги идея - Освобождението на България!
БЪЛГАРИЯ!
Да бъде светлина!

Поклон и преклонение!

Здравей отново, Кате!
Не съм и помисляла да те обвинявам в черногледство - съжалявам, ако е прозвучало така. Но твоят отговор ме поощри да споделя онова, което всъщност исках да ти напиша още в първия си коментар, но ми се стори някак лично, не по темата.
Аз също много се вълнувам на този ден. Днес по обед бях вкъщи и когато завиха сирените, излязох навън. Валеше дъжд, беше тихо. Слушах, затворила очи, как се преплита воят на двете сирени и ми се струваше, че Те са там, зад гърба ми, надничат с измъчени, окървавени лица през рамото ми, сякаш искат да видят нещо отпред, сякаш нещо питат. Да водя учениците си до това усещане, до тази съпричастност беше моя кауза 40 години. Започвах с беседи дни преди Втори юни и когато завиеха сирените - а ние по правило тогава винаги бяхме в час, всички като един ставаха от чиновете, застанаха мирно и бяха толкова сериозни. А веднъж едно момиче се разплака. Помислих, че съм прекалила с кинематографията в стил "живите мъртви", че се е уплашило, а то ми каза:" Плача, защото тези хора толкова са страдали, дали са живота си за мен, а аз нищо не съм направила за тях". На една среща след много години тя припомни това и как и досега преживява този ден. "И аз, и аз" - чух наоколо и си помислих, че дори да не съм ги научила на литература - е, пак с нещо са ме запомнили:)
Това имах предвид, като ти писах за високото - и е толкова хубаво, че включваш в темата и децата ни, и внуците ни!
Благодаря ти, мила Кате!
Извинявай за чата!
Прегръдка!

Не съм си и помисляла, че ме обвиняваш:).
Написах ти отговор преди малко, но ме "прехвърли някъде приятелят ИИ" и сега пиша отново.
Трябваше да напишеш това "много лично" преживяване. Получаваш моите поздрави, че си запалила родолюбива искрица у тях!
Първата мисъл, първият порив е най-точният, най-правилният.
От вчерашните поздрави, които получих ми дойде идеята да постна снимка на Ботев.
Направих го и написах няколко думи. Пет реда точно. По-късно смятах да изтрия всичко, но не го направих и ето, сега си "казваме" лични неща.
За децата и за внуците няма как да не споменем - те са нашето продължение.
Всичко започва в семейството.
Пораснала съм със стиховете на Ботев и най-вече на Яворов. Татко така вдъхновено рецитираше! И това беше почти всяка вечер.
Майка ми разказваше и четеше приказки, но аз предпочитах поезията. Особено, когато малко поотраснах.
Плачех на "Заточеници" и "Арменци", защото татко се просълзяваше. Напомняше му вероятно тяхното бежанство.
На "На на прощаване" също плачех за майка, която вероятно натъжавах понякога...
Така и моите деца стигнаха до моите рецитации./Бях добър рецитатор:)/.
Добавих към "репертоара" и "Епопея на забравените" и "казионния" Георги Джагаров.
Големият ми син още на 4-5 години започна да рецитира с патос "Земя, като една човешка длан...".
Тази година на рождения ми ден големият ми внук "закри":) празника с "Опълченците на Шипка". Изключително вълнуващо!
Баща му го подтикна да кажем заедно, двамата "Перущица" - "Кочо, защитата на Перущица", но се разбрахме да е друг път.
Вече бях изтощена от емоции, а усещах, че и детето/7 клас!/ също е натоварен.
При нас родолюбието сигурно е генетично заложено:).
По-лично от това има ли?
Пожелавам на всички ни да не се срамим от тази малка земя, колкото една човешка длан, а да я обичаме и винаги да я носим в сърцата си!
Тези, които я продават на дребно да носят греха си!
Поздрави, Венетче! Извини ме за дългия, личен и подробен:) коментар!

П.П. Извини ме, че прекъснах коментара не навреме, но дойде най-малкият ми внук, /с баща си/ да ми каже, че ме обича:))).

Поклон и почит завинаги!...

Почит и преклонение!
Завинаги!

Народ, който забравя духовните си водачи, отдали живота си за Истина, Свобода и Справедливост, губи стойността си като народ!

Само те ни останаха - Духовните водачи, които не искали нищо за себе си. Искали са само Правда и Свобода за Народа ни!
Дали сме достойни днес за Тях?

Той е в сърцата ни. Дава смелост от Небето и пази България.
Мерси Катя.

Жози!
Ботев и Всички наши Герои са в сърцата ни.
Благодаря ти за точните думи!