Още един „подгрят” спомен /писани са през август 2010-та и са публикувани в blog.bg/, 
                                 
                         който заедно с Мишел посвещаваме на 

                                             Мариана /  megg /.

 

 

Един спомен, който ме споходи днес, минавайки с Мишел покрай една хлебарница , от където се  носеше ароматът на пресен хляб.

 В много ранното ми детство /говоря за времето преди или около  1960-та година, когато съм била 5- 6 - годишна/ си спомням още един силен и специфичен аромат - ароматът на домашно изпечен хляб.

 В съседните къщи в определен ден от седмицата печаха домашен хляб, денят беше строго определен, мисля, че беше петък, но не съм въвсем сигурна.

 /Сега си спомням, че някога, някъде бях прочела, че във Финландия понеделник е ден за пране и само човек, който не познава традициите може да зададе глупавия въпрос в понеделник: "Какво прави днес?":)/

 Та да кажем, че в Града печаха хляб в петък, всеки петък, така ми се струва резонно в днешния ни ден, но дали съм права, не мога да кажа със сигурност:).

 В нашия заден двор също имаше пещ, но баба не печеше хляб, а ние с дядо го купувахме от хлебарницата на Чаршията.

 Много ми се искаше и ние да си изпечем хляб!

 Баба ми донасяше понякога от близки по един крайшник /крещник/,който беше невероятно уханен, мек и неповторим!

 Аз не съм от хората, които си искат нещо, защото преди да съм го поискала вече съм го получила .

 Не си спомням как възникна веднъж идеята и баба да омеси и изпече хляб. Може би съм споменавала нещо:), не само "може  би", а "най-вероятно":).

 Бях толкова щастлива от това, че не можех да си намеря място от радост!

 Баба слезе в зимника, за да извади едно дървено коритце /това били нощви за месене на хляб/.

 Отнякъде се появи и чувалче с брашно, но не си спомням дали го купихме с дядо или го имаше в къщи /там имаше от всичко по много!/.

 Аз с голям ентусиазъм се включих в целия процес по производството на хляба.

 Извадихме с баба дърва от зимника, в който имаше място за всичко, струпахме ги пред пещта, после дядо донесе борна /борина за разпалване/.

 Не си спомням подробности, но този хляб го помня.

 С баба се качихме в кухнята, където беше доста топло и аз уж й помагах, но май стоически се опитвах да покажа колко добре се чувствам;).

 Не беше така, не се чувствах добре, но ... , който иска домашен хляб ще си носи последиците!:)

 Спомням си, че и аз взех активно участие в това приключение:) - баба ми даде да намажа с олио едни накъдрени тави, каквито много по-късно си купих някъде в Бургас или Сливен, /но те си бяха чисто тенеке/, само  защото ми напомняха за Града .

 Много тави с хляб бяха! Не знам колко, но този хляб го ядохме цяла седмица!

 След като всичко беше готово, /вероятно дядо е запалил пещта/, всички отнесоха тавите и ние с баба седнахме да чакаме да се изпече хляба.

 Е, най-накрая и от нашия двор замириса на топъл, домашен хляб!

 Беше вече тъмно, когато започнаха да вадят хляба - мисля, че и лелите ми и дядо се включиха. Баба зави всеки хляб по отделно с месал и го остави да поизстине.

 Нямах търпение да го опитам! Сигурно и на вас ви се е случвало и  не само в детството:)/нетърпението:) имам предвид:)/.

 В очакване на готовия хляб, баба сложи в жарта кубаци /царевица/, която много обичах, но до сега не ми я печаха в пещта, а на едно огнище /баба я заравяше в жарта и ставаше ...ммм:)/ .

 Този път кубаците не ме съблазняваха:). Очаквах хляба!

 Баба започна да го вади от тавите и първата хапка беше за мен!

 Няма нищо по-вкусно от домашен, току-що изпечен хляб на дърва!

 На другия ден и аз излязох на улицата с една филя /филия:)/ домашен хляб и бях като всички други деца!

 Но, домашният хляб се оказа не чак толкова ароматен и апетитен след няколко дни.

 Не знаех, че една пещ хляб се яде цяла седмица:).

 Бях свикнала да купуваме с дядо всеки ден хляб, а за мен имаше и по едно симидче /сегашните земелчета ми приличат на някогашните симидчета, но не са същите/.

 По едно време започнах да казвам, че не съм гладна, не искам хляб, защото той беше загубил много от вкуса си, а ароматът беше много различен, но не си признах:) защо не искам:).

