Преди 15 години и няколко месеца дадох обещание на татко – да посетя родното село на родителите му.

Селото е в сегашна Северна Гърция, в южното подножие на Стъргач планина, в което и татко е живял близо две години –от 1942 до 1944-та.

Селото по това време е било българска територия, както си е редно.

До 19 век е в Неврокопската кааза, Серски санджак.

Всичките тези наименования съм ги чувала често от баба и дядо, но не съм знаела какво представляват за тях. А то е било само едно – РОДИНА.

През тези 12 години се случиха толкова тежки и трудни за мен премеждия, че обещанието ми, не, ОБЕТЪТ ми остана неизпълнен.

С Божията помощ ситуацията се промени и сега смятам, че вече е време да изпълня неизпълненото.

Днес търсех на картата и в така омразната ми Уикипедия нещо за НАШЕТО село.

От татко знаех ,че гръцкото му име е съвсем различно от българското, но по никакъв начин не можех да го извикам в паметта си, макар да смятам, че паметта ми все още е отлична.

НАМЕРИХ ГО!

Написах БЪЛГАРСКОТО име и излезе и сегашното му.

Все пак и на мен веднъж да ми помогне Уикипедията J .

Бях много щастлива от това, което прочетох, колкото и оскъдно да е – селото е живо, макар и с много малко население и то гръцко.

Прочетох това, което знаех от татко – в селото, когато е било БЪЛГАРСКО не е имало нито един циганин!

Имало е и начално училище с 27 ученици и един учител /писала съм спомен за дядо Стоян – най-големият брат на дядо, който е бил учител преди Първата война и до края на живота си е с гръцка фамилия и френско гражданство /http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/17/istoriiata-na-diado-stoian.512917/

Много ми се иска този един учител да е нашият дядо Стоян, още повече, че и годините съвпадат!

Статистиката за населението и домакинствата в селото според бъларските и гръцките статистици се разминава малко, но е в рамките на допустимата статистическа грешка.

И едните и другите  обаче са единодушни, че селото е населено с  БЪЛГАРИ – ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ.

Около 1000 /хиляда/ БЪЛГАРИ са прокудени от родното си село след Междусъюзническата война.

Това е съдбата и на другите села наоколо. Чувала съм имената им много пъти у нас, в родната ми къща, която е била само поредно убежище за баба и дядо, а не РОДЕН дом. Налагало им се е да събират и  строят наново няколко пъти.

И сега ми се свива сърцето и буца засяда в гърлото ми като си спомням разказите им.

Татко си отиде със заръката към мен: „Като отворят пътя иди да видиш НАШЕТО село.”

Пиша това и плача, защото да напуснеш родния си дом не по своя воля е мъка /от там идва и името на Македония – от МЪКИ, МЪКИ, МЪКИдония/.

Много ми се иска да отида в църквата, която знам от татко, че „е строена още по турско време.”

Искам да се поклоня на НАШАТА земя и да подишам поне за малко въздуха на предците ми.

Преди време написах  -  http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/23/za-bejancite-i-bejanstvoto.31- трябва да го прочета преди да тръгнем за НАШЕТО село.

 

Горното съм го писала преди няколко години.

Сега само промених 12 на 15 и сложих в началото една моя снимка на Стъргач планина. Иначе всичко си е така. Дори плаках като го четох на същите места, на които съм плакала и тогава.

Не знам как ще се чувствам като отида там.

 

мисля, че ще се почувстваш спокойна и дълбоко щастлива, защото ще подишаш този въздух, който са дишали те, ще стъпиш на земята, която са обичали и която им е давала подслон. Такова нещо не може да не отвори приятни емоции. Отделно, това, че си изпълнила обещанието си, ще ти дава вътрешното усещане за изпълнен дълг. Усмивки!

Здравей, Майче!
Бях много развълнувана, когато наближихме.
Няколко пъти спирахме, а селото е съвсем близо до границата.
Гледах нивите и си мислех, че може точно тази, в която съм стъпила в момента да е била наша.
Нещо ми затрепери под лъжичката, когато видях една стара къща /почти грохнала от годините/, която си представих, че е нашата. Татко така ми я беше описал - нова, на два етажа и дълга, за да събира всичките братя / на дядо/, а беше и "току под църквата"..
А пред църквата се разплаках. Видях и годината на построяване - 1870-та.
Всичко съвпадаше!
Нямаше ги само хората ...
Изпълних незпълненото.

от изпълнения завет ... Хубаво е, че си го посетила, Кати ...
Вълнуващо и мило усещане от една мечтана среща
със земята, която завинаги е останала в сърцата на близките ти.
Прегръдка !

