Прочетен: 12886 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 10.11.2013 19:01
Не знам защо се сетих за тази песен точно сега - може би заради предстоящия концерт на Том Джоунс или заради зеленината, с която ме посрещна нашето село, но мелодията ми се върти из ума цял ден.
На 60 години и аз ще се сдобия със село! Това е мечтата на живота ми J.
Минаваме т.н. ГРАНИЦА съвсем без проблеми и много бързо.
Аз нямам търпение и дори това около 5 минутно забавяне ме напряга.
На няколко километра пред нас е то - нашето село!
От татко знам, че нАпреко е на около 3-4км. от селото, в което са живели до 52-ра.
Ние караме по "царския път". Идва малко по-далече, но все пак е съвсем близо до България.
Това са първите метри след ГКПП-то:
Мишел ми чурулика нещо, но аз почти не я чувам. Аз съм на нейните години в момента и съм там, където татко ме е "водил" години наред.
Усещам онова предателско трептене в гласа ми, когато казвам, че трябва да караме към Като Неврокопи /ЗърЬОво, както го наричаше баба/.
Близо е, много го е близо, но аз съм безкрайно нетърпелива.
С огромна радост прочитам табелата и вече се чувствам у дома си!
Това видях от Като Неврокопи, защото Куманич беше съвсем близко - на няколко километра пред нас, все в дясно!
Излизаме на пътя за селото - виждам в далечината къщи и си мисля, че това са двете села - Горно и Долно Броди /не съм проверявала, разчитам само на спомените си/.
Посвещавам тази снимка на всеки, който открие името на селото на предците си
Ние продължаваме пътя си сред зелените поля и млади лозя в прегръдката на Стъргач планина.
Гледам и непрекъснато се питам - коя ли от тези ниви е била наша?
Всъщниост това вече няма никакво значение. Знам, че тук съм сред онези ниви и хълмове, за които съм слушала през целия си живот. До преди 15 години и нещо.
Не е далече селото, а си имам и "ориентир" - църквата. За нея татко ми казваше, че се виждала и от България, когато вече тук не е било българско.
"Стискай зъби" - казвам си. "Не бързай толкова вече е съвсем близо!"
Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни!
С помощта на Мишел и едно стадо с кози малко се разсейвам, но съвсем мъничко.
Стигаме до една указателна табела и настоявам да спрем.
Ето го - на два километра от мен! Или може би аз от него.
Тук съм! Иска ми се да извикам, но само преглъщам вика си, заедно със сълзите.
Най-накрая - стигаме до заветното "Добре дощли!"
Дали ще сме добре дошли или не съвсем ще видя след малко. Спомням си татко, баба и дядо как ги наричаха "гърчулята".
А те нас как ли са ни наричали?!
Минали са толкова години, толкова пролети и листопади, толкова зими и изгарящи лета! Светът се глобализира, а и ние с него.
Може на някой да му се струва твърде сантиментално и мелодраматично, но аз така преживявам всяко нещо, а това преживяване за мен е едно от най-специалните!
Слизам и погалвам табелата, на която пише ДасотО /е, отдавна вече не е КУМАНИЧ!/ и предателското треперене в гласа ми се превръща в една гореща сълза. Разплаква се и Мишел, макар да не знае защо, но нали аз бърша сълзите си и тя заедно с мен.
Не видяхме много от селото, което никак не е голямо. Една сравнително широка улица, вероятно има и някой и друг сокак, но това са първите къщи, които видях, а в малко по-далечен план се вижда църквата:
Има живот в селото. Има нови къщи, има хора, които си пият кафето на терасите, разговарят на гръцки за техни си работи.
Има и много цветя. Това ми направи голямо впечатление.
След двайсетина метра виждам една къща, за която почти съм сигурна, че е била нашата къща.
Сърцето ми издайнически претреперва и се кани да излезе от ритъм. Казват, че сърцето не греши.
