Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2019 12:51 - СЛЪНЧЕВО ЗИМНО УТРО И ПРЕДИОБЕД
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18146 Коментари: 46 Гласове:
62

Последна промяна: 27.01.2019 13:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                             image




Тази сутрин огромното януарско слънце се опитваше да влезе със сила или някак меко нахално, с намигване ме караше да го пусна в стаята.
Е, отворих му прозореца и то се усмихна още повече и нахлу с радост при мен. Обиколи всички ъгли и чупки, а аз го оставих да се порадва на джунджуриите, които има в стаята ми.
Погледнах навън, а капчуците /навик, няма капчуци, а направо все едно дъжд валеше от разтопения сняг и лед от вчера/. Това се дължи на днешното усмихнато слънце, което приютих в стаята ми.
Добре, но след слънцето и капчука влезе и един истински яуарски студ. Затворих прозореца, но слънцето остана при мен.  Не ми се искаше да го оставя само" в стаята и реших да попрочета нещо, с удоволствие и със слънце.
Взех една от книгите, които бяха на шкафчето и отворих наслуки.
Оказа се, че съм взела книга на Георги Господинов,  на 112 страница.
Не знам колко пъти съм чела този разказ, но днес той ми припомни един много, много стар и полузабравен спомен.
И той в тази история /не разказ/, а именно история, пише за едно от най-малките градчета, разположено в сянката на най-малката българска планина Сакар, в което хората развъждали ... камили вместо магарета или друг впрегатен добитък.
Ето тук, тези камили ми върнаха онзи спомен, който все пак се събуди от тези няколко думи.
Та така, споменът е с много голяма давност, дори сестра ми още не беше родена. Вероятно е от преди 1960 година, защото Георги Господинов пише, че последната камила умряла някъде през "шейсетте".
Може да е било през 1958 или 1959 година.
Не знам, но помня.
Пътувахме с влак от Пловдив, но не към София, както обикновено, а в обратна посока. Може да сме пътували към Чирпан, не знам.
Не знам и по кое време на годината е било, но имаше слънце и беше топло. Влакът навлезе в някакво огромно бяло поле.
Татко ми каза, че това е памуково поле. Покрай бялото поле вървяха ... камили! Истински камили! И не само една или две, а много! Камиларите ги водеха като коне за поводите! 
Бях залепнала за прозореца, но влакът се движеше по-бързо от камилите и след като излязохме от памуковите полета повече не видях дори една камила. Тези полета и камили като в пустинята не бяха много далече от Пловдив.
Не знам къде точно са били тези полета и товарните камили...
След двайсет години много често пътувах по тази линия, но никога не видях памуково поле ...
Имаше зеленчукови полета, овощни градини, но памук нямаше...
Нямаше и камили...
После минаха още много години и този спомен се е затрупал от безброй други. До днес...


Имам молба към всички, които ще прочетат това да ми напишат нещо, ако си спомнят или са чели нещо за памука и ... камилите.  


27.01.2019 г. -12:15 часа            



Гласувай:
62



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - katan,
27.01.2019 13:43
Никога не съм бивал в хасковско, където се отглеждаше памука.
цитирай
2. katan - 1. kvg55 - katan
27.01.2019 14:21
Не, не става дума за Хасковско:), а много близко до Пловдив и то в посока Чирпан. Мисля, че пътувахме към Чирпан.
Благодаря ти!
цитирай
3. katan - До kvg55 -
27.01.2019 15:38
"Стотици камили е имало още в Кърджали, Момчилград, Хасково, Чирпан. В Добруджа камилите са използвани и за оран. Исторически документи показват, че в Чирпанско също са орали с камили.

Камилите изчезват към края на трийсетте години на миналия век."

Това го прочетох и копирах от Уикипедия. Както винаги данните там не са съвсем точни, защото аз лично съм ги видяла в края на 50-те, а Г.Г. пише за за "шейсетте".

Сега ще прочета за памука. Ако намеря нещо ще сложа като коментар.



