Дали само понякога или просто винаги, не мога да кажа със сигурност.
Знам със сигурност само едно – когато дни наред живееш спокойно, приятно и безметежно, непременно ще се случи нещо, което ще наруши хармонията и ще те запрати в едни тревожни, изпълнени с напрежение и очакване дни.
Май пак се връщам към моите размисли за дните, но защо не?
Една мисъл никога не свършва с написването й, дори може би тогава започва да те гложди още повече, за да я извадиш на белия лист.
И защо си помислих, че хармонията се нарушава от тревожните дни?!
Може би хармонията се състои точно в това – редуване на приятни с тревожни дни?
Сигурно е така – това е балансът в живота.
Балансът в Природата е смяната на сезоните, като всеки един от тях ни хвърля в смут или приятно очакване, но всеки си има своето предназначение и очарование.
Така смятам, че е и със случките и дните в частния човешки живот, дори и в обществото като цяло.
Това не е съждение, което ме е поразило като мълния изведнъж. Не. Това са наблюдения и лични преживявания от много години.
За пръв път забелязах тази зависимост, баланс или хармония преди ... ами преди около 40 години.
Тези периоди на спокойствие и бемежтеност, които понякога продължават не с дни и месеци, а с години, непременно се сменят с тежки, драматични и дори трагични периоди, от които не винаги можеш да се „измъкнеш”.
Понякога ... понякога ли?! Не. Не понякога. Винаги едните периоди от живота ни са белязани от другите и са взаимосвързани - не може да бъдат точно и ясно отграничени.
Спомням си думите на майка ми, която казваше: „Видиш ли хубаво не се радвай много, видиш ли лошо не се плаши, и едното и другото са временни”.
Сега си мисля, че тези думи идват не лично от майка ми, а са казани много преди нея и са потвърждение на други едни думи: „Няма да е все така”.
Да, няма да е все така – няма да е все хубаво и приятно, но няма и да е все лошо и неподредено.
Понякога, когато нещата зависят от нас е добре да ги „хванем” в ръцете си и да ги направляваме в желаната посока.
Но това е само понякога, когато наистина нещо зависи от нас.
Това "понякога" може да бъде много често, особено в личните ни взаимоотношения - да не правим това, което не искаме да правят на нас, да се усмихваме, да благодарим и да даряваме добра дума, да сме добронамерени и позитивни ...
Понякога нищо не зависи от нас и трябва да приемем реалността ...
Истина е ...не може да е все хубаво и приятно, но е невъзможно
и да е все лошо и неподредено. Приятните и тревожни дни се редуват ,
само понякога трудните продължават сякаш прекалено дълго ,
или просто така ни се струва ... Понякога зависи и от самите нас ,
от силата , стойностите , които носим , чувствата ... и още ...
Дълга и сериозна тема , Кати ... ако продължа да пиша има опасност
да не ми стигне мястото .
Светъл ден и прегръдка от мен !
16.11.2011 10:41
Николай Хайтов говореше за това, че цялата природа съществува в някакъв ритъм - сменят сезони, годишни времена, месеците, седмиците, дните се сменят в ритъм, ноща - деня, луната и пр.
Той говореше за това, че и написаното слово трябва да има свой вътрешен ритъм. "Ако не усетя ритъма в началото, отказвам се да чета по-нататък, няма смисъл", казваше.
Поздрави! И доброто да идва по-често, все пак.
Поздрави, Теди!
Реалността не винаги е красива, но трябва да приемаме предизвителствата й.
Хубав ден!
Истина е ...не може да е все хубаво и приятно, но е невъзможно
и да е все лошо и неподредено. Приятните и тревожни дни се редуват ,
само понякога трудните продължават сякаш прекалено дълго ,
или просто така ни се струва ... Понякога зависи и от самите нас ,
от силата , стойностите , които носим , чувствата ... и още ...
Дълга и сериозна тема , Кати ... ако продължа да пиша има опасност
да не ми стигне мястото .
Светъл ден и прегръдка от мен !
Здравей, Таня!
