Постинг
19.03.2019 11:30 -
ПРОМЕНЯТ ЛИ НИ ГОДИНИТЕ?
Променят ни, в това съм сигурна, а колко и в каква посока за всеки е различно.
Пролети с прелетни птици и песни, есени - пастелни и богати, люти снежни зими, горещи морски лета ... преминават бързо.
Като пясък между пръстите изтичат...
Но от всичкия пясък остават по няколко песъчинки по дланите, които се превръщат в перли от спомени и помъдряване ...
Годините ...
Никога не можем да се потопим в една река два пъти. Тя не е същата...
Така е и с годините.
Една с една не си приличат и не се повтарят.
Не се връщат ...
В детството светът ни се струва огромен и ние сме центъра на този свят. Всички ни обичат, радват ни се и се гордеят с нас.
Годините тихичко минават и ние порастваме.
Появяват се и други хора около нас, в живота ни. Едни ни обичат,други не... Годините вървят, вървят ... и ние с тях.
Срещаме много хора, които приемаме за приятели ...
С годините идват първото безразличие, първото разочарование, първото предателство, първото спъване /"марка"/, първото падане по пътя...
От многото приятели покрай себе си, на които вярваме безрезервно само няколко ни подават ръка да се изправим ...
Стесняваме кръга от приятели, а годините вече не вървят, а тичат ...
На приятелите, останали десетина можем да споделим мъки, беди и несгоди.
Но се оказва, че не всички могат да понесат радостта от успеха ни, от любовта ни, от щастието ни...
Годините и завистта отнемат още няколко...
Остават тези, които са с теб в радост и проблеми.
Разбираш с годините много неща.
Поучаваш се, избърсваш сълзите и се учиш...
Годините вече летят!
Семейство, деца ...
Вятърът на съдбата ни разпръсва по света ...
А годините летят по-бързо от вятъра, но те, годините ни учат да разберем самия себе си.
Учат ни с кого искаме да говорим или да мълчим, кого да очакваме с нетърпение и кого по задължение...
Годините ... ни учат да се смеем през сълзи.
Годините ни учат да гледаме света и да се усмихваме ...
Годините и времето ни учат да вървим без да се предаваме.
Времето ...
"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме."
Годините или Времето ни учат, "обръщат" ни.
Само трябва да го поискаме...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Четири пилета от един чувал
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Четири пилета от един чувал
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Аз по- рано никак не харесвах тази песен “Шест кокошки съм заклала“, а днес съм направо влюбен в нея.
цитирайДнес си пуснах черно-бялото филмче от сватбата ни. Качих го в компа, за по-сигурно. И Стела ми вика, я виж какъв си млад, сега си толкова различен. " Е, чак пък толкова..." отговорих аз. Не ми се иска да е вярно...
цитирайГодините ни учат и да мълчим, когато ни се иска да крещим...
цитирайМного мъдро си написала, Кате!
Променят ни годините, ала някои с положителен, други с отрицателен знак.
Когато човек избере да пази доброто в сърцето си, такъв човек с годините става мъдър и благороден, а който си избере злото, завистта, омразата, негативизма, такъв човек погубва душата си и годините му стават тежки и мрачни...
Дай Боже да има повече благородни и мъдри хора, това си пожелавам!
Прегръдка от мен!
цитирайПроменят ни годините, ала някои с положителен, други с отрицателен знак.
Когато човек избере да пази доброто в сърцето си, такъв човек с годините става мъдър и благороден, а който си избере злото, завистта, омразата, негативизма, такъв човек погубва душата си и годините му стават тежки и мрачни...
Дай Боже да има повече благородни и мъдри хора, това си пожелавам!
Прегръдка от мен!
Великолепно си изразила философията на живота ни, който всички сме длъжни да изживеем като ХОРА !
Адмирации !!!
цитирайАдмирации !!!
Променят ли ни годините? Въпросът ти, мила Кате, е много добър - а отговорът ти е блестящ! Аз също много пъти съм се питала това с надеждата, че ще ме озари прозрение, но уви! - освен факта, че някога всички казваха, че приличам на баща си, а с годините все повече заприличвам на майка си /и слава богу:)))/, друга промяна в себе си не усещам. Макар че съм съгласна с всяка дума от твоя текст - сякаш аз съм го писала. Особено за времето, което в началото "тихичко минава", после върви, тича, лети като вятър.
