„Голям белелия беше, но стана челяк!”

                                                          

Странно ми е на мен самата, че сложих това заглавие за новата книга на Васил Венински – „ПРЕКЪРШЕНА СЕВДА”.


                            

Странно, но не чак толкова. Какъв по-голям хаир да стори човек за читателите си? Това е най-големият – да напише и им предложи една увлекателна книга, тичично по венински. Да вълнува, да ни хвърля от едно усещане, чувство, емоция към друго.

Някъде писах, че тази книга е малко по-различна от другите. По-различна е, защото вече навлиза и в по-нови времена, на които сме съвременници „от втора ръка”. Поне аз. Някои от разказите ги преживях много лично и не спах спокойно поне няколко нощи.

По-различна е, защото имах чувството, докато я четях, че авторът не преразказва, а разказва от първо лице историите.

А защо така ми се струва ли? Чакайте малко. Ще ви кажа. В разказа си „Чудото”  дядо Ванчо разказва на внука си историята за чумата, която покосила и българи и турци. И той – дядо Ванчо де, тогава млад Павелски левент ката ден ходел на един гол чукар. От там гледал гроба на братчето си. Да, ама Бог решил друго. Там ходела и една каматна мома, по същата причина – за братчето й...

Та там се скитасали и очите им се разбрали...

Но човек предполага, Бог разполага!

Поболяла се Елица /галеницата/ и се ...споминала... Да, но не било така. Когато поп Тодор захванал да я опява тя се изправила и след половин година оздравяла напълно, а и чумата вече си била отишла. Година по-късно дядо Ванчо /тогава не е бил дядо/ и Елица се оженили и им се родили една камара деца. Преди това Елица му разказала за своето Възкресение. Че самият Иисус Христос я е я върнал на земята и я е благословил няма никакво съмнение!

От камарата деца, последното било майката на Ванчо...

Та затуй и той /разказвачът/ има нещо от Бога, което другите го нямат.

Ей затова ми се струва различна тази книга – има нещо от Бога в нея ...

 

Сигурно и с други е било така. Някои са се разпознали. Други са се зарадвали на „възродителния процес” – доброволен и с истинска вяра, в който пръв се записва един от любимите ми герои от другите книги – Мижу Осман. И как няма да е той? Та нали е дост на бай Начо?

Героите са описани така живо и образно, че оживяваха пред мен досущ като истински.

Калфата от „Отмъщението”, Асан от „Имамова жалба” който след изцелението си и съня, който сънува става Стамен – на името на прадядо си и не само оздравява, но и проглежда след като измива очите си в купела със светена вода и светото кръщение, което приема ...

Ами „Златната ябълка”? Образите на Амиша и Ариф Али, „От една и съща билка змията прави отрова, а пчелата – мед”.

Най-запомнящите се за мен образи са  тези на Ахмед ага от едноименния разказ и на Карамфила /Филка/ от „Прекършена севда”. Такова живо описание, че още са пред пред очите ми.

Ами Метко? Е, Метко си е Метко! Но за мен е голям и достоен човек!

 

Другото различно в тази книга е, че за пръв път ми се струва, че Васил Венински си позволява да прави свои, лични коментари. Малко завоалирани, по венински, но актуални и за днешното време.

 

С Освобождението на Павелско и  Ропката ме прехвърли към ген. Шувалов и капитан Бураго ... И към още една любима моя книга „Синият аметист”...

С разказа си „На фронта” сякаш ми пусна електрически ток!

Как защо?! Заради действието, което се развива в Неврокопско ...

Заради магарето Арап, заради спомените, които татко ми е разказвал за това време.

Та този Арап, изпосталял и омърлян една нощ се приютил в яхъра на дядо ми!

След като се размислих  реших, че може да не е бил Арап, а някой негов събрат, спасил се от гибел на фронта ...

Арап е бил възчерен и е имал бяло петно на челото си, най-обикновено ..., но не е така. Като прочетете книгата ще се убедите сами.

 

 Другото различно в книгата е силното присъствие на чудесата сътворени от Бога.

 

Сполай на автора за хаира, който направи!