Темата е много дълга, затова само съм маркирала някои от моите си разсъждения.
Поздрави и прегръдки, мила приятелко!
16.11.2011 12:32
Николай Хайтов говореше за това, че цялата природа съществува в някакъв ритъм - сменят сезони, годишни времена, месеците, седмиците, дните се сменят в ритъм, ноща - деня, луната и пр.
Той говореше за това, че и написаното слово трябва да има свой вътрешен ритъм. "Ако не усетя ритъма в началото, отказвам се да чета по-нататък, няма смисъл", казваше.
Поздрави! И доброто да идва по-често, все пак.
Всичко е "ПОНЯКОГА", Санде за ... всички.
Хубав ден.
животът е най- благоценния дар! С пожелание за щастие и успехи,Katana!
Изглежда парадоксално, но именно цикличните промени в природата стимулират развитието на жизнените процеси. Всичко е свързано с всичко и природата е балансирана. Само дето ние не подозираме или пренебрегваме какъв трагичен край ни очаква, нарушавайки този баланс.Понякога наистина нищо не зависи от нас, но винаги много неща зависят от хората.
Нека да ти е хубав денят!
Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:
- Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия...
Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело:
"Сине, и това ще мине..."
И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
"Сине, и това ще мине..."
И в действителност е така: Всичко минава!
И доброто, и лошото са нещо временно...
Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... "и това ще мине!"
Поздрави, скъпа Катя!
Когато е много хубаво и лошото, което идва след него е "много".
Сами избираме как да живеем, с много или с малко, като огън или като мека топлина.
животът е най- благоценния дар! С пожелание за щастие и успехи,Katana!
Здравей, Миа!
Права си за всичко.
Най-много ми хареса това - "животът е най-благоценния дар".
Учим се, падаме, ставаме...
Благодаря ти, че се отби!
Хубававечер от мен, kataN/без А/:)
Здравей,Ели!
Много се радвам да те видя!
Понякога:) или почти никога нещта се случват или не.
Много е хубаво, когато независим от някого, макар и понякога.
Хубава вечер!
Изглежда парадоксално, но именно цикличните промени в природата стимулират развитието на жизнените процеси. Всичко е свързано с всичко и природата е балансирана. Само дето ние не подозираме или пренебрегваме какъв трагичен край ни очаква, нарушавайки този баланс.Понякога наистина нищо не зависи от нас, но винаги много неща зависят от хората.
Нека да ти е хубав денят!
Здравей, Томич!
Толкова научно и много точно си го написал!
Балансът е нещото, към което трябва да се стремим.
Балансът е хармонията, мисля.
Иначе не се знае какви катаклизми биха се случили.
Сега ме "запращаш" към едни други мисли и размисли, но ще ги оставя за друг път:).
Понякога много неща зависят от хората,но понякога нищо не зависи от нас ...
Хубава вечер.
Струва ми се, че ПОНЯКОГА е като ВРЕМЕТО, приятелю - то е в нас и ние сме в него...
Поздрави на теб,Павелско и Родопите!
16.11.2011 17:45
"И доброто, и лошото са нещо временно...
Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме!
Поздрави, скъпа Катя!"
Поздрави и на теб, скъпа Никодима!
Това е приказка, която у нас често си припомняме.
"И това ще мине!", но понякога ТОВА ни кара да се замисляме за много неща.
Хубава вечер, Дани!
Когато е много хубаво и лошото, което идва след него е "много".
Сами избираме как да живеем, с много или с малко, като огън или като мека топлина.
Ех, Лизи!
ПОНЯКОГА не можем да избираме сами. ПОНЯКОГА нещата са предопределени и ние само ги следваме ...
Хубава вечер!
За съжаление не всичко зависи от нас и можем да държим под контрол. Понякога всичко излиза извън релси и точно тогава се чувстваме ужасно...
Но се надявам, че при теб и в семейството всичко е както трябва!
Поздрави и прегръдки, миличка!