Времето е в нас... И аз обичам тази мисъл. Цяло щастие е да си в такова взаимопроникване със своето време. Струва ми се обаче, че това се случва само в най-зрялата, продуктивна възраст. Детето винаги изпреварва, надраства времето си - всички деца са вундеркинди, а после се превръщат в обикновени, нормални възрастни. Старите хора пък тепат след времето си - задминават ги новата техника, новата музика, модата, спортът, новите предизвикателства и съблазни. Вървят все по-бавно - а времето лети с бясна скорост, права си - отминава и ги забравя.
Това си мисля за тази промяна, за която ти говориш, Кате - все ми се струва, че не аз се променям, а светът наоколо. Опитвам се да го догоня, да се синхронизирам - но ми е все по-трудно - губя интерес към новите модели телефони, към новите мобилни приложения, към дрехите и партитата, дори към езиците - моя слабост, мислех - до гроб.
Какво остава непроменено - всичко онова, което ме е интересувало и на двадесет години - цветя, котки, книги и музика, бебета /е, вярно, вече не мои, а на децата ми/:))) Станала ли съм по-мъдра, по-опитна - едва ли, щом всяка циганка със сълзи в очите може да ме трогне - да вземе и парите, и сърцето ми. Променяме ли се с годините - сигурно... Или пък не - все така обичам съпруга си, роднините, приятелите - хм, тези, които останаха, права си... все още вярвам, все още се трепя нахалост, мечтая...
Размисли ме, мила Кате, разчувства ме... Чудесен постинг! Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
цитирайВремето е в нас... И аз обичам тази мисъл. Цяло щастие е да си в такова взаимопроникване със своето време. Струва ми се обаче, че това се случва само в най-зрялата, продуктивна възраст. Детето винаги изпреварва, надраства времето си - всички деца са вундеркинди, а после се превръщат в обикновени, нормални възрастни. Старите хора пък тепат след времето си - задминават ги новата техника, новата музика, модата, спортът, новите предизвикателства и съблазни. Вървят все по-бавно - а времето лети с бясна скорост, права си - отминава и ги забравя.
Това си мисля за тази промяна, за която ти говориш, Кате - все ми се струва, че не аз се променям, а светът наоколо. Опитвам се да го догоня, да се синхронизирам - но ми е все по-трудно - губя интерес към новите модели телефони, към новите мобилни приложения, към дрехите и партитата, дори към езиците - моя слабост, мислех - до гроб.
Какво остава непроменено - всичко онова, което ме е интересувало и на двадесет години - цветя, котки, книги и музика, бебета /е, вярно, вече не мои, а на децата ми/:))) Станала ли съм по-мъдра, по-опитна - едва ли, щом всяка циганка със сълзи в очите може да ме трогне - да вземе и парите, и сърцето ми. Променяме ли се с годините - сигурно... Или пък не - все така обичам съпруга си, роднините, приятелите - хм, тези, които останаха, права си... все още вярвам, все още се трепя нахалост, мечтая...
Размисли ме, мила Кате, разчувства ме... Чудесен постинг! Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
Много мъдро и поучително написана ретроспекция на изживян живот от признал си че е остарял. Казвам „признал си“, защото има приказка че човек остарява тогава, когато си признае :-) А според мене всяка възраст си има своя чар и потенциал и физически и душевно. Трябва да се радваме на помъдрелия си мироглед за да виждаме и откриваме в света ни даже още по мистериозно красиви неща и да ги споделяме с други.
цитирайДа, детството свято с дните-години, и годините-дни по-късно...
Има и "панта Рей", и "нищо ново под слънцето", има и "родил се теле, умрял вол", и Моцарт, и Гаус, и Ванга...
цитирайИма и "панта Рей", и "нищо ново под слънцето", има и "родил се теле, умрял вол", и Моцарт, и Гаус, и Ванга...
С годините човек се ”опича”, или пече тези около себе си. Няма добро и зло. Има правилни и неправилни мисли и действия.
А единственият начин да поостане човека повече по земята, е да поостарее.
:)))
цитирайА единственият начин да поостане човека повече по земята, е да поостарее.
:)))
за мъдростта.
И Оскар Уайлд е казал: "Лесно е да утешиш тъжен приятел, но колко хора могат искрено да се зарадват на успеха на своя приятел!".
