Постинг
17.10.2015 20:30 -
Владимир Висоцки - Я не люблю
Автор: katan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5850 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 17.10.2015 20:42
Прочетен: 5850 Коментари: 17 Гласове:
40
Последна промяна: 17.10.2015 20:42
ЗА ТЕБ, СЕСТРИЦЕ / sestra /.
НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА.
Обичам Висоцки, както цялото наше поколение!
Избрах тази песен, защото тя е и мое кредо.
Я не люблю
Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.
Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще,
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.
Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.
Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или, когда все время против шерсти,
Или, когда железом по стеклу.
Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово "честь" забыто,
И что в чести наветы за глаза.
Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне и неспроста -
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.
Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
1969
НАДЯВАМ СЕ ДА ТИ ХАРЕСА.
Обичам Висоцки, както цялото наше поколение!
Избрах тази песен, защото тя е и мое кредо.
Я не люблю
Я не люблю фатального исхода.
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.
Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще,
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.
Я не люблю, когда наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.
Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или, когда все время против шерсти,
Или, когда железом по стеклу.
Я не люблю уверенности сытой,
Уж лучше пусть откажут тормоза!
Досадно мне, что слово "честь" забыто,
И что в чести наветы за глаза.
Когда я вижу сломанные крылья,
Нет жалости во мне и неспроста -
Я не люблю насилье и бессилье,
Вот только жаль распятого Христа.
Я не люблю себя, когда я трушу,
Досадно мне, когда невинных бьют,
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более, когда в нее плюют.
Я не люблю манежи и арены,
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены,
Я это никогда не полюблю.
1969
първите букви излизат малки.
Опитах всички да са главни, но отново не се получава.
Първите букви са главни, все пак.
цитирайОпитах всички да са главни, но отново не се получава.
Първите букви са главни, все пак.
Обичам тези стихове и песента, обичам неговия начин и твоя поглед обичам. С тази тиха и проницателна споделеност, която само благите хора притежават. Благодаря ти с обич за хубавата изненада! Прегръщам те.
цитирайОбичам всичките му песни и стихове, сестрице, но тази имам чувството, че е писал точно за мен и за тези като мен ...
Помня юли '80-та... Съобщиха няколко дни след смъртта му, че вече го няма.
Не можах да помръдна от ужас и вцепецепение от тази вест!
Но ... той не си е отишъл! Дори самият казва, че ще се върне!
Може и да се е върнал - тихо и безмълвно и да твори нови, още нечути и непрочетени откровения!
Прегръдка и от мен, сестрице!
цитирайПомня юли '80-та... Съобщиха няколко дни след смъртта му, че вече го няма.
Не можах да помръдна от ужас и вцепецепение от тази вест!
Но ... той не си е отишъл! Дори самият казва, че ще се върне!
Може и да се е върнал - тихо и безмълвно и да твори нови, още нечути и непрочетени откровения!
Прегръдка и от мен, сестрице!
katan написа:
Обичам всичките му песни и стихове, сестрице, но тази имам чувството, че е писал точно за мен и за тези като мен ...
Помня юли '80-та... Съобщиха няколко дни след смъртта му, че вече го няма.
Не можах да помръдна от ужас и вцепецепение от тази вест!
Но ... той не си е отишъл! Дори самият казва, че ще се върне!
Може и да се е върнал - тихо и безмълвно и да твори нови, още нечути и непрочетени откровения!
Прегръдка и от мен, сестрице!
Помня юли '80-та... Съобщиха няколко дни след смъртта му, че вече го няма.
Не можах да помръдна от ужас и вцепецепение от тази вест!
Но ... той не си е отишъл! Дори самият казва, че ще се върне!
Може и да се е върнал - тихо и безмълвно и да твори нови, още нечути и непрочетени откровения!
Прегръдка и от мен, сестрице!
а през неговия глас звучи именно дух. Дух - единствен от значение в хаоса на дните.
Прекрасен текст !
цитирайНапук:) /не обичам тази дума и значението й/ на материята, ДУХЪТ е жив и вечен.
"Ще се върна...", но той не ни е напускал. Духът му винаги е бил с нас, поне с нашето поколение.
цитирай"Ще се върна...", но той не ни е напускал. Духът му винаги е бил с нас, поне с нашето поколение.
Да, Иво!
Прекрасен и незабравим!
цитирайПрекрасен и незабравим!
Мога да слушам Висоцки с часове - текстовете на песните му са изключителни, гласът му - уникален! И аз не вярвам, че такъв феномен може просто така да си отиде! Поне за нашето поколение.
Поздрави и за двете ви със Стани! Чудесната традиция да ни събираш в своите постинги, мила Кате, продължава! Благодаря ти!
цитирайПоздрави и за двете ви със Стани! Чудесната традиция да ни събираш в своите постинги, мила Кате, продължава! Благодаря ти!
Здравей, Венетче!
Слушахме го почти денонощно!