За съжаление не всичко зависи от нас и можем да държим под контрол. Понякога всичко излиза извън релси и точно тогава се чувстваме ужасно...
Но се надявам, че при теб и в семейството всичко е както трябва!
Поздрави и прегръдки, миличка!
Скарлет, мила!
Трогна ме!
Слава на Бога, всичко е наред, не се тревожи!
Това са само разсъждения на глас.
Прегръщам те с пожелание за хубава вечер.
Да му се не знае и шекерената омая:((( знам си, че винаги трябва да плащам!
Да му се не знае и шекерената омая:((( знам си, че винаги трябва да плащам!
Аз съм младостката врачка и сега ще те омая нешекерено.
Благодаря за песента, Алекс. Много ти благодаря!
Понякога /?!/се случват непоправими неща ...
Стихотворението на талантливото момиче ПЕТЯ ДУБАРОВА -
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
В съпорт с едно хубаво парче на любимата ми група Пърпъл :
Понякога е важно да Обичаш
Заради самото случване Любов
Понякога е важно да Поскиташ
Заради Пътищата трудни за Живот
Понякога е важно да Излъжеш
Заради миговете сбъднати Мечти
Понякога е важно да Политнеш
Заради сладостно завръщане в Зори
Понякога е важно да Замлъкнеш
Заради звуците вълшебни във Съня
Понякога е важно да Извикаш
Заради стъпките самотни във Дъжда
Понякога е важно да Докоснеш
Заради чувство споделена Топлина
Понякога е важно че те Има
Обгърнат от мистична Тишина
Понякога е важно да Обичаш
Заради себе си като частица от Света....
http://www.vbox7.com/play:6553635a
Хубава вечер и много обич от мен!:-)
Хубава вечер!
19.11.2011 15:59
Действителността си е около нас - понякога ни позволява да се събудим и тогава всичко си идва на мястото:)))
В съпорт с едно хубаво парче на любимата ми група Пърпъл :
Понякога е важно да Обичаш
Заради самото случване Любов
Понякога е важно да Поскиташ
Заради Пътищата трудни за Живот
Понякога е важно да Излъжеш
Заради миговете сбъднати Мечти
Понякога е важно да Политнеш
Заради сладостно завръщане в Зори
Понякога е важно да Замлъкнеш
Заради звуците вълшебни във Съня
Понякога е важно да Извикаш
Заради стъпките самотни във Дъжда
Понякога е важно да Докоснеш
Заради чувство споделена Топлина
Понякога е важно че те Има
Обгърнат от мистична Тишина
Понякога е важно да Обичаш
Заради себе си като частица от Света....
http://www.vbox7.com/play:6553635a
Хубава вечер и много обич от мен!:-)
Мила, Ели!
Благодаря за твоето "Понякога", което е и мое любимо.
Всички "Понякога" изредени са не само "Понякога".
"Понякога е важно да Обичаш
Заради себе си като частица от Света..."
Прегръщам те с благодарност, мило дете.
Хубава вечер!
Здравей, Ати!
Тук е балансът в живота - в редуването на едното с другото.
Нека добрите ти се усмихват, за да усмихваш и приятелите си:).
Хубав и успешен следобед!
21.11.2011 15:49
Действителността си е около нас - понякога ни позволява да се събудим и тогава всичко си идва на мястото:)))
О, Гери!
Колко си права!
Действителността е около нас и ни позволява да я видим , макар и моментно, макар и с въобръжение ...
Ще ги покажа отново, Алекс. Някой друг път.
Поздравявам те!
2. "Искаш ли" - На Румяна
3. Диво цвете - от miaa.blog.bg
4. МОРСКИ ТЕРМИНИ gidmastar http://gidmastar.blog.bg/drugi/2013/03/13/morski-termini.1063785 -
5. ТАНГО
6. Реч на кмета на Панагюрище-http://lotos16.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/05/02/quot-dnes-ot-nas-ne-se-iska-da-umrem-dostoino-za-bylgariia-a.1358324
7. един блог, който заслужава да посетите - hadjito
8. На мама
9. Историо - wonder