Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 18:10 - ИВО
Автор: katan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4529 Коментари: 19 Гласове:
51


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                                                        На Диди /distrelets /.
Иво ...
Той замина за Щатите малко преди нея.
Беше млад и талантлив архитект с доста добра кариера. "Все в минало време" - помисли Мария и тъжно се усмихна "на ум". Бяха си обещали, че когато се устрои там тя ще отиде при него. Бяха истински влюбени и привързани един към друг. Мечтаеха за семейсто, деца и уютен дом, проектиран и построен от Иво. Той се забави доста с устройването, нещо при него май се беше закучило. Най-напред отиде в Чикаго, където имаше приятели, но не можа да открие там своята "ниша". След това се залута из Силиконовата долина, но и там не му провървя. Накрая се установи във Флорида, в едно малко градче до Маями и там наистина започна работа близка до професията му. Е, не точно, но все пак.
Стана брокер на недвижими имоти в една малка агенция. Заплащането не беше кой знае какво, но му харесваше работата.
Имаше възможност да разглежда много: стари къщи и сгради, които не му даваха мира. Трябваше малко да се ремонтират, реновират и пригодят към съвременния бит на хората и щяха да станат много атрактивни на пазара, но за това трябваха инвестиции, а той нямаше пари.
Все пак направи снимки и някои скици на една къща, която много му хареса още на пръв поглед и си помисли, че тук с Мария биха се чувствали чудесно. Разказа за идеите си на собствениците на агенцията, показа им скиците.
На тях също им хареса идеята, а и печалбата, която щяха да имат. Все пак не бяха голяма агенция, а по-скоро семейна фирма и техните финансови възможности не бяха много големи, но решиха да приемат предложението на Иво, да вземат малко кредит и да опитат.
Първата къща стана едно невероятно бижу! Иво беше вложил целия си талант и ентусиазъм и беше постигнал фантастичен резултат! Презентираха я в интернет и отзивите и питанията не закъсняха. Продадоха я на едно младо и известно семейство от шоу-бизнеса с много голяма печалба  и искрени благодарности. Иво получи полагащото му се за труда и започна да прави скици за "неговата" къща. Щеше да доведе Мария и да й каже, че тяхното гнезденце е само тяхно и направено от него. Обади й се и й каза, че след няколко месеца ще може да дойде при него. Отговорът й го попари. След дни заминавала в Париж, да си опита късмета в Института "Пастьор", където скоро беше в командировка за две седмици. Останала с впечатление, че не само тя ги е харесала, но и те нея. Иво не се предаде. "Устрой се там, а аз като завърша "гнезденцето" ще дойда да те видя и да те взема, ако още ме искаш" - последното беше казано със неповторимия му смях и сигурност, че ще го иска.
Старите къщи, които Иво реставрира и им вдъхна нов живот много бързо станаха хит на пазара.
Градчето се намираше на брега на океана, предлагаше изключиително красиви гледки, беше сравнително тихо и спокойно място за живеене и отдих. Продаде още две къщи на известни личности и получи огромни комисиони от доволните си работодатели. С тези и другите пари, които беше спестил реши да си регистрира собствена агенция за недвижими имоти.
С парите, които щеше да спечели  от брокерството щеше  да си купи къщата, която си беше харесал, да я ремонтира и да й придаде  характерни черти от старата българска архитектура. Така щеше да се чувства съвсем като в Българя, а и на Мария щеше да й хареса. Сигурен беше. Познаваше я много добре - усмихна се влюбено и замечтано при спомена за нея.
"Ще отскоча до Париж. Много ми липсва топлината на Мария, зелените й очи, извиките на тялото й, кръшният и звънак смях, закачливите й разговри, нежните й длани..." Купи си билет и се обади на Мария. Телефонът й звънеше, но тя не вдигна. На втория ден - също. Само гласова поща и звънкия глас на Мария - "оставете съобщение и ще ви се обадя при първа възможност".  Позвъни на родителите й в София. Майка й го успокои, че й се случва понякога да отсъства за ден-два, нали е търговски представител на голяма козметична фирма, налага й се да пътува често, понякога и в чужбина. Да, това го знаеше и той, но сега нямаше търпение да се чуят и да й съобщи, че след няколко дни ще я прегърне силно и няма да я пусне дълго. Беше й купил смарагдови обици от "Тифани", които много щяха да подхождат на цвета на очите й. За пръстен още беше малко рано, но щеше да й покаже снимки на тяхното "гнезденце" и скицците, които беше направил за обновяването . Тя му се обади на третия ден с извинение, че е била заета в Тенерифе, "а нали знаеш, че не си нося телефона, когато съм в комадривка".
"Идвай бързо, много ми липсваш!"
 



Гласувай:
51



1. vostroto - Интересна история, Катя! Надявам ...
28.02.2016 18:21
Интересна история, Катя! Надявам се с хубав край...:) Чудесно разказваш!
цитирай
2. kvg55 - Поздрави!
28.02.2016 18:23
В САЩ всички успяват.
И никой не отказва да иде там.
цитирай
3. katan - 1. vostroto - Интересна история, Катя!
28.02.2016 18:41
Историите са няколко. Писах на Диди в отговор на коментара й, че всички "герои" имат истински прототипи.
Не смятах да отговарям тук, за да не се получи вчерашната история, но не мога да те подмина с мълчание:).
Благодаря ти, но за мен знаеш, че истината е по-важна от всичко друго.

цитирай
4. katan - 2. kvg55 - Поздрави!
28.02.2016 18:43
Има изключения, Краси.
Някои отказват и то много добри оферти. Предпочитат Европата.
цитирай
5. gosho568 - Поздрави! ;)
28.02.2016 18:53
Хубава история...
цитирай
6. katan - 5. gosho568 - Поздрави! ;)
28.02.2016 19:11
Да:).
Поздрави и на теб!
цитирай
7. ivoki - Странно нещо сте жените. . . . . .
28.02.2016 20:21
Странно нещо сте жените......
цитирай
8. katan - 7. ivoki - Странно нещо сте жените
29.02.2016 13:21
Като мъжете:).
Всеки си има своите странности.
цитирай
9. stela50 - Поздрави, Кати...
29.02.2016 14:51
разказът ти е не само увлекателен, но и размислящ... а и дава възможност
на всеки читател да напише сам финала. За такива творби с отворен край
се изисква наистина умение. Винаги остават въпроси...
Поздравления !

цитирай
10. katan - 9. stela50 - Поздрави, Кати
29.02.2016 15:47
Здравей, мила Таня!
Благодаря най-напред за комплиментите:)!
Това е любимият ми "герой" от поредицата, която написах преди 2 години и "отлежаваха":) тук.
Краят не е отворен. Това е една поредица от случки, които преживяват "героите".
Не смятах да ги публикувам след предишния постинг, но Диди ме "предизвика":) в добрия смисъл и ето го "ИВО":).
Той беше някъде по средата, но по принцип бях решила да не ги пускам в хронологичен ред.
Поздрави и хубав ден, мила!
цитирай
11. distrelets - Здравей, отново :))), Кате!С...
29.02.2016 19:19
Здравей, отново :))) , Кате!
Странни или не, това сме ние жените :))
Благодаря за посвещението! Животът е толкова пъстър и интересен! Светът е необятен и всяка съдба човешка е един роман! Само мир да има! Аз съм за един свят без граници! Само трябва да помним от къде сме тръгнали и да пазим обич и топлина в сърцата си. Разказът е интересен и ми се иска да има продължение. Фантазията ми е безкрайна, но ми е интересен твоят завършек :)))
Поздрави и прегръдка!
PS. И все пак си мисля...какво ли щеше да бъде, ако България беше тази страна за която мечтаем и ние бяхме хората, които искаме да сме... Но...темата е страшно дълга.
цитирай
12. katan - 11. distrelets - Здравей, отново :))), Кате!
29.02.2016 20:35
Здравей отново, Диди:)!
Всички сме странни. Всеки по свой начин. Различни сме.
Права си, че всяка човешка съдба е роман или "... дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки", както е казал любимият ми Йордан Радичков за човека въобще.
Добре си го казала - да помним, да пазим обич и топлина за там, откъдето сме тръгнали.
Посвещението е за теб, защото не смятах да публикувам нищо от това. Добре се чувстваха в "чернови":), но ти се оказа катализатор:).
Има и продължение и други персонажи, други държави, други градове.
На PS-а - мисля, че щеше да е много хубаво:))), но темата е дълга:).
Поздрави и хубава вечер!
цитирай
13. veninski - Поздрави от Родопите, приятелко!
01.03.2016 06:41
Поздрави от Родопите, приятелко!
цитирай
14. katan - 13. veninski - Поздрави от Родопите, приятелко!
01.03.2016 12:19
Първомартенски поздрави на Родопите, Васко!

ЧЕСТИТА ВИ БАБА МАРТА!
цитирай
15. lubara - Поздрави,katan!
01.03.2016 17:31
50-ят лайк е от мен! "И после заживяха дълго и щастливо" , или пък...
цитирай
16. katan - 15. lubara - Поздрави,katan!
01.03.2016 18:41
Благодаря:))))!
"И после заживяха дълго и щастливо" - най-добрият финал:)))).
Поздрави и на теб! До скоро пак!
цитирай
17. troia - Кате,
06.03.2016 14:12
много интересна история. Заминаването в чужбина е голямо изпитание за едно семейство, особено ако любовта им не е била силна. Нали знаеш "очи които не се виждат се забравят", но в този случай нещата не са такива.
Много ми хареса разказчето ти и поуките в него са много. Човек трябва да се бори за своето щастие и за хората които обича.
Поздрави, приятелко!
цитирай
18. katan - 17. troia - Кате,
07.03.2016 19:56
Здравей, Кате!
Изпитание и още как! Особено, ако тръгнеш без да знаеш какво те очаква.
Тук любовта е силна и е взаимна.
Доста неща има в тази история.
Поздрави и хубава вечер, Кате!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5655902
Постинги: 719
Коментари: 19190
Гласове: 195533
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031