Честита Пролет! Пролетно да ти е в душата!
цитирайИ Оскар Уайлд е казал: "Лесно е да утешиш тъжен приятел, но колко хора могат искрено да се зарадват на успеха на своя приятел!".
Честита Пролет! Пролетно да ти е в душата!
Няма еднозначен отговор. И ни променят, и не - сърцевината - онази само наша, уникална - тя си остава същата. Променя се обвивката й, за да й позволи да заблести, или да я скрие напълно...
цитирайКазала си всичко много точно, нарисувала си една въздействаща, богата картина на Живота. А когато човек ясно осъзнае, че във всеки момент от житейския му път му се е случвало винаги най-доброто и най-полезното за момента, което е било поредното стъпало от стълбата му към мъдростта, истината и светлината на себепознанието, животът му получава дълбок смисъл, изпълващ го с благодарност, благодат и радост.
Нека са светли и добротворни дните ти!
цитирайНека са светли и добротворни дните ти!
Здравей, Катя. С годините всеки се променя- външно и вътрешно. И аз наближавам 50-те и наесен моите съученици, които вече ги навършиха ме чакат в "Клуб 50". Само че си въобразявам още, че мога всичко, което съм правил преди петнадесетина, че и двадесетина години.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Вече съм вкъщи и ще мога да прочета коментарите и ще отговоря на всички.
цитирайСлънце, усмивки и пролетно настроение на всички!
цитирайhttps://www.youtube/watch?v=9T_JTPrRtnM - Това е за теб, за да си все влюбен:).
цитирайВиждала съм снимки от сватбата ви, Любо. Променил си се малко, но: " Е, чак пък толкова...". Все си си ти -от босоногото детство, през първите "стопове", казармата .... та чак до днес.
Искам да се видим, когато си ушиеш петия костюм. Белият!
Тогава всичко ще е като на спирка "Незабравка" ... и малкото зелено трамвайче ...
Поздрави и прегръдки за теб и Стела!
цитирайИскам да се видим, когато си ушиеш петия костюм. Белият!
Тогава всичко ще е като на спирка "Незабравка" ... и малкото зелено трамвайче ...
Поздрави и прегръдки за теб и Стела!
Здравей, Емелика!
Точно това съм пропуснала да напиша. Благодаря за допълнението!
цитирайТочно това съм пропуснала да напиша. Благодаря за допълнението!
Здравей, Веси!
Точно това имах предвид, когато попитах променят ли ни годините - душата, духовното, човешкото ... Много бих искала да сме чисти и невинни като в детството, да обичаме през всичките години, въпреки преживените разочарования и предателства ...
Иначе физическите промени са неизбежни, но и те са различни за всеки човек.
Поздрави и прегръдка!
цитирайТочно това имах предвид, когато попитах променят ли ни годините - душата, духовното, човешкото ... Много бих искала да сме чисти и невинни като в детството, да обичаме през всичките години, въпреки преживените разочарования и предателства ...
Иначе физическите промени са неизбежни, но и те са различни за всеки човек.
Поздрави и прегръдка!
Благодаря, Стефане!
Много ми хареса коментара ти. Длъжни сме да изживеем годините с достойнство, като ХОРА!
Поздрави!
цитирайМного ми хареса коментара ти. Длъжни сме да изживеем годините с достойнство, като ХОРА!
Поздрави!
Благодаря ти за откровенията, Венетче!
Направи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.
Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!
П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).
цитирайНаправи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.
Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!
П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).
Здравей, Лекси!
Ти си "хванал" вярната следа. Остарях с още една година, приятелю!
Вече съм на 66!!! Пожелаха ми да ги обърна:).
Старая се:).
Не съм се променила много през тези години. Само физически:). Иначе съм си все същата. Не смятам да се променям.
Поздрави, приятелю!
цитирайТи си "хванал" вярната следа. Остарях с още една година, приятелю!
Вече съм на 66!!! Пожелаха ми да ги обърна:).
Старая се:).
Не съм се променила много през тези години. Само физически:). Иначе съм си все същата. Не смятам да се променям.
Поздрави, приятелю!
Всичко има през годините, krumbelosvet.
Много си прав за " дните-години, и годините-дни по-късно...".
Особено последните ми години ми се струват много кратки дни ...
Има и чалга и рап, и още куп други неща...
Поздрави!