 

 

Тези думи на татко ти, искаш да чуеш, Васко.
И друг път съм ти писала, че той е доволен и предоволен от теб!
Няма как да е иначе!
Не само книгите, които пишеш, но и всичко друго, което си направил за Павелско го доказват.
Запазил си училищните традиции. Дори си ги обогатил!
Колко е хубаво да си ученик в Павелско! Особено да си като юначето Марти с лента "Отличник"!
И само това ли? Не! Но се надявам ти сам да си "признаеш":).

Стана ""челяк" и половина!

Поздрави, приятелю! И хиляди благодарности, че се срещнахме, макар и виртуално!

Види се, че моята "Прекършена севда" май ти е харесала. Благодаря ти, Катя! От дъното на душата си.

Има ли човек прочел нещо от теб да не го е харесал?
Хареса ми и то мнооооого!
Да си жив и здрав и да твориш все с такъв ищах!

Не ми се събира година да съм тук. Още с първия прочетен разказ го добавих в любими. Грабна ме отведнъж. Чета го, а сякаш гледам и не смея да пристъпя по шарената черга на баба - от ония с рязаните парцали, дръпнати направо от душата.

Едното съм го дала пред себе си преди няколко години, а другото е скорошно.
Мислех да карам по ред, но ти с тези истории ме накара да изневеря на себе си:).
След това, живот и здраве ще карам по ред:).

Там където премина младостта ми казваха "чиляк". :)

И аз така. Случайно го открих, но преди доста години.
Как да го откриеш по-рано като беше потънал някъде из Голямата ряка, Иверце, Маргарото или из цялата Рупчоската околия?
Права си! Грабва изведнъж и не оставя дъх да си поемеш.
Това за чергата изтъкана направо от душата много ми хареса!
Поздрави и ти благодаря за сакурата и за разходката до Гърло и околностите!

И в моето детство казваха така. В Неврокопско.

Роден съм там.

Предположих.
А аз в поречието на Марица.
Затова писах за кап. Бураго и за ген. Шувалов.
Летата бях все в Града.

Може и там да е. Като гледам тиклите. Но може да е навсякъде из Родопите.
Църквата е в с.Лещен.
Картината е на художника Живко Грозданов - "Есенен ден в село ЛЕЩЕН".

Аз съм от Дъбница.

Какво не си изпълнила, мила Катя? Не се тормози!

Ще пусна снимка от Лещен отпреди няколко дена. Не излезна качествена. Но каквото това.

Кюстендилския художник Живко Грозданов - "Есенен ден в село ЛЕЩЕН".
На мен ми хареса още първия път, когато я видях. Много топла и уютна. Като майчина милувка.

Дядо ми едва не е загинал там в "душегубката".

За съжаление снимката не излиза.

И заедно с цялото оформление спомага за възприемане на съдържанието на книгата, затова искам специално да му кажа: Сполай ти, приятелю! Първата ни крачка е успешна.

Сполай и от мен на тандема ви!
Да работите дълго и ползотворно много години!
Картината насочва в правилна посока читателя.
Затова и книгата ми се струва малко по-различна.
Страхотно се допълвате!

и автора, и редакторката, ама нейсе.

Ще се опитаме да си спомним:). Обещавам от името на двамата.

http://picbg/u/67426/62211/883107.jpg

http://picbg/u/67426/62211/883107.jpg

Успехи на автора, и на теб, Кате!
Вълнуващо е да се радваш на успехите на приятели!
Живи и здрави!

http://picbg/u/67426/62211/883107.jpg

Веси, благодаря ти!
Книгата на Васил Венински е едно бижу. Ако не си си я взела ти я препоръчвам. Ще ти хареса, Сигурна съм.
Поздрави от нас!

Васко Венински е един велик човек и велик писател! Винаги, когато чета неговите истории мислено се връщам назад във времето и сатавам зрител на чудните му истории. Връщам се назад с помощта на великолепния старинен изказ и действията на героите, които нямат нищо общо със сегашното време. Винаги съм подчертавал, че тези великолепни истории "плачат" да бъдат екранизирани от един талантлив режисьор. Мисля, че сериите ще бъдат едни прекрасни шедьоври на нашето кино. Радвам се, че си отделила време на този прекрасен творец и типично в твой стил го показ0ваши на нас - обикновените блогъри.
Катя, пожелавам ви на вас двамата още много, много изяви. Той с прекрасните си разкази и ти с човещината, отдадеността и възхищението към творчеството на Васко Венински! Бъдете Благословени!