Къщата е стара и грохнала от годините, но е такава, каквато ми я е описвал татко и каквато аз съм си я представяла - на два ката, дълга с няколко стаи - за всеки брат /на дядо/ и семействата им и една обща кухня за всички /типично патриархална къща/.
Не спираме пред нея. Снимам я от колата, защото вече се задавям от сълзи. Къщата е "Току под църквата" - така ми е разказвал татко.
След малко сме пред самата дълго лееяна от мен църква.
За нея ще напиша отделно.
Концертът на Т.Джоунс мина отдавна. Тогава съм започнала да пиша постинга - 29.10., но днес го преполових. Не искам да "накачуля" /израз в нашия дом/ всичко наведнъж.
За църквата и хората ще напиша някой друг път.
Хубаво е селото и Стъргач е хубава!
За пръв път го видях през лятото.
Беше много емоционална среща за мен с миналото.
Поздрави и на теб!
Като сълзичката на Мишел! :)
Прегръдка!
Поне за мен беше така.
Бях там, от където е започнал живота си филизът на нашия клон.
Видях онази къща, която разтуптя до полуда сърцето ми и изпълни всичко с разказите най-вече на татко.
Той не е роден там. Живял е само около две години в Куманич, но нишката наистина е много здрава. Свързва ни вече 6-то поколение.
Сълзичката на Мишел:) - тя направо си плака с мен от солидарност:) - това е още по-силно за мен.
Благодаря ти, Мег!
Прегръщам те.
За мен това посещение беше повече от мечта.
Беше изпълнено обещание, среща с представите ми за нещо минало, но много близко и скъпо.
Поздравявам те!
По-важното е че си успяла да осъществиш мечтата си!
Поздрави и целувки за теб и Мишел!
Мисля си, че и за гърците е било мъка, защото тях пък насила са ги заселили в исконни български земи.
Всичко е политика, но на гърба на обикновените хора.
Поздрави на теб, Нели и Радостинчето от мен и Мишел:).
Това завръщане е не само в едно чуждо вече село. Това е завръщане в едно време, в което всички се събирахме в стаята на баба и дядо и аз потъвах в техните разкази и спомени.
Избърсваме сълзите си или ги преглъщаме, но те ни правят хора, които милеят за род и Родина, където и да сме.
Поздрави, Светле!
Поздрави на ТВОЕТО Павелско!
Така не бях се чувствала от доста време.
Поздрави и от мен!
За мен преживяването беше невероятно!
Почти се бях примирила, че може и да видя селото, но се случи.
Поздрави, Санде!
/Ще си изпълня обещанието при първа възможност!:)/
Много затрогващо наистина!
Сега си спомням по минути престоя ни там и отново съм пред сълзи.
Права си за фестоните - истинското преживяване не мога да го опиша с думи.
Поздрави, Лизи!
Лека вечер!...
Наистина е съкровено и понякога се питам дали е необходимо да разголвам душата си толкова.
Но ти и всички, които съпреживявате заедно с мен ме карате да си мисля, че си струва.
Благодаря ти за милите и топли думи!
Прегръщам те!
Песните са вечни, но снимките съм ги орязала и намалила максимално.
Поздрави и на теб!
завръщането при корените ... емоционално, твърде човешко.
Прегръдка за теб, мила !
Това за мен не беше мечта, беше едно неизпълнено обещание, което накрая изпълних.
Не мога да опиша с думи емоционалното си състояние там.
Може би състоянието ми е било най-нормално и човешко.
Благодаря ти, Таня!
Прегръдка и за теб!
Благодаря ти, че разбираш вълнението ми!
И аз се радвам, че най-накрая изпълних неизпълненото!
Поздрави!
Хвана не на тясно.
Да, върнах се във вълшебния свят на детството, когато всички бяхме заедно. ЗАЕДНО /чак ми се доплака/, когато КУМАНИЧ беше центъра на света!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder