мои нещица :: МАЛКИЯТ МИ ЧИЧО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.02.2016 11:37 - МАЛКИЯТ МИ ЧИЧО

Автор: katan Категория: Лични дневници

Прочетен: 3035 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.02.2016 11:48

Татко бяха трима братя. Той - най-глемият, пет години след него другият, и цели петнадесет най-малкият.
Малкият ми чичо се родил точно, когато германците нападали Гърция.
Дядо ми бил мобилизиран в "черните роти", заради левите си убеждения.
Татко, като голямо момче изпълнявал ролята на глава на семейството.
Няколко пъти ходил в съседното село да запише новореденото, но там никой не работел.
Една седмица по-късно, когато германците вече се били настанили в Гърция, татко успял да го запише. Не на истинската му рождена дата, а с една седмица закъснение.
Той така си остана - най-малкият и най-"милованият", както казваше баба.
Така остана и обръщението към него. Не на "е", а на "че".
Дълги години не можех да му кажа "чичо", а само "батко". После свикнах.
В един момент, когато той беше завършил висшето си образование и беше "млад специалист" аз бях вече студентка.
В първата ми лятна ваканция, след бригадата той помоли татко да ме пусне с него на разходка с приятели.
По пътя ми каза да не го наричам нито "чичо", нито "батко", а по име. Искал да се "изфука" пред приятелите си.
Казваше, че ако го "преженя" първо ще ме зашлеви, а после ще ме поздрави.
Прежених го. Не ме зашлеви. Само ме поздрави.
На следващия месец се ожени и той. Беше "стар ерген" на ...32 години.
Много дълги години на всеки мой рожден ден ми се обаждаше с думите: "От Батак съм, чичо. Помниш ли Батак?" После следваха пожеланията.
Днес го няма. Отишъл при баба, дядо, татко и големия ми чичо. Като насън в съня си ...
Обичам те, чичо!