Мила, Таня!
Трогнаха ме до сълзи думите ти.
Бях длъжница - сега изпълних заръката на татко - отидох да видя земята ни, която те толкова много обичаха!
Спомням си с каква обич си говореха баба и дядо за нея, но и с едно тихо примирение.
Знаех селата и градовете, които те обичаха и с любов наричаха Беломорието.
Взех си шепичка пръст от един двор на възрастна жена.
Ще им я занеса.
Прегръщам те и аз.

Радвам се за тази развръзка, интересна ми беше и самата история.
Има много семейства с подобни съдби, за съжаление. Но колкото и да са прокудените българи от днешна Гърция, има още много там с българско самосъзнание. Минах през тези села, минах през Серес, Ксанти, до Кавала. Има цели села със 100 процента население с българско самосъзнание! Това ме порази, наистина не го очаквах.
Поздрави!

Радвам се, че си успяла да се докоснеш до своите корени, сигурно е много вълнуващо. Това, че си изпълнила своето обещание е друга тема, също така важна за твоите усещания, но главното са корените на твоята рода. Тези дни си мислех за теб, къде ли си се дянала, та не се чуваш, а то ето къде си била, жива и здрава!! Много се радвам!!

Очите ми се напълниха от споделеното. Колко обич са ти предали твоите баба и дядо и баща към родното им място, към късчето Родината? Обич, която никога не отмилява. Знай, че не си била там сама. Те са били заедно с тебе, защото са знаели, че ще изпълниш обета. Да стъпиш на родната земя, а очите да видят онова, което те са носили през целия живот в сърцата си.
"Всичко съвпадаше! Нямаше ги само хората ...Изпълних неизпълненото."
Прегръдка!

Добър вечер, приятелю!
Ти си минал през Кулата, ние минахме по НАШИЯ път - през Илинден.
Казвам НАШИЯ, защото минава през наши земи, които бяха отчуждени от тогавашното ГПУ.
В НАШЕТО село имаше една българка от ромски произход, която просто работеше там.
В с.Плевня, Петруса дем Просечен /ПросЯчен му казваха в къщи/ има и хора с българско самосъзнание и добър български език. От там е родът ПлевЯлиеви.
Спомням си, колко сълзи изплаках, когато хора от това село напълниха една синя торба със земя и заедно с една бутилка домашна ракия ги проводиха армаган на сегашния ни президент.
Бях потресена от бездушното му отношение към този жест и мъглявите му думи за благодарност.
Аз си донесох една малка шепичка драгоценна за мен земя от там и ще занеса, където трябва, но ще си запазя и за себе си.
Човек не трябва да забравя корените си.
Синът ми също ми каза, че от всички посещения в Гърция това е било най-емоционалното за него.
Хубава вечер, скъпи приятелю!

Здравей, Вени!
Дявах се по разни места това лято - започнах още от края на май, та до 11 октомври.
Благодаря ти за загрижеността! Добре съм, слава на Бога!
Прочетох коментара ти, но не мога да изчакам да се появи - отговарям ти по памет.
Да, за мен много важно беше да изпълня обещанието си към татко, но много важно беше и да видя с очите си от къде произхождам.
Писах в предишния коментар, че човек не трябва да забравя корените си и да не се държи толкова бездушно като този, за когото писах по-горе.
Поздрави от мен и приятна вечер!

Здравей, Ати!
И ти ме разплака отново, защото се върнах с два месеца и може би повече от 50 години назад.
Не мога да ти опиша каква атмофера се създаваше вечер у нас, когато се събирахме в стаята на баба и дядо.
Толкова истории съм слушала за рода и селото, че няма как да не милея за него, нищо, че вече няма никой там. Те бяха с мен през цялото време!
Горда бях да кажа на Мишел: "Това е НАШЕТО село, миличко!".

Прегръщам те!

НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов

Здравей, Санде!
Трогателен си, както винаги.
Развълнува ме отново с това стихотворение.
Аз за съжаление видях всичко за пръв път, но усещанията бяха може би за това и по-силни.

Благодаря ти!

..истински вълнуващо - поздрави! Дано повече хора се върнат поне за миг в гнездото си - преживяването е неописуемо...
Вероятно описаното тук можеш да назовеш "От къде започва Родината"!...

Поздрави и на теб, приятелю за прекрасното ЗАВЕЩАНИЕ!
И на мен ми се иска поне за ден, поне за час да се завърнем към корените си.
Константин Симонов - С чего начинается Родина? - Родината започва със събиране вечер край печката и с разкази на непознат диалект /поне за мен/.

Хубав ден!

Ех, колко ли изплакани сълзи има по тази наша земя българска?
И моите деди са дошли тук от Хасковско през 1914 г. след като черкези им подпалили къщата.
Лек ден!