Спомням си негови шеговити спомени, в които разказва, че са го питали къде е служил по време на войната:) или пък /заради "блатните" му песни - къде е бил затворен:)/.
За Висоцки не обичам да си спомням с тъга. За него винаги мисля като за вечно жив, който е сред нас и съпреживява с нас всички трудности и радости.
За поколенията може би ще останат не само хрипливият му баритон и неизменната китара - ще останат астероида на негово име, паметни плочи, барелефи, юбилейни монети, надгробния паметник на Ваганковското гробище...
Но за нас - неговите съвременници - Висоцки си остава любимият бунтар с китара и "охрипший" баритон, икона на нашето време, светъл празник и настръхнал делник, една епоха, която сигурно ще се помни вечно.
Хубава вечер и лека нощ, приятелко!
цитирайСлушахме го почти денонощно!
Спомням си негови шеговити спомени, в които разказва, че са го питали къде е служил по време на войната:) или пък /заради "блатните" му песни - къде е бил затворен:)/.
За Висоцки не обичам да си спомням с тъга. За него винаги мисля като за вечно жив, който е сред нас и съпреживява с нас всички трудности и радости.
За поколенията може би ще останат не само хрипливият му баритон и неизменната китара - ще останат астероида на негово име, паметни плочи, барелефи, юбилейни монети, надгробния паметник на Ваганковското гробище...
Но за нас - неговите съвременници - Висоцки си остава любимият бунтар с китара и "охрипший" баритон, икона на нашето време, светъл празник и настръхнал делник, една епоха, която сигурно ще се помни вечно.
Хубава вечер и лека нощ, приятелко!
10.
vencivaleri1951 -
Нали си спомняте , че по онова гадното комунистическо време вместо
18.10.2015 01:03
18.10.2015 01:03
[quote=se.[/quote]
нямаше БИГ Брадър и различните там колективи/работнически, научни, колхозни, студентски.../ колективи имаха наглостта да канят известни учени, артисти, спортисти и проче и изброените на тези покани нямаше как да откажат:)
Та университетът ми беше поканил Висоцки през 1975та . Бях слушал до тогава негови записи, но не го бях виждал. По програма трябваше да изпее няколко песни и след това да отговори на въпроси. По пътя му към сцената обаче го заобиколиха и искаха автографи. Тръгнах и аз към "мелето" от хора с надеждата да го видя. Първото което видях когато поразбутах колеги пред мен бе един як мъжага-съм 190см и около 110 кг. Казах си той е-и подадох студентската си книжка за автограв. М този момент мъжагата каза нещо с глас на Кастрат. Не беше нашия човек явно... После чух някъде в мелето неговия пресипнал бас-баритон и се шашнах от вида му-дребен и с деликатна фигура. Направо се разочаровах:)))
На сцената обаче беше голям! После го гледах в Хамлет в на Таганка-великан!!!
И накрая както е редно в блог бг-да се заяда
Знаете ли сестра, че киевлянинът Висоцки/той там е роден/ е "персона нон грата"
в Украйна. Както и друг един кивелянин- Булгаков. Дори Пушкин, на него му бутнаха дори паметници в Закарпатието и преименуваха наречени на него улици , училища и други институции. И това всичко заради руско шовинистичен уклон в част от творчеството им. Хайде за Булгаков и Висоцки нещата са ясни. Първият е съвременик на момента в който с декрет на Ленин е създадена Украйна/УССР/ със столица Харков. Висоцки направо си е заслужил забраната-живял е при украинците Хрушчов и Брежнев. Виж за Пушкин се чудя. Тогава Украйна не е съществувала като понятие , камо ли като държава. Имало е някакви малоруси, живеещи предимно в станици/села/ и присламчващи се според зависи-ту към поляци, ту към руснаци.
цитирайнямаше БИГ Брадър и различните там колективи/работнически, научни, колхозни, студентски.../ колективи имаха наглостта да канят известни учени, артисти, спортисти и проче и изброените на тези покани нямаше как да откажат:)
Та университетът ми беше поканил Висоцки през 1975та . Бях слушал до тогава негови записи, но не го бях виждал. По програма трябваше да изпее няколко песни и след това да отговори на въпроси. По пътя му към сцената обаче го заобиколиха и искаха автографи. Тръгнах и аз към "мелето" от хора с надеждата да го видя. Първото което видях когато поразбутах колеги пред мен бе един як мъжага-съм 190см и около 110 кг. Казах си той е-и подадох студентската си книжка за автограв. М този момент мъжагата каза нещо с глас на Кастрат. Не беше нашия човек явно... После чух някъде в мелето неговия пресипнал бас-баритон и се шашнах от вида му-дребен и с деликатна фигура. Направо се разочаровах:)))
На сцената обаче беше голям! После го гледах в Хамлет в на Таганка-великан!!!
