Това съм го писала много отдавна. Преди десетина години, но от няколко месеца чета хубави, но пропити с тъга стихове на приятел. Тъжно ми е от тъгата му...





Кога се превърнах в тъжен човек?
Така и не разбрах.
Бях усмихнато, будно, ученолюбиво, любвеобилно дете. Бях щастливо дете, заобиколено от обич от близките ми. Бях красива девойка, заобиколена от обич, възхищение, усмивки, въздишки ... Бях щастлива жена и майка, която даряваше до трошичка любовта и грижите си. Бях душата на всяка компания и кАмпания.. Бях изпълнена с енергия, идеи, чувство за хумор, с обич към всички и всичко, с любов ... Бях ... Тъжно е да се използва минало свършено време. Много е тъжно. Кога точно станах тъжен човек не разбрах. Боря се с тъгата, отчаянието, но става все по-трудно. Дори и моят всеизвестен дух вече не може да се справи... Обиди, унижения, предателства - отвсякъде. Аз ли се промених или светът около мен? Може би светът ме промени.  Той стана неприязнен, зъл, егоистичен, подъл, консуматорски ... Аз си останах наивна, усмихната и добронамерена като дете ...
Тези понятия са несъвместими. Те превръщат хората в тъжни песимисти.
Въпреки борбата, недоброто надделява.
Не би трябвало да е така. Нали доброто винаги побеждава?!
Оказа се, че доброто се е свило почти със страх пред агресията, неграмотността, униженията, предателствата ...
Всичко това мисля ме направи тъжен човек.
Доскоро не беше така. Имах надежда ...
Колко ли по-тъжна мога да стана?!
Тъгата не е само през есента, нали?
Най-силното чувство, най-светлото понякога чувство е тъгата ... Понякога ...
Само да не е завинаги!


                            

 

"Само да не е завинаги!" – Па десетина години малко ли са?

писана в много по-добри времена от сегашните.
Тогава още не бяхме съвсем завъртени в тази безконечна и грозна спирала.
Тогава съм била тъжна.
Сега е нещо по-лошо...
Стиховете, които чета всеки ден в блога на hadjito, пропити с тъгата на от минаващите години ме провокираха да пусна Черновата на бял лист.
Въпреки всичко, оптимистът в мен казва: "ПОНЯКОГА" на тъгата.
Остава надеждата, че утре животът ще бъде, по-хубав, по-честен, по-човечен, по-нормален.

Писали сме по едно и също време.
Прочети предишния ми коментар-обяснение и ще намериш отговор.
Не виждам твоя коментар и ти отговарям набаром:).
Лека нощ, вероятно:)?

Няма ненаказано добро!
И аз бях усмихнат, сърдечен....
Разхождах се край плажа Изведнъж изкочи приятел, с когото отдавна не се бяхме виждали Втренчи поглед в мене!
Същият съм бил, с усмивката, сваляща напрежението при тези, с които общувам!
Да, но злобните времена са на път да я загрият Хващам се, че и аз понякога ставам зъл Към тези, които на добрината ми отвръщат със зло
Няма как да не се промениш , Катя! И аз бях заобиколен от хора, обичащи ме и радващи ми се! Усмивката ми те са създали
А сега, заобиколен от глутница, как да и се усмихвам?

Лека нощ!

Благодаря за прочита, коментара и споделеното от теб!
Не знам кога точно съм го писала и какъв е бил поводът, но след като пиша десетина години, предполагам, че е или 2013 или 2015 г.
Тъгата в мен е по-скоро носталгия и то предимно носталгия по детството ми.
Иначе в сегашно време съм щастлива!
Дължа това щастие на внуците си:).
Наскоро разбрах, че съм Герой и Легенда /това от големите ми внуци 14 и 11 годишни/:))).
Малкият ми внук ми демонстрира умения на тротинетка и ко'а:) /губят му се "л" и "р" все още.
Изряден шофьор е:).
На детската площадката пред блока има "улици, пешеходни пътеки, знаци"...
Спазва всички знаци и гледа усмихнато-закачливо към мен, очаквайки "браво!" и ръкопляскане от мен.
Как да е тъжен човек:)?!
Е, има болести и болежки, но то е от възрастта:))).

В сегашно време съм гневна на "нашенско ниво" на т.н. ни политици, които ни въвличат в ненужни кризи.
В глобален мащаб - на войните, размириците и войнолюбците.
Зла не мога да бъда, но от гнева към неправдите не мога да се отърва през целия си живот.


Поздрави и хубав и щастлив ден, приятелю!

Доброто побеждава само в някои приказки, романи, филми, които не са реалистични...

Прав си.
Чест, достойнство, добро име, добри нрави, добро възпитание, добро отношение - всичко е останало в доброто прастаро време:(.

