Получих един коментар,  към който не можах да остана безразлична!
Отговарям на молбата ти, Флайче. Благодаря че ме върна във времето, когато бях на годините на моята внучка и смятах, че всички хора са добри като моите майка и татко, баби и дядовци, лели и чичовци.

 flymore - Урок по родолюбие!
14:16 Огромно, благодаря!

по македонският въпрос е в тотален хаос. И моите дядо и баба са от Беломорието, даже майка ми се ражда по пътя на границата с България. Срамота е за целият ни политически път, че не можахме да намерим общ език с македонците. Много болна тема, която е в полемика нонсенс...

Много болна тема!
Не исках да я подхващам отново, но Флайчето днес е прочела този ми постинг и ме помоли: "Моля те, Кате, възобнови отново постинга!"
Моят баща се ражда в България, но не стигнали до Пловдив, защото дядо му починал, а татко се родил няколко дни след това.
Пътували много дни с "волска кола", по думите на баба ми Катя.
После "струпали" една "къща":( от царевичак и там се родил татко.
"Петричкият инцидент".
Зима е било. Топлели се по някакъв начин, но колибата се запалила ...
Много мъка има в тези истории!
МАКЕДОНЦИТЕ са БЪЛГАРИ, приятелю!
Спомням си една среща в Битола с двама много възрастни господа, на които казах, че съм от България /исках да ги снимам/."От дека си, от дека си?" с толкова радост и надежда ме попитаха и двамата.
Малко се разочароваха като им казах, че съм от София, но после се ободриха като им разказах набързо малко от историята на рода ни.
Единият каза, че имал роднини в Пловдив.
Говореха много хубав, напевен БЪЛГАРСКИ език.
В другите градове не беше така:(.
Имам цял цикъл за посещението ми в Р Македония.
Когато кажех, че сме един народ, братя - много от хората отклоняваха погледите си и не ми отговаряха.
За тях сме "татари,цигани". За това е виновна само неправилната политика от над 70 години!
Дори в Гърция хората са по-мили от нашите братя в Македония!
МЪКА!

Скъпа приятелко, ще липсват емотките усмивки. Когато се пише за България, когато чета истински истории за миналото и настоящето й, когато българският народ боледува, когато се опитват да го продадат, романтиката изчезва. Усмивката отстъпва място на загрижеността, разгаряща огъня на родолюбието.
Препрочитах материала и единственото възможно за коментар от моя страна е, ПОКЛОН, БЪЛГАРКО!!!
http://videokar/2a8ed34b0/%D0%B4%D0%B5%

Здравей, Флайче!
Слушам песента и се връщам много назад във времето, когато ме учеха на родолюбие.
Учеха ме и сама се учех. Моят дядо имаше брат - най-големият от всичките, който е бил гръцки войник.
Почти до края на живота си се е опитвал да докаже в Българската Легация в Париж, че е БЪЛГАРИН!!!, а не грък. Фамилията му е окончавала на "ос", а не на "ов".
Татко му купуваше всеки месец книги и плочи.
За какви усмивки да говорим тук, мила? Сърцето ми плаче заедно с очите!
Спомням си писмата му написани на съвременен български език, без старите букви, написани с много красив почерк.
С татко си пишеха впечатленията от прочетеното.
Най-любим и на двамата беше Димитър Талев.
Такива са моите уроци, скъпа и мила ми приятелко.
Уроци, преподавани нагледно.
Уроци с болка, без романтика.
Затова и мен като теб ме боли и си спомням за една земя, земя като човешка длан, която много обичам.
Поклони не приемам, а само разбиране. Ти ме разбра и аз те разбрах.
Станахме двама /две/.
Благодаря ти!

Когато думата е за българското и България, за родолюбие и родова памет.
Не искам да спра да вярвам, че младите след нас ще ги съхранят ... колкото и наивно да изглежда от позицията на нашето съвремие!

С благодарност и към двете ви!