цитирайМного си прав за " дните-години, и годините-дни по-късно...".
Особено последните ми години ми се струват много кратки дни ...
Има и чалга и рап, и още куп други неща...
Поздрави!
Човек сам се "опича". Годините, преживяното го "опичат". Нали затова да сме тук - да се "опичаме"?
И за другото си прав - за да останем по-дълго на "бялата дюня", както казваше баба ми Катя, трябва да поостареем...
Поздрави!
цитирайИ за другото си прав - за да останем по-дълго на "бялата дюня", както казваше баба ми Катя, трябва да поостареем...
Поздрави!
Мила, Натали, благодаря ти!
Сама съм стигнала до прозрението на Оскар Уайлд. Годините учат и дават опит.
Така отсяваме зрънцата от плявата.
Честита пролет и на теб и цялото ти талантливо семейство!
цитирайСама съм стигнала до прозрението на Оскар Уайлд. Годините учат и дават опит.
Така отсяваме зрънцата от плявата.
Честита пролет и на теб и цялото ти талантливо семейство!
Труден е въпросът, Ваня. Наистина еднозначен отговор няма. За всеки е различно.
Едни се "свиват" и сивеят, други с годините разцъфтяват ...
Важна е и "маята", с която сме заквасени. дали от нас ще стане добра "мая" годините ще покажат.
Поздрави!
цитирайЕдни се "свиват" и сивеят, други с годините разцъфтяват ...
Важна е и "маята", с която сме заквасени. дали от нас ще стане добра "мая" годините ще покажат.
Поздрави!
katan написа:
Благодаря ти за откровенията, Венетче!
Направи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.
Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!
П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).
Направи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.
Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!
П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).
Е-е-е, цяла година се подсещам за 19 март, дори наскоро си мислех - и пак същото! Да, определено подвеждаш с тия сериозни, дълбокомислени текстове - зачете се човек, потъне и ...забрави за всичко останало. Е, този път ще се случи не на 20-ти, а на 21-ви, в Деня на пролетта, гората и поезията:))))
Честит рожден ден, мила Кате! Пожелавам ти да яхнеш смело годините и да обуздаеш бесния им ритъм, да ги подчиниш на волята и желанията си, да ги направиш здрави и силни, обичливи и щастливи до века!
Много ми хареса отговорът ти към lexparsy - подозирах аз някакъв артистизъм в тази история с промяната:))) Пожелавам ти никога да не се променяш, приятелко, чудесна си такава, каквато те познаваме и обичаме! Прегръщам те от сърце!
Благодаря ти за добрите думи, Оги!
В живота на всеки има добро и лошо, полезно и безполезно на вид, но е било поредното стъпало към себепознанието, към истината за битието и осъзнаването. Когато погледнеш от стълбата виждаш дълбокия смисъл на живота и ти става светло и благодатно на душата...
Поздрави, приятелю!
цитирайВ живота на всеки има добро и лошо, полезно и безполезно на вид, но е било поредното стъпало към себепознанието, към истината за битието и осъзнаването. Когато погледнеш от стълбата виждаш дълбокия смисъл на живота и ти става светло и благодатно на душата...
Поздрави, приятелю!
Здравей, Иване!
На есен ще те поздравим за 50 годишнината с фанфари и фойерверки:).
Подсети ме, че можем да основем "Клуб 66. блог.бг". Оказва се, че може да има доста членове:). Може да приемаме и + и - 1 година. Няма да издребняваме:))).
За физическото можене си прав. И аз все така смятам, че мога всичко, но ... годините слагат "контра", за да запазят.
Поздрави!
цитирайНа есен ще те поздравим за 50 годишнината с фанфари и фойерверки:).
Подсети ме, че можем да основем "Клуб 66. блог.бг". Оказва се, че може да има доста членове:). Може да приемаме и + и - 1 година. Няма да издребняваме:))).
За физическото можене си прав. И аз все така смятам, че мога всичко, но ... годините слагат "контра", за да запазят.
Поздрави!
"Всяко зло за добро" са казали по-мъдрите от нас, Венетче!
На на 20-ти е деня на щастието /знам го от теб:)/, а на 21-ви е "Деня на пролетта, гората и поезията:))))". Виж колко много неща:)! Като добавим и 19 -ти става рожден ден, щастие, гора, пролет, поезия! То стана истинско пожелание:)!
