Посвещавам тази приказка на един приятел, писана преди малко повече от 7 години.

 

 

Имало едно време някъде на край света едно царство, едно господарство.

Царували в това царство в мир и сговор цар и царица.

Имали си те една единствена дъщеря –принцеса.  Всъщност никой в царството вече не помнел истинското й име , всички я наричали принцеса ПЕРФЕКТНА, защото с каквото и да се захванела принцесата го правела с любов, старание и умение и то винаги ставало перфектно.

Ръкоделията й били истински произведения на изкуството. Музиката, която пишела и свирела на клавесина си карала дори пойните птички да замлъкват и да я слушат унесено.

Когато ставала от столчето пред клавесина тя хранела птичките с трохи и просени зърна, а те кълвели от нежната й ръка и я галели с красивите си пера.

Учителят й по смятане, (защото принцесата учела и такива науки) се изумявал от точната й и пъргава мисъл.

Пораснала принцесата и дошло време да й търсят жених.  
Да, но къде да намерят такъв, който да й приляга и по хубост, и по умения,  и по доброта, и по ум . . .

Разпратил тогава царят, бащата на принцесата глашатаи по цялото царство. Изпратил и депеши до другите царства. Бащата, нищо, че бил цар обичал своята ненагледна дъщеря и не искал да я омъжва на сила. Нека тя си избере жених по нейна мярка.

Заприиждали царе и принцове от далечни земи – едни на бели коне, други на черни, други на врани, други на петнисти.

Стояла принцесата на прозореца, гледала ги, но  никого не си харесала.

Една сутрин се събудила и си рекла: “ Този, когото видя пръв тази сутрин, той ще да е.”

Застанала на прозореца принцесата и погледнала към улицата, (или както там му казвали тогава на този път в града).

Под прозореца минавал един дрипав и неугледен младеж, който на всичкото отгоре яздел и куцо магаре.

Е, какво да се прави?! КЪСМЕТ !

Изпратила принцесата слугите си, за да съобщят вестта на младежа.
Довели го в двореца и лично принцесата се захванала да го приведе в по-човешки вид преди да го представи на родителите си.

Изкъпала го, защото от него се разнасяла невероятна воня, която карала деликатното й носле да се бърчи от погнуса, намазала го след това с ароматни билки и мазила, защото кожата му била  като на току-що оскубано пиле,  облякла го в нови дрехи и  му дала пълна кесия с жълтици (така де, за самочувствие).

Така накипреният от принцесата момък се погледнал в едно огледало и си казал: “Брей, че съм хубавец! Всички придворни дами ще се надпреварват за мен!“) и се усмихнал самодоволно.

Забелязала принцесата тази усмивка, но  казана дума – хвърлен камък !

Завела го тя в тронната зала при царя и царицата.
Погледнали го, поразпитали го от къде е и какъв е и . . . не го одобрили! Но заради хатъра на любимата си дъщеря вдигнали голяма сватба (принцесата омъжват!).

Минали няколко месеца и принцесата се сдобила с мъжка рожба.

От първия миг още, принцесата станала глуха за всичко наоколо освен за плача и гукането на детето си.

А съпругът й, бащата на детето го възневидял още от първата минута, защото сега вниманието на принцесата било изцяло посветено на детето, а той се почувствал непотребен, което не било истина, защото майката поставя на първо място рожбите си, а всичко друго е след тях.

Така било и с принцесата. Нищо, че е принцеса и тя е човешко същество, а да не забравяме  и името, което й били дали нейните поданици.

Съпругът на принцесата, който вече с декрет на царя бил принц, започнал да задява придворните дами.

Тайно от принцесата те  го дарявали с ласките си.
Принцесата, която знаем била надарена с ум и прозорливост виждала всичко, но се правела, че нищо не е станало, за да не огорчава родителите си и да не отблъсква съпруга си.

На другата година принцесата се сдобила с още една мъжка рожба.

Хитър излязал дрипавият младеж с куцото магаре, което се оказало, че не е негово, та принцесата била принудена да заплати пребогато за него на собственика (зер, жених й докарало това магаре).

Всички придворни дами били на негово разположение, но не пренебрегвал и съпругата си, а тя го приемала от немай къде – нали такива били задълженията й!

Минали години, много години.

