Преди три дни получих съобщение, че същия ден е починал Валентин Петров /valben/.
Сърцето ми се сви, а умът ми не искаше да го приеме.
Три дни очаквах някой да съобщи скръбната вест и сега реших да я съобщя аз.
Вал беше уважаван и известен поет и разказвач в блоговото ни пространство.
Мек, учтив, щедър и благороден човек.
Последното му, публикувано тук стихотворение днес ми звучи пророчески.
Светъл път сред звездите, Вал!

Амин.

Не познавах въпросният блогър пряко. Бог да го прости! Много хора от тук си отидоха

Пишеше добри стихове, беше безконфликтен...
Да почива в мир!

Едно "здравей" по-малко - и още един загубен скъп приятел...

Много ми е тъжно, Кате! Не исках да ти повярвам - погледнах във Фейсбук и прочетох поста на Теодора. Послушах музиката на Фрея - неговата гордост и смисъл на живота, изслушах "Так хочется жить" - на любимия му Г. Селезньов и група "Рождество" от последния му пост в блога...
Знакови последни публикации в стихове и песни ... и разбира се, емблематичната трета книга, "Приказки от безкрая", със своеобразна премиера в деня на последното му пътуване.

Много обичам едно стихотворение на Вал, "Стопляне". Не знам дали го е публикувал - Валбен е бил тук, в блога, доста години преди мене. Изпратил ми го е на "лични":

СТОПЛЯНЕ
Момичето с разплакани очи
намери гълъб, паднал и премръзнал.
Побърза и до сърцето си го скри -
да се постопли, стига той е зъзнал.
А колко обич бе раздал!
Нима се беше тъй отнесъл,
че падна в полета си бял,
послание за щастие понесъл?
Сега момичето ще го дари
със топлина и много ласки.
А той ще заличи сълзи
и ще оцвети живота й
все в бели краски.
А после ще се изправи и ще литне
да дири свойта гълъбица,
която вероятно е сама
и също е проляла мъничка сълзица.

Скъпи Вал, нека твоят последен полет бъде лек и бял, нека душата ти намери светлина и покой!
Почивай в мир, свидни приятелю! И дано там някъде, горе, срещнеш своето тъжно и толкова добро роботче, което така и не откри в земното си пътуване!
Сбогом!

да му е пътят в отвъдното!

ЗАПОЗНАХМЕ СЕ НА 30 ЮНИ НА НОС ШАБЛА/НЕЛЕГАЛНО,НЕ ИСКАШЕ ДА ПОСРЕЩНЕМ СЛЪНЦЕТО ЗАЕДНО,ЗАРАДИ БРОЖЕНИЯ В БЛОГА:(/ПОСЛЕ 25 ЮЛИ 2009,НА МАЛЪК БУНАРДЖИК,ПОСЛЕ https://boristodorov56.blog/politika/2009/09/20/za-vsichki-plavdivski-blogeri-i-mechtaeshtite-za-plovdiv.401044 И Т.Н.
ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК И ПРИЯТЕЛ!!!ПОКЛОН...

Кате, благодаря за посветения постинг на Валбен!
Добър съпруг, баща, приятел. Не искам да повярвам,, че вече го , няма. Жалко!
Почивай в мир,!
Светла да е паметта ти!

Бог да го прости.

Защо ще чакаш, близките едва ли ще го направят в блога, така че някои от приятелите му тук трябва да каже.
Не го познавам, но щом е поет, значи не е вреден човек.

Да е светла паметта му!
Беше таланлив и добър човек!

Не мога да повярвам... Идваше редовно на премиерите ми в Пловдив. Бог да го прости! Светла да е паметта му!

Мир и покой на душата му!Светла му памет!

Беше добър човек, ще го помним с доброто му отношение към съблогърите...
Пръстта е мястото, където ще се завърне всеки един от нас - без изключение... Важно е какво ще оставим след себе си, с какво ще бъдем запомнени и какви думи ще кажат след нас...

Светъл път в отвъдния свят!

Тогава съзирам звездата.
Тя зове ме при себе си."

Три реда от "Спомени за залез".

Светъл да е пътят ти сред звездите, Вал!
Една сълза за Сбогом!

Мир на Духа му!

Свещта догаря
изхранвайки пламъка.

_________

Почит!

Светла му памет!

"Те са там горе, за да светят над нас.
Те помнят само добро за нещо отминало."

"Безсмъртност" от стихосбирката "Спомени за залез"

Там горе, вече пети ден е и Любо, наш съсед и приятел.
Звезди...

АЗ ВЯРВАМ

Аз вярвам в невъзможните неща.

А туй, което е възможно, постепенно

бледнее, губи свойта чистота,

макар, че се повтаря ежедневно.



Аз вярвам в непостигнати неща

и знам, че стават постижими,

когато се опиташ с доброта

да ги постигнеш с любов неповторима.



Аз вярвам в светлите неща,

за които трябва да се боря,

които дават право във света

да дишам, да обичам и да споря.



На щастието вярвам аз във мен,

а то все ме вълнува, упоява, възвисява.

Нищо че постигнатото всеки ден

все още непостигнато остава...

Списание на блогърите,
публикуващи
в blog
София, 1 ноември 2012 г.
СВОБОДНИ ПОЕТИ В blog'.bg
Аз вярвам...Автор: valben ....................................................................48

Лека му пръст

но тъжната вест и коментарите на колегите съблогъри ми подсказаха, че това е бил един много добър и стойностен човек. Бог да упокои душата му, да прости греховете му волни и неволни и съхрани неговата вечна памет! Амин!

Светлина за душата!

Не мога и не искам да повярвам! Светъл път към вечността, бате Вальо!

Аз не умирам, ще попиташ защо.
....................
Твоята воля е в мене и
стихът ти за мен ще е живот."

"Есенна илюзия" - от "Спомени за залез".

Човек е жив, докато го помним
Няма да го забравим, макар да боли.

Беше мъдър, истинен творец!