ГОЛГОТА - РАЗПЪВАНЕТО НА КРЪСТА

                                             / РАЗПЕТИ ПЕТЪК /

Иисус потегли за последното си и най–мъчително пътуване, след многото изпитания и съд. Римските войници го изведоха от града през северната порта  до мястото на смъртта, наричано от римляните  “РАЗПЯТИЕТО“, а на староеврейски - “ГОЛГОТА“, което означава  “Лобно място“. Според римския обичай, осъденият на смърт чрез разпятие, трябва сам да носи кръста си. Иисус се олюляваше, докато се изкачваше по хълма, понесъл тежкия кръст. Много хора вървяха след него. Някои от тях врагове, които му се присмиваха, други любопитни странници, а трети – негови приятели, които много искаха да му помогнат, но не можеха. Жените сред тях оплакваха Иисус, защото изпитваха болка пред страданието му. Иисус забеляза тяхната болка, въпреки тежестта върху гърба си и болката, която пронизваше тялото му. Той обърна главата си към тях и каза: “Дъщери на Йерусалим, не плачете за мен! Плачете за себе си и за децата си, защото ще дойде ден, когато ще казват: “Блазе на неплодни и на утроби неродили, и на гърди некърмили!“  Защото, когато Йерусалим започне да плаща за греховете си, по-добре ще бъдат онези, които нямат малки деца, защото дори пеленачетата няма да бъдат пощадени. Тогава хората от градовете ще рекат на планините: “Срутете се над нас!“, а към хълмовете:“Покрийте ни!”, за да избегнат участта си. Но спасение няма да има, защото ако правят така, когато съм тук, какво ще правят, когато ме няма?“ 

Иисус се строполи под тежестта на кръста  и повече не можа да стане. Силите му го напуснаха, защото го бяха пребили жестоко. Войниците го ругаеха и ръгаха да стане, но той не можа да се изправи. Тогава извикаха един човек на име Симон, който идваше от нивата си и не знаеше какво се е случило. Сложиха кръста на гърба му и го накара да го носи след Иисус. Иисус стана и бавно продължи нагоре. Доведоха още двама осъдени, обикновени престъпници, за да стигнат заедно с Иисус  до мястото на смъртта. Когато всички стигнаха до Голгота, войниците заповядаха на Симон да остави кръста на земята. После свалиха дрехите на Иисус, сложиха го да легне върху кръста и приковаха ръцете и краката му, след това издигнаха кръста и го забиха здраво в земята.  Други войници от стражата подготвяха за разпъване другите двама осъдени. Когато трите кръста бяха издигнати, Иисус се оказа по средата. Войниците предложиха на Иисус да отпие глътка оцет, размесен с жлъчка, но той отказа. И когато висеше на кръста в очакване на смъртта, той извика: “Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат!“  И докато Иисус бавно умираше на кръста, войниците разделиха неговите дрехи на четири – по една част за всеки от пазачите му. Но като стигнаха до хитона му, видяха, че е изтъкан цял от горе до долу и не може да се раздели, се разбраха да хвърлят жребий… Така се изпълниха думите на псалома, в който се казва: “Те поделиха дрехите ми, а за одеждата ми хвърлиха жребий. “Римските войници не предполагаха, че по този начин се сбъдва предсказаното преди векове… Когато войниците си  поделиха дрехите поставиха надпис, над Иисусовата глава, който беше написан от  Пилат върху една дъсчица на еврейски, латински и гръцки: “Иисус Назорей Цар юдейски“, после се оттеглиха, за да наблюдават как той ще издъхне.  Хората стояха и гледаха, а други минаваха и му се подиграваха: “Да видим сега как ще спасиш себе си! Ако ти си  Синът Божий, спаси се сам и слез от кръста!“  Първосвещениците, книжниците и старейшините също му се подиграваха: “Чухме, че спасявал разни хора, а сам себе си не може  да спаси! Нека сега слезе от кръста и ще повярваме в него. Та нали този човек казваше че е Синът Божий!“  И въпреки, че Иисус можеше да слезе от кръста, той нямаше да направи това, защото смъртта на кръста беше неговата участ.  Войниците също му се подиграваха и му предлагаха да накваси пресъхналите си устни с оцет. Обиждаха го дори разбойниците, разпънати заедно с него. Особено единият от тях като му казваше: “Не си ли ти Христос? Ако наистина си ти  -  избави и себе си и нас!“  Часовете минаваха  и първият от тях не получи никакъв отговор, а вторият започна да вижда в Иисус някаква спокойна сила. Той смъмри другия: “ Не се ли боиш от Бога, след като понасяш същото наказание като този човек?  Ние двамата с теб страдаме справедливо, а този човек не е направил нищо лошо.“ После той се обърна към  Иисус и каза: “Господи, спомни си за мен, когато отидеш в царството си . Аз вярвам в теб. “   А Иисус отговори: “Повярвай ми, още днес  ти ще бъдеш с мен в рая . “  След това той погледна  надолу, за да види тези, които стояха край кръста. Там бяха майка му, сестрата на майка му, Мария Магдалина и само един от учениците му . Лазар, когото беше възкресил от мъртвите и единадесетте му  последователи не бяха там, защото  все още бяха в опасност, преследвани  от отмъстителните свещеници и фарисеи. Добре беше, че поне  Йоан, любимият му ученик беше тук, заедно с оплакващите го жени. Когато Иисус видя, че Йоан стои до майка му и я  утешава, той извика от кръста: “Жено, ето твоя син Йоан!“, а на Йоан рече: “Йоане, ето твоята майка! Грижи се за нея!“  От този час Йоан взе  Мария в собствената си къща и се грижеше за нея като за собствена майка. Часовете се нижеха мъчително. Стана пладне и слънцето  силно печеше. После изведнъж  тъмни облаци го закриха и мрак се спусна над земята. Силен вятър забрули хълма, където стояха кръстовете  и в необичайната за деня тъмнина се чу тътен. Много от хората потрепераха от страх, а някои побягнаха от това  място на смъртта.  Три часа по–късно, под все още зловещото тъмно небе, Иисус внезапно извика: “Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставал?“  Настана кратка тишина и небето започна  да се прояснява. Тогава Иисус отново проговори и писаното в Писанията отново се сбъдна.“Жаден съм –каза той. Наблизо стоеше гъбата с оцет. Един от наблюдаващите го, взе гъба , натопи я в оцета и като я постави на тръстиковата пръчка, подаде на  Иисус да пие.  Иисус накваси устните си с оцета. Той беше свършил делото си и беше готов да освободи духа си. И отново съвсем ясно извика: “Свърши се!”

  За тези, които го чуха, това прозвуча не като вик на отчаяние, а като вик на победа.  Сега Иисус изрече последните си думи от кръста:“Отче, в твоите ръце предавам духа си.“  След това сведе глава и умря. 

В мига, който той предаде дух, завесата, която закриваше вътрешната част на храма в Йерусалим, се разкъса отгоре до долу  на две. Земята се разтресе, големи скали се разпукаха, гробове се разтвориха и свети люде възкръснаха. Римският стотник, който беше на стажа, видя как Иисус предаде дух, видя земетресението и много други странни и удивителни неща, които се случиха в мига на смъртта му и така се изплаши, че извика в прослава на Господа:

 “ Ей богу, това ще да е бил един праведник! Наистина ще да е бил Синът Божий!“ 

Тези думи се понесоха от уста на уста. Хората, които се бяха събрали, за да наблюдават зрелището, се върнаха в града, като се удряха в гърдите в разкаяние. Но сега всичко беше свършило… Приятелите на Иисус, майка му и още няколко жени, които го бяха последвали от Галилея , седяха там и наблюдаваха от разстояние. Там бяха и Мария Магдалина, Саломия – вдовицата на Заведей  и майка на  Иаков и Йоан, и Мария – вдовицата на Алфей  и майка на другия Иаков. Всички те много обичаха  Иисус и сега бяха сломени от мъка. Вече беше към три часа следобед, а съботният ден настъпваше със залязване на слънцето. И тъй като никой нямаше право да свали телата на осъдените от кръстовете, нито пък беше позволено  да стоят на тях в събота, още повече, че онази събота беше Пасха, евреите отидоха при Пилат и поискаха телата да бъдат свалени веднага. Пилат се съгласи и изпрати войниците си обратно до Голгота .  Войниците провериха първо дали двамата разбойници са мъртви. После стигнаха до Иисус. Знаеха, че вече е мъртъв, но все пак един от тях го прободе с копието си в ребрата. От раната потече кръв и вода. Те се загледаха в безжизненото тяло недоумяващи, без да разбират, че с това се сбъдва още едно пророчество:“Ще погледнат на човека, когото прободоха.“  Вече се свечеряваше, когато  пристигна Йосиф от Ариматея, богат човек, който отиде при Пилат, за да поиска да му дадат тялото на Иисус. Йосиф беше фарисей, но и той като Никодим беше правен човек и се противопоставяше на всяко предложение да се стори нещо лошо на Иисус.На зазоряване синедрионът  свика набързо съвещание и изключиха от него Йосиф и Никодим. Всъщност те не знаеха, че двамата са ученици на Иисус и чрез него търсеха  Божието царство.  Йосиф от Ариматея упорито настояваше пред Пилат за тялото на Иисус. Накрая Пилат му разреши. Тогава Йосиф отиде на мястото на смъртта. Беше взел със себе си тънко ленено платно, с което да може да обвие тялото на Иисус. И Никодим  отиде там.  Той носеше и смирна и алое, за да помаже тялото преди да го погребат. Обикновено тялото трябваше да бъде грижливо измито преди погребение и помазано, но нямаха време за всичко това. Двамата мъже свалиха  Иисус от кръста. Увиха тялото му в лененото платно и го намазаха с благовонията според еврейския обичай. После с помощта на приятели внимателно пренесоха Иисус до гроба в градината близо до мястото на кръста. Това беше гробът, който Йосиф наскоро беше изсякъл в скалата за деня на собственото си погребение  и никой още не беше полаган в него. Сега Йосиф го използваше за вечно жилище на Иисус. Погрижиха се учителят да бъде погребан преди залез слънце и на място, където тялото му няма да бъде обезпокоявано  от неприятели, които можеха да го осквернят.  Жените, които бяха дошли от Галилея, последваха малкото шествие и видяха как внимателно беше поставен Иисус в гроба. След това Йосиф повали голям камък пред отвора на гроба и тръгна за дома си. Тръгнаха си и жените, съкрушени от скръб. Съботата беше ден за почивка съгласно Божиите заповеди. Първата нощ на жалейката мина. Много рано на другата сутрин първосвещениците и фарисеите отидоха при Пилат с искане да назначи стража, която да охранява гроба до третия ден, като му припомниха думите на Иисус: “ След три дни ще възкръсна.“

“Имате си стажа – каза Пилат – Идете и завардете гроба.“ Те отидоха и поставиха стража на гроба, като запечатаха камъка, който го затваряше. На втрия ден от смъртта на Иисус, към залез слънце, след като мина събота, Мария Магдалина и Мария – майката на Иаков, както и Саломия, отидоха да купят благовонни масла, за да помажат тялото на Иисус, когото обичаха. С превалянето на нощта и настъпването на ранното утро те щяха да отидат на гроба и да извършат погребалните обреди, за които преди не бяха имали време. Зората на първия ден от новата седмица се пукна. Това всъщност беше третият ден от смъртта на Иисус. Войниците още стояха край гроба. Със зазоряването земята започна да тръпне и да се тресе. Силен трус разтърси градината, в която Йосиф от Ариматея беше погребал Иисус в гроба в скалата. Тогава от небето слезе един ангел Господен, отмести камъка от отвора на гробницата и тихо седна на него. Лицето му сякаш отразяваше светлината на мълнията, одеждите му блестяха като ослепителен сняг. Пазачите го гледаха зяпнали, онемели от страх. Те се вторачиха в ангела, треперещи и смаяни от уплахата, и изпопадаха на земята като поразени от гръм. След като се съвзеха , те станаха и побягнаха към града , за да съобщят за видяното.  Беше много рано, когато Мария Магдалина и другите жени дойдоха, за да помажат Иисус с благовонни масла. Стражата я нямаше, но това не ги изненада, защото не знаеха за нея . На влизане в градината те се питаха , кой ли ще им помогне да отместят камъка, защото камъкът беше прекалено тежък, за да го отместят жени. Стигнаха до гроба  и това, което видяха силно ги изненада. Камъкът беше отместен от пещерата. Когато погледнаха през отвора видяха, че тялото на Иисус не беше там… 

ПО ПЪРЛ БЪК  - “БИБЛИЯТА – СТАРИЯТ И НОВИЯТ ЗАВЕТ“