Ако не знаете пустиняк е дума от северозападна България и означава „груб и наивен добряк, готов да те завре там, къде най-малко можеш си представиш и в следващия момент, да ти подаде безрезервно ръка“, може и идиот и глупак, който върши простотии да е. Така се случват нещата, че скоро няма да има други освен пустиняци в нашата родна стряха!

Тръгнахме на разходка със сина ми, ей така безцелно, аз от мъка и нерви, а той с мен, защото не искаше да го пращам при баща му. Вървяхме първо по улицата, а после се завряхме в гората.Разговаряхме за това защо не иска да ходи при баща си и аз стигнах до извода, че ако му викам и при мен няма да иска да ходи, но явно не беше така и на мен ми се беше случвало да му викам, но все още искаше да се разхожда с мен. В тая гора сме се разхождали не веднъж, но този път и двамата бяхме кахърни и се оплаквахме един на друг, аз за моето си, той за неговото. Аз гледах да не го товаря нали е дете, та повече го слушах, и само си въздишах за моите си кахъри. Той се оплакваше и споделяше защо не иска да ходи при баща си. Не мога да го карам на сила си мислех и вървяхме към гората. Минахме покрай авто-моргата, строежа и после покрай съборените къщи. През моста над рекичката и покрай няколко стопани с кучета. После тръгнахме по пътечката покрай полето, където бяха останали само голи трънаци вече. Минахме покрай жената с козите, която и друг път сме виждали. Тя си говореше с една бяла, коза която аз разбирачката помислих за козел. Поисках от сина ми да ме щракне с дърветата и козичките като фон. Отзад във всякакви есенни разцветки се перчеха дърветата на гората и аз не устоях на тази позлатена природа. Някъде там се мъдреха и двете къщички на хълма, които придаваха някакъв колорит на обстановката. За тях щях да разбера от жената с козите малко по-късно. Той ми щракна портретно с телефона и тръгнахме по другото мостче над другата рекичка. Не вървяхме дълго, пък и се свечеряваше и решихме да се връщаме. Отново минахме покрай стопани с кучета. Обратно по мостчето и пак през полето, където имаше две пътечки, които се сливат в една на излизане от местността. На едната ние, а на другата семейство, което разговаряше на френски. Мъж с пръчка, жена с руса коса на черта и две русоляви деца момче и момиче на около шест седем години. Жената спря до пастирката, а децата започнаха да галят козела по главата. Синът ми и той пожела да погали козела, както си мислех че е козел и му викам:

• То това е козел.- и изведнъж видях вимето и се засрамих и пред русата жена, която си беше българка и пред сина ми, та и пред бабата, която пасеше козичките. - коза е, чак сега видях вимето – поправих се.

  Семейството отмина по пътя си, като жената клатеше глава, а ние останахме да разговаряме с пастирката.

• Яла, яла, яла - викаше жената на козичките – ох, че я вече не мога да викам, уморих се тая година.

• Да повикам аз  - предложи синът ми и завика – Яла, яла, яла - като нея.

• По добре иди та ги докарай, че не ми се оди натам. - каза жената. - Те трябва да ги напасем, че после като ги вкарам вътре какво ще ядат. Един човек ми обеща сено още миналия месец, а още не ми е докарал.

  Синът ми тръгна през храстите и ги заобиколи от другата страна, а аз след него да не вземат нещо да му направят и двамата подгонихме козичките към бабата. Едната обаче само ни гледаше предизвикателно и не помръдваше. Лека полека ги поприближихме до жената и тя се усмихна доволна. После взе да ми разказва:

• То много трудно ми е вече, с тия крака, па и с очите нещо не съм добре.

• Къде живеете? - я попитах

• Па отгоре у къщата, ама нещем да минават оттаму че едни цигани едно време зарад мутрите ни взеха имота, та и ни бият, та разправии та съдилища и минавам ей от тук през имота на една моя приятелка съседка да заобиколим, че да не ме бият и да не насъскат кучетата.

• Много неприятно! - казах аз и се почувствах като в предаването "Ничия земя“ - какво се е случило?