Благодаря ти, приятелю! От сърце! Напълно прав си за екранизирането. Ето мнението на ректора на НАТФИЗ - https://literaturensviat/?p=154035

Венински е автор с безспорен талант.!
Поддържаме връзка от години...
Пише истински, с любав, не по задължение! Севда, доколкото знам, означава любов! Баба ми, родопчанка, носеше това име-във варианта Любена!

Като истински автор, цитирал ме е ,за един препредаден спомен на дядо ми, също родопчанин, воювал в три войни, в железния 27-ми " Чепински" полк! Но майсторството по написването " На фронта" си е изцяло негово!
Напомня ми за една друга, истинска история Стопанин и куче са големи приятели Но стопанинът умира Кучето вие и близките го затварят, докато трае погребението Стопанинът го погребват в друг град Когато се връщат, кучето се оказва ,че се е освободило Няма го
След няколко дни го намират върху гроба на стопанина му Умряло от мъка!....Вероятно е проследило процесията!

Закърмен съм и аз, от няколкодневно бебе с с родопските нрави С чистотата, честността и човечността в отношенията на хората, живеещи там!
И Венински по чудесен начин улавя тези отличителни черти на човека от Родопите и успява да ги опише в прекрасните си разкази!
Прекланям се пред таланта му!

Но размисляйки се подсетих за по-голямото геройство на тези писания... че ни припомнят Родовата Памет, която не се скрива и гори така лесно като „историята“ ни!
Пак си припомням, че като едни мисли се реят в пространството са си като радиостанция :-)
Защото и аз вчера си мислих за етимологията и смисъла и възприемането на думи, освен Хаир, но и Харно (Хварно), които си мислим че са турцизми, но са по древни...
А който се смисля... Има си Хас да не се сети :-)
Искрени поздравления за постинга!

Сполай ти, приятелю! Радвам се, че те има! Поздрави от Родопите!

Сърдечни благодарности, приятелю! Отлично си разбрал посланието на моята книжка, без да си я чел - Да пазим корените си! Защото човек без корени не струва пукната пара... Ако се интересуваш от моите авелзамански разкази, ми се обади на лични.

Сърдечни благодарности, приятелю! Отлично си разбрал посланието на моята книжка, без да си я чел - Да пазим корените си! Защото човек без корени не струва пукната пара... Ако се интересуваш от моите авелзамански разкази, ми се обади на лични./

...инак, даа...Темата за страданието е любима на българите, същите са и руските
успех , и бъдете..по-нормални...и скромни. смирени, също тъй..

пс
Кате, тези локуми ги пишеш от 10г..Аман!! става доста лигаво и тъпо тук..
юлия

България има нужда от автори със сърце и душа, които могат да изразят Истинското в Живота. Твоето сърдечно представяне на този автор ме заинтригува и ще изчета книгите му.
Светли дни и за теб и за писателя Венински!

Благодаря ти, приятелю! За мен можеш да научиш повече на https://literaturensviat/?p=19368, където освен мои разкази има и немалко критика за мен. А рецензия за последната ми книга /"Прекършена севда"/ има в бр.10 от 14 март 2019 г. на "Словото днес" на Съюза на българските писатели. Бъди жив и здрав!

Едва сега видях, че за "редакторката" вероятно визираш мен:).
Не съм редакторка, а само заклет почитател на творчеството на големия писател Васил Венински.
Искам някой от "обитателите" на блог.бг да се похвали, че още през 2012 година е включен в енциклопедията "БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ", че е член на Съюза на българските писатели, че е почетен ..., почетен ... и още много други отличия. Това, което той е направил не само за Павелско, а и за цялата област не е направено от никой друг. Достатъчно е да спомена само книгата: "Павелското училище - светилището от Средните Родопи", в която проследява пътя от неговото възникване преди 187! години до днес.
Другото, което искам да подчертая е, че всички книги, които аз лично притежавам са редактирани от редактор, а не от редакторКА.
Така е. Рядко понякога приемаме тези, които са по-големи на бой - духовен и физически от нашия.
Остани си със здраве!

"Какво не си изпълнила, мила Катя? Не се тормози!"