Както винаги безкрайно точна в мислите си!!!
"Иначе в сегашно време съм щастлива!
Дължа това щастие на внуците си:)."
Бъди много щастлива и благословена!
Едно стихотворение за теб:)))

"Тя,майката е честичко сама,
А носи на плещите си вселена.
И само късно праз нощта
изплаква болката стаена.
Тя,майката е винаги добра,
усмихната,отдадена и вярна.
Участва в лудории и игра
и пази съкровената ви тайна.
Тя тихичко обича до безпамет,
със вас се смее или плаче тя.
Крепи крилете ви за полет,
дори в крила превръща се сама.
Тя,майката е благословена!
Че саможертви прави тя.
От всичките жени най-ценна!
Не иска друго,само малко топлина !!!"
"""'"""""""""""""""""''
Регина Арабаджиева

Колкото и клиширано да звучи много и най- вече зависи от нас във всяко отношение- какви са мислите,вярванията,убежденията ни и как ще изберем да реагираме на света около нас.Пределно ясно е ,че в света има от всичко - зло добро,черно и бяло и всички техни нюанси.На всеки от нас е дадено правото да избере какъв ще стане като личност и как ще реализира това в живота си. Необходимо е според мен повече скромност ,смирение и приемане на хората и света такива каквито са.Разбирането и осъзнаването колко малко бихме могли да ги променим.За това пък имаме възможността да променяме себе си към по - добро ,повече човечност,състрадание,съпричастност и това всъщност е най- значимото нещо което зависи изцяло от нас. Какъвто и избор да направи човек ще учи,ще има да учи до края на живота си.Това е най- обективното което мога да споделя и смятам че е истина.Хубави летни дни мила Катя!

Благодаря ти за написаното!
Вероятно за тази тъга съм писала по време на някой катаклизъм в държавата ни. Не си спомням. Много е старо.
Моите тъги:) обикновено са предизвикани от обществени и социални неправди, защото не ги приемам, а аз не мога да направя нищо.
Имам си разни болежки, но те не ме правят тъжна. Разбирам:) се с тях. Те са прави, че прекалявам, а аз съм съгласна с тях и ги оставям да си починат:))).
Щастлива ме правят внуците
Всеки от тях е различен, но имат нещо общо всички заедно - обичам ги и те ме обичат!!!

Илче, успя да ме разплачеш с това стихотворение. Трябваше ми време да дойда на себе си. Видях там моята майка и ... себе си.
Представи си какъв въртоп от чувства се получава!
Ще ти споделя една днешна "тайна":))).
Бях решила да поглезя:) малко някоя и друга болежка и чувам отдалече едно любимо гласче, което с пълна сила вика: "Бабо! Бабо!".
Нямах време да се извиня:) на болежките и след минута се гушкахме с гласчето и притежателя му:).
Няма място за тъга:).
Прекрасен ден, Илче! И много щастие!

По повод на клишетата: има едни, които са нищо не значещи и безсмислени /поне за мен/, но има други, които са станали такива, защото са истини.
Твоето клише е от вторите:).
Преди години съм се опитвала да променя един човек. С годините разбрах, че не става. Просто започнах да се "нагаждам" според него.
Не можах да се променя, но се нагодих.

Съчувствие, съпричастност /емпатия/, помощ, себеотдаденост не са ми чужди. Напротив!
Преди години, когато "демокрацията" напъпли и нас получих упрек от синовете си, че не съм ги възпитала за такива времена. Не двамата едновременно, но упрекът беше почти еднакъв.
Променям се, мила Еми! Не стоя на едно място:).
Не можах да се преборя с гнева си, който е от седемте смъртни гряха.
Гневът ми е насочен към "политици" без познания и мисъл за нас - тълпата, която ги избира за депутати, министри.
В понеделник, живот и здраве вероятно отново ще съм гневна, както и след поредните безсмислени избори.
С гневът не мога да се преборя:).
На теб пожелавам щастие и хубави дни, Еми!

Мила Кате,
Четох, четох, четох... връщах се с теб все по-далеко в твоето минало свършено, а то се оказа толкова едно към едно с моето минало свършено, че сега не знам как да се върна без тъга...
Обичам миналото си и често си мисля, че ако се повтори, пак бих го изживяла по същия начин. Но по-добре да не се връща - не че е било толкова лошо, напротив, но изпитвам истински ужас, че пак трябва да полагам ония усилия, да минавам през ония перипетии... по-добре да продължаваме напред, с нови предизвикателства, надежди и очаквания. В това отношение много на място идва споделеното от теб за твоите внуци. Ето го нашето бъдеще - бъдеще предварително, бъдеще продължително или каквото искаш там предстоящо ни време. Да са ти живи и здрави и децата, и внуците, и хайде, готви се, че идва ред и на правнучетата!
А за гнева, онзи, от социални, обществени и политически неправди - не знам. Може да е от кръвта. Родът на моя съпруг е от Петричко, с. Чучулигово - виждам как се пали той, като гледа новините, как приема присърце всичко. Аз - не. Много възторжено вярвах, но прегорях.
Но иначе продължавам да вярвам в доброто:). В природния баланс и хармония, в Божията справедливост. Нещо близко до това, което споменава Еми. И за мен не е клише - то ме държи в равновесие, носи ми спокойствие и упование.
Благодаря ти за вдъхновения текст, мила Кате! Много ме развълнува!
Бъди здрава, по-малко гневна, повече усмихната!
Прегръдка с обич!