И накрая както е редно в блог бг-да се заяда
Знаете ли сестра, че киевлянинът Висоцки/той там е роден/ е "персона нон грата"
в Украйна. Както и друг един кивелянин- Булгаков. Дори Пушкин, на него му бутнаха дори паметници в Закарпатието и преименуваха наречени на него улици , училища и други институции. И това всичко заради руско шовинистичен уклон в част от творчеството им. Хайде за Булгаков и Висоцки нещата са ясни. Първият е съвременик на момента в който с декрет на Ленин е създадена Украйна/УССР/ със столица Харков. Висоцки направо си е заслужил забраната-живял е при украинците Хрушчов и Брежнев. Виж за Пушкин се чудя. Тогава Украйна не е съществувала като понятие , камо ли като държава. Имало е някакви малоруси, живеещи предимно в станици/села/ и присламчващи се според зависи-ту към поляци, ту към руснаци.
Здравей, vencivaleri1951!
Висоцки беше дребен на ръст, но великан по ДУХ!
Защо ли си мисля, че е роден в Москва, а не в Киев?
"Где меня сегодня нет? На "Большом Каретном".
Булгаков, пак по спомени ми се струва, че наистина е роден в Киев, но родителите му са руснаци.
Не разбирам защо трябва да се принизяват талантите?
Те, талантите, духовните великани са на всички, независимо от месторождението им.
Смятам да сложим точка на този въпрос и да не полемизираме излишно.
Поздрави и хубав ден!
цитирайВисоцки беше дребен на ръст, но великан по ДУХ!
Защо ли си мисля, че е роден в Москва, а не в Киев?
"Где меня сегодня нет? На "Большом Каретном".
Булгаков, пак по спомени ми се струва, че наистина е роден в Киев, но родителите му са руснаци.
Не разбирам защо трябва да се принизяват талантите?
Те, талантите, духовните великани са на всички, независимо от месторождението им.
Смятам да сложим точка на този въпрос и да не полемизираме излишно.
Поздрави и хубав ден!
katan написа:
Здравей, Венетче!
Слушахме го почти денонощно!
Спомням си негови шеговити спомени, в които разказва, че са го питали къде е служил по време на войната:) или пък /заради "блатните" му песни - къде е бил затворен:)/.
За Висоцки не обичам да си спомням с тъга. За него винаги мисля като за вечно жив, който е сред нас и съпреживява с нас всички трудности и радости.
За поколенията може би ще останат не само хрипливият му баритон и неизменната китара - ще останат астероида на негово име, паметни плочи, барелефи, юбилейни монети, надгробния паметник на Ваганковското гробище...
Но за нас - неговите съвременници - Висоцки си остава любимият бунтар с китара и "охрипший" баритон, икона на нашето време, светъл празник и настръхнал делник, една епоха, която сигурно ще се помни вечно.
Хубава вечер и лека нощ, приятелко!
Слушахме го почти денонощно!
Спомням си негови шеговити спомени, в които разказва, че са го питали къде е служил по време на войната:) или пък /заради "блатните" му песни - къде е бил затворен:)/.
За Висоцки не обичам да си спомням с тъга. За него винаги мисля като за вечно жив, който е сред нас и съпреживява с нас всички трудности и радости.
За поколенията може би ще останат не само хрипливият му баритон и неизменната китара - ще останат астероида на негово име, паметни плочи, барелефи, юбилейни монети, надгробния паметник на Ваганковското гробище...
Но за нас - неговите съвременници - Висоцки си остава любимият бунтар с китара и "охрипший" баритон, икона на нашето време, светъл празник и настръхнал делник, една епоха, която сигурно ще се помни вечно.
Хубава вечер и лека нощ, приятелко!
И с мен не е по-различно - мога да слушам Висоцки с часове. Театърът на Таганка и Любимов, както и всички от този екип са част от явлението Висоцки, дори и рядко да става дума за това. Не съм виждала самия Висоцки, но се влях в неговия дух малко след неговата неочаквана смърт, когато Таганка гостува в нашия театър, а Любимов вече е в емиграция заради творчеството съвместно с Висоцки. Тогава целият екип, все от незабравими и сами за себе си велики актьори носеше този скъпоценен дух не само на сцената, а и в кулоарите - незабравими са за мен. Пожелавам ви светъл и благословен ден, седмица и занапред :)
https://www/watch?v=nQrTYTBvydQ - "Таганка"
За теб и за всички!
Сега пробвах, но не се отваря с линка. Има я в Ютюб.
Съжалявам!
цитирайЗа теб и за всички!
Сега пробвах, но не се отваря с линка. Има я в Ютюб.
Съжалявам!
Благодаря, мила Кати.
Поздрави и прегръдки за теб и Стани !
цитирайПоздрави и прегръдки за теб и Стани !
Любимото ми стихотворение от Висоцки.
Споделям неговото "Я не люблю".
Благодаря за удоволствието.
цитирайСподелям неговото "Я не люблю".
Благодаря за удоволствието.
от най-стойностните творци.
цитирайЛюбим, незабравим и прекалено истински, Цецо!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 195551
Блогрол
1. "Това беше от мен"
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder