Отмина  лятото. Изтъркулиха се дните му  като зрънца от скъсана броеница, като капки дъжд изхнали по току-що измит прозорец, като синца от разноцветно детско герданче и съвсем неусетно и неочаквано като че ли  дойде септември – край на ваканцията и забавленията , но само в понеделник, вторник, сряда, четвъртък  и петък до обед  J
Събота и неделя си остават все още дни за слънчеви разходки и "крива пързалка".
Много вода изтече, много сол си поделихме с близки и приятели, много радостни и незабравими дни и нощи се сляха като в един-единствен миг.
Толкова пъстро и хубаво лято като шареното и мило чадърче на Оле Затвори Очички не съм имала от много години.
Пълно беше лятото ми - с настроение, незабравими гостувания, пътувания и много, много обич.
В края му, съвсем в края, точно преди да се отворят вратите на училището и детската градина се прегърнархме и с приятелка, с която не бяхме се виждали.
Всичко това го пиша, за да ви кажа едно искрено и топло: "Здравейте, приятели! Липсвахте ми!".
Може би ще напиша нещичко за това прекрасно лято, но не знам кога ще бръкна в торбата с още горещите спомени.
За мен има още поне две седмици ваканция - само за мен:).