Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2022 12:23 - Живи и мъртви (Ангел небесен)
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1654 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Беше прекрасен майски неделен ден, но аз се чувствах ужасно.

     Сънят ми с нея беше преживяване, чиято чистота и красота, и произлизащата от тях всепроникваща радост думите не могат да докоснат; беше общение толкова истинско и изпълнено с любов, че след събуждането си сякаш бях попаднал в кошмарен свят, груб и почти лишен от живот.

     Не обичам да ходя и не ходя на гробищата, но бездната, отворила се в гърдите ми, беше толкова мъчителна, че краката ми сами тръгнаха натам.

     Не знам дали сте виждали ангел в човешко тяло, но ако някога сте зървали моето момиче, значи – сте. А ако не сте, ще ви кажа:

     Всичко в нея беше ангелско: лицето й – ангелско, тялото й – ангелско, гласът и смехът й – ангелски, мислите и чувствата й – ангелски, делата й – ангелски.

     И, ако не ми вярвате, ако мислите, че всичко това е просто моя илюзия, ще ви кажа само едно: истината няма нужда от вашето съгласие.

     Противни ми се сториха букетчетата, които продават на входа на гробищата и свещите, предназначени за онези черни тенекиени фенери. Тези атрибути въобще не можеха да пресъздадат мъката и копнежът, които свиваха и разпъваха гърдите ми до физическа болка. Ето защо подминах въпросните щандове и застанах пред гроба й ей-така, без нищо, само с онова, което носех в себе си за нея.

     Беше красив, отлично поддържан гроб от родителите й, с малка пейчица пред него.

     Приближих се до плочата и нежно прокарах палец по снимката на усмихнатия й лик, сякаш, за да я помилвам, сякаш за да я почувствам, сякаш за да я почистя от всяка прашинка прах, дръзнала да кацне на лицето й, сякаш за да…

     И сълзите ми рукнаха, неудържими, неутешими, и повличайки след себе си тялото ми, изваждаха на бял свят всичкото ми страдание на конвулсии, редуващи неконтролирани вдишвания и силни стонове. Ръцете ми бавно се спуснаха по двете страни на плочата, лицето ми плътно се долепи до любимия образ, а коленете ми, сякаш останали без сила, се забиха в градинката пред него.

     В този момент почувствах нечия ръка внимателно да каца на рамото ми. Не, не беше на ангел небесен, а на някаква дребна стара женица.

     Седнах на пейчицата, а женицата остана права до мен.

     – Какво става, момче?! – попита ме тя загрижено – няма ли вече радост в живота ти? Няма ли вече някой жив, за когото да плачеш?

     – Това и правя – отвърнах й.

     Старата жена леко наклони глава настрани и ме погледна в очите, сякаш за да разбере това, което казах.

     – Работата е там, – поясних аз – че много мъртви ходят по земята, а много живи вече си отидоха…

     Дребната стара женица седна до мен и остави багажа, който носеше, в краката си: мотичка и чанта, в която имаше шише с вода, букетче от входа на гробищата и няколко свещи. Беше от онези жени, чиято глава потрепваше леко, сякаш постоянно се съгласяваха с нещо. Погледът й се спусна някъде неопределено напред и далече, очите й запремигваха често-често, а главата й все така потрепваше…

     Накрая тя обърна лицето си към мен, а по миглите й се усмихваха капчици:

     – Когато мъката те налегне, синко, оставяй на честните си сълзи да те прочистят от нея, но през останалото време живей така, сякаш твоето момиче е положило красивата си главица на рамото ти! Тогава за вас двамата никога няма да има смърт!

     След като каза това, старата жена стана и се отдалечи.

     Въздухът силно и бързо изпълни гърдите ми, а след това бавно излезе като успокояваща въздишка.

     Бях помислил, че дребна стара женица бе положила ръка на рамото ми, докато ридаех на гроба на моята любима, но съм сгрешил – бил е ангел небесен.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Много дълбоко истинно и трогателно, приятелю Христо!
15.05.2022 17:27
Излизащо направо от душата и сърцето ти, насищащо въздуха с любовта ти и единението ти с Висшия Свят.., завършващо с Ангелски съвет, което недвусмислено подсказва, че Бог живее в теб и те благославя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416145
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031