цитирай
4. katan - За памукопроизводството в България.
27.01.2019 15:48
"За първи път в страната ни памук е засят край село Узунджово, Хасковско. Оттогава той е една основна техническа култура у нас и се отглежда дълги години. Ако погледнем световната годишна статистика, ще видим, че от 1930-а до 1960 г. България заема 15-о място в света по добив на суров памук, като изпреварва дори Гърция. Традициите в отглеждането на памук в България продължават до 80-те години, като памучните площи се пренасят предимно в Южна България, в Старозагорско, Хасковско и Чирпанско, където са и най-големите преработвателни фабрики на памук." - Албена Филипова

За пръв път в България започва да се отглежда памук още в средата на ХIХ век, след реформите на Митхад паша в с.УЗУНДЖОВО /Краси, тук си прав:)/.

И още малко от Албена Филипова - "През 70-те и 80-те години нивите с памук у нас се бяха ширили на над 1 000 000 дка".

Вероятно и аз съм видяла едно късче от памуковите ниви:).
цитирай
5. ivoki - На кого е потребно да помпа страниците?
27.01.2019 16:36
Не е възможно за по малко от 3 часа 4112 прочитания
цитирай
6. katan - 5. ivoki - На кого е потребно да помпа страниците?
27.01.2019 16:40
Не мога да ти кажа, Иво. И аз самата се изненадах, че има толкова прочитания.
цитирай
7. ivoki - ПО МОИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ,
27.01.2019 17:03
ТОВА ПРАВИ ПО 23 ПРОЧИТАНИЯ В СЕКУНДА. ........
цитирай
8. katan - 7. ivoki - ПО МОИ ИЗЧИСЛЕНИЯ
27.01.2019 17:24
Не правя изчисления. Виждала съм постинги с 10 и над 10 хиляди прочитания.
Не знам как става, но не това смятах, че ще коментираш.
Ти имаш богата култура и познания и можеше да споделиш нещо по темата.
Благодаря ти!
цитирай
9. schumpov - До 1956г., когато бе ликвидирано ...
27.01.2019 17:34
До 1956г., когато бе ликвидирано частното земеделие, нашето семейство отглеждаше памук за лични нужди. Доста семейства от района , община Съединение и Хисаря, също го произвеждаха, намаляваха държавните доставки /нарядът/ ако отглеждаш технически култури. По тази причина , в нарочно построена за това сграда, тате беше купил маган, барабанът му още стои. Лятото и есента не стигаха да узреят и да се разпукат всички памукови кутийки / топки/. По-големите ги обирахме също. Тях ги слагахме във фурната след като се извади хляба и те се разпукваха. По време на текезесетата памук се отглеждаше в Чирпанско, Веднъж пътувайки с влак видяхме такова поле. В купето пътуваха и няколко съветски граждани. Една тюбетейка се обърна към мен и каза - у нас в Казахстане хлопак балшой, а у вас маленкий. Отвърнах й че България също е малка но е много хубава.
Вече няколко години, в челтиците между Карловското шосе и отклонението за с. Царимир се засява памук, не се обира, заорава се , вземат си субсидиите, а вятърът го закичва по трънаците.
През 1962г. като войник видях живи камили с малко камилче впрегнати в кола да превозват сено близо до Тополовград.
цитирай
10. hloris - Здравей!
27.01.2019 17:59
barin беше писал скоро за камилите,и тяхното разпространение днес у нас...
доколкото си спомням ставаше въпрос именно за Хасково.

Относно памука,то доколкото ми е известно,то се е отглеждал по поречието на Струма,мисля,че в книгата за Ванга се споменава как тя като малка е брала памук със сестра си,за да помагат на баща си,защото са били много бедни.И сираци.