Принцесата се опитвала да издърпа съпруга си до нейната висота, но той, като онова куцо магаре, с което дошъл се запъвал и не искал. Разбрала принцесата, че това не е само от неискане, просто не можел да бъде нищо повече човечецът . . . Неговата стихия били придворните дами и всички поданички. С това се оправдавал и пред принцесата, че тя го подтиска, а пред другите се чувства като петел – господар.

Махнала с ръка принцесата и го оставила да върши, каквото си иска.

Царят и царицата отдавна вече ги нямало на този свят, а и времената станали други (дошла демокрацията) и всичките грижи по отглеждането, възпитанието и препитанието на децата, по поддържането на замъка и всички такива дребни битовизми паднали на плещите на принцесата. Тя, като една истинска принцеса поела кръста си и не се оплакала нито веднъж.

Единствената грижа на съпруга й били жените наоколо, които вече били гражданки, а не поданички.

От многото грижи и терзания, които я измъчвали принцесата се поболяла един ден.

Зарадвал се съпругът – сега вече светът, пълен с толкова жени е негов и започнал да се представя за вдовец.

Намирал си разни женички: от грозни по-грозни и от глупави по-глупави пред, които можел да се кокошини.

Но . . . сметките му излезли “без кръчмар”.

По чудо принцесата оздравяла и се вдигнала на крака!

Казала си: СТИГА !
И прогонила нехранимайкото в дън гори тилилейски !

От този ден нататък принцесата, която вече била обикновена гражданка, заживяла в хармония със самата себе си.

Очите й се отворили отново за красотата на света, ушите й долавяли най-прекрасната музика.

Съжалявам , че приказката има такъв край вместо: “и заживели в мир  и любов.”

Това е най-оптимистичния край за приказки като тази.

Утро настъпило за тази принцеса - обикновена жена, когато казала "СТИГА!" и заживяла в хармония със себе си.

В съвременните приказки вече не е задължителен край като "И заживели дълго и щастливо" :)
Предполага се обаче, че с двама сина, дори и без принц, тя пак би била доволна и радостна...

Здравей, Ани!
Права си за съвременните приказки, които не са това, което трябва да са:).
Надявам се, че тя е доволна и щастлива с двамата си сина, след като е заживяла в хармония със себе си.
Вероятно вече има и внуци и е още по-щастлива.

и независимо от края, усещането е за добро и хубаво.
Понякога за да има мир и любов напред в живота
се налага по-драматичен и смел финал...
Поздрави, Кати !

Добре, че си обяснила защо си избрала Григ и защо точно този Григ:))))) И без хепи енд тази приказка ми хареса - тя доказва, че в човешкия свят, по принцип замислен несправедливо, може да има и правда, и справедлива развръзка. И че доброто, качественото, перфектното в крайна сметка печелят пред недодяланата глупост, посредственост и лекомислие.
Хубава приказка - знаеш ли на колко изтерзани хора ще вдъхне надежда! Но трябва сила, воля и целенасоченост и мноооого време, търпение и компромиси със здравето, за да се обърне приказката, да стигне до ПЕРФЕКТНАТА развръзка! Прегръдка, мила Кате! Благодаря за иначе тъжната история, завършила толкова красиво:))))) Усмивки!

Здравей, мила Таня!
Понякога приказките не са толкова приказни, а са истински.
Всяка приказка носи послание, а в тази ми се струва, че посланието е много ясно - да пазим достойнството си и да можем да кажем: "Стига!'', когато прекаляват с добрината и търпението ни.
Краят наистина е най-добрият за такъв вид приказки.
Поздрави и прегръдка, мила Таня!

Здравей, Венетче!
Обичам Григ.
Най-напред е "В пещерата на планинския крал", а след това е "Утро".
На мен ми се струва, че приказката е с хепи енд:).
Ако имаше друг финал можеше да не е толкова хепи.
Надявам се тази приказка да вдъхне надежда, сила и воля за промяна на собствените им приказки.
Прегръдка и от мен!

какво се случва, когато наградата се получи незаслужено и предварително!... През цялото време ми беше жал за царската дъщеря и в съзнанието ми се въртеше пословицата за хубавата ябълка, дето... знае се кой я яде. Вълнуваща приказка, мила Кате, с поучителен финал! Човек се чувства удовлетворен, че хармонията е възстановена, че принцесата най - после отново е жива за света и за себе си.
Поздрави и прегръдка, Кате! :)

с тази хубава приказка. Нищо, че някои просветни ,,спецове'' предлагаха наскоро приказките да отпаднели от образователните програми, тъй като възпитавали подрастващите в дух на идеализъм и откъсване от действителността, винаги съм ги обичал, тъй като са безценен извор на мъдрост и на полезни практически поуки.
Ето, че и от тази приказка аз лично извлякох следните поуки: изборът на партньор в живота е труден, но да го прехвърлиш на Случая не е най-доброто решение, защото като нищо можеш да се окажеш в турската поговорка ,,Лошо време се оправя, лош човек - не.''; затова, колкото и да е труден, изборът между красивата фасада и скритите зад невзрачната външност ценни заложби следва да бъде направен/ за жалост, външната красота и умът рядко вървят ръка за ръка/; хубаво е да случиш на парньор, който да ти помага и да споделя отговорностите с теб, но не разчиташ ли преди всичко на собствените си възможности и умения, спукана ти е работата.
Поздрави и мерси за хубавата приказка!

https://www.youtube.com/watch?v=4E0BoQgSPk8&index=2&list=RD6n41kxhkZDs

Всяка награда трябва да се заслужи, мила Мег.
Никой няма право сам и предварително да се награждава.
Принцесата не я съжалявам, защото сама си е избрала жениха:).
Царят и царицата не го одобрили, но заради единият хатър, виж какви приказки се раждат.
Най-хубавото е, че е дошла демокрацията по техните земи:) /за разлика от нашите/ и принцесата станала обикновена гражданка, която взела живота си в ръце и така дошла ... хармонията:)!
Поздрави и прегръдка и за теб, мила Мег!

хареса ми приказката, която ни представяш. И аз преди време написах една приказка в моя блог - тази за Дунавската ледена кралица. Същата музика на великия Григ приложих към приказката си ... Неговата музика излъчва една студена северна меланхолия, която те понася и ти се рееш между небето и земята ... Прекрасно е, че още има хора, които залагат на романтиката и красотата в нашия живот - търсят ги и ни ги предоставят, за да можем ние да откриваме все повече и повече красоти за себе си в света, който ни заобикаля!

Здравей, приятелю!
Приказките са хубаво нещо и никой няма право да лишава децата, а и възрастните от тях.
Преди няколко дни гледах едно предаване по телевизията за една "книга" - "100 класически приказки".
"Класическото" бяха само заглавията.
Представи си "Красавицата и звярът" - та там, всички искат да са богати, да живеят в големи къщи, да имат телевизори във всяка стая и да се оженят за футболисти.
Не знам кой е автор на тези "Класически приказки", но издания като тях трябва да се забранят със закон.
Те откъсват децата от действителността и ги правят това, което не трябва да са.
Всяка приказка носи мъдрост и послания.
Прав си за неправилния избор на принцесата. Не го одобрявам и не го препоръчвам.
тази поговорка много ми хареса: ",,Лошо време се оправя, лош човек - не.''".
Дали да те питам нещо:)?
Хората дали се РАЖДАТ добри и лоши:)?
В тази приказка най-много ми хареса, че принцесата се е научила да казва :"НЕ!" и "СТИГА!"
Вероятно й е дошло множко да се бори сама със всичко и е предпочела да живее без излишен товар и в хармония със себе си.
Поздрави и благодарности и на теб, приятелю!

И мое!
Благодаря ти за "Песента на Солвейг", Иво!
Много ти благодаря!

Здравей, Стефане!
Странно, че не си я спомням тази твоя приказка.
Трябва при първа възможност да я прочета.
Не се съмнявам, че е прекрасна.
Обичам Григ и да, тази северна музика те пренася някъде в ... едно прекрасно и романтично утро или на кой, където му се иска и харесва.
Светът е пълен с красота, само трябва да се поогледаме.
Хубава вечер, приятелю!

Какво по-хубаво от това, че принцесата е събрала смелост и се е отърсила от това, което я подтиска. След многото огорчения краят е щастлив. Най-важно е, че принцесата е оздравяла и живее свободна в хармония със себе си и света. Да, краят ще бъде приказен, защото тя живяла щастливо дълги години и се радвала на чудесните си синове, внуци, прочела много книги, отново се върнала към любимата си музика, а може би е нарисувала и хубави картини. Хареса ми приказката ти, Кате! Бъди здрава и много, много щастлива!
П.П. Приказна музика, обичам Григ!