 Повече не пекохме хляб. И аз повече не спомех за него. Това беше първата и единствена за мен пещ с домашен хляб, направен и изпечен от баба.

 Е, не ми строшиха хатъра - ядох наш си, домашен хляб!

 Но това ми беше за урок :).

 Като не знаеш нещо - питай:).

 И всяко нещо да е с мярка:)!

П.П.
Много пъти, когато съм потъвала в аромата на топло изпечен хляб, съм си спомняла Града и моя "злополучен" :) опит с домашния хляб:).

 Но днес този аромат, в съчетание с Мишел ми върна един скъп спомен, от който съм си направила и изводи за цял живот:).

 Може би трябваше да бъда с Миши, заради която се захванах да редя този "пъзел" с аромати и свидни спомени от моето детство, за да "дойде" и този спомен.

 Няма нищо случайно!

Т.е. много козунаци. И моето участие в месенето : ))...
Колко топлота и задушевност имаше в ония дни...

Благодаря ти, Кате, трогна ме! Уютно и топло е в твоето пътуване към чудния свят на детството, светло е - като в приказка. Ухае на хляб и на обич.
" ... и ние с баба седнахме да чакаме да се изпече хляба." - очакването, когато нищо друго няма значение ... красота, дълбока мъдрост и символика има в това очакване, сякаш и самото време спира, да се порадва на чудото ...
А от вашата пътечка с Мишел ще се роди друг уханен, топъл спомен, който един ден тя ще разказва, а ти ще й се радваш.
Прегръдки и за двете, Кате! :)

Хубав и ароматен спомен, Кате, благодаря ти!:)

:)Започвам понеделника не с пране:), а с усмивки, които ти ми донесе:)
Благодаря за хубавия разказ!:)

Здравей, Дани!
Всички пазим по един топъл спомен с аромат на хляб или козунак:).
Хубав ден и поздрави!

Здравей, Мег!
На този спомен ме наведе ти с коментара си, затова го посветих на теб:).
Мишел е чудото, заради което започнах преди две години да си записвам "изскочили":) спомени, да й ги разказвам и тя да ми казва - "Пак":).
Сега вече казва: "Иска още Мишел":).
Вчера й разказах един друг спомен, който тя не хареса. Може би по тона ми, по чувството, което ме беше завладяло, тя усети, че е нещо тъжно, въпреки думите, с които й разказвах.
За сетен път се убедих колко нежна, чувствителна и ранима е детската душа.
Децата трябва да се обичат и "миловат", за да израстнат добри хора.
Мишелче е много обичано дете и се надявам, че ще стане и добър човек.
Прегръщаме те и ние с Мишел, Мег.
Хубав ден!

Благодаря ти, Влади:).
Това е един от 12-13-те ми спомена, които написах преди две години и нещо, но са деактивирани.
Всички мои спомени са аромарни.
Ароматът ме съптства през целия ми живот.

Привет и на теб, приятелю!
Все пак сме в родната България:) и трябва да започнем седмицата с усмивки и аромат на нещо нашенско:).
Не съм сигурна, че понеделника в съвремието ни е ден за пране някъде:).
Усмихнат и ароматен ден:)!

Става по-добър от купешкия, почти домашен, можеш да комбинираш видове брашно и различни семена - сусам, слънчоглед, да добавяш трици и т.н. Имаме една и сме доволни. Преди правехме през ден с нея, сега не толкова често. Поздрави, Катя ;)

Синът ми има такава фурна и експериментира с различни смески, семена, ядки.
На мен лично ми харесват някои от опитите му:).
Рядко използвам хляб в момента, затова пробвам само "опитите":).
Поздрави и хубав ден!

И всичко е хубаво, докато е топло и прясно. Така е и с идеите, политиките и т.н. И както Васко Кеца пее "Детство мое...", това е светът, в който всички искаме да се върнем. Но уви е невъзможно...

"Там, преди 100 лета ... в дядовата къща ...".
Нищо не се връща назад, особено годите:).
Поздрави!

Същите спомени..Баба го месеше вечерта в дървено корито ,покриваше го с месал и сутринта го печеше в пещта рано.Поздрави!

Моят спомен за бабин хляб е само един и то със смешен край:).
Поздрави!

Понякога слагаше и една пърленка, тънка питка, като блат за пица...казваше и "кердушка".
Като поизстине намазваше я с малко свинска мас, поръсваше я с червен пипер и чубрица...Това ще е било първата пица,която съм ял!

