ТОЙ ВЪЗКРЪСНА!
                             СМЕРИЮ СМЕРТ ПОПРАВ!!! 



            

Жените гледаха гроба в недоумениеНе можеха да повярват, защото бяха видели с очите си как Йосиф полага Иисус в гроба.Но сега той не беше там…

 Мария Магдалина затаи дъх от уплаха и единствената й мисъл бешe, че неприятелите на Иисус са идвали и са осквернили гроба.

Отчаяна тя се обърна и затича към града, за да намери Йоан и Симон–Петър за помощ.

“- Отнесли са Иисус от гроба и сега не знаем къде са го погребали.“– каза им тя.

Новината ги разтревожи и обърка,и тъй като не знаеха какво да правят – нищо не направиха.

Мария Магдалина ги остави и се отправи обратно към градината.

Стражата, която беше избягала от гроба, отиде направо при свещеницитe, за да им разкаже какво е видяла.

Войниците не знаеха за посещението на жените, но знаеха, че тялото на Иисус не е в гроба.

Свещениците се обезпокоиха и ядосаха, но не можеха да винят войниците за случилото се.

 Бързо се посъветваха със старейшините и решиха да лъжат.

 Дадоха голяма сума пари на войниците, за да не казват какво са видели, а да разпространяват измислица .

 “Не искаме да се говори, че Иисус е възкръснал. Казвайте на хората, че учениците му са идвали през нощта, когато вие сте спели и са отнесли тялото.“ – казаха те на войниците.

Войниците прибраха парите и започнаха да разпространяват измислицата сред хората.

Онези, които чуха тази история повярваха в нея…

Жените, които бяха с Мария Магдалина, продължаваха да стоят край гроба.

Като се огледаха видяха, че не са сами.

Иисус го нямаше, но отдясно видяха да седи един млад мъж в ослепителни бели одежди. Около него струеше светлина, която будеше у тях едновременно и страх и удивление.

Това беше ангел Господен, който им каза:

“Не се плашете!– Зная! Вие търсите Иисус от Назарет, който беше разпънат на кръст.Той не е тук! Възкръсна! Не си ли спомняте? Той казваше, че ще бъде разпънат на кръст, и че на третия ден ще възкръсне.“

Сега те наистина си спомниха и сърцата им забиха радостно.

“Нали виждате – каза ангелът – ето мястото, където беше положен.“

Жените отново погледнаха към гроба и видяха лененото платно, с което беше увито тялото му. Ако мислеха като Мария Магдалина, че тялото му е откраднато, сега щяха да разберат, че това не е така.

“А сега побързайте!– подкани ги ангелът.– Намерете Петър и останалите ученици и им кажете, че той е възкръснал.

 Кажете им: "Той отиде преди вас в Галилея и ще го видите там, точно,както ви е казал.“

 Жените побързаха, все още изпълнени със страхопочитание и уплаха, но зарадвани от вестта и съобщиха на Петър и останалите ученици: “Той възкръсна!“

Възторжените им думи изглеждаха на мъжете като празни приказки, но Петър се размисли върху казаното и заедно с Йоан бързо изтичаха до гроба.

Те се наведоха и погледнаха вътре– нямаше никакво тяло .

Но нямаше и млад мъж и блестящо одеяние…

Само лененото платно и кърпата за покриване на лицето лежаха сгънати внимателно.

Това съвсем не беше работа на осквернители, но какво беше?

Двамата ученици си тръгнаха, изпълнени с удивление, но все още нямаха обяснение за случилото се.

В това време Мария Магдалина влезе в градината.

 Тя спря край гроба и тихо заплака. И както плачеше, също се наведе и надникна в гроба и видя, че от там излиза ярка светлина.

Вътре видя два ангела с ослепително бели одежди.

Единият стоеше до главата, а другият до краката на мястото, където бяха положили тялото на Иисус.

Те попитаха: “Защо плачеш, жено?“

 “Защото са изнесли моя Христос и не зная къде са го сложили.” – отговори тя.

Като каза това тя се извърна и през сълзи видя силуета на човек, седнал на гроба.

Това беше Иисус, но тя не го позна.

“–Защо плачеш?– попита я той кротко.– Кого търсиш?“

Тя го погледна и пак не го позна.

 “Марийо! “– каза той.

 Този глас й беше познат.

“Учителю!“– извика тя.

И преливаща от радост, тя разтвори ръцете си в знак на обожание и преданост.

“Не,не ме докосвай още– каза той благо, - защото още не съм се върнал при моя Отец. Иди при братята ми, при приятелите и им кажи, че скоро ще се възнеса при моя Отец, при моя и вашия Бог, но преди това ще ги посетя.”

Когато тя отново погледна, Той беше изчезнал.

 Мария Магдалина веднага отиде при учениците да им разкаже, че е видяла Христос .

Завари ги да скърбят и да плачат.

 Тя им каза:”Той е жив!”-  и им предаде всичко, каквото беше казал.

Но болката от неговата смърт и изчезването на тялото му беше толкова голяма, че им попречи да повярват…

 В същия този ден, след скръбната Пасха, двама от учениците потеглиха от Йерусалим за Емаус. Бяха чували, че Иисус е възкръснал, но не вярваха.

Всичките им светли надежди за Месия, който ще спаси Израил, бяха рухнали.

Оставаше само отчаянието и мъката.

Както вървяха към тях се приближи Иисус, приел образа на странник, но те не го познаха.

“Какво обсъждате така разпалено и защо сте така скръбни?“– попита ги той.

Те се спряха и застана насред пътя:

“Ти чужденец ли си в Йерусалим, та не знаеш какво се случи тук през последните няколко дни?”