Не към теб, Васко:). Имам незпълнено обещание /дадено пред мен самата:)/ към Любо и едно на Цецо дадено лично, но държа на думата си и все ще ги изпълня:).

Ставаме двама, Стефане!
Още като прочетох "Въгленчета" -та и "Жарава" - та на няколко пъти му писах, че виждам сериал, а може и игрален филм. Толкова живи и истински са героите, които описва, а и тази величествена Родопска красота ще запълнят не един игрален филм. Сега и тази книга обогатява цялата обстановка и постановка.
На нас не ни повярва тогава, но сега искрено се надявам да по повярва на проф. д-р Станислав Семерджиев - ректор на НАТФИЗ.
Надявам се един ден да видим филм по творбите на Васил Венински!
Радвам се на единомислието ни по този въпрос, Стефане! Поздрави и прекрасни и светли празници!

Здравей, Иване!
Безспорен талант е Васил Венински, Иване!
Две мнения няма. Макар, че ...
"Пише истински, с любов, не по задължение!"
С любов и благодарност пише. Иска да остави на поколенията истината за род и Родина. Не по задължение, а по убеждение, че поколенията трябва да знаят от къде идват, къде са сега и накъде отиват...
Радвам се да науча, че и ти имаш принос с 27 "Чепински" полк!
Поздрави, приятелю! Извини ме, че почти не пиша вече коментари, но те чета, когато вляза тук:).

Лекси, скъпи приятелю!
Много точно си уловил посланието на книгата на Васил Венински!
Родовата памет! Нали върху нея градим сегашното си, а и бъдещето на децата си?
Човек без род и без памет е като прецъфтелите глухарчета от градината на Весито ... Духне вятър и ги отнесе в небитието... Иначе са красиви, мили и трогателни, но са ...еднодневни.
Благодаря ти, че ме размисли за етимологията на някои думи, които наистина смятах за турцизми.
Ако искаш да прочетеш всички разкази на този великолепен разказвач му пиши на лични съобщения. Дано да е останал по някой екземпляр от предишните книги, защото той освен голям писател и човек е и дарител.
Преди няколко години ми изпрати цял пакет от "Въгленчета от безкрая", които занесох за изпращане на българите в Струмица /Р СЕВЕРНА Македония/.
Бъди здрав и спокоен, приятелю!

Здравей, Юле!
Благодаря ти за коментара!

"...инак, даа...Темата за страданието е любима на българите, същите са и руските
успех , и бъдете..по-нормални...и скромни. смирени, също тъй..

пс
Кате, тези локуми ги пишеш от 10г..Аман!! става доста лигаво и тъпо тук.."

Има ли нещо по-нормално да се интересуваш от миналото си - близко и далечно? Там, където започваш и ти самата?
Да, в последните години се навъдиха "учени", които пълнят главите на хората да забравят миналото си и да не мислят за бъдещето си. Да живеят само в сегашното днес. Само за "мига"...
Преди няколко дни научих, че и емпатия е мръсна дума.

Ти вероятно не си чела постинга ми "Локумче на ластик". Деактивирала съм го, ако имаш желание ще ти го "пусна", локумчето, де:).

Приемам всичко, което отнасяш към мен и не се обиждам, но да сложиш в този кюп и Васил Венински не мога да се съглася!
Какво значи той да бъде по-нормален, скромен и по-смирен?!
Да пише не толкова лигаво и тъпо?! Кой пише така?! ВЕНИНСКИ ЛИ?!

Бъди щастлива в сегашното си сега и не чети тъпи и лигави постинги!
Поздрави!

Благодаря за коментара ти, Оги!
България наистина има нужда от писатели, които пишат със сърце и душа /и плам, бих добавила/.
Васил Венински е олицетворение на всичко това - сърце, душа, плам. Всичко има в разказите му.
Има и любов - любов към род и Родина. Всяко изречение те кара да се замисляш, разчувстваш, са се разплачеш и да се усмихнеш... Всичко има при него. Само читателят трябва има очи и душа да го усети.
Сега се сетих, че забравих да напиша нещо за "доската". Доската е нещо много хубаво и незабравено няколко века ...
Прочети разказите му, защото съм сигурна, че ти с твоята светла душа ще ги разбереш много правилно.
Поздрави, Приятелю!