Благодаря за споделения, хубав коментар!
Извини ме, моля, че забавих отговора си, но имах гости.
За поста ми: писала съм го през '13 година, според мен, но разглеждайки преди няколко вечери "Чернови"-те реших да му дам "гласност":).
Поводът за това са стиховете от последните месеци на hadjito, много талантлив и многоталантлив творец.
В последните месеци в стиховете му прозира тъга. На места направо я усещам физически.
В предпоследните два дни стиховете му са по-различни. Днес не съм се отбивала още при него. Дойдох веднагически:))) при теб като извинение за закъснението.
Много ми хареса твоето "бъдеще продължително"!
Пожелавам ти го от сърце на теб и на всички!
Що се отнася до "минало свършено' бих го повторила отново, но с малки поправки. Трудностите не ме плашат, дори ме предизвикват да вървя напред. Пък и не мога да си кривя душата, че има и лека носталгия към това време.
Сега за гнева ми, който е предизвикан от социални, обществени и политически неправди: имам приятелка, която го определяше като професионално изкривяване:).
Е, да де, но аз съм си такава откакто се помня.
Кръвта вода не става! Тя помни. Особено, когато не й позволяваме да забрави
Разбирам съпругът ти и го поздравявам!
Разбирам и теб - за прегарянето.
Въодушевлението и възторгът преди 35 години ме бяха обсебили и мен. Дори всеки ден спорехме, понякога леко скандално със свекър ми.
Бързо "изтрезнях" от еуфорията.
Към днешния ден искам бъдеще продължаваЩО
за децата и внуците ни и за следващите поколения!
Една тайна:))) - Днес не съм гневна:))), защото не знам какво се случва в държавата ни:))). Оставих да се запозная с новия Кабинет, ако има такъв по-късно.
Има още много неща, за които се сещам, но ... стига толкова. Все пак е коментар, нали:))?
Пожелавам ти хубаво лято, което ще продължи вероятно до зимата:), много здраве и радости с децата, внучката и съпругът ти!

Погледни все пак при hadjito.
Прегръщам те топло и сърдечно!

Променяй себе си. Тогава ще видиш, че и света се е променил. От другото само ще ти побелеят косите и ще те натисне някоя болест. И няма да си променила нищо.
Едно от най-трудните неща е да промениш някого.
По-лесно е себе си.
:-)))

Променям се. Променям се.
Това, което виждам след "промяната" изобщо не ми харесва.
Имам си мои представи за добро и лошо, които впрочем са общочовешки, но искат да ги подменят. Не с по-човечни, а напротив.
Предпочитам да си остана старомодна, дори косата ми да побелее:).
Стресът, напрежението и небивалите неприятности, в които живеем ще побелят косите на всички, освен ако не са безчувствени, безумни и безсърдечни.
Бъди здрав и недоволен!

Но си мисля, че всичко това има смисъл, ставаме по устойчиви и силни. Така се надъхвам аз, а ти можеш повече и по-добре.

любовта са най-силните чувства.
Понякога и двете са за винаги, а понякога преходни...

Благодаря, че се отби!

В него човекът - палитра от чувства. Сами перцата си птичи рисуваме. И търсим си ятото.

Поетичен коментар, Емелика!
Благодаря ти!
Палитрата е много многоцветна, зависи от художника. Той търси и избира нюансите.
Поздрави!

Често и аз се чудя... дали пък нямаме прекалено добри надежда-мечти за бъдещето и затова оставаме разочаровани и унили...
Виждаме как света се променя всеки ден, ценностите също - но те деградират, ако трябва да бъдем честни. Вече имаме всякакъв лукс - но задоволството и щастието са все по-малко. Виждаме хора с последен модел мерцедес как минават покрай хора, които нямат какво да хапнат за деня, а човека с луксозния автомобил дори не ги забелязва... Харчим пари за какво ли не, а събираме капачки за да се купят кувьози...
Ех, какво да се прави, живот... :)
Все пак, трябва да имаме позитивно мислене и да правим поне това, което зависи от нас, за да бъдем в полза за доброто на обществото, а и на нас самите.

С пожелание за прекрасен слънчев ден :)
- Ахмед -

Моята тъга е по изгубените ценности, които ни правеха хора, приятели, другари.
Сега всеки се е "заключил" в себе си и не го интересува нищо друго, освен собственото му благо.
Може би не е лошо, но аз не мога да го разбера и приема това отношение.
Не приемам и това много ярко и рязко разслоение, което се получи.
Може би светът се развива, а аз не?
Може би съм прекалено консервативна и остаряла?
Не приемам събирането на капачки /въпреки, че и аз от години събирам/, не приемам разгула на едни и нищетата на други.
Позитивно мислене - да, но ми омръзна светът наоколо да е негативен.
Не става само с мислене. Трябва и действие.
Да правим това, което зависи от нас. Колко зависи от нас?
А и колко от нас мислят за доброто на цялото ни общество, а не само за личното?!

Слънчев и хубав ден!