Много са неизплаканите сълзи, незарастналите рани, болката.
Много са спомените за родното огнище, което никой от тях повече не е видял ...
Много са, приятелко!
Ние сме длъжни да разказваме и показваме на децата и внуците си.
Така никога огнището няма да изгасне съвсем.

Поздрави и хубав ден!

Верно ми притрепери под лъжичката от написаното.

Радвам се, че си изпълнила обещаното.

Поздрави от Пирин!

За реване си е, Цецо!
МЪКИдония милата, изстрадалата и нейните чеда, пръснати като пилци!!!
Как да не ревеш от болка?

Хубаво е, когато човек помни и тачи!!!
Поздрави, Катя!
Б.

Здравей, Боре!
Няма как да не помня и тача!
Това ми е завещано, то ми е иманЕто.
Поздрави и на теб!

Да изпълниш обет е нещо велико... Бъди винаги себе си, горда българко!
А изгубените български земи да тежат на съвестта на други...

Поздрави от Родопите, свидна приятелко!

Здравей, Васко!
Благодаря ти за определението!
И аз самата се чувствам такава:).
Изпълних последното желание на татко, макар и с голямо закъснение.

Изгубените български земи да тежат на съвестта на някого?!
Тези хора вече не са сред нас, но едва ли е тежало нещо на съвестта им.
Другите, малките хора си отидоха с името на родните места.

Поздрави на теб, Павелско и РОДОПИТЕ, приятелю!

Защото тогава природата се събужда за нов живот, а хората се радват на зараждащата се отново красота, заредени с оптимизъм и светли чувства .

Пожелавам пролетта на 2014 година да е годината на изпълнения обет. А аз оставам в очакване на красив пътепис. :)

В нас е, дълбоко в кръвта ни, в спомените за дедите, в надеждата. Пътищата към корените ни са едни от най - светлите посоки в нас самите.
Дълбоко ме развълнува твоят разказ, Кате, мила, радвам се за теб, нищо, че тези срещи носят и тъга, остава обаче светлото, топлото, истинското.
Прегръдка!

Здравей, приятелю!
Извини ме за закъснелия отговор, моля те!
Всяко време е подходящо за посещение на родните места и изпълнение на даден обет.
Пътепис може и да не няма поне за сега, защото нещо не мога да кача снимките.
Но дори да няма - аз съм доволна от изпълненото.

Поздрави, приятелю!

Мег, мила! Благодаря ти за написаното!
Там, в ГРЪЦКОТО село почувствах рода си! Целият си род!
Много ми се искаше да отида на едно място, но разбрах, че няма смисъл.
Всичко е променено безвъзвратно.
Хората ми направиха много добро впечатлиение.
Знам отношенията между българи и гърци от преди 70 години по тези земи, но ПАНТА РЕЙ!
Остана светлото, топлото, истинското в мен.
Прегръщам те и аз с обич.

Процесът на обезродяване на територията, наричана България продължава. Преди под напора на войни и форсмажорни обстоятелства. Сега доброволно, подмамени от миража на материалния просперитет. Носталгията и прочие сантиментални чувства са вече чужди на младото поколение. Явно нашето поколение ще отслужи панихида за етническа България. Ще остане само географското понятие, както след траките...

Здравей, Джани!
Твоят коментар ме разби!
Наистина се разстроих. Това си го мисля от много години и все не ми се искаше да е така!
Фактите са си факти и не можем да си затваряме очите пред истината, която е жестоко трагична.
Питала съм се ЗАЩО точно НАШЕТО поколение трябва да сложи надписа "Затворено" на иначе прекрасната ни страна?!
Вероятно краят на всички стари нации е един и същ /не казвам цивилизации - само нации/.
Ние се обезличихме като нация, макар официално още да съществуваме.
Народ?! Също не бих казала, защото отавна вече нямаме онези ценности, които притежава един народ.
Много въпроси си завам от мноооого години! Много повече от 24!
Радвах се на 10.11.1989 г. и вярвах, че за около 5 години държавата ни ще стане "нормална" /познавах добре икономиката/ . Мислех си, че един нов подход в управлението ще постави държавата ни на стабилни основи.
Наивница съм била! Голяма наивница!
Изобщо не подозирах какво ни очаква!
Е, сега вече знам кой и защо ще сложи табелата "Closed", но не мога да се преборя със себе си и с мисълта, че това ще съм аз!
Може би ще сложим "Оpen" - да се знае от всички,че България вече е само географско понятия и от това понятие всеки, който иска може да си отчупи нещо /без войни, без носталгия и без ... срам/.