Това разбрах много по-късно след като учителките в детската градина ме оприличаваха на македонче. Още се чудя на това прозрение, но трябва да кажа, че то не е свързано с негативно отношение, по-скоро обратното, защото учителките ми се радваха и обичаха независимо, че бях див и луд за връзване. И когато тръгнах на училище, бягах от часове, за да занеса цветя на любимата си учителка в детската градина, споменът за добрите и любящи очи на която е пред очите ми и днес.
Поздрави!

Като човек, изпитал на собствения си гръб горчивия вкус на презрението, напълно съзнавам какво е в душата ти! Още по-неприятно и драматично е, че горчивият ти спомен е от детските ти години: време, в което всеки неприятен спомен се фиксира и оставя трайни следи. И това не е само при теб и мен - малцина са може би онези, при които детството е минало абсолютно щастливо и безоблачно.
За щастие, редом с горчивите, всеки от нас е имал и своите щасливи мигове в детството. Всеки от нас, освен презрението и унижението, е изпитвал и обичта и уважението на другите. Говорили сме с теб надълго и нашироко за миналото, историята, за това, че трябва да ги приемаме такива, каквито са - с всичките им плюсове и минуси, че трябва се учим от минусите, за да не ги повтаряме.
,,И пак звезди ще има, и кучета ще има'' - предупреждава ни поетът П.Пенев. Така ще бъде, но ние ще живеем заради ,,звездите'', заради прекрасното, доброто, отзивчивостта, състраданието. Е, прекрасно знаеш съдбата на онези, заложили на презрението, злото, негативизма, деструкцията. Още в древни времена мъдрият Анаксимандър е произнесъл суровата си присъда: поради своята нечестивост, всеки ще си получи заслуженото, ,,според мярата и времето.''

За споделянето и урока по родолюбие!
Прегръдки!

Стринката - чанката е казала тези скверни думи от беднотия, простотия и лошотия. Имало е и такива хора. Нормалните случаи на нормално човешко отношения изключват изключенията. Лошата дума оставя понякога белег за цял живот. Но тя е преди всичко петно за лошия човек. Боже, прости му.

Споделих го във Фейсбук, за да го прочетат повече хора.

Кате, аз също съм потомка на бежанци - прабаба ми е от Солун, прадядо ми от кукушките села. Когато имало кампания след 9 септември да пишат в паспортите им македонци, той е удрял по масата и викал - Аз съм българин бе, чист българин съм!
Имах щастието да ги помня живи -той почина, когато бях на 8, а прабаба ми - когато станах на 24.
Вкъщи като застана на буквата Ф, мъжът ми го е страх :)))))))))))))))))))

Благодаря!

Поздрави за теб! :)

ще го прикача на моя дувар във фейса. ;)

Бях много развълнувана и честно казано си поплаках доста за "онова" време, когато всички бяхме заедно. Бяхме много сплотено и патриархално семейство.
Имахме "ихтибар", както казваше баба ми. Ихтибар към възрастните и те към нас.
Сега са други времена...
Флайчето бръкна много дълбоко в душата ми.
Мислех, че съм деактивирала този постинг, но за добро или не е останал.
Сега ще се постарая да прочета /не съм чела предварително коментарите, просто не бях в състояние/ и да ви отговоря, но без лирически отклонения, че може отново да си рева цял ден.

Здравей, Цецо!
Започвам с теб, защото виждам и двата ти коментара.
Спомням си твоя коментар от преди повече от 6 години. Сега ще го копна и ще го сложа тук.
Спомням си и коментара на gor /Иван Вълев/. Знаеш, че помня:).
Ето го:

"29. voinov50 - Катеее, Кате...
25.03.2009 16:48
Една трета от жителите на България са наследници на македонските българи..., за другото няма смисъл да говорим сега...
Прекрасен постинг!
Моите почитания!"

Благодаря ти с днешна дата, скъпи ми приятелю!