• Ето, аз живеех в тази къща горе на хълма от шестнадесет годишна, когато дойдох от Лесидрен и се омъжих тук. След развода с първия си съпруг останах сама със сина си и се появиха мутри, които поискаха да купят едната част от имота. Аз им продадох триста квадрата, но те ме биха и ме накараха да подпиша документ за 410 квадрата. Аз ги излъгах, че нямам друг натурален акт за земята, но имах.Подписах някакъв документ и те направиха скица в кадастъра за 410 квадрата.След развода с втория ми съпруг, започнаха мъките. Изгониха ме от къщата и сега с дъщеря ми от втория ми брак спим в пристройката, която беше кафе и склад за фураж заедно с козичките. От мутрите къщата купи един циганин, който ме би, а циганката му известна в едно предаване от телевизията би дъщеря ми и я удря по главата. За това сега заобикалям от другия край. Цял живот съм работила към съюза на артистите в България, правех шевици на костюмите, но дойде време, когато за театър нямаше пари и ни изгониха, за това преди пенсионирането работех известно време като касиер към топлофикация. Цял живот си виках, че като се пенсионирам ще си живея, а сега виж ме с тая малка пенсия, гледам козите опърпана и цял живот тегля каиша. В тази държава няма живот за нас. Ето дъщеря ми с висше образование, мениджмънт и строителен техникум, заради пандемията няма работа.Синът ми е в чужбина и не може да ни помогне.

• Ти как се казваш?

• Райна, Райна се казвам.

• Аз съм Десислава, приятно ви е!

• На мен също чадо! Ето преди ми трепереха ръцете и ползвах едно лекарство на билкова основа Колдекс и много ми помогна, а сега не го внасят и е изчезнало от всякъде, защо става така?

• Не знам, имам чувството, че никой не иска да сме здрави. - казах аз повече на себе си- Имам една жена, на чието дете това лекарство също може би щеше да помогне. Ще го потърся и аз в нета. Ако го намеря ще ти взема от него.

• Добре чедо, ще се радвам. Ето сега да се прибирам, ама вече недовиждам откак циганино насъска кучетата си срещу козите и то почна да ги дави, а аз да ги защитя и нещо ми замрежи погледо. Сега отведнъж виждам замъглено.

• То и дядо така вижда, ама на него му стана постепенно. Това е от възрастта – каза синът ми

• Не, на мен ми стана отведнъж!

• То и аз съм на тея години пък и аз недовиждам – отговорих аз.

• Трябва да се погрижа и за очите си.

• Как се оправяте с пробема с циганите, трябва да сте извадили медицинско и ограничителна заповед. Да ги изгоните от имота, който нямат право да ползват, какво правите по въпроса?

• Съдим ги, извадихме медицинско, но не сме вадили ограничителна заповед. Аз имам натурални актове за имотите, защото адвокатката ми почина, а всичко беше в нея. Открих адреса и от адвокатската колегия и като ходих до тях разбрах, че документите ми са изхвърлени и си извадих нови и от кадастъра и натурални актове.

• Няма ли кой да ограничи хората, които неправомерно са се настанили в част от имота ви?

• Няма, няма кой! Не виждаш ли какво става, то държавата е една помийна яма. Няма кой да се погрижи за нищо , а скоро не се знае как ще се оправят хората.

• По другите държави е страшно, не знам дано не е гладомор.

• Ами тези като мен с две деца от два различни брака, разведена, добре, че бащата на дъщеря ми и плаща тока.

• Ами и аз съм така. Двете ми деца са от двама различни мъже, но те както ги правят така ги гледат. За жалост сме много майките в това положение. Мъжете правят деца, а жените са длъжни да ги отгледат. Ако има и някакъв проблем те бягат надалече, това са техните деца, а те искат свободата си. Нека са свободни и безотговорни.

• Чедо трябва да се прибирам с козите вече, бавно лека полека.

• Да ще проверя за лекарството и ще ти донеса ако го намеря.

• Ето ти телефона ми напиши твоя и го набери за да имаш моя, че не си го знам. Така ще е по-лесно.

• Добре. - казах аз и взех телефона на жената и набрах моя. После синът ми започна да и задава въпроси за облеклото

• Ти защо ходиш с тези скъсани дрехи и тези джапанки нямаш ли дрехи?

• О дрехи имам колко щеш, но като се опирам в стената на къщата и те се късат. Пък и с това ми е топло, а още не е за зимно яке. Аз имам и едно платненки бели, но с тези джапанки ми е по-удобно, пък и да знаеш, че у тези храсти има и змии, особено имаше много през лятото. – каза жената опипвайки скъсаните си ръкави, но с усмивка.

• Кой номер обувки носиш?

• Четиридесет и едно и две с два чифта чорапи и вълнени.

• Добре ще ти подаря едни джапанки.

• Недей имам си.Хайде със здраве!

• Всичко добро, извини синът ми, дете е!

• Няма проблем.

  Тръгвахме си, а той ми разправя:

• Аз ще купя джапанки и чорапи на тази жена още сега, ти имаш връзки и ще помогнеш на дъщеря и да се намери работа

• Имам връзки аз, цафнала съм и съм вързала – измънках си под носа.

• Дали е отворен китайският магазин?

• Мамо, хайде утре, днес вече е късно. - Спрях го аз и го погалих по главата. Добро дете отглеждам, жалостиво и чувствително. Все едно няма на кой да прилича.

Десислава Стоянова - liulina 

Знам три значения на думата "пустиняк"
1. Според по-стари сведения, пустинякът е някакъв вид дърво в гората - но не съм запомнил какво точно - това значение никой не използва днес, поне аз не знам.
2. Пустинякът е човек, който живее в пустинята - такова определение веднъж даде един дето много добре знае, кога я използва тая дума на един друг, който не я е чувал никога, защото беше от Ямбол (в Ямбол откъде да я знаят тая дума).
3. И значението на думата според това което се има предвид обичайно на днешно време: Тъпанар, глупак, тъпунгер, малоумник, боклук, смотаняк, пияница, наркоман, откачалник и пр. и пр.

Аз взимам думата пустиняк от северизападния диалектичен жаргон.

пустиняк
В северозапада това е комплимент... но НИКОГА ОБИДА !!!

Тоа е ебати пустиняка ! (човек, който е много луд и прави каквот си знае... обикновено простотии)

Християн от Видин
30 Jun 2011 в 16:16:26 ч.
121 69
пустиняк
Това е една от малкото конвертируеми думи от Северозапада в цялата страна. Пустиняк, към днешна дата, освен че е една от истинските бири у нас е и душевност, изградена у среда на човечност, добродушие, среда непознаваща алчност и равнодушие, среда, ценяща личността, без значение общественото му положение, среда, естествено изградена от природните прелести, дарени на това географско место Северозапада. Пустиняка е груб и наивен добряк, готов да те завре там, къде най-малко моа си представиш и в следващиа момент, да ти подаде безрезервно ръка, да те потупа по рамото и дружески, с усмивка да ти промълви:

Да те ебем у Пустиняка, що се занимаваш с дивотии, като не моа носиш майтап!

Баце Симо от Враца
07 Jul 2020 в 21:45:45 ч.
65 16
пустиняк
Първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност. Близка до глупак, идиот, олигофрен, ниско интелигентен човек.

Тоя е ебати пустиняка.

Бай Иван от София
15 Apr 2009 в 21:45:31 ч.
86 54
пустиняк
Човек, от който нищо не става: пропаднал пияница, крадец, побойник, отрепка, стар ерген, също. В Лом е обида, не комплимент и не поздрав.

Тоа (конкретно име) е егати пустиняка. Чеп за зелье не става от ньего!

борунчанин от Лом ndash паланка
03 Aug 2020 в 03:45:12 ч.
38 9
пустиняк
пропаднал човек, пияница, побойник.

Теди е пустиняк, не се занимавай с него.

Луд монах от С
01 Sep 2016 в 18:59:56 ч.
50 27
пустиняк
Универсална обида.

- Тоо Рийкард ебати пустиняка

Е от северозападниО, уно друг нема.