Сърцето свое никога не съм щадила –

ни в песните, ни в любовта, нито в тъгата,

още повече във страстите.

Прости ми, мили, каквото беше, беше.

Но ми горчи.

И все пак това е щастие, нали?

 
И затова, че страстно, горещо тъгувам,

затова, че се плаша от невъзможни беди,

от сянката на малкия призрак
се  даже страхувам ...

И все пак това е щастие, нали?

Нека сълзи ме задушават,

нека миглите ми са клонки в дъждовна мъгла.

Най-страшно е да всеопрощаваш –

най-страшно е равнодушието след това ...

Любовта не прощава.

И все пак това е щастие, нали?

Вече знам, че любовта убива,

Не очаква състрадание, властта си не дели,

Тя е прекрасна, докато е жива,

тогава е щастие, а не утеха, нали?

                   По Ольга Берггольц, /преводът от руски е мой и е доста свободен/ -
            на една скъпа приятелка посвещавам с обич