Здравей, Валя!
Спомням си тези паспорти, в които пишеше македонец/македонка.
По този повод имам разяснения от татко защо, как и по какви причини се е стигнало до това изкуствено разделение на българи и македонци.
Дори в дипломата от Търговската гимназия на малкия ми чичо /той е с 12 год. по-голям от мен/ пишеше МАКЕДОНЕЦ.
Няколко години след това, в дипломата му за висше образование пишеше БЪЛГАРИН.
По този повод имаше дори и шеговити коментари у нас:).
ПОЛИТИКА!
Поздрави и хубав ден, македонско девойче:)!

Здравей, Слави!
Ти и Цецо сте направили едно и също във ФБ.
Много ще ми дойде:).
Благодаря ти!

Санде, скъпи приятелю!
Ти ми припомни с коментара си за лошата дума и лошото действие /за мечката, ако си спомняш/.
Тук имаше и лоша дума и лошо действие, но благодарение на добротата на родителите ми и тяхното приласкаване на детската ми душа в нея не остана белег.
Спомен да, но не и лошо чувство останаха у мен.
Може би, защото родителите на моята приятелка дойдоха след това да се извинят от нейно име /не от нейно, а защото бяха възпитани и добри хора/ нашите отношения останаха непроменени. Ходех у тях / в началото с малко страх/, но повече такъв инцидент не се получи, тя /приятелката ми/ идваше у нас и бяхме неразделни. Дори като студентки живеехме в една квартира.
И аз като теб се моля Бог да опрости греховете на всички!

Здравей, Еми!
Много уроци по родолюбие съм получила , но този беше първият.
Прегръдка и от мен!
Честит празник!

Здравей, Джош!
Слава на Бога, че този "инцидент" не остави тежки следи в детската ми душичка.
Нашето семейство се ползваше с много добро име и до този момент не знаех, че съм "различна".
Все пак се чувствах най-добре в Града /Гоце Делчев/, защото там всички бяха "македонци" и никой не би и помислил, че освен българин е нещо друго.
Преживял си подобно нещо.
Не искам да се повтарям.
Да прав си и ти и цитираните от теб, но предпочитам опрощаването и доброто.
Поздрави и хубав ден, приятелю!

Здравей, приятелю!
Не знам защо са те оприличавали на македонче, но прави чест на твоята учителка от детската градина, че не е правила разлика между македонче, българче и т.н., защото всички сте били деца.
Има защо да си й носил цветя:).
Поздрави!

Здравей, Диди!
Сега 56 години след "онази" случка времената са други, хората се промениха. Днес приемаме "различните".
Благодаря ти за хубавите думи по мой адрес!
В днешно време всеки има право на избор къде и как ще живее. Важното е да помни и знае КОРЕНА си, да не забравя, че има някъде една малка страна България, която е наша Родина.
Разбрах те, мила! Любовта към Родината ще носиш винаги в сърцето си.
Много ми се иска със всички да е така!
Поздрави и прегръдка!

Вили, миличка!
Ти остана последна в отговорите, за което персонално ти се извинявам!
Не сме само две. Разбрах го!
Родолюбие и родова памет - те се оформят още в най-ранна детска възраст.
Много ми се иска и на мен да вярвам, че младите ще съхранят и продължат родовата памет.
Не е наивно, мила!
Синът ми ми извади душата да му разкажа историята и на двата рода по моя линия.
По бащина линия има написана и издадена книга за родословното дърво.
Аз съм написала доста неща, които искам да останат за тях. Да знаят и помнят - те и децата им, от къде идват и какви са.
Дори започнах да пиша нещо като книга, но се отказах /поне за сега/.
Живот и здраве да е ще го направя някой ден.
Благодаря ти, Вили!
Прегръщам те и те поздравявам с днешния празник!

"“В Гърция ни мразеха и гонеха, че сме българи, тук ни гонят, че сме македонци, а ние сме си ЧИСТИ И ГОРДИ БЪЛГАРИ!”Бежанци в собствената си Родина…оръфана, разкъсана и разделена!"

аз бих добавил малко информация "Кой предаде беломорска Тракия" http://didanov.blog/history/2015/07/04/koi-predade-belomorska-trakiia.1373852
поздрави

Казваше се като теб - Катя. Катя Зехирева. Един от най-незабравимите и светли образи в живота ми. Светла й памет!

Здравей!
Това в скобите са думи на татко. Другото е мое.
Благодаря за разбирането!
Предполагам, че така е и с Беломорска Тракия.
Не мога да отворя линка, но ще намеря постинга по датата.
Поздрави!

Катя Зехирева - като голямата ни актриса.
Бог да Ги прости!
Няма начин да не е била македонка:).

И аз почнах да пиша нещо по въпроса за моите и две бежански семеиства от Егейска Македония! Ама ще стане в повече части. :))) Първа можеш да видиш тук, ако ти е интересно http://venercheto.blog/izkustvo/2015/10/01/po-pytia.1395919

Крепки македонски поздрави! <3

Здравей, Венерче!
Какво подозираше, мила:)?
Че съм македонка, или че съм започнала да пиша нещо за родовете ми:)?
Прав е Цецо Войнов, че "Една трета от жителите на България са наследници на македонските българи".
Описала съм доста мои спомени и преживявания, някои от които са тук, други съм деактивирала.
В момента не ми се пише на тази тема, защото всеки спомен, разказ от близките ми ми причинява много мъка и тъга.
Миналата година четох едни спомени на дядото на моя приятелка. Той е от с.Старчища, близо до селото на моите предци.
При него всичко беше описано с много голяма точност, а аз вече няма откъде да почерпя такава информация.
Всичко, каквото ще напиша /ако напиша:)/ ще бъде само по спомени.
Преди 3 години посетихме родното село на баба и дядо в Гърция. Там е живял и татко и цялото семейство в периода 1941-44 год.
Много ми се искаше да бъда с големия ми син, за да се опитаме да намерим някакви документи /евентуално/, защото той владее гръцки на академично ниво.
Живот и здраве да е и това ще стане! Тогава ще стъпя на здрава основа и ще се захвана да подреждам клончетата на родословното ни дърво.
Ще прочета с удоволствие написаното от теб при първия удобен момент.
Поздравявам те!

Катя ЗехирОва беше моята любима учителка, извинявам се за грешката.

Прегръдка с благодарност за споделеното - за тебе, Кате, и за Флайчето! Урок по родолюбие - толкова важен в този момент! Поздрави!

... Който не го е преживял - едва ли ще то разбере.
Бежанец измежду народа си - какво е?
Гледам снимките и слушам песента - къде живеем?
...
Поздрави!

Твоят постинг "ЗА БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСТВОТО" е не само урок по родолюбие. Той разкрива нелеката съдба на бежанците и трудното им адаптиране в Родината майка, заради непоследователната политика на България по т. н. македонски въпрос. Той е урок и за тези, които са тръгнали да търсят нов живот в земи с народи с друга култура и стандарт на живот.
Поздравявам те за споделеното преживяно. То е оставило следа в душата ти и до днес. Но и аз мисля, че това е изолиран случай на една жена, която не е съзнавала каква рана ще отвори в детската ти душа. Живяла съм в такава среда - с преобладаващо население от бежанци от Одринска Тракия, Беломорска Тракия и Егейска Македония. Не станах свидетел на такова пренебрежително отношение. Но хора всякакви и такива с ниска култура и липса на човечност водени от нямането да изрекат лоши думи, които нанасят не зарастващи рани. Бъди над нещата и си остани ЧИСТА И ГОРДА БЪЛГАРКА!
Поздрави, Кате!

Моето мнение е доста непопулярно по нашите ширини. Македонския народ е древен с елински корени. Ималo е велика Македония 2-3 век от н.е., когато не е имало България разбира се. По днешните ни територии се ширела тракийска култура и народ с древни персийски корени. Идея нямам каква е тая измишльотина за "доброволното" смесване на славяни, траки и българи. Като българите са били малобройно номадско племе - полудиво с неприемливи нрави за развитите за онези времена местни траки и пр. народи. Защо да се срамуваме от истината и да си изфабрикуваме или да си крадем история??, просто не зная.

С "О', с "Е":))), все е Катя:))).
Щом е Катя все е маке:)))/
Хубава вечер!

Благодаря от мен и Флайчето, Венетче!
Уроците по родолюбие са важни във всеки момент.
Прегръдка и от мен!

Да, права си!
Който не го е преживял не може да си го представи!
Къде живеем ли?
В нашата РОДИНА - България!
Снимките са на БЪЛГАРСКИ бежанци, а песента е на БЪЛГАРКАТА Любка Рондова.
Поздрави и на теб!

Здравей, мила Ати!
Съгласна съм с всичко написано от теб!
Ти знаеш, как е в моя роден град.
"Мани го тоя - "Македонец" - беше много обидно и пренебрежително обобщение .
С годините отношението се промени.
Спомням си татко как се опитваше да ни повдига духа - /мисля, че бяха думи на проф. Ал. Балабанов/ - В българските земи, останали извън пределите на България, щом се появяло някое по-будно дете му казвали: "Хайде, ходи в България да станеш министър":))).
Това е шегата, а сериозно в много коментари сме си писали с теб по този въпрос.
СБЪРКАНА ПОЛИТИКА И НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ ПОПРАВИ! ДА ИМАМЕ ПОНЕ СЕГА ЕДНА ИСТИНСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА.
Поздрави и хубава вечер с прегръдка!

Здравей, viovioi!
При мен няма ширини и дължини:).Всеки има право на собствено мнение и да го изрази спокойно.
Това, което съм написала не е от древната история на Балканския полуостров.
То е лично мой спомен, който датира вече от 56 години /в постинга е от 50, но минаха още 6:)))/.
Древната история и Новата ни история са много различни неща.
Благодаря ти за изразеното мнение!
Хубава вечер и поздрави!

... Прекрасно знам, къде живеем - в Родината си, да.
Много добре знам и коя е Любка Рондова - от дете я слушам...
И, съдбата на моя род е същата като и при твоя - дошли сме от Беломорието, все българска земя, до решението на някои си "Велики сили"... И, ето ни бежанци... И, ето ги керваните и хората с малките деца на ръце ... със същите тия дрехи, каквито показваш на снимките, със същите изтерзани лица... За сълзи няма да говоря...
Поздрави!

Здравей, мила изтерзана и сродна душо!
Знам, че знаеш. Отговорих ти много набързо на предишния коментар, защото отново ме "стегна гърлото" от твоите въпроси.
Аз съм израснала с разказите за Беломорието. Дори баба и дядо така си го наричаха - БЕЛОМОРИЕТО.
Баба ми до края на дните си говореше на диалекта на селото и района. Не винаги й разбирах, но съм запомнила много от пословиците и поговорките й. "Преведох" ги за себе си много по-късно, когато вече можех и да ги проумея.
Тя до края си носеше КЛАШНИК, който сама, на ръка си шиеше.
Спомням си снимките от бежанството им.
Тези, които са в постинга са от нета, но много ми напомнят онези - техните:(((.
Бежанци в собствената си РОДИНА!
И те са тръгнали с "волска кола", както казваше баба и по пътя за Пловдив са загубили главата на семейството ...
Малко след това се е родил татко.
Още през лятото на '26-та са изминали дългия обратен път "към дома":((((.
Не е било точно тяхното "дома", но е било на няколко километра "наапреко" до истинския им дом:((((.
Толкова мъка, толкова сълзи, толкова горчилка едва ли се забравят!
Аз съм съпреживявала всичко това години наред и продължава да ме боли, да кърви душата ми по онова "дома":((((.
На теб ли да обяснявам? Усещам, че и ти си преживяла и продължаваш да живееш с онова "дома", което никога вече няма да е нашето "дома":((((.
"Великите сили" си разиграват картите и интересите, а ние "изгнаници клети ..." /нищо, че Яворов го е писал за арменците, то се отнася и за нас:((( с волските коли и далече от "дома" ...
Избърши си сълзите, както правя аз сега.
Прегръщам те!