Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2019 11:30 - ПРОМЕНЯТ ЛИ НИ ГОДИНИТЕ?
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10581 Коментари: 43 Гласове:
75


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                                              image   
Променят ни, в това съм сигурна, а колко и в каква посока за всеки е различно.
Пролети с прелетни птици и песни, есени - пастелни и богати, люти снежни зими, горещи морски лета ... преминават бързо. 
Като пясък между пръстите изтичат...
Но от всичкия пясък остават по няколко песъчинки по дланите, които се превръщат в перли от спомени и помъдряване ... 
Годините ... 
Никога не можем да се потопим в една река два пъти. Тя не е същата... 
Така е и с годините.
Една с една не си приличат и не се повтарят.
Не се връщат ... 
В детството светът ни се струва огромен и ние сме центъра на този свят. Всички ни обичат, радват ни се и се гордеят с нас. 
Годините тихичко минават и ние порастваме. 
Появяват се и други хора около нас, в живота ни. Едни ни обичат,други не... Годините вървят, вървят ... и ние с тях.
Срещаме много хора,  които приемаме за приятели ...
С годините идват първото безразличие, първото  разочарование, първото предателство, първото спъване /"марка"/, първото падане по пътя...
От многото приятели покрай себе си, на които вярваме безрезервно само няколко ни подават ръка да се изправим ... 
Стесняваме кръга от приятели, а годините вече не вървят, а тичат ... 
На приятелите, останали десетина можем да споделим мъки, беди и несгоди. 
Но се оказва, че не всички могат да понесат радостта от успеха ни, от любовта ни, от щастието ни... 
Годините и завистта отнемат още няколко... 
Остават тези, които са с теб в радост и проблеми. 
Разбираш с годините много неща. 
Поучаваш се, избърсваш сълзите и се учиш... 
Годините вече летят! 
Семейство, деца ... 
Вятърът на съдбата ни разпръсва по света ... 
А годините летят по-бързо от вятъра, но те, годините ни учат да разберем самия себе си. 
Учат ни с кого искаме да говорим или да мълчим, кого да очакваме с нетърпение и кого по задължение... 
Годините ... ни учат да се смеем през сълзи.
Годините ни учат да гледаме света и да се усмихваме ...
Годините и времето ни учат да вървим без да се предаваме.
Времето ... 
"Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме." 
Годините или Времето ни учат, "обръщат" ни. 
Само трябва да го поискаме...