Когато отворих пакета с книжки, изпратени ми от Венински, взех оная, надписана специално за мене, и се похвалих на съпруга си. Той разлисти пъстрата книжка, зачете се тук-там, прелисти края - и се върна на първия разказ. И като се зачете - докато не стигна до края на сборника, не вдигна глава. Запален книгоман и върл читател е, знам си го - и май с това най-първо ме беше впечатлил някога:))), но честно ти казвам, изненада ме. Даже, спомням си, писах на Васко. А аз съм друга. Четох книгата дълго време - прочитът на всеки разказ ме насищаше до крайност - с емоции, с мисли, с образи, с реплики - и ги носех по няколко дни... После се връщах с нетърпение към следващия... Не ми е възможно да чета два разказа на Васил Венински един след друг - зарядът им е много силен -- поне за мене. Усещам, че и при тебе е така - начинът, по който си описала героите, колизиите, човешкото и божественото, реалността и чудото, миналото и днешното в творбите на Венински в новата му книга "Прекършена севда", е неподражаем и възхитителен! Поздравления за анализа, който си направила, за искреността и топлината, за приятелството и благородството! Възхищавам ти се!
Извини ме за закъснелия коментар, но "битието определя съзнанието", както ни учеха едно време:))). Какво точно имам предвид, ще ти пиша на "лични".
Прегръдка, мила приятелко! Хаир за хаира си направила - трогна ме!
Светъл Лазаровден, още по-светла - Връбница! Вдъхновени Великденски празници за тебе и близките ти!

Много, много трогателно, мила Вени! Сполай ти! От най-съкровеното си място! Желая родопско здраве и дълголетие и орфеевско вдъхновение, приятелко! Поздрави на прекрасното ти семейство!

Кате и Васко! На Катя - за прочувственото представяне, и на Васко - за дарбата.
Бъдете живи и здрави и - светли празници!

Благодаря от сърце, Натали! Желая здраве, обич и радост от деца и внуци!

Поздравления и за двама ви, и успех на книгата!

Те са за таланта и истинските истории, разказани от Васко. Разказва сякаш само на мен, на теб ... На всеки по отделно. Това е една от забележителните черти на неговото творчество.
Поздрави!

Благодаря за поздравленията към двамата!
Успехът на книгата е налице:), благодарение на талантливото перо на автора!
Обаждай се понякога.

Лещен...сега...
http://picbg/u/67426/62211/883627.jpg

и НАЙ УМНИЯТ СИ ИМА ГЛУПОСТИ, Умният винаги ще се справи със ситуации в каквито мъдрият няма да се забърка!
Поздрави

Прав си !

С вълнение чета и се връщам назад във времето... прекрасни творци срещнах
в блога преди почти десет години... Васил Венински е един от тях - първите -
невероятен разказвач, талантлив писател, добър приятел... и още...
Разказите му са уникални - така чисто и естествено се лее мисълта, достига
до дълбините на душата, думите са неподправени - оживява миналото, ражда се
настоящето, стоплят и затрогват посланията...
Благодаря за чудесното начало на твоя проект, мила приятелко...
Прегръдки за теб, и за Васко !

Много приятно ме изненада с коментара си.
Мислех, че никой вече не чете поста, защото е от доста време.
Вчера сутринта се събудих с подобни мисли за творчеството на В.Венински.
Сега видях, че си писала коментара вчера.
Съвпадение?! Едва ли.
Моите мисли бяха някъде из спомените ми в Града, който по-скоро приприлича на стария Станимака и така стигнах до Павелско и се размислих отново за творчеството на Васко.
Мен лично ме прави почти участник в действието...
Така се вживявам във всичко, защото е написано много образно и истинско...
Словото му завладява и след края на разказа искаш още и още ...
Бог Го Е дарил с талант, който не дарява на всеки ...А той ни припомня миналите времена и буди душите ни.
В тази книга пристъпва към по-нови времена, което пък ме кара да мисля, че в следващата ще видим и съвремието. Кой знае? Само Авторът.
А проект нямам:).
Просто всичко е написано импулсивно:).
Хубав и слънчев ден, мила приятелко! И силна прегръдка!

Сполай ти от сърце, приятелко свидна! Желая здраве и вдъхновение!
Дано се видим на премиерата на "Прекършена севда" в Пловдив - 23 октомври в читалище "Алеко Константинов" /на кръстовището след Тунела и "6-ти септември"/.

Благодатение на Таня и аз ще присъствам там, както всякога - невидимо, но с цялата си душа.
Успехи, Уста!

Чудесно е, че любимият ни писател и приятел отново ще е в Пловдив,
надявям се да присъствам на премиерата, живот и здраве... но ти си знаеш,
приятелю - ние винаги сме с теб, четем и се възхищавеме на прекрасните ти
творби, вълнуваме се и съпреживяваме... Познавам много добре читалището,
само да сме здрави. Поздрави на Родопите !

Мила Кати, нещо ме накара да погледна в блога... да, случайности няма.
Радвам се, че попаднах на страничката ти тук и бях с вас...
А колкото до проекта, който споменавам, имах предвид следното :
katan написа:
Едното съм го дала пред себе си преди няколко години, а другото е скорошно.
Мислех да карам по ред, но ти с тези истории ме накара да изневеря на себе си:).
След това, живот и здраве ще карам по ред:).
Ако съм разбрала правилно, то това трябва да е началото на интересен проект.
Поздрави !

И аз се надявам... До среща!

Мила, Таня!
Пожелавам на писателя и читателите му много здраве!
Да си здрава и ти и да присъстваш на премиерата на "Прекършена севда" в Пловдив - 23 октомври в читалище "Алеко Константинов" /на кръстовището след Тунела и "6-ти септември"/.
И аз ще съм там:), до теб и ще аплодираме развълнувани.

Много ми се иска наистина да съм там, но имам обективни причини.

Прегръщам ви, приятели!

Ех, Таня...
Това не е проект, а просто изблик на чувства, които са породили писателите в блога у мен.
Започнах преди доста години с "Лодки през зимата" на Любомир Николов - /lubara/.
После с Васко...
Преди няколко години Любо и съпругата му Стела ми донесоха скъп подарък - втората книга на Любо: "ДОМ ЗА СВЕТЛИ ДУШИ".
Исках и си обещах , че ще напиша за приятните и светли моменти, които Любо ми подари с тази книга.
И така до днес ... Не съм написала и ред, макар често да отварям книгата му и съпреживявам заедно с него "подвизите" му от ученическите и младежките години ..., а и по-късните:).
Всеки разказ е една истинска, съвременна история... и поезия.
А другото обещание го дадох по телефона тази година, но и него не съм изпълнила. На Цветан Войнов /voinov50/, когато говорихме за книгата му, която издаде за своя юбилей.
Не съм я дочела още за мой срам:(.
Виждаш ли, че не е проект:)?
Просто неизпълнени обещания от моя страна, а уж изпълнявам всики, дори да са дадени на ум и само пред мен ...

По повод на случайността ... Ами няма случайни неща. Сигурна съм.

Отбивай се по-често, Таня! Липсваш не само на мен, а много други приятели тук!
Прегръдка!

Пожелавам ви от сърце "ДО СРЕЩА, ПРИЯТЕЛИ"!
И съм сигурна, че ще я има тази среща! И аз ще съм там... ЗАДОЧНО:).

УСПЕХ, КАКТО ВИНАГИ, ВАСКО!

Честито Рождество Христово, Катя! От все сърце желая здраве, щастие, и благоденствие на теб, и на твоите близки!

Честити Рождественски празници, скъпи приятелю!
Хубаво е да те видя тук.
Пожелавам на теб и всички около теб много здрава и щастлива Нова година!

Купихме си я. Беше много тържествено.
Да си призная бях любопитен за творчеството на Венински.
Хубави и весели новогодишни празници на всички в блога!

Радвам се на книгата на Вал, но не знаех, че е правил представяне. Благодаря за информацията!
Ако искаш да се запознаеш с творчеството на Венински му пиши на ЛС. Надявам се да му е останала някоя бройка поне от последната книга.

Пожелавам на теб и всички в блога весело и щастливо посрещане на Новата година! Нека 2020 е благодатна година!
Да е здрава и щастлива за всички нас!

Бъди здрава, щастлива, много обичана и обичаща!
Весели празници!:)

За много години, Кате!
Благословена и щастлива да е годината ни!

Поздрави!

Живот и дълголетие и на теб!
Поздрави!