Що се отнася до настоящия момент то не зная да се отглежда памук у нас...явно не е доходоносен като бизнес за разлика от тютюна.
цитирай
11. stela50 - Здравей, Кати...
27.01.2019 18:14
спомних си разкази на мои близки за отглеждането на камили
в Странджа сакар, чела съм, че камили е имало в Чирпан,
Момчилград, Кърджали...
Може би гледката с памуковите ниви, която така те е впечатлила,
е от землищата по близо до Чирпан, отколкото до Пловдив,
не зная, но при всички случаи ще се поразровя в старите книги...
цитирай
12. milady - :-))))
27.01.2019 18:43

пак ли ТЕ надрусаха...без да искаш...
пуста мотика, катанке..
да не се ЧУдиш, къде те сърби..
цитирай
13. mrazekoff - За камилите
27.01.2019 19:16
нищо не знам, но помня от разказите на майкща ми (Бог да я прости!), че преди 1944 година са сеели по нивите памук. Тук в русенския край. Аз, дори като малък съм виждал в нас дървен уред, подобен на два долепени валяка, но не гладки, а с зъбати повърхности, като при зъбни колелета с помощта на които се е отделяло севето от памука. Е, загубиха се във времето тези приспособления, но още си ги спомням.
цитирай
14. katan - 9. schumpov - До 1956г.,
27.01.2019 19:40
Благодаря ти, приятелю!
От коментара ти научих доста неща. Сега пък се питам какви памукови ниви съм видяла -цъфтящи или вече с готов памук?
Памукът цъфти ли /много лаишки въпрос, но нямам представа/?
Сложно нещо се оказва отглеждането на памук в нашите условия, но предполагам, че е бил с високо качество.
МАГАН е нещо като дарак или подобно?
Г.Г. е роден в Ямбол, но пише за това градче в Сакар - Тополовград.
Видял си малкото камилче, което може да е било от последните.
Много ми хареса отговорът ти на "тюбетейката":) - "... България също е малка но е много хубава.", Достоен отговор на достоен българин!

Това "Чирпанско" ми отвори нови вратички съм "памуковия и камилски" спомен -
Предполагам /почти съм сигурна/, че е било през 1959 год., защото бяхме само с татко. Майка е гледала сестра ми. Другата искрица, която ми проблясва е, че сме пътували за Чирпан. Татко там е бил запас, когато аз съм се родила. Вероятно сме отивали на другарска среща със запасняците.

Дано да съм уцелила значението на магана:).

Благодаря ти, приятелю!
цитирай
15. katan - 10. hloris - Здравей!
27.01.2019 19:48
Здравей, Хлори!
Не си спомням да съм чела за поречието на Струма, но ми се струва много логично. Особено в района на Петрич и Сандански. Там винаги е по-топло и сигурно са отглеждали памук.
Тютюнът също е към техническите култури, но той за разлика от памука е и "политическа":) култура,
Благодаря и!
цитирай
16. katan - 11. stela50 - Здравей, Кати...
27.01.2019 19:56
Здравей, Таня!
В Странджа не знам да е имало камили, но за Сакар съм абсолютно сигурна.
Още не ходех на училище, когато пътувахме през тези места и споменът ми е доста бледен.
Спомням си едно огромно поле с много бели цветя, които се оказаха ... памук:).
Все ми се струва, че беше много близо до Пловдив, но сигурно татко ми е обяснявал и за памука и за камилите и пътуването ми се е сторило кратко.
Благодаря ти за коментара и за това, че ще се " поразровя в старите книги...!
Вярвам само на старите книги!
цитирай
17. katan - 12. milady - :-))))
27.01.2019 19:57
:)))))))
цитирай
18. katan - 13. mrazekoff - За камилите
27.01.2019 20:06
Здравей, Стефане!
За камили по Русенско не съм чувала, но за памук може да е имало. Изхождам от климата.
В тези "ширини" и умерено континентален климат е възможно да са отглеждали памук.
Може да не се е отварял, както пише schumpov и да са го "допичали":) във фурните за хляб.
Този уред, за който пишеш сигурно е МАГАН. Пак от коментара на schumpov.
Виж ти! Покрай едно слънчево утро и един разказ научих толкова нови за мен неща, а си спомних почти точно онова пътуване ...
Благодаря ти, приятелю!
цитирай
19. ard - Здравейте
27.01.2019 23:08
Памукът е бил една от трите най-отглеждани технически култури в България след тютюна и слънчогледа.