Здравей, Гошо!
Баба изпече веднъж хляб, за да не ми "строши хатъра":).
Повече нито аз исках, нито пък тя имаше желание за това:).
Хубава вечер!

В селото си имахме фурна и всеки ден си купувахме хляб, особено ако беше бял, нямаше по–щастлива от мен. Докато го занеса до вкъщи, половината го изяждах.
За мен домашната фурна, Катя я свързвам с домашната кавърма и печеното агне. Цялата махала усеща, че някъде се пече нещо вкусно... Катя, как ми се прияде, ако знаеш домашна баница и лекичко да е поизгоряла... Няма наяждане, недай се Боже да има и овче кисело мляко, пръстите ще си оближа чак...:)

замесен с квас от хмел.

Хубав спомен, който ме върна и мен назад във времето...Уханието на хляба е ухание на дом и на обич!! И на мили хора, които отнесоха със себе си умението да правят хляб!!
Прегръдка за теб и Мишел! И за Мег!!
Хубава вечер!

по мило и сладко от аромата на топлия домашен хляб...
какви топли спомени ми навя, мила приятелко...
прегръщам те..

Благодаря ви за коментарите и за спомените!
Не можах да изчакам да се "появят" коментарите ви, затова отговарям общо на всички, но от всеки от вас ми остана по нещо.
Пожелавам ви хубав и ароматен ден!

Хаха, Кате, аз пък си спомних, че веднъж изядох две големи филии/ от кръгъл хляб/ в една братовчедка и после повръщах.:))) Бях много злояда и въпреки, че ми беше вкусно, ми стана тежко на стомахчето.

Поздрави!:)

Мирисът на топло изпечен хляб е несравним!
Сякаш ме доближава съвсем осезателно до природата...
Със затворени очи и от разстояние мога да го усетя безпогрешно.
Доставя удоволствие като водата, като чистия въздух,
като свежия дъх на полската растителност след дъжд...
Като нещо истинско!
Здрава опора - сила и радост едновременно!
Колко е вкусен!
Дори само с мерудия!:)
Мисля че удачно може да бъде включен
в една успешна терапия с аромати!:)
Приятен ден с дъх на есен от мен!:)

Ех, Лизи! Така е, когато не сме свикнали с нещо.
Ти ми припомни защо не обичам филия с масло - и аз бях много злояда и майка ми мажеше филията с много масло, да ме "подсили":).

Поздрави и на теб!

Хлябът е наистина здрава опора - сила и радост едновременно!
Не случайна е и поговорката, че никой не е по-голям от хляба.
Много неща ми се заблъскаха в главата свързани с хляба и коментара ти, Инел.

Приятен есенен следобед, Инел!

Кате, ;) не си усетила мъжкото начало в целия процес:)))))
За да стане хляб трябва огън. Но на огън не се пече хляб. И ето тук на сцената се явява мъжът. Донася дъбови или в краен случай букови - пак става- съчки. Фурната се обгаря, тоест тухлите да се нагреят като на акумулираща печка. Чак когато тухлите посививеят или по-точно побелеят майсторът отчита, че хлябът ще се опече. Тогава останалите вършини се изгрибат, остава се съвсем малко жар или хич и чак тогава се вкарват с дървена лопата месениците хляб. Затваря се фурната почти херметически и хляба се опича от акумулирана топлина. Това невестите вече го знаят от опит. Когато се разнесе аромата на печен хляб, броиш до сто и тогава отваряш фурната. Това е специална технология, българска.
Та важно е мъжкото начало. ;) :)
Обожавам аромата на току що опечен хляб.

Благодаря те, че ми припомни!

Поздрави!

Ехей, Цецо!
Здравей!
Ние с баба се занивахме с женската:) работа.
Борната и всичко останало беше работа на дядо.
Не си спомням целия ти коментар, а нямам време да го чакам.
Не се сърдиш, че ти отговарям толкова кратко, нали:))))?
Поздрави, приятелю!
Радвам се, че си тук!

мечтаем за пещ, където да си печем хляба. Може би ще опитаме някой път :). А и за подница също :). Засега си месим и печем хляба в нашата фурна. Дори и таз годишната срещата на русенските блогърите стана у дома на топло опечен квасен хляб, краве масълце, сиренце и разни други подробности :).
Много топли спомени за запазила Кате!
Поздрави!