Синедрионът произнесе смъртната присъда и всичко, което оставаше, беше да се получи официално одобрение от пълномощника на римляните. Голяма група хора съпровождаше Иисус при Пилат Понтийски, прокуратора на Иудея, за да чуят окончателната присъда. Тълпата се предвождаше от  първосвещениците и фарисеите.  След тях вървяха лъжесвиделите  и наемниците, които  първенците бяха накарали да сипят ругатни срещу човека, наричан “Царят на юдеите”. В средата  стоеше Иисус, все още вързан и грубо блъскан от войниците. Пилат Понтийски излезе от двореца си и огледа множеството. Въпреки, че беше рано,  Пилат не отказа да ги изслуша. Сметна, че е нещо важно, иначе не биха дошли в този час, и то предвождани от първосвещениците си . “В какво е обвинен този човек?“ – запита Пилат.

“– Той е престъпник  - отговориха Кайафа и Аннб. – Той развращава народа. Забранява на хората да плащат данък на кесаря, като казва, че е Христос  -  “Царят на юдеите.“

И все пак, те не познаваха толкова добре Пилат, колкото си мислеха. Римският управник  забеляза израза  “Цар на юдеите “  и реши, че това е еврейски религиозен въпрос и не го засяга.

“– Това го решете сами  - каза той – и го съдете по вашите закони.“

“– Ние го осъдихме, но нямаме право да изпълняваме смъртна присъда. “ – му отговориха те.

Пилат  знаеше това много добре, но не беше очаквал, че те ще искат смъртна присъда . Погледна отново пленника и видя един човек , който най–малко имаше вид на цар или пък на престъпник. Обвиняваха в много неща, а той мълчеше. Пилат Понтийски се обърна и си влезе в двореца. От съдебната зала в двореца си управителят изпрати хора да му доведат Иисус. Иисус влезе и застана пред него. Пилат го попита: “Ти ли си юдейският цар?“

 “– Питаш ме, защото сам мислиш така или  защото други хора са ти казали това? “ - попита Иисус.“ - Моето царство не е земно!- продължи Иисус – ако беше така, много хора щяха да се борят да ме запазят, за да не попадна в ръцете на евреите. Не, моето царство не е тук на Земята.“

“– Тогава цар ли си? “ – попита Пилат

“– Точно така. Цар съм. Аз за това съм  роден и за  това съм дошъл на този свят  -  да свидетелствам за истината. Всеки, който е на страната на истината, се вслушва в гласа ми.“ Пилат го изгледа втренчено и го запита: “Какво е истина?“ Той беше чул всичко, което му беше нужно да чуе, за да отсъди. Иисус беше казал: “ Моето царство не е на този свят.“  За Пилат това не звучеше като заплаха за римския император.“ 

“- Не намирам никаква вина в този човек.“ – каза той на свещениците и фарисеите, което им дойде като  “гръм от ясно небе“.

“– Той подтиква хората към бунт. Той проповядваше крайното си учение из цяла Иудея, като започна от Галилея, премина през цялата страна и стигна дори до Йерусалим. “  - крещяха те. Като разбра, Иисус е от Назарет  /Галилея/, Пилат го изпрати при Ирод Антипа, който заради празника, също беше в Йерусалим. Когато Ирод видя Иисус, много се зарадва,  защото  отдавна искаше да се срещне с него. И така,  той  посрещна Иисус възторжено, макар и не сърдечно. Изслуша го  и разбира се не видя никакви доказателства за  измяна и очевидно този човек не представлява заплаха за римляните или за самия Ирод. Единственото нещо, което привлече вниманието на тетраха беше, че този спокоен човек твърдеше, че  е Царят на Изрил  или юдейския цар. Това засягаше Йудея, а не Ирод.“– Донесете багреница! - заповяда той. - Ако някой е цар, нека да изглежда като цар.“ – реши и той да изпита някакво удоволствие от всичко това. Скоро и това им омръзна, защото Иисус  не показваше, че се дразни от подигравките им. Изпратиха го отново при Пилат. На Пилат му стана неприятно  като видя, че евреите се връщат с пленника си. Той свика първосвещениците и водачите на синедриона и им каза:“– Доведете този човек при мен.  Аз го разпитах пред вас  и установих, че е невинен, в това, в което го обвинявате. Ирод  също не го смята за виновен, щом го изпраща обратно при нас. Този човек не е направил нищо, с което да заслужи смъртното наказание.Ще наредя да го набият с пръчки*  и после да го пуснат на свобода.“

Боят с пръчки или с камшик с метален накрайник беше ужасно наказание, но и смъртно.Не, искаха в никакъв случай да бъде пуснат на свобода. Те желаеха смъртта му.

Имаше обичай  по време на празник  управителят да освобождава един затворник, който народът посочи. В затвора по това време излежаваше присъда един прочут разбойник  на име Варава.  Освен, че беше разбойник и убиец, той подтиквал народа към бунт: и докато Пилат предпочиташе  този човек да остане в затвора, хората не се интересуваха дали Варава е в затвора или не. Но сега Пилат им беше дал право да Избират между  Иисус и Варава .

“– Да освободя ли сега по силата на този обичай  Царя на юдеите?– попита Пилат  -  кого предпочитате да освободя - Варава или Иисус, наричан още Христос?“

“- Не, не този човек. Не освобождавай него, а Варава .“

Пилат беше много обезпокоен от отговора им. Докато седеше на съдийския стол, той получи бележка от съпругата си,  в  която тя му казваше да не причинява зло на този добър човек, защото сънувала сън, че ще страда много заради него.

Въпреки нарастващото възбуждение сред множеството, Пилат отново попита:
”- Кой от двамата искате да освободя?“

“– Варава, Варава!“ – развикаха се те.

“– А какво да направя с Иисус, наричан още Христос?“ – пак попита Пилат.

“– Да бъде разпънат на кръст! Да бъде разпънат!“ – крещяха те.

Пилат  нареди да стражите да наложат с пръчки Иисус, като се надяваше, че като видят това жестоко наказание, тълпата ще се омилостиви и няма да иска смъртта му.

Войниците на Пилат биха жестоко  Иисус. Смъкнаха ризата му и му облякоха багреница, такава, каквато могат да носят само големите царе; на главата му вместо корона поставиха венец от тръни, а  в дясната  му ръка сложиха  дълга тръстика   вместо скиптър. А после му се закланяха ниско и коленичиха пред него, като да се молят на велик цар. След като се гавриха достатъчно дълго с него, те взеха  тръстиковата пръчка и го заудряха с нея, а после го  заплюваха. След това отново го заведоха при Пилат.  Пилат пак се показа на двора и заяви на множеството: “Вижте! Изведох го пред вас, за да знаете, че не го намирам за виновен.“ Иисус излезе с трънения венец  и облечен в багреницата. Имаше много измъчен вид и беше загубил много кръв. Той беше облечен в царски одежди за посмешище, но въпреки това стоеше изправен и в движенията му се чувстваше спокойно достойнство.

“– Ето човека!“ – рече Пилат -  “Вие го разпънете! Аз не смятам, че този човек е извършил престъпление.“ – каза Пилат, изплашен от жестокостта на тълпата. За първосвещениците и фарисеите беше ясно, че Пилат не иска да произнесе смъртната присъда.“И ние имаме Закон!“  - крещяха те. Според нашите закони той заслужава смърт, защото се обявил за  Син Божий.“ Като чу това, Пилат още повече се изплаши и отведе Иисус страна и отчаяно го попита: “Кой си ти? “  Иисус не отговори. “Нима не отказваш да отговаряш на въпросите ми?  - попита Пилат. Не знаеш ли, че от мен зависи дали да те освободя  или да  наредя да те разпънат на кръст?“

“ Ти нямаше да имаш над мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише – отговори Иисус. По – голям грях има онзи, който ме предаде на теб.“  Въпреки това Пилат отново се опита да го  освободи, но евреите се развикаха: “Ако го освободиш , ти не си приятел на кесаря! Който твърди, че е цар, е противник на кесаря!“ 

“Това означава ли, че трябва да пратя на кръста вашия цар?“ - попита Пилат.

– Той не е наш цар! Ние нямаме друг цар освен кесаря. Нима ти не си приятел на кесаря? – попитаха го.

Заплахите им вече бяха очевидни и Пилат се уплаши. Имаше всички изгледи за надигащ се бунт, и само това беше достатъчно, за да се окаже в опасност. Изпрати да донесат съд с вода и застанал пред тълпата той си изми ръцете и каза:

“Невинен съм за  кръвта на този праведен човек. Вие сами трябва да поемете вината за кръвта му“ 

Тогава всички отговориха: “ Нека неговата кръв тегне над нас и над децата ни!“ След това Пилат произнесе присъдата. Тогава освободи и Варава. После извика войниците си и им даде нарежданията си. Свалиха багреницата  от Иисус и му облякоха  простата му дреха, но венецът от тръни  остана на главата му. Така той беше изведен от двореца, за да бъде разпънат на кръста.. .

В това време Йуда Искариот, предателят на Иисус, се навърташе около тълпата, която наближаваше градската порта и разбра, че Иисус ще бъде разпънат на кръст.  Изведнъж го замъчиха угризения за предателството, което беше извършил. С наболяла душа той се върна при първосвещениците и старейшините с трийсетте сребърника в ръка .

“– Извърших грях  -  каза той. – Предадох невинна кръв.”

Те го изгледаха презрително: “– Какво ни засяга нас това? Това си е твоя работа, отговаряй за греха си!“ – казаха те.

Като изпитваше ужасно разкаяние, предателят хвърли сребърните монети на пода на храма, а после избяга на усамотено място, извън града.

Първосвещениците събраха  сребърните монети, но изпитваха някакво  смътна чувство на срам. “Не е законно да върнем тези пари в касата  - рекоха те , - защото това е цената на пролята кръв.“

Решиха  с парите да купят  място за погребване на скитници и бездомници. Земята, която купиха с тези пари и до ден днешен се нарича  “Кървава нива“.

Тълпата заедно с Иисус по средата се изниза през северната порта на града. А Иуда беше намерен обесил се на усамотено място, където се беше укрил…

*Това е традиционно наказание от 40 удара, обикновено изпълнявано като “ 40 удара без един“  от страх да не сбъркат ударите /ограничени от Мойсеевия закон на 40/, налагани по решение на съдията.

    

ПО ПЪРЛ БЪК  -  “ БИБЛИЯТА  - СТАРИЯТ И НОВИЯТ ЗАВЕТ “