В Старозагорско и Чирпанско са били най-големите площи засяти с памук, като първичната преработка също се е извършвала в този регион и после памукът се е разпределял за текстилните фабрики из страната.
След една бърза справка в "География на България" том 3, издателство на БАН от 1989г - имало е засяти около 20хил.хектара/ или 200 000 декара/ с памук докъм 1970г. само в Старозагорско и Чирпанско, но после площите значително са намалели.

За камилите - при Barin има интересен постинг, и също и снимка на две впрегнати камили как орат земята :)

Поздрави!
цитирай
20. eva666 - :-))))
28.01.2019 10:42
намери ли...камилите, ма катанке?
не можах да спя...аз...
цитирай
21. vesever - Кате, и аз за пръв път от съблогера ни ...
28.01.2019 11:40
Кате, и аз за пръв път от съблогера ни Иван /barin разбрах наскоро, че в България преди време се отглеждали камили. Той беше писал за Тополовград, имаше и снимки, изключително интересно!
Аз съм малка и не съм заварила тези времена, родена съм през 1976...тогава явно вече е нямало камили и памукови полета...
Слънчево да ти е, Кате, иде пролет!
цитирай
22. katan - 19. ard - Здравейте
28.01.2019 15:11
Здравей, ard!
Благодаря за допълнителната информация!
До 1989 година се отглеждаше и друга техническа култура - коноп.
Сега думата коноп се свързва само лошо име.
Рядко влизам в блога и съм пропуснала постинга на Иван /Barin/. Няколко души вече ми пишете за този пост и след малко ще отида да го прочета.
Благодаря, особено за справката с "География на България" том 3, издателство на БАН от 1989г. Имам доверие само на такива издания.
Поздрави и хубав ден!
цитирай
23. katan - 20. eva666 - :-))))
28.01.2019 15:11
Спи спокойно:).
цитирай
24. katan - 21. vesever - Кате, и аз за пръв път от съблогера ни Иван /barin/
28.01.2019 15:28
Здравей и на теб, Веси!
Иван /barin/ ми е от блогърите, които чета, когато вляза тук.
В последно време все по-рядко влизам, а за коментиране - още по-рядко.
Имам едно неизпълнено обещание, което ме тормози, но се надявам скоро да го изпълня:).
Малка си, наистина:). Няма как да имаш спомени от онези години:).
По този повод ме подсети за една случка-шега:).
Там, където работех бях най-младата. Направо малка:), на 26 години започнах там, а другите бяха на и над годините на родителите ми.
Имаше и по-млади, но аз бях малка. Така ми казваха - "Малкото дете с еретичните мисли":).
Веднъж се бяхме събрали няколко от по-младите. Те говореха за смъртта на НЦВ Борис III - колко било горещо на поклонението и колко много хора имало. После за смъртта на Г.Димитров. Аз мълча. Нямам спомен от тези събития.
Накрая една колежка, която беше с 10 години по-възрастна от мен ми каза -Е, Кате! Не може да не помниш смъртта на Сталин!
-Може, защото съм се родила след неговата смърт -отговорих.
Всички се разсмяхме и с едно "ДЕЧКО" се разотидоха по работните си места.
И аз като теб не бях съвременник. Възрастта не е порок:).
Бъди щастлива, Басти, Веси:)!

Сега бягам:) при Иван.
цитирай
25. donchevav - Здравей, Кате! С усмивка пр...
28.01.2019 16:28
Здравей, Кате!

С усмивка прочетох постинга ти – заради чудесното предпролетно слънчице, което описваш, и заради ония чудесни времена, към които ни връщаш.

