От снощи си мисля за много хора, които са преминали през живота ми, оставили са следи и са си заминали. Много са и стават все повече ... Мислите ми се лутат в годините и се спират на определени години и спомени, свързани преди всичко с добрината, която помня, която няма да забравя, която ме кара да се усмихвам и да се просълзявам. Преди известно време, по молба на Флайчето препубликувах един постинг-спомен. Може би това ме "доведе" в онези години. Не знам и не искам да знам защо и как се сетих, но искам да разкажа за едни добри хора, които не ни презираха, че сме македонци, а точно обратното - бяхме като роднини. Това са хората, които бяха дали старата си кирпичена къща от турско време под наем /наем е много силно казано, защото за цялата къща плащахме 6 (ШЕСТ!!!) лева /години наред, докато построим нашата си къща. Те живееха в нова, голяма и просторна къща на 30-ина метра от старата, която тогава беше наш дом. Нямаше ограда между къщите. В огромния двор имаше един стар, стар и много голям орех. Там всяка сутрин идваше старата хазяйка със "стадо" мисирки /пуйки/ и сядаше на едно столче я с вретено, я с хурка в ръка и така до обед, когато идваха да я викат да "ядем хляб".Тя се надигаше едва-едва /беше много едра жена/, оставяше столчето и "ръкоделието" и се отправяше към къщи. Мисирките оставаха накацали по клоните на ореха и не я следваха. Почиваха си. Хазяинът я чакаше да стане и тръгваха към тяхната къща. Той беше много слаб човек, нанасяше се може би 2-3 пъти на нея. Двамата имаха едно и също име, но ги наричахме по различен начин.  Имаха двама сина, на които казвах чичо, както на моите и две снахи, които с обич наричах "чани". Внуците им бяха само година по-големи от мен. Имаха и две внучки - едната беше "кака", а другата година по-малка от мен. Не са с нас тук вече. Отидоха в по-доброто място. Сега като пиша това се сещам и за баба Паса и дядо Спас. Те носеха едно и също име. Може би връзката са мисирките? Не знам. Асоциации. Баба Паса правеше много вкусно кисело зеле с мисирка за някой от зимните празници, но не си спомням за кой точно. Старата хазяйка правеше печена мисирка, пълнена с кисело зеле и много хрупкава коричка за Нова година, която почти винаги празнувахме у тях. Спомням си ги всичките като да е било вчера. Обикновено си спомням Града, но тази Задушница ми припомни и другия ми живот в родното ми място и хората в него, оставили трайни следи в съзнанието ми. Оставили и някои рецепти за мисирки, които аз през годините леко поправях и допълвах, но не стигнах до тяхното майсторско съвършенство. Там, в спомените ми са и майка, татко, баби, дядовци, лели, вуйчо,вуйна, калеко, братовчедки, братовчеди и чичо Коста, който миналата година реши да отиде при всички тях. Светла да е паметта им!  

четиво от спомени си публикувала. Но, не знаех, че сме от една кръв....македонската. Навя ме и мене на стари и хубави спомени. Добра да ти е задушницата и светла им памет на тези, които си отидоха от нас!

Е, хубава работа:)!
Това кой го е написал: "1. aip55 - Историята ни
13.10 18:10
по македонският въпрос е в тотален хаос. И моите дядо и баба са от Беломорието, даже майка ми се ражда по пътя на границата с България. Срамота е за целият ни политически път, че не можахме да намерим общ език с македонците. Много болна тема, която е в полемика нонсенс..."

Светла да е паметта на всички наши близки, познати и непознати, приятелю!

на заминалите в отвъдното

АМИН!

За Задушница - така задушевно! Мило ми беше да прочета тия редове, облъхнати от обич, топлота и някаква особена, мека светлина! Да им е светло на душите на твоите отишли си от света близки хора! Те със сигурност, ако гледат отгоре, са горди с тебе, с ония наследени от тях добри постъпки и качества, които си съхранила и пренасяш във времето! Прегръдка, приятелко!

Ех, Венетче!
Животът ме е срещал с всякакви хора. Все пак си мисля, че ме е щадил и добрите хора в него са много, много повече от другите.
Ако ти се струва задушевно, топло, меко и светло то се дължи на хората, които съм обичала и обичам, които са били мои спътници и съм се учила от тях.
Светла да е паметта им!
Прегръдка и от мен!

Една такава приятна атмосфера (и не само заради мисирките :)

Напомни ми една от любимите ми миризми - на прясно изпечен хляб, въпреки че тук не става дума за това. Асоциации... :)

Ще запалим по една свещ за душите на нашите близки, които вече ги няма до нас.

Има всичко, Тера - и аромат на прясно изпечен хляб, на боровинково сладко, на печени червени чушки на двора и на още стотици аромати. Те са в други спомени.
Там са и хората, които обичам и ги няма вече ...
БОГ да Ги прости!

Ще запалим свещичка, ще прелеем с вино, ще дадем по късче хляб и лъжичка жито за душите им.
Ще отправим молитва и ще си спомним с благодарност!
Бог да Ги прости и светла да е паметта им!

се убеждавам, че хората от миналото са били с много повече достойнства отколкото хората в настоящето. Е, има и изключения, но това е много рядко явление. И с умиление си спомням за хората, които са преминали през моя житейски път и отлетели в Отвъдното. Бог да ги прости!
Всеки един от тях е бил мой учител и е оставил трайни следи в моето съзнание. Нали няма нищо случайно на този свят и ние трябва да сме благодарни за уроците, които са ни дали тези хора, за да станем и ние достойни хора, като нашите предци.

Здравей, Стефане!
Всяко правило си има изключения, които потвърждават правилото.
В миналото и то не чак толкова далечното минало ценностите на хората бяха различни от днешните...
Когато се връщам назад в годините се връщам в едно хубаво време със стойности хора, от които ненатрапчиво съм научила и съхранила много от уроците им.
Нямаше ги сегашното нахалство и незачитане на другия. Имаше грижа, топлина и ... мъдрост.
Бог да Ги прости! Благодаря им за уроците!

Вълнуващ разказ, топъл и сърдечен, с обич и благодарност...
Има такива хора в живота на всеки човек може би - има и такива
незабравими преживявания и скътани дълбоко в сърцето спомени.
Прегръщам те, Кати !

Светла да е паметта им, Таня!
В живота на всеки човек има топли и скъпи спомени, които пазим някъде в ума и сърцата си.
Понякога идват ей така, неочаквано и умиляват и те карат да се усмихнеш и разплачеш едновременно.
Прегръдка и от мен!

Все повече добри хора около теб и все повече топлина.

АМИН!

Мир на душите им!

Мир и светлина на душите им!