                                            image





Гласувай:
75
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Променят ни, променят ни!
19.03.2019 17:49
Аз по- рано никак не харесвах тази песен “Шест кокошки съм заклала“, а днес съм направо влюбен в нея.
цитирай
2. lubara - Поздрави, katan!
19.03.2019 17:59
Днес си пуснах черно-бялото филмче от сватбата ни. Качих го в компа, за по-сигурно. И Стела ми вика, я виж какъв си млад, сега си толкова различен. " Е, чак пък толкова..." отговорих аз. Не ми се иска да е вярно...
цитирай
3. emelika - Годините...
19.03.2019 19:40
Годините ни учат и да мълчим, когато ни се иска да крещим...
цитирай
4. vesever - Много мъдро си написала, Кате! ...
19.03.2019 20:26
Много мъдро си написала, Кате!
Променят ни годините, ала някои с положителен, други с отрицателен знак.
Когато човек избере да пази доброто в сърцето си, такъв човек с годините става мъдър и благороден, а който си избере злото, завистта, омразата, негативизма, такъв човек погубва душата си и годините му стават тежки и мрачни...
Дай Боже да има повече благородни и мъдри хора, това си пожелавам!
Прегръдка от мен!
цитирай
5. born - Великолепно си изразила филосо...
19.03.2019 21:07
Великолепно си изразила философията на живота ни, който всички сме длъжни да изживеем като ХОРА !
Адмирации !!!
цитирай
6. donchevav - Променят ли ни годините? Въпросът ...
19.03.2019 22:23
Променят ли ни годините? Въпросът ти, мила Кате, е много добър - а отговорът ти е блестящ! Аз също много пъти съм се питала това с надеждата, че ще ме озари прозрение, но уви! - освен факта, че някога всички казваха, че приличам на баща си, а с годините все повече заприличвам на майка си /и слава богу:)))/, друга промяна в себе си не усещам. Макар че съм съгласна с всяка дума от твоя текст - сякаш аз съм го писала. Особено за времето, което в началото "тихичко минава", после върви, тича, лети като вятър.
Времето е в нас... И аз обичам тази мисъл. Цяло щастие е да си в такова взаимопроникване със своето време. Струва ми се обаче, че това се случва само в най-зрялата, продуктивна възраст. Детето винаги изпреварва, надраства времето си - всички деца са вундеркинди, а после се превръщат в обикновени, нормални възрастни. Старите хора пък тепат след времето си - задминават ги новата техника, новата музика, модата, спортът, новите предизвикателства и съблазни. Вървят все по-бавно - а времето лети с бясна скорост, права си - отминава и ги забравя.
Това си мисля за тази промяна, за която ти говориш, Кате - все ми се струва, че не аз се променям, а светът наоколо. Опитвам се да го догоня, да се синхронизирам - но ми е все по-трудно - губя интерес към новите модели телефони, към новите мобилни приложения, към дрехите и партитата, дори към езиците - моя слабост, мислех - до гроб.
Какво остава непроменено - всичко онова, което ме е интересувало и на двадесет години - цветя, котки, книги и музика, бебета /е, вярно, вече не мои, а на децата ми/:))) Станала ли съм по-мъдра, по-опитна - едва ли, щом всяка циганка със сълзи в очите може да ме трогне - да вземе и парите, и сърцето ми. Променяме ли се с годините - сигурно... Или пък не - все така обичам съпруга си, роднините, приятелите - хм, тези, които останаха, права си... все още вярвам, все още се трепя нахалост, мечтая...
Размисли ме, мила Кате, разчувства ме... Чудесен постинг! Благодаря ти, приятелко! Прегръдка!
цитирай
7. lexparsy - Много мъдро и поучително написана ...
19.03.2019 22:57
Много мъдро и поучително написана ретроспекция на изживян живот от признал си че е остарял. Казвам „признал си“, защото има приказка че човек остарява тогава, когато си признае :-) А според мене всяка възраст си има своя чар и потенциал и физически и душевно. Трябва да се радваме на помъдрелия си мироглед за да виждаме и откриваме в света ни даже още по мистериозно красиви неща и да ги споделяме с други.
цитирай
8. krumbelosvet - Поздравления за споделеното
20.03.2019 05:26
Да, детството свято с дните-години, и годините-дни по-късно...
Има и "панта Рей", и "нищо ново под слънцето", има и "родил се теле, умрял вол", и Моцарт, и Гаус, и Ванга...
цитирай
9. nedovolen - С годините човек се ”опича”, или ...
20.03.2019 08:41
С годините човек се ”опича”, или пече тези около себе си. Няма добро и зло. Има правилни и неправилни мисли и действия.
А единственият начин да поостане човека повече по земята, е да поостарее.
:)))
цитирай
10. natali60 - Поздравления, Кате,
20.03.2019 09:07
за мъдростта.
И Оскар Уайлд е казал: "Лесно е да утешиш тъжен приятел, но колко хора могат искрено да се зарадват на успеха на своя приятел!".
Честита Пролет! Пролетно да ти е в душата!
цитирай
11. vania23 - Труден въпрос.
20.03.2019 09:17
Няма еднозначен отговор. И ни променят, и не - сърцевината - онази само наша, уникална - тя си остава същата. Променя се обвивката й, за да й позволи да заблести, или да я скрие напълно...
цитирай
12. batogo - !!!:))) Поздравления за мъдрото есе, Кате!
20.03.2019 10:54
Казала си всичко много точно, нарисувала си една въздействаща, богата картина на Живота. А когато човек ясно осъзнае, че във всеки момент от житейския му път му се е случвало винаги най-доброто и най-полезното за момента, което е било поредното стъпало от стълбата му към мъдростта, истината и светлината на себепознанието, животът му получава дълбок смисъл, изпълващ го с благодарност, благодат и радост.
Нека са светли и добротворни дните ти!
цитирай
13. barin - Здравей, Катя. С годините всеки се ...
21.03.2019 06:14
Здравей, Катя. С годините всеки се променя- външно и вътрешно. И аз наближавам 50-те и наесен моите съученици, които вече ги навършиха ме чакат в "Клуб 50". Само че си въобразявам още, че мога всичко, което съм правил преди петнадесетина, че и двадесетина години.
Поздрави!
цитирай
14. katan - Здравейте, приятели!
21.03.2019 12:47
Вече съм вкъщи и ще мога да прочета коментарите и ще отговоря на всички.
цитирай
15. katan - Честита истинска, астрономическа пролет!
21.03.2019 12:50
Слънце, усмивки и пролетно настроение на всички!
цитирай
16. katan - 1. apostapostoloff - Променят ни, променят ни!
21.03.2019 20:58
https://www.youtube/watch?v=9T_JTPrRtnM - Това е за теб, за да си все влюбен:).
цитирай
17. katan - 2. lubara - Поздрави, katan!
21.03.2019 21:07
Виждала съм снимки от сватбата ви, Любо. Променил си се малко, но: " Е, чак пък толкова...". Все си си ти -от босоногото детство, през първите "стопове", казармата .... та чак до днес.
Искам да се видим, когато си ушиеш петия костюм. Белият!
Тогава всичко ще е като на спирка "Незабравка" ... и малкото зелено трамвайче ...
Поздрави и прегръдки за теб и Стела!
цитирай
18. katan - 3. emelika - Годините...
21.03.2019 21:09
Здравей, Емелика!
Точно това съм пропуснала да напиша. Благодаря за допълнението!
цитирай
19. katan - 4. vesever - Много мъдро си написала, Кате!
21.03.2019 21:16
Здравей, Веси!
Точно това имах предвид, когато попитах променят ли ни годините - душата, духовното, човешкото ... Много бих искала да сме чисти и невинни като в детството, да обичаме през всичките години, въпреки преживените разочарования и предателства ...
Иначе физическите промени са неизбежни, но и те са различни за всеки човек.
Поздрави и прегръдка!
цитирай
20. katan - 5. born - Великолепно си изразила философията...
21.03.2019 21:20
Благодаря, Стефане!
Много ми хареса коментара ти. Длъжни сме да изживеем годините с достойнство, като ХОРА!
Поздрави!
цитирай
21. katan - 6. donchevav - Променят ли ни годините?
21.03.2019 21:32
Благодаря ти за откровенията, Венетче!
Направи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.

Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!

П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).
цитирай
22. katan - 7. lexparsy - Много мъдро и поучително написана
21.03.2019 21:42
Здравей, Лекси!
Ти си "хванал" вярната следа. Остарях с още една година, приятелю!
Вече съм на 66!!! Пожелаха ми да ги обърна:).
Старая се:).
Не съм се променила много през тези години. Само физически:). Иначе съм си все същата. Не смятам да се променям.
Поздрави, приятелю!
цитирай
23. katan - 8. krumbelosvet - Поздравления за споделеното
21.03.2019 21:48
Всичко има през годините, krumbelosvet.
Много си прав за " дните-години, и годините-дни по-късно...".
Особено последните ми години ми се струват много кратки дни ...
Има и чалга и рап, и още куп други неща...
Поздрави!
цитирай
24. katan - 9. nedovolen - С годините човек се ”опича”
21.03.2019 21:53
Човек сам се "опича". Годините, преживяното го "опичат". Нали затова да сме тук - да се "опичаме"?
И за другото си прав - за да останем по-дълго на "бялата дюня", както казваше баба ми Катя, трябва да поостареем...
Поздрави!
цитирай
25. katan - 10. natali60 - Поздравления, Кате,
21.03.2019 21:58
Мила, Натали, благодаря ти!
Сама съм стигнала до прозрението на Оскар Уайлд. Годините учат и дават опит.
Така отсяваме зрънцата от плявата.
Честита пролет и на теб и цялото ти талантливо семейство!
цитирай
26. katan - 11. vania23 - Труден въпрос.
21.03.2019 22:02
Труден е въпросът, Ваня. Наистина еднозначен отговор няма. За всеки е различно.
Едни се "свиват" и сивеят, други с годините разцъфтяват ...
Важна е и "маята", с която сме заквасени. дали от нас ще стане добра "мая" годините ще покажат.
Поздрави!
цитирай
27. donchevav - Благодаря ти за откровенията, В...
21.03.2019 22:10
katan написа:
Благодаря ти за откровенията, Венетче!
Направи ми впечатление едно изречение в коментара ти:) -за бебетата:).
Да са ни живи и здрави и малките и големите! Тази обич я носим през годините... Става все по-силна.

Пак съм те подвела или си очаквала да напиша, че тези "...годините?" са за рождения ми ден:).
Правя такива равносметки понякога, а ти ми честитиш винаги на 20-ти, на деня на щастието:).
Тази година не бях вкъщи и поглеждах само телефона. Всеки коментар го приемах за поздрав.
Твоя поздрав много ми хареса! Благодаря ти, скъпа приятелко! Прегръщам те от сърце!

П.П. А циганките и до сега ме лъжат. Не съм се променила през годините - останала съм си все така наивна. Големи психолози са - знаят къде ще им минат номерата:).


Е-е-е, цяла година се подсещам за 19 март, дори наскоро си мислех - и пак същото! Да, определено подвеждаш с тия сериозни, дълбокомислени текстове - зачете се човек, потъне и ...забрави за всичко останало. Е, този път ще се случи не на 20-ти, а на 21-ви, в Деня на пролетта, гората и поезията:))))
Честит рожден ден, мила Кате! Пожелавам ти да яхнеш смело годините и да обуздаеш бесния им ритъм, да ги подчиниш на волята и желанията си, да ги направиш здрави и силни, обичливи и щастливи до века!
Много ми хареса отговорът ти към lexparsy - подозирах аз някакъв артистизъм в тази история с промяната:))) Пожелавам ти никога да не се променяш, приятелко, чудесна си такава, каквато те познаваме и обичаме! Прегръщам те от сърце!
цитирай
28. katan - 12. batogo - !!!:))) Поздравления за мъдрото есе, Кате!
21.03.2019 22:15
Благодаря ти за добрите думи, Оги!
В живота на всеки има добро и лошо, полезно и безполезно на вид, но е било поредното стъпало към себепознанието, към истината за битието и осъзнаването. Когато погледнеш от стълбата виждаш дълбокия смисъл на живота и ти става светло и благодатно на душата...
Поздрави, приятелю!
цитирай
29. katan - 13. barin - Здравей, Катя.
21.03.2019 22:24
Здравей, Иване!
На есен ще те поздравим за 50 годишнината с фанфари и фойерверки:).
Подсети ме, че можем да основем "Клуб 66. блог.бг". Оказва се, че може да има доста членове:). Може да приемаме и + и - 1 година. Няма да издребняваме:))).
За физическото можене си прав. И аз все така смятам, че мога всичко, но ... годините слагат "контра", за да запазят.
Поздрави!
цитирай
30. katan - 27. donchevav - Благодаря ти за откровенията,
21.03.2019 22:36
"Всяко зло за добро" са казали по-мъдрите от нас, Венетче!
На на 20-ти е деня на щастието /знам го от теб:)/, а на 21-ви е "Деня на пролетта, гората и поезията:))))". Виж колко много неща:)! Като добавим и 19 -ти става рожден ден, щастие, гора, пролет, поезия! То стана истинско пожелание:)!
Не чети толкова задълбочено:), не потъвай:) и не си мисли, че написаното от мен е чак толкова дълбокомислено:).Е, не е и "плитко":).
Благодаря ти за пожеланието да не се променям! И да искам не мога:). Ще ме търпите такава, каквато съм:).
Поздрави, прегръдки и лека нощ, Венетче!

цитирай
31. mrazekoff - Катя,
22.03.2019 16:25
времето лети от позицията в която се намираме сега. Истината е, че не е важна скоростта на времето, а това какво остава в душите ни. Наистина - ние се променяме към добро или към не дотам добро. Промяна, движение - те са в непрекъснат бяг. Спомням си преди години направих една пластика в родното ми село, която нарекох "Вихъра на времето". В нея разгледах дървото на живота с двата си клона - стария и младия. Това, което представлява единия и другия клон. Накрая описанието ми завършва така:
"„Панта рей“ - всичко си тече

и всичко се променя

Това е той, животът наш

начало и безкрай,

безкрая и........ начало......




Вихърът на времето върти ни нас

в безкраен кръговрат

и само Бог чертае този път....

път във живота и във

вечността......."

Красива и слънчева пролет ти пожелавам!
цитирай
32. katan - 31. mrazekoff - Катя, времето лети от позицията в която се намираме сега.
22.03.2019 17:43
Здравей, Стефане!
Разкошен коментар! Благодаря ти!
Да, през различни периоди от живота ни времето има различна скорост.
Най-важното от този бяг на времето, от "Вихъра на времето" е какво оставя у нас, в душите ни. Другата, физическата промяна е ясна ...

Преди много години, над 40-45 видях една картина в дома на моя приятелка. Мисля, че беше на Светлин Русев от ранното му творчество.
Беше светла и тъмна. Две жени с гръб една към друга. Едната като пролет -светла, усмихната, с цветя и някакво безкрайно, слънчево излъчване ...
Другата беше тъмна, с черна шапка с периферия и бастун... Нейната половина на картината беше някак потискаща. Поне на мен така ми подейства.
Моята приятелка ми каза: "Хайде, разбирачке:). Какво измисли като я гледаш?"
"Младостта и старостта" казах, но тогава въобще не съм предполагала, че тази мисъл за годините и времето някога ще занимава и мен. Все пак съм била около 30 годишна.
Но ... годините бягат, летят и ето сега написах това, което си мисля от доста години.
Последните почти 10 години направо отлетяха като миг. Виждам го по внучката ми - имам чувството, че вчера беше новородено, а сега ...
Ти много ме заинтригува с пластиката си "Вихъра на времето"!
Смятам, че съм чела и видяла почти всичко, което си сътворил, но за тази пластика нямам спомен.
Описанието ти на пластиката е много поетично и реалистично - " ... и само Бог чертае този път....

път във живота и във

вечността..."

Размисли ме отново по този важен житейски въпрос, който не е от днес или вчера.

Красива и светла пролет като младост ти пожелавам от сърце, Стефане!



цитирай
33. mrazekoff - Катя,
22.03.2019 18:06
ето за какво става въпрос: http://mrazekoff.blog/izkustvo/2010/10/27/quot-vihyryt-na-vremeto-quot-syn-fantaziia-deistvitelnost.626061

Дано да ти хареса :)
цитирай
34. katan - 33. mrazekoff - Катя, ето за какво става въпрос:
23.03.2019 21:13
Ей сега ще прескоча при теб, Стефане.
Идвам.
цитирай
35. katan - 33. mrazekoff - Катя, ето за какво става въпрос:
23.03.2019 21:48
Видях и двата постинга, посветени на тази великолепна пластика /на мен ми прилича на скулптура, но ти знаеш по-добре/.
Това творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!
цитирай
36. mrazekoff - Благодаря ти, Катя!
24.03.2019 10:51
katan написа:
Видях и двата постинга, посветени на тази великолепна пластика /на мен ми прилича на скулптора, но ти знаеш по-добре/.
Това творение не се прави само с ум и ръце. Прави се със сърце и душа, осенена от Бога!
Благословен си с таланта си, Маестро!
Продължавай да стопляш камъка и да ни радваш!


Благодаря, за хубавите думи!
цитирай
37. katan - 36. mrazekoff - Благодаря ти, Катя!
24.03.2019 13:59
Думите не стигат за таланта ти.
Показвай всичко, защото с творчеството си казваш много!

Нови успехи във вянето и ... писането! И показвай!
цитирай
38. maistorica - Благодаря, Кате! Безкрайно много съм променена...
25.03.2019 17:45
Красиво послание си написала.А аз исках да споделя с теб, но обикновенно не говоря. Станах много мълчалива. Правим какво ли не, само и само да не ни се налага да мълчим. Почувствах се както винаги се чувствам в компанията на мълчаливи хора – малко неловко и тромаво, но някак уютно и топло.

„Искам с някого да помълча…“
/ Автор: Катя Бориславова /

Искам с някого да помълча….
Да повярвам в спрелите му стъпки.
Да почувствам нечия душа, как до моята седи на пътя….
Да позъзнем тихичко в нощта.
Мълком да се наговорим,
с въгленче от есента под луната
да си стъкнем огън.
Искам с някого да помълча…

Прегръдки, с много обич!
цитирай
39. katan - Променяме се, Илче!
27.03.2019 07:38
С годините идват физическите промени, някои болежки и ... други неприятности. Тогава ни се мълчи. Мълчанието е духовно единение с този, с когото ти е приятно да мълчиш. При мен е така. Така е и при Катя Бориславова в прекрасното й стихотворение. Сигурно е така с всички хора. Така е и при теб. Прегръщам те с благодарност, разбиране и надежда!
цитирай
40. alexs - Неизбежно ни променят. . Както беше ...
12.04.2019 19:51
Неизбежно ни променят..Както беше казано в една песен "Сега съм друг макар един и същ"...Поздрави Кате да си жива и здрава!
цитирай
41. katan - 40.alexs - Неизбежно ни променят. . Както беше ...
12.04.2019 21:23
Хей, Алекс! Здравей! Радвам се да те видя след толкова време!

Променят ни естествено, но все сме си същите, нали:)?
Поздрави и на теб, Алекс! И се обаждай от време на време!

цитирай
42. toti55 - Поздрави!
27.04.2019 09:11
Трите елемента на поста се вързват идеално,
а тази калинка е като сгушена малка надежда, :).

Успех!
цитирай
43. katan - toti55 -:)
27.04.2019 10:25
Благодаря!
Зарадва ме коментара ти!
Калинката е кацнала върху четирилистна детелина - надежда и късмет. Да имаме любов и вяра и всичко имаме.
Светли празници!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4299729
Постинги: 707
Коментари: 18788
Гласове: 151486
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031