На една приятелка от blog.bg - ОБЕЩАНО:).

Сама с цигарите

и с мислите.

Главата ми тежи от тях.

И знам, че разривът е

окончателен

и няма връщане назад.

 

Последен мост - взриви и него.

А брод?


Не виждам.

Дори през брода ще сме мокри.

Измръзнали ще зъзнем след това.

В крайна сметка тогава намерих брод, но няколко години по-късно всички мостове и бродове бяха унищожени !
Измръзналата ми душа започна да се стопля и възкръсва ...

Тъжно, изстрадано... не знам как се преброжда такова страдание...може би, когато няма брод, душата трябва да събере сили, да прелети оттатък...но заслужава ли си? Само сърцето може да прецени...То най-добре усеща студа и безнадеждността. Радвам се, че си изплувала от студените бездни, скъпа приятелко - и си се стоплила. Истинско възкресение си е това - "вставание из мертвих"
Красиво написано, с болка в сърцето! Прегръдка, приятелко! Нека се радваме на светлите и топли дни напред, на хубавите мигове, които ни дава животът, макар да е всезнайно, че той е стар скъперник и нищо не дава току-така – и все пак:))) Усмивки!

Тъжно, изстрадано, но вече се "стоплих", Венетче.
Винаги съм намирала брод от всяка ситуация, но се питам - заслужавало ли си е?
Животът ни поднася всичко, но не е скъперник - дава на всеки толкова, колкото може да понесе.
Вероятно е преценил, че мога:).
Обещах това стихче на една приятелка от този изстрадан цикъл.
Не ми се иска да се връщам толкова назад и ровя в стари рани, които уж са зараснали ...
Усмивки:))))))).

Сигурна съм, че няма човек, прочел тези редове, който да не въздъхне /въздишка/, както и да не е пушил/пил/плакал от безсилие/въздишка.../, от мъка, от напрягане на всички сили за разрушаване на мостове, от колебание или други чувства, преломни, самонараняващи или възраждащи /въздишка.../. Докосна ме! Поздрави <3

Измръзнали и мокри от тъга,
рушим мостове и заравяме пътеки.
Под жълта шума и човешка суета
оставяме частичка от душата си навеки.

Здравей, Диди!
Предполагам, че всеки има своята Голгота /колкото и кощунствено да е да използвам това сравнение!/.
Ние, като грешни човеци пушим, плачем и страдаме по човешки без да знаем, че нашите страдания са преходни.
Въпреки това страдаме и плачем от болка и обида.
Едни рушат, други търсят брод ...
Едни прощават и забравят, други записват чувствата и се връщат към тях като странични наблюдатели ..., но винаги остава частица от нас, там ... в годините ...

Много ми хареса това :
"Измръзнали и мокри от тъга,
рушим мостове и заравяме пътеки.
Под жълта шума и човешка суета
оставяме частичка от душата си навеки."

Благодаря ти! Хубава вечер!

Тъжните неща трудно се коментират.
Христос Воскресе! Приятен, слънчев и усмихнат ден, Кате!

Тъжно, но отминало.
Тъгата и радостта са сестри, както и всички други човешки чувства.
В един момент може да те срутят, а в следващия да те въздигнат ...

Докосващо силно...
...Измръзнали и мокри от тъга,
рушим мостове и заравяме пътеки.
Под жълта шума и човешка суета
оставяме частичка от душата си навеки...
и много истинско.
Прегръдка, Кати !

Най-истинското е , мила Таня. Особено, когато е лично преживяно.
Едва ли има човек, който не познава това чувство.
"Измръзнали и мокри от тъга,
рушим мостове и заравяме пътеки.
Под жълта шума и човешка суета
оставяме частичка от душата си навеки." е написано като допълнение е от Дидка /distrelets/.
Много ми хареса!

Прегръдка, Таня!

цитирах го, защото изразява и моите мисли,
а коментарите ми са за твоя обещан стих...
Дълбок и истински.
Поздрав !

Да, Танюшка!!
Разбрах те много добре, но исках да се знае, че допълнението в коментара са на Диди.
На мен много ми хареса. Писано е спонтанно, на прима виста.
То хубавите неща са все такива - спонтанни.
Поздрави и за теб, мила!

Тъжно... и боли. С всеки стих все повече се събираш целият в сълза... и зъзнеш. Когато си сам с мислите, ти се иска и цигарата да запалиш с кибрит и ако можеш да избягаш от огъня, който те изгаря. Много силно стихотворение, Кате, натъжава...
Поздрав, Кате мила, и прегръдка!

Мокри сме и зъзнем, Мег. Палим цигара, да затоплим с нея премръзналите си ръце, сърце, сетива...
След толкова години, когато огънят на болката е прегорял си давам сметка, че не си е струвала мъката ... , но човещина ...
Подсети ме за нещо, на което мога да дам нов живот:).
Поздрав и прегръдка, миличка Мег!

На този свят ,най-добре е да не сме в плен на чувствата.Силният ЧОВЕК се справя с всичко сам.Стихчето ми хареса

Съгласна съм, Ели.
Когато всичко отмине и се притъпи болката си даваме сметка, че чувствата не трябва да са преобладаващи. Умът е този, който трябва да ни води , но ... всичко това го разбираме доста по-късно ...
Съгласна съм и за справянето. Е, понякога с помощта на цигарите:).
Благодаря ти!

Поздрави от любимите ти Родопи, Катя!

Поздрави на любимите ми Родопи и на хората там!

Казват, че от тъгата се раждат най-силните стихове.
И твоята творба го доказва.
Хубаво посвещение!
Аплодирам!

Пиша, откакто се помня, а то е повече от 55 години:).
Забелязала съм, че стихове /ако мога така на нарека нещицата ми/ се раждат , когато съм тъжна...
Иначе идват какви ли не "форми".
Дадох нов живот на старо нещице, защото бях обещала.
Благодаря за оценката!
Поздравявам те за твоите стихове!