Според мен това е една изстрадана приказка. В живота е пълно с такива принцове и принцеси и затова краят не ме учуди. Сигурно принцесата хиляди пъти е съжалявала за своят избор, но обикновено няма връщане назад, особено след като се появят малките принцове или принцеси.
Виждам много такива тъжни приказки с още неизвестен край.
Поздрави, Кате! Определено ме изненада!:)

Направила е най-хубавото за себе си, Вася! След раждането на децата, това е за мен най-силната й постъпка - извоювала си накрая свободата и правото на спокоен личен живот. Така хармонията се е върнала при нея и тя се е помирила със самата себе си.Отърсила се е от един хрантутник и е отворила отново сетивата си за красотата.
Надявам се да е щастлива и здрава!

Едвард Григ - един от любимите:).

Всички приказки и приказни герои са малко или много реални.
Сигурно е съжалявала за избора си. Най-вероятно е така, но не е искала да огорчава родителите си, още повече, че сама е направила избора си.
Да, децата също са били много важен фактор в съвместния им живот.
Няма неизвестен край нито в приказките, нито във филмите.
Този т.н. "отворен финал" е само знак, че може да има продължение.
Продълженията обаче, са по-лоши. Не разбрах защо си изненадана?!
Поздрави и на теб!

Хората се раждат ,,отвъд добро и зло''. Те стават добри или зли впоследствие, според трайността на едни или други избори и постъпки. В тази връзка, поговорката, по мое мнение, е отчасти вярна, доколкото наистина е факт дадена група от хора, при които злобата, отмъстителността, завистта, т.е. лошотията е трайна настроеност. Доколкото обаче има хора, подвластни на еволюция от зло към добро, то те вече излизат извън поговорката.
Поздрави!

:)Все пак, приказката има сравнително хубав край! Вярно, че не е като "живели дълго и щастливо" (като в моите измислици:)), но пък можеше принцесата да не оздравее, а принцът да превземе кралството... Но всичко лошо е дотук, и оттук нататък за принцесата искам само здраве, щастие, и много обич!:)
Благодаря за хубавия постинг, Катя - всичко в него ми хареса!

И го изпъдили, даже без магаре.

Доста по български ми звучи тази приказка. Не знам.

Но ми харесва мъдростта, че справедливост има.

Поздрави, Кате!

Да уточня - изненада за мен беше да вляза и да прочета приказка.:)
Приятна вечер, Кате!

Здравей, приятелю!
Извинявам се за закъснението!
Към всичко написано от теб ще добавя само и генетично заложеното.
Не случайно на времето хората са проучвали моми и ергени до девето коляно.
Поздрави!

Благодаря за думите, приятелю!
Можеше наистина краят да е и по-лош, но Бог е милостив и справедлив!
Пожелавам и аз от сърце всичко лошо да е зад гърба на принцесата.
От сега нататък - да е здрава, щастлива и обичана!
Поздрави от сърце!

Жалко за случайния човек, Санде!
Той винаги и навсякъде ще си остане случаен, колкото и да се кокошини.
По български звучи. Спомни си началото: " ... някъде на край света едно царство, едно господарство."
Ние не сме ли на край света?
Поздрави, скъпи Санде!

Ех, Кате!
През стихове, очерци /есета на разни теми/, специализирани материали, приказки и сега сме на ... ГАТАНКИ:).
Специално за теб ще публикувам някой ден някоя приказка, писана в годините на ПРИКАЗКИТЕ:).
Хубав ден и много слънчеви усмивки!

Първо благодаря за вълшебната приказка, която някак си непринудено сте ни поднесли... Второ, благодаря ви за подкрепата, която винаги е насреща ми, от ваша страна в моите трудни моменти (тъй като съм отскоро в блоговото пространство).
Признателността ми може би не е най-добрия израз на уважение към вас ... и все пак приемете.
Поздрав!

Най-напред нека минем на "ТИ". Другата форма не ми допада, още повече между приятели.

Не правя нищо, което да е против разбиранията ми и да не съвпада с моето мнение.
Подкрепата е много важна, особено когато е от сърце.

Благодаря ти за добрите думи и отношение!

Хубава вечер и поздрави!

Успехи, усмивки!
Прегръдка - Лити!

Доста години е загубила нашата героиня, но финалът е чудесен! Приказката започва приказно, но завършва реалистично и съвсем справедливо - аз съм доволна :)))) Няма значение мъж или жена - всеки има право на достоен живот и себеуважение! Поздрави!

Приказка, Диди.
Във всяка приказка има много истина, независимо какъв е края й.
За предпочитане е да е щастлив, нали:)?
Светли празници!