Виждала съм огромните пространства с памук по време на ученическите екскурзии, които редовно правехме до Южна България в ония години. Като студентка имах приятелка от Пловдив – запомнила съм как ми разказваше за ученическите си бригади за бране на памук, а аз й се хвалех, че съм ставала в 4ч. да бера тютюн /но не уточнявах, че беше в помощ на баба, а не на бригада – традиционно в нашия край ни водеха организирано да берем ягоди, малини и зелен боб, а есен – да събираме сливи/. Тя ми завиждаше – виждаше й се много романтично това ранно ставане, аз пък завиждах на нея – беше ми някак чудно, че памукът расте на полето, а не се стриже – като вълната:)))

Споменаваш по-горе и нещо за конопа. Имам едни видения сигурно от същото време, от което е и твоят спомен – и също толкова сияйни:))) Вървя през нивите към далечната долчина, където са ме пратили да налея с дамаджанката вода – пристъпвам по пътечка през високи перести растения, два пъти по-високи от мене, нищо не се вижда и ме е страх, страх…на един дъх вземам разстоянието, наливам вода и бързам обратно… но – чудо, по обратния път ми става едно такова весело-весело, притичвам, подскачам на куц крак и пея ли, пея! Трябваше да минат много години, преди да разбера, че съм вървяла през конопени ниви. После баба и дядо жънеха конопа, правеха го на снопове, киснеха го във вода и мънеха гръстите – скелетът на чукалото още стои у бабини, до герана:))) Тогава нищо не знаехме за марихуаната – баба махаше пъздерките, предеше повесмата гръсти и цяла зима тъчеше кълчищени черги:)))

Ех, миналото… Повикаш един спомен, той повлече сто… Сладък живот!
Благодаря ти за хубавото преживяване, мила приятелко! Прегръдка!

PS За камилите и аз съм писала при Иван - да не се повтарям, че стана дълго:))) До скоро!

цитирай
26. katan - 25. donchevav - Здравей, Кате!
28.01.2019 17:04
Здравей, Венетче!
Тъкмо се връщам от теб:).
О, вчерашното слънце беше чудо:)!
Бях щастлива през целия ден. Омръзнаха ми тези мъгли, облаци, ветрове...

Аз съм видяла само веднъж /в този спомен/ памукови ниви и камили.
Нас ни водеха на бригади в консервни заводи, а там освен домати, чушки, ябълки и други плодове и зеленчуци нямаше.
Нямам село и не съм виждала истински коноп, но имаше едно стопанско обединение, което беше специализирано в преработка на коноп. От там знам за гръстите и обработката на конопа. Влизала съм в "мокрото предене" на това растение в Самоков.
Едва не умрях от влагата и запрашаемостта там. Излязох от цеха с херпеси по устните.

Имам спомени от свекър ми за конопа. Той ни разказваше как като деца на село, бродейки из нивите намирали и коноп. По-големите ги научили да свиват цигари и "така брата си излекува кашлицата, дето го мъчеше цяла зима".

Много спомени, много нещо от една дума и ... тръгват:).

Прочетох при Иван за камилите:).

Благодаря ти за всичко! Прегръдка с обич!
цитирай
27. barin - Добро утро, Катя. Като чета подобни ...
29.01.2019 08:17
Добро утро, Катя. Като чета подобни теми при теб и на други места ми се подобрява настроението.
Поздрави!
цитирай
28. katan - 27. barin - Добро утро, Катя. Като чета
29.01.2019 13:33
Добър ден, Иване! И при мен е така:).
Искам да споделя нещо, което научих нещо от една моя приятелка, която е от едно малко градче Маджарово - по нейни спомени там е имало камили до средата на 70 години. Извозвали рудата. Такива ми ти работи за камилите:).
Поздрави и слънчев ден!
цитирай
29. schumpov - 14 katan - да памукът цъфти
29.01.2019 19:40
Да памукът цъфти с едри бели или бледорозови цветове. Нямам познания за точното им описване,приличат но са малко по дребни от цветовете на медицинската ружа и на градинския хибискус без дългото му близалце.
Памукът отглеждан в България е с късо влакно и с много по-ниско качество от Казахстанския , Египетския или Индийския.
Маганът който имахме се задвижваше с бензинов мотор, но в повечето семейства ползваха малък ръчен с дървени валяци, които се въртяха един срещу друг.
В нивата където отглеждахме памука, поникваха самораслеци домати. Бяха дребни като модерните напоследък "чери домати". Не се поливаха, не се разболяваха, не се връзваха на колове. Разтилаха се по земята като голяма туфа. Бяха много родовити, много кисели и не ставаха за салата, но нацепени и изсушени се ползваха за подправка на много манджи почти целогодишно.
цитирай
30. nedovolen - Добро утро! Роден съм в не дале...
30.01.2019 06:43
Добро утро!
Роден съм в не далечната 1953 в с.Странско, тогава Чирпанско.
Господ да прости всички, които ще спомена.
Майка ми бе от съседно с.Меричлери - сега град /като попитат за кмета къде е - ами излезна из село :)/. Близко до Чирпан.
Около шейсетте бях всяко лято в Меричлери. Дядо ми разкарваше хляба с дървена каруца с два коня хляба и по съседните села. Във фурната и около каруцата ухаеше по-хубаво от парфюмериен магазин. Бях вечно с него през ваканциите. Да не казвам какво значи истински хляб с истинско масло...
За камили нямам спомен да са говорили. Щяхме да отидем да ги видим.
Памук обаче много. Брали сме по бригади и т.н. Но като стратегическа суровина в последните десетилетия стана ендемит. Между впрочем като всяка стратегия.
Конопа. Е, той е още по-стратегически. Да не изпадам в подробности. Как да го има.
Не е меродавно от мен за камилите, но може би около Първомай, Поповица, също близко до Пловдив.
Надявам се да не съм попречил на изследването.
:)))
цитирай
31. katan - 29. schumpov - 14 katan - да памукът цъфти
30.01.2019 13:01
Благодаря за новото познание, което получих от теб, приятелю!
Аз вероятно не съм видяла цъфтящи памукови растения, а вече "узрели" /ако може така да се каже/. Ако бяха цъфтящи щях помисля, че са цветя.
Освен това тези камили, за които ми се подиграват тук не са били случайно край "плантацията". Сигурно са били натоварени, но не си спомням.
Много странна е човешката памет, още повече детската. Едно възприемаме и помним вечно, а друго не ...
Сега ми е странно, че в това поле не си спомням да съм видяла хора, берачи. Вероятно е имало, защото тези камили с камиларите няма какво да са търсили там, освен ако не са пренасяли памука.
Обяснението ти за магана ме навежда на мисълта, че съм права в сравнението между него и дарака. Той трябва да е почиствал памука от семената?
Тези доматчета ме разнежиха:). Самораслечета, но издържливи и приспособими.
Аналогии...
Поздрави и хубав ден!
цитирай
32. katan - 30. nedovolen - Добро утро!
30.01.2019 13:17
Добър ден, приятелю!
Недалечна:)?! За някои е много далечна, почти древна:).
Ти не си от страната на влака:).
Ние пътувахме с влак от Пловдив за Чирпан, но ме изненада за отглеждането на памук в Меричлери.
Ендемит?! Значи все още се среща в района на Меричлери?
Сигурно районът не е бил подходящ за камили и затова са ползвали коне.

С тези думи: "Във фурната и около каруцата ухаеше по-хубаво от парфюмериен магазин. Бях вечно с него през ваканциите. Да не казвам какво значи истински хляб с истинско масло..." ме върна в един друг спомен, но за него съм писала.
Щастливи сме, че сме живели в онези години, когато хлябът беше хляб, маслото масло и имаше и ... камили.
Поздрави!
цитирай
33. voinov50 - Ехааа...
31.01.2019 18:40
Поздрави, Катя!
цитирай
34. katan - 33.voinov50 - еха я:)!
31.01.2019 19:31
Да беше написал 2-3 думи за поречието на Струма:).
Разбирам заетостта ти.
Поздравявам те и ти благодаря за книгата "МИСИЯ БЪЛГАРИЯ!
УСПЕХ И НА СЛЕДВАЩАТА!
цитирай
35. vostroto - Привет, Катя! Хубаво написана и...
01.02.2019 19:37
Привет, Катя! Хубаво написана история.
За камили, че е имало в Кърджали, съм чувал от братовчед ми, който е оттам. А памук се е отглеждало на много места, дори и в Петрич, но това е било отдавна. Сега се сади най-вече канабис, по-доходно е.
...
цитирай
36. katan - 35.vostroto - Здравей с радост, приятелю!
01.02.2019 19:55
Вече няма нищо от това, което съм написала. Всичко тече, всичко се променя:).
В Петрич почти бях сигурна, че някога, някога - толкова някога, колкото ... 100 лета
са отглеждали памук.
Сега другото е много по-лесно и по-доходоносно, но ... времена, нрави и т.н.

Зарадвах ти се много!
Поздрави!
цитирай
37. vesever - Кате, аз също напоследък не успявам ...
01.02.2019 20:32
Кате, аз също напоследък не успявам навреме да влизам при всички приятели..понякога с голямо закъснение влизам, ала по-добре късно, отколкото никога...
Да, веселите и милите спомени остават и запазваме хубавите емоции...
Нека добрините да са повече за всички ни, Кате!
цитирай
38. tota - Кате,
02.02.2019 19:30
Памукът цъфти преди да се образува кутийката вътре със семената и влакното и после се разпуква. Имаше го и в пловдивското поле, но най - много се отглеждаше в Чирпанско.
цитирай
39. swanlake - Катенце здравей нямам спомени от ...
04.02.2019 03:53
Катенце здравей нямам спомени от преди но миналото лято като пътувах от София към морето отдясно на пътя имаше памуково поле. Не помня къде беше точно но спряхме да се убедим че е памук, защонто много се изненадах. Прегръщам те слънце :)
цитирай
40. katan - 37. vesever - Кате, аз също напоследък не успявам
08.02.2019 16:45
Ти ли не успяваш:)?
Успяваш винаги и във всичко!
"Нека добрините да са повече за всички ни," Веси, Басти!
Прегръщам те!
цитирай
41. katan - 38. tota - Кате,
08.02.2019 16:49
Ати, благодаря ти!
Прочетох доста за памука и камилите в България е нета, но предпочитам информация от "първа ръка".
Да, мисля, че моят спомен е от Чирпанско!
Хубав ден, приятелко!
цитирай
42. katan - 39. swanlake - Катенце здравей
08.02.2019 16:57
Светле, миличка! Здравей!
Много ме зарадва, че се появи и в коментар!!!
Памук вероятно има и сега из България. Не толкова, колкото е имало преди, но то какво ли остана от земеделието ни, а и не само ...
Не искам да пиша по този въпрос, а искам да ти се порадвам!
Слънцето си ти и ми стана много светло! Почти БОЖУРено:).
Прегръщам те!!
цитирай
43. swanlake - Катюша мисля си за теб просто не п...
09.02.2019 03:48
Катюша мисля си за теб просто не пиша! Не забравям божурите ти , много си ми сладка и добричка !!
цитирай
44. katan - 43. swanlake - Катюша мисля си за теб
09.02.2019 18:55
Всеки път, когато гласувам за теб, когато видя божури /картини или живи/ мисълта ми полита към теб, Светле.
Все си представям 24 май, венците над св.св. Кирил и Методий и онази радост от този празник с ... божури. Има и малко тъга, но тя си е в нас.
Не те забравям и ми е мъчно като виждам празния ти блог.
Върни нещо, каквото и да е. Моля те!
цитирай
45. swanlake - Написах ти на лични скъпа моя :)
09.02.2019 23:47
Написах ти на лични скъпа моя :)
цитирай
46. katan - 45. swanlake - Написах ти на лични скъпа моя :)
10.02.2019 22:06
Благодаря, Светле! Много ме зарадва!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656403
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195543
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031