“За какво говорите ?“–попита Иисус.

“Ами за всичко свързано с Иисус от Назарет, който беше всесилен като пророк, както в делата, така и в думите, велик в Божиите очи и в очите на народа. Надявахме се, че той е Христос, Спасителят на Израил, но сега той е мъртъв. Освен това вече три дни оттогава и някои от жените, които отишли на гроба му, не намерили тялото и казаха, че видели ангели, които възвестили, че Иисус е жив.

 Тогава неколцина от нас също отидоха на гроба, но не видяхме нашия Христос, въпреки, че гробът наистина беше празен…

 “- Колко ви е трудно да повярвате във всичко, което са казали пророците! Ако бяхте вярвали, щяхте да знаете, че тези неща ще се случат. Не си ли спомняте, че Христос трябваше да изстрада всичко това преди да се прослави?”

И след това, като започна с книгите на Мойсей и мина през всички пророци, странникът им обясни онези места в Писанието, които се отнасяха до Иисус.

Те слушаха и много от нещата, които не разбираха преди сега им станаха ясни.

Когато наближиха Емаус, Иисус се сбогува с тях, но те сърдечно го поканиха да остане с тях и той прие.

Влязоха в къщи и седнаха да вечерят.

Иисус взе хляба и го благослови; после го разчупи и го подаде на другите двама.

И изведнъж очите им се отвориха и те го познаха!

И както  се взираха в него, изтръпнали и тревожни - Той изчезна.

Радостта им беше голяма, когато разбраха, че надеждите им за Спасител са се сбъднали.

Той беше жив!

Станаха и тръгнаха забързани за Йерусалим към къщата, в която се събираха единадесетте ученици.

Те всички бяха там– липсваше само един.

Поздравиха унило новодошлите и здраво залостиха вратата, защото се страхуваха от фарисеите. Двамата мъже разказаха всичко, което бяха видели и чули този ден.

 “Христос наистина е възкръснал! Ние сами се убедихме в това.“– казаха те.

Те привършваха разказа си, когато самият Иисус неочаквано се появи сред тях и се обърна към всички: “Мир вам!“

Но учениците му не изпитаха мир и спокойствие, тъй като бяха слисани и уплашени от внезапната му поява, защото вратата беше здраво залостена.

 Неочакваният посетител можеше да бъде само дух. И затова потрепериха от страх.

 “Защо сте така обезпокоени?– попита Иисус.– Защо в душите ви възникват съмнения и въпроси? Аз не съм дух. Погледнете ръцете и краката ми! Това съм аз самият. Докоснете ме, за да се уверите, че ме има. Духът не е от плът и кости, а както виждате при мен е така!“

При тези думи той им показа наранените си ръце и крака и мястото, където го беше проболо войнишкото копие.

Взираха се недоверчиво в истинското му тяло и дълбоките тъмни белези, смаяни от това, което виждаха. И докато продължаваха да се чудят и не можеха да повярват, Иисус им рече:

“Нямате ли нещо за ядене?“ Един от тях донесе печена риба и медена питка.

Той взе храната и яде пред смаяните им погледи. Когато го видяха да яде, те се увериха, че не е дух, а човек и този човек беше Иисус от жива плът.

После Той пак им каза: “Мир вам! Виждате ли сега, че всичко, писано за мен в Мойсеевия закон, в книгите на пророците и псалмите, се изпълни?“

 “Писано е, че Христос ще страда и ще възкръсне в третия ден след смъртта си и че в негово име трябва да се проповядва пред всички народи разкаянието и опрощаването на греховете.

Както Отец ме изпрати тук, така и аз ще ви разпратя по света.“

След тези думи той духна и каза:

“Приемете Светия Дух: ако простите греховете на някого, тези грехове ще бъдат наистина опростени, ако не освободите някого от вината му, греховете на този човек ще бъдат запазени.

“Сега те го слушаха така, както го бяха слушали преди смъртта му и знаеха със сигурност, че това е завърналият се при тях Христос.

 Той си тръгна, а те продължаваха да ликуват, че е възкръснал и се е върнал сред тях.

 Тома Близнакът, един от единадесетте не беше при тях, когато се появи Иисус. Когато той влезе те му казаха радостно:

 “Видяхме Христос!“

 Но Тома беше недоверчив и му беше трудно да повярва. Каза им:

“Докато не видя сам следите от гвоздеи по ръцете му, няма да повярвам и докато не докосна раните и поставя ръка на мястото, където е прободен, няма да повярвам.“

 Осем дни по–късно, когато и Тома беше с другите, Иисус се появи пак така внезапно и  застана сред тях.

 “Мир вам!“ – каза той.

Тома гледаше и не вярваше.

“- Тома – рече Иисус - ела при мен!“

 “Дай си пръста. Погледни ръцете ми и докосни белезите.”

 Тома го направи. Изразът на лицето му започна да се променя.

“Сега – каза Иисус – постави ръката си на прободеното от копието място.“

Тома почувства раната.

 “Имай доверие! Вярвай!“ – рече Иисус.

“Иисусе Христе!– извика Тома.– Аз наистина вярвам!“И душата му се изпълни с радост.

 Тогава Иисус му каза:

“Ти повярва, защото ме видя. Блажени са тези, които не са ме видели и пак вярват.“

Сега всичките единадесет ученици знаеха, че Иисус е възкръснал,както пишеше в Писанията, и както той им беше казал, че ще стане...

 ПО ПЪРЛ БЪК - “БИБЛИЯТА – СТАРИЯТ И НОВИЯТ ЗАВЕТ“