Не чети толкова задълбочено:), не потъвай:) и не си мисли, че написаното от мен е чак толкова дълбокомислено:).Е, не е и "плитко":).
Благодаря ти за пожеланието да не се променям! И да искам не мога:). Ще ме търпите такава, каквато съм:).
Поздрави, прегръдки и лека нощ, Венетче!
цитирайНа на 20-ти е деня на щастието /знам го от теб:)/, а на 21-ви е "Деня на пролетта, гората и поезията:))))". Виж колко много неща:)! Като добавим и 19 -ти става рожден ден, щастие, гора, пролет, поезия! То стана истинско пожелание:)!
Не чети толкова задълбочено:), не потъвай:) и не си мисли, че написаното от мен е чак толкова дълбокомислено:).Е, не е и "плитко":).
Благодаря ти за пожеланието да не се променям! И да искам не мога:). Ще ме търпите такава, каквато съм:).
Поздрави, прегръдки и лека нощ, Венетче!
времето лети от позицията в която се намираме сега. Истината е, че не е важна скоростта на времето, а това какво остава в душите ни. Наистина - ние се променяме към добро или към не дотам добро. Промяна, движение - те са в непрекъснат бяг. Спомням си преди години направих една пластика в родното ми село, която нарекох "Вихъра на времето". В нея разгледах дървото на живота с двата си клона - стария и младия. Това, което представлява единия и другия клон. Накрая описанието ми завършва така:
"„Панта рей“ - всичко си тече
и всичко се променя
Това е той, животът наш
начало и безкрай,
безкрая и........ начало......
Вихърът на времето върти ни нас
в безкраен кръговрат
и само Бог чертае този път....
път във живота и във
вечността......."
Красива и слънчева пролет ти пожелавам!
цитирай"„Панта рей“ - всичко си тече
и всичко се променя
Това е той, животът наш
начало и безкрай,
безкрая и........ начало......
Вихърът на времето върти ни нас
в безкраен кръговрат
и само Бог чертае този път....
път във живота и във
вечността......."
Красива и слънчева пролет ти пожелавам!
32.
katan -
31. mrazekoff - Катя, времето лети от позицията в която се намираме сега.
22.03.2019 17:43
22.03.2019 17:43
Здравей, Стефане!
Разкошен коментар! Благодаря ти!
Да, през различни периоди от живота ни времето има различна скорост.
Най-важното от този бяг на времето, от "Вихъра на времето" е какво оставя у нас, в душите ни. Другата, физическата промяна е ясна ...
Преди много години, над 40-45 видях една картина в дома на моя приятелка. Мисля, че беше на Светлин Русев от ранното му творчество.
Беше светла и тъмна. Две жени с гръб една към друга. Едната като пролет -светла, усмихната, с цветя и някакво безкрайно, слънчево излъчване ...
Другата беше тъмна, с черна шапка с периферия и бастун... Нейната половина на картината беше някак потискаща. Поне на мен така ми подейства.
Моята приятелка ми каза: "Хайде, разбирачке:). Какво измисли като я гледаш?"
"Младостта и старостта" казах, но тогава въобще не съм предполагала, че тази мисъл за годините и времето някога ще занимава и мен. Все пак съм била около 30 годишна.
Но ... годините бягат, летят и ето сега написах това, което си мисля от доста години.
Последните почти 10 години направо отлетяха като миг. Виждам го по внучката ми - имам чувството, че вчера беше новородено, а сега ...
Ти много ме заинтригува с пластиката си "Вихъра на времето"!
Смятам, че съм чела и видяла почти всичко, което си сътворил, но за тази пластика нямам спомен.
Описанието ти на пластиката е много поетично и реалистично - " ... и само Бог чертае този път....
път във живота и във
вечността..."
Размисли ме отново по този важен житейски въпрос, който не е от днес или вчера.
Красива и светла пролет като младост ти пожелавам от сърце, Стефане!
цитирайРазкошен коментар! Благодаря ти!
Да, през различни периоди от живота ни времето има различна скорост.
Най-важното от този бяг на времето, от "Вихъра на времето" е какво оставя у нас, в душите ни. Другата, физическата промяна е ясна ...
Преди много години, над 40-45 видях една картина в дома на моя приятелка. Мисля, че беше на Светлин Русев от ранното му творчество.
Беше светла и тъмна. Две жени с гръб една към друга. Едната като пролет -светла, усмихната, с цветя и някакво безкрайно, слънчево излъчване ...
Другата беше тъмна, с черна шапка с периферия и бастун... Нейната половина на картината беше някак потискаща. Поне на мен така ми подейства.
Моята приятелка ми каза: "Хайде, разбирачке:). Какво измисли като я гледаш?"
"Младостта и старостта" казах, но тогава въобще не съм предполагала, че тази мисъл за годините и времето някога ще занимава и мен. Все пак съм била около 30 годишна.
Но ... годините бягат, летят и ето сега написах това, което си мисля от доста години.
Последните почти 10 години направо отлетяха като миг. Виждам го по внучката ми - имам чувството, че вчера беше новородено, а сега ...
Ти много ме заинтригува с пластиката си "Вихъра на времето"!
Смятам, че съм чела и видяла почти всичко, което си сътворил, но за тази пластика нямам спомен.
Описанието ти на пластиката е много поетично и реалистично - " ... и само Бог чертае този път....
път във живота и във
вечността..."
Размисли ме отново по този важен житейски въпрос, който не е от днес или вчера.
Красива и светла пролет като младост ти пожелавам от сърце, Стефане!
ето за какво става въпрос: http://mrazekoff.blog/izkustvo/2010/10/27/quot-vihyryt-na-vremeto-quot-syn-fantaziia-deistvitelnost.626061
Дано да ти хареса :)
цитирайДано да ти хареса :)
Ей сега ще прескоча при теб, Стефане.
Идвам.
цитирайИдвам.
Видях и двата постинга, посветени на тази великолепна пластика /на мен ми прилича на скулптура, но ти знаеш по-добре/.
Това творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!
цитирайТова творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!
katan написа:
Видях и двата постинга, посветени на тази великолепна пластика /на мен ми прилича на скулптора, но ти знаеш по-добре/.
Това творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!
Това творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!
Благодаря, за хубавите думи!
Думите не стигат за таланта ти.
Показвай всичко, защото с творчеството си казваш много!
Нови успехи във вянето и ... писането! И показвай!
цитирайПоказвай всичко, защото с творчеството си казваш много!
Нови успехи във вянето и ... писането! И показвай!
Красиво послание си написала.А аз исках да споделя с теб, но обикновенно не говоря. Станах много мълчалива. Правим какво ли не, само и само да не ни се налага да мълчим. Почувствах се както винаги се чувствам в компанията на мълчаливи хора – малко неловко и тромаво, но някак уютно и топло.
„Искам с някого да помълча…“
/ Автор: Катя Бориславова /
Искам с някого да помълча….
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя….
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната
да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…
Прегръдки, с много обич!
цитирай„Искам с някого да помълча…“
/ Автор: Катя Бориславова /
Искам с някого да помълча….
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя….
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната
да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…
Прегръдки, с много обич!
С годините идват физическите промени, някои болежки и ... други неприятности. Тогава ни се мълчи. Мълчанието е духовно единение с този, с когото ти е приятно да мълчиш. При мен е така. Така е и при Катя Бориславова в прекрасното й стихотворение. Сигурно е така с всички хора. Така е и при теб. Прегръщам те с благодарност, разбиране и надежда!
цитирайНеизбежно ни променят..Както беше казано в една песен "Сега съм друг макар един и същ"...Поздрави Кате да си жива и здрава!
цитирайХей, Алекс! Здравей! Радвам се да те видя след толкова време!
Променят ни естествено, но все сме си същите, нали:)?
Поздрави и на теб, Алекс! И се обаждай от време на време!
цитирайПроменят ни естествено, но все сме си същите, нали:)?
Поздрави и на теб, Алекс! И се обаждай от време на време!
Трите елемента на поста се вързват идеално,
а тази калинка е като сгушена малка надежда, :).
Успех!
цитирайа тази калинка е като сгушена малка надежда, :).
Успех!
Благодаря!
Зарадва ме коментара ти!
Калинката е кацнала върху четирилистна детелина - надежда и късмет. Да имаме любов и вяра и всичко имаме.
Светли празници!
цитирайЗарадва ме коментара ти!
Калинката е кацнала върху четирилистна детелина - надежда и късмет. Да имаме любов и вяра и всичко имаме.
Светли празници!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 196392
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder