В събота, 5 ноември е Архангелова Задушница.
По този повод ми се иска да помена специално един скъп за мен човек, когото никога не съм виждала, но съм слушала толкова много за него, чела съм писмата му до нас, че имам чувството, че го познавам лично.
Постинга за него съм писала преди повече от две години и съм го публикувала тук, затова слагам и коментарите, които предизвика тогава. В много от тях са описани подобни случки. Много от прочелите го си спомнят за свои близки, а това е памет и почит за душите им.
Бях раздвоена между моя дядо Кольо и дядо Стоян - кой да е поменат по-специално на тази Архангелова, Мъжка Задушница?
И двамата са участвали в мъжкото занимание наречено ВОЙНА - дядо ми Кольо като ДОБРОВОЛЕЦ в Балканската война, а дядо Стоян като редовен гръцки войник в Първата война ...
Ако имате търпение и прочете ще разберете защо избрах дядо Стоян.
Католиците почитат мъртвите си в деня на Вси Светии, така са го почели може би неговите деца, внуци и правнуци, но дядо Стоян си остана православен християнин и аз искам да почета паметта му по "нашенски".
Прекланям се пред паметта на майка ми, татко, бабите и дядовците, лелите и всичките ми мили сродници.
Прекланям се пред паметта на всички знайни и незнайни, на  загиналите във войните в деня на Мъжката Задушница.

                                    БОГ ДА ГИ ПРОСТИ!

                     


                            ИСТОРИЯТА НА ДЯДО СТОЯН

Тази история за живота на дядо Стоян, най-големият брат на моя дядо по бащина линия съм слушала много, много пъти разказвана ми от татко.
Това е една история, в която няма и грам измислица или украса.
Няколко пъти писах, че родът на татко е от Беломорието.
По време на Първата световна война дядо Стоян е бил на години за военна служба, но служба  не в името на България, а служба в името на Гърция...
Няколко месеца или година дядо Стоян е бил гръцки войник и е участвал в гръцките военни операции...
Той е бил образован за времето си / бил е учител,  преди да го мобилизират / и това навярно го е карало да си задава много и различни въпроси по време на войната, а и не само тогава.
Навярно се е питал какво прави един българин в гръцката армия и защото трябва да воюва срещу интересите на България.
Какви въпроси си е задавал не мога да кажа със сигурност. Мога само да предполагам.
Един ден или в продължение на дни  той успява да убеди двама свои другари /точно така казваше татко - другари, не в смисъла, който ние влагахме 45 години/, че мястото им не е в гръцката армия, защото са българи.
Измислил и план - да се предадат в плен доброволно на французите, всъщност то не е било съвсем като истински плен, защото двете страни са воювали заедно, били са от Антантата, но действията им са били насочени срещу България, която воюва на страната на Централните сили.
Та една вечер дядо Стоян отишъл при един френски капитан и му казал, че искат да се предадат на французите, защото са българи и е противоестестествена тази военна служба в полза на чужда сържава.
Тук аз, /както и вие може би ще си кажете/ казвах на татко, че това е дезертьорство, но той ме опровергаваше, че не е, защото дядо Стоян и другарите му са българи.
Говорили надълго с френския капитан и той му казал, че сега не може да стане, но след 4/четири/ дни ще ги приемат.
Тук татко спираше и правеше един коментар: "Ако бяха се предали на българи, кой знае каква щеше да е съдбата им. Може би нямаше да ги искат или нещо по-лошо..."
На четвъртия ден след разговора, френският капитан изпратил съобщение на дядо Стоян, че тази вечер в еди колко си часа ги очаква на еди кое си място с всичкия багаж, който имали, без оръжието.
И така дядо Стоян и неговите другари станали доброволно френски пленници.
Били изпратени във Франция, в Марсилия, където не стояли в лагер без работа, а чистели крайбрежието от мини...
Това станало през 1917 година, а през 1918-та войната свършила.
Свършило се и пленничеството и те били свободни да избират сами съдбата си.
Няколо години след това двамата другари на дядо Стоян се върнали в България.
Дядо Стоян бил много красив младеж - висок, строен, с буйна черна коса и сини очи /те всичките братя бяха със сини очи/, а освен това и много интелегигентен и владеещ няколко езика.
Той не останал незабелязан от френските девойки, но една му легнала на сърце - Ивет.
Тук историята ми заприличваше малко на "Крадецът на праскови", но съвсем мъничко, защото продължението е щастливо, а не трагично.
След края на войната дядо Стоян /е, тогава не е бил дядо:)/ и баба Ивет се оженили.
Представям си какво е било отношението на нейните родители към този брак с чужденец и то военопленник...
Но любовта побеждава всички отношения, етнически предрасъдаци и препятствия!
Оженили се и решили да заминат в другия край на Франция .
Установили се в едно село, /което много по-късно, през 1960-та, големият ми чичо посети - това си беше събитие!/, родили им се две деца.
Дядо Стоян не прекъснал връзката със семейството си, напротив, аз самата си спомням неговите писма /една малка част има и при мен/, написани с много красив почек, неизменно на български, без старите букви, които вече не се използваха и с неизменното обръщение към татко и майка:" Мили ми внуче, Атанасе и ти мила внучке Еленке..."
В тях описваше всичко, каквото се слува в семейството му и селото, в което живеят.
И неизменната покана за гостуване...
Е, разрешиха на чичо ми да посети Франция, но татко не го пуснаха, защото не беше партиен член...
Но... това е много по-късно.
Спомените на татко не бяха само лични - повечето неща му бяха разказвани от неговата баба Велика, която като всяка майка страдала много за чедото си, което до края на живота си не видяла ...
Татко разказваше много затрогващо и на места спираше, за да си вземе "солук".
Татко си спомняше за красивите картички с изгледи от Франция и многото и художествено написани бележки към всяка от тях. Във всяко писмо имало по една голяма банкнота от няколко хиляди франка / помощ, грижа и благодарност за майка му - баба Велика .../ - тук татко замълчаваше, защото гласът му издайнически потрепваше и очилата му се запотяваха ....
Следващият му спомен е направо зловещ.
По време на окупацията на Франция във Втората война, писмата изведнъж спрели да идват!
А всички писма, писани от братята и от татко се връщали с печат с големи пречупени кръстове ...
Горката баба Велика! /Татко много я обичаше./ 
Изплакала си очите от мъка!
"Заболя я коремът" - казваше татко - "и след един месец си отиде, отиде си от мъка по дядо Стоян."
След войната писмата отново започнали да идват -  дядо Стоян бил участник в Съпротивата, а баба Ивет и децата им намерили подслон на друго място /вероятно при нейните родители/.
Татко ми разказваше за тъжните писма на дядо Стоян и за мъката по майка му ...
После идваха други спомени ...
Дядо Стоян изпращаше подаръци по не знам какви начини, защото не си спомням да сме получавали колети, но винаги имаше подарък и за мен.
Имах най-красивата кукла - с истинска кестенява коса и сърмено-атлазени дрешки.
Спомням си, че татко му изпраше единствено книги и  луканка / колетът не биваше да е повече от два килограма!/.
Веднъж и ние се "облажихме":) с тази вкусна луканка, защото колетът бил по-тежък и татко, знаейки страстта на дядо Стоян към българската литература, изпратил само книгите.
Татко му изпращаше и грамофонни плочи с българска народна музика, но тях ги изпращаше по хора, защото бяха чупливи.
И така годините минаваха, но връзката не прекъсваше. Писмата идваха редовно по два пъти в месеца.
Най-накрая - през 1973 година дядо Стоян получи разрешение да посети България!
Намерих наскоро едно негово писмо, в което пише:"Нашите пашипорти с Рене /сина му - бел.моя/ са вече готови. Ще отида в Париж до Легацията да искам друга виза, от 30-й Юли до 30 септемврий, да сме на сватбата на малката Катерина / т.е. на моята - бел.моя/.
За сега искам да ви кажа, че ние сме постоянно в добро здраве, чакаме да видим Родината и всички вас.
Вашият чичо, що мисли постоянно за вас - Чичо ви Стоян"
Това е едно от последните му писма. В началото на септември същата година дядо Стоян почина ...
Вероятно е бил щастлив, че Родината му е разрешила да я посети, а може да е бил и нещастен, че е дочакал заветните "пашипорти" и виза, но не е успял да се докосне до близките си ...
Не знам, мога само да предполагам, но си спомням други негови писма, в които надълго и широко коментираше тетралогията на Димитър Талев и си мисля, че краят му е бил щастливо-нещастен ...


Дъщерята на дядо Стоян се казваше ВЕЛИКА / на името на майка му/.
Внуците носят френския вариант на българските имена на братята му.
Една от правнучките му също се казва ВЕЛИКА ...

Фамилията на дядо Стоян и на семейството му, докато татко беше жив и поддържаше връзка с тях окончаваше на "ос"/на гръцки/, а не на "ов" и той години наред е трябвало да се занимава с чиновници и бюрократи и да обяснява и отстоява националността си, което е и вероятната причина за толкова забавената му виза, но това не го правеше по-малко българин ...
              
             

    Коментари 1. mamas - Поздрави, Кате!
17.03.2010 18:01 Много е хубаво, че пазиш тези спомени и ги предаваш на следващите поколения в рода си. цитирай
Изтрий 2. reffina - Кате,
17.03.2010 18:07 Много трогателна история, много, много ми хареса!
Хубаво е , дето си я написала! цитирай
Изтрий 3. katan - mamas - Поздрави, Кате!
17.03.2010 18:16 Поздрави и на теб,Славе!
Не искам тези спомени да се забравят и се чувствам задължена да ги предам на децата си.
Хубава вечер и много се радвам,че не си ме забравила! цитирай
Редактирай | Изтрий 4. katan - reffina -
17.03.2010 18:21 Ренко!
Колко се радвам да чуя това от теб!
Прочетох последния ти постинг, който е изключитен!
И трогващ типично в твой стил.
Започнах да ти пиша коментар, но ми донесоха Мишето и ще го оставя за по-късно.
Поздрав от мен! цитирай
Редактирай | Изтрий 5. katan - marcela -
17.03.2010 18:22 Наистина е бил забележителен човек! И много обичан в нашия род!
Поздрави! цитирай
Редактирай | Изтрий 6. kalin8 - Поздравленния
17.03.2010 18:35 и от мен за решението да ни разкажеш!
Б. цитирай
Изтрий 7. katan - kalin8 -
17.03.2010 19:44 Благодаря ти, Боре!
Толкова истории има в нашия род, че все се чудя коя е по-интересна и специална.
Поздрави! цитирай
Редактирай | Изтрий 8. tili - Давай ги една
17.03.2010 20:51 по една ;-))) Привет на малката Катерина!!! А утре... ще чакаме почерпка! цитирай
Изтрий 9. katan - tili - Давай ги една
17.03.2010 20:56 Една по една, де!:)
Редувам ги - за единия род, после за другия ...
Почерпката ще почака малко:).
Много бързаш:)))))))))))))))))
А малката Катерина е вече голямо момиче:)))) и те поздравява!:) цитирай
Редактирай | Изтрий 10. razkazvachka - Интересно е,
17.03.2010 22:36 интересно е да те четат внуците, да имат разказите ти от първа ръка.
Добре правиш! цитирай
Изтрий 11. katan - razkazvachka - Интересно е
17.03.2010 22:45 Интересно е наистина!
Но моите разкази вече са от втора ръка - първата е татко.
Е, имам запазени няколко писма, снимки, едно Евангелие, сложено в калъфче, ушито от сръчните ръце на прабаба ми Велика ...
Поздрави! цитирай
Редактирай | Изтрий 12. galinabg - Два пъти прочетох тази история...
17.03.2010 23:07 Не знам какво да кажа? Развълнува ме! Много.... цитирай
Изтрий 13. katan - galinabg - Два пъти прочетох тази история...
17.03.2010 23:19 galinabg написа: Не знам какво да кажа? Развълнува ме! Много....

Здравей,Галя!
И аз не знам какво да кажа - винаги, когато си мисля за татко ми изплуват и спомените му за дядо Стоян, за родното им село, останало в пределите на Гърция ..., за много такива неща и ми става мъчно, мъчно...
  цитирай
Редактирай | Изтрий 14. veninski - Хареса ми твоята семейна история, ...
18.03.2010 07:41 Хареса ми твоята семейна история, Катя.
Поздрави от Родопите! цитирай
Изтрий 15. parasol - Няма по-голям писател от
18.03.2010 08:46 живота. За пореден път се убеждавам в това. цитирай
Изтрий 16. gor - Трогателна история, разказана ...
18.03.2010 09:04 Трогателна история, разказана много добре. Поздравления! :) цитирай
Изтрий 17. katan - veninski - Хареса ми твоята семейна история
18.03.2010 09:56 Благодаря ти, Васко!
Но в моята семейна история има много драматизъм. Бих предпочела да е по-недраматична, но ... това е съдбата на много българи, които са останали извън пределите на Нова България ...
Поздрави на теб и Родопите! цитирай
Редактирай | Изтрий 18. katan - parasol - Няма по-голям писател
18.03.2010 09:58 parasol написа: живота. За пореден път се убеждавам в това.

Няма, Слави!
Та нали писателите в повечето случаи използват прототипи ?
Хубав ден и поздрави! цитирай
Редактирай | Изтрий 19. katan - gor - Трогателна история
18.03.2010 10:01 gor написа: Трогателна история, разказана много добре. Поздравления! :)
Благодаря ти, gor !
Твоята оценка означава много за мен!
Изчетох преди време твоята "Скрита градина" и мога да ти кажа, че беше нещо, което много ми хареса. Много неща намерих е тази твоя градина!
Поздрави и хубав ден! цитирай
Редактирай | Изтрий 20. gkowachew - Красиво разказваш!
18.03.2010 10:51 И увлекателно! Хубав ден! цитирай
Изтрий 21. katan - gkowachew -
18.03.2010 10:56 Благодаря ти, приятелю!
Хубав ден и добро настроение и на теб! цитирай
Редактирай | Изтрий 22. martiniki - трогателно, да!
18.03.2010 12:00 майсторски разказана история на един достопочетен човек

поздрави, katan! цитирай
Изтрий 23. katan - martiniki - трогателно, да!
18.03.2010 12:22 Благодаря ти, martiniki !
Тъжното и нелепото в тази история е, че един живот е минал в изясняване на националността ...
БЪЛГАРИН с гръцки "пашипорт" и френско гражданство ...
КОЙ ли е трябвало да припознае гражданина си?
Както казваше татко - "В Гърция ни гонеха, че сме българи, а тук, в България ни мразеха, че сме македонци, а ние сме си ЧИСТИ БЪЛГАРИ!"
Объркана работа!
Поздрави и на теб! цитирай
Редактирай | Изтрий 24. veninski - Права си, Катя. Имах предвид, че ни я ...
18.03.2010 12:30 Права си, Катя. Имах предвид, че ни я разказа по един неповторим начин, а иначе и аз бих предпочел да е по-малко драматична... цитирай
Изтрий 25. katan - veninski - Права си, Катя. Имах предвид, че ни я
18.03.2010 12:35 Ех, Васко ... !
Благодаря ти, друже!
Мъчно ми е, че Родината не е припознала сина си по не/знайно какви причини.
Всъщност ми се струва, че съм наясно за причините , но ...
Благодаря ти още веднъж! цитирай
Редактирай | Изтрий 26. rpatel - Много, много хубава история! Бл...
18.03.2010 13:24 Много, много хубава история! Благодаря, че я сподели! Трябва да се гордееш, че си имала такива забележителни роднини. Жалко само, че не е успял да посети родината си отново, но едно е сигурно, до края на живота си е мислил за нея. цитирай
Изтрий 27. katan - rpatel -
18.03.2010 13:55 Благодаря ти, rpatel !
Това е една малка част от историята на един забележителен БЪЛГАРИН!
А колко ли други като него са се опитвали да докажат българската си принадлежност?! цитирай
Редактирай | Изтрий 28. rpatel - Доста са. Част от моя род е от Добр...
18.03.2010 14:12 Доста са. Част от моя род е от Добруджа, та там пък са се опитвали да доказват, че не са румънци, че по едно време границата е била почти до Варна и по тая причина прабаба ми, иска или не, научила румънски, защото баща й, в знак, че не приема румънската окопация категорично отказал да го научи, а все някой трябвало да контактува с местната администрация. цитирай
Изтрий 29. magnoliya - Много увлекателно написано!
18.03.2010 14:34 Прочетох историята на дядо Стоян на един дъх, защото е много трогателна, наситена със събития, а и защото и дядото на моя съпруг е бил пленник във Франция. Баба му разказваше много неща, които постепенно се забравят. Спомням си, че французите като готвели месо, в бульона освен сол прибавяли и захар. И аз съм слагала, което сега се практикува от много готвачи. Благодаря ти, приятен ден! цитирай
Изтрий 30. godlieb - ЩО ОЧАКВА ВСИНЦА НАС . . .
18.03.2010 15:28 И НИЕ ИМАМЕ В РОДАТА - ПО МАЙЧИНА ЛИНИЯ - "БАБА ВЕЛИКА" - НО САМО ТОЛКОВА. НЯКОГА ЛЕКО СМЕ СЕ ГЪРЧЕЕЛИ - МАМИНКА АННА ТЪРПАНОВА Е ЗАВЪРШИЛА ЧАСТНОТО ГРЪЦКО УЧИЛИЩЕ "СУЛИНИ" - ЗАЩОТО ТОВА Е ВАРНА. ПОМНЯ ДОМЪТ НА БАБА ВЕЛИКА - ВСЕ ОЩЕ НЕ Е КЮТНАТ ЗА СТРОЕЖ - С МИНДЕРЛЪЦИ И ОЦВЕТЕНИ ПАНОРАМНИ ФОТОГРАФИИ НА БОСФОРА ПО СТЕНИТЕ - В ОНЕЗИ ГОДИНИ НА ВСЕНАРОДНО ОБЕЗУМЯВАНЕ КОГАТО ТОВА БЕ ПОВЕЧЕ ОТ СМЕЛОСТ - НО - САМО ТОЛКОЗ ...
ВАШИЯТ РАЗКАЗ МЕ РАЗВЪЛНУВА. БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК. ПИТАМ СИ СЕ - ВСЕ ПО-ЧЕСТО; ПРЕХВЪРЛИЛ СЪМ СЕДЕМДЕСЕТТЕ - А НЕ МОГА ДА ИЗПИПАМ РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО - ТО ОТИВА В ТАКИВА ПАТРИОТИЧЕСКИ ДЪЛБИНИ - ЧЕ СТРАХ СИ МЕ ПОБИВА; КАКВИ КОРЕНИ ИМАМЕ - А В КАКВИ ИЗТЪРСАЦИ СМЕ МОДИФИЦИРАНИ! ЩО ЗА ХОРА СМЕ СИ НИЕ БЪЛГАРИТЕ - ЩО ЗА ПАТРИОТИ - КАТО НЕ СИ ПОЗНАВАМЕ РОДА СИ? И СИ ОТГОВАРЯМ - ТОВА БЕ ПАРТИЙНО-ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА - ДА СИ НЯМАМЕ ИСТИНСКИ БЪЛГАРСКИ СЕМЕЙСТВА - ДА СЕ ЖЕНИМ И РАЗВЕЖДАМЕ - ДА СЕ ТУРИМ И РАЗТУРИМ - ЧЕ ДАНО СЕ СБЪДНЕ НЯКАКЪВ СИ ИЗМИШЛЬОТСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. И - БЕЗРАЗЛИЧИЕТО ЕДИН КЪМ ДРУГ, И НЕБРЕЖНОСТТА ЕДИН КЪМ ДРУГИГО, И УНИЩОЖИТЕЛНИЯТ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ - ПИПНАЛ НИ ЗА ГЪРЛО - ВТОРА РЪКА ЗА ВСИЧКО И ЗА ВСИЧКИ - БАВНО И УСТОЙЧИВО ПРЕВРЪЩА МАТИ БОЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРА РЪКА ЕВРОПЕИДНА НАЦИЯ. цитирай
Изтрий 31. katan - rpatel - Доста са.
18.03.2010 16:35 Така е за жалост!
Това направи един режим или така наречен политически строй.
Да не знаеш какъв си или ДА ЗНАЕШ, но те да ти го оспорват ... цитирай
Редактирай | Изтрий 32. katan - magnoliya - Много увлекателно написано!
18.03.2010 16:40 Скъпа, magnoliya !
Не губете време и запишете спомените, които имате, за да се знае и от вашите наследници!
А спомени за дядо Стоян имам още.
Жалкото е, че вече моите деца и неговите правнуци са много далечни родственици и в един момент нишката ще се прекъсне ...
А ти запиши всичко и го предай нататък.
Поздрави! цитирай
Редактирай | Изтрий 33. katan - godlieb -
18.03.2010 16:49 Здравей, приятелю!
Извини ме, че минавам на "ТИ", но така се чувствам като сред близки хора.
"БЪЛГАРИНЪТ Е НОСТАЛГИЧЕН СТРАННИК." - така е и не съвсем ...
Лошото е, че една политическа система или строй раздели хората на "наши" и "ваши".
Мисля си, че ако дядо Стоян беше попаднал в плен у "нашите" може би щеше да е дошъл и видял Родината си ...
Не ми се навлиза в политически теми, но този постинг освен спомен е и точно за това - как "нашите" не искаха да признаят чедата си, защото живееха "отатък".
Съгласна съм с всичко, което си написал! И мога да се подпиша под думите ти!
Радвам се, че се отби при мен!
Поздрави и хубава вечер! цитирай
Редактирай | Изтрий 34. анонимен - Чудесен разказ , Кате!
18.03.2010 22:22 Все едно четях Димитър Талев!
Радвам се , че сподели !
Какво са чувствали българите в Гърция ! Колко са уважавани в Европата!
Напълни ми душата!
:)) цитирай
Изтрий 35. whitepigeon - Хубаво е, когато те има в блога и мога ...
18.03.2010 22:52 Хубаво е, когато те има в блога и мога да прочета нещо хубаво от теб :-) цитирай
Изтрий 36. moliv67 - кладенеца на извора
18.03.2010 23:47 в задния ни двор от години има полегнал воденичен камък. знам как е тук. старата къща не си я спомнам, но знам, че докато той е там и аз ще го пазя.... просто в него са предците ми. поздрав! извини ме че се намесвам в приказката, но знам че е важно нещо родовата памет. цитирай
Изтрий 37. katan - whitepigeon - Хубаво е, когато те има в блога и мога ...
19.03.2010 11:57 whitepigeon написа: Хубаво е, когато те има в блога и мога да прочета нещо хубаво от теб :-)

Благодаря ти!
Поздрави и на двамата!:) цитирай
Редактирай | Изтрий 38. katan - panazea - Чудесен разказ , Кате!
19.03.2010 11:59 Ех,Тони!
Димитър Талев беше любимият писател на татко и дядо Стоян, и мой разбира се.
Бежанци, чужденци, несретници ... Съдба ... цитирай
Редактирай | Изтрий 39. katan - moliv67 - кладенеца на извора
19.03.2010 12:02 Има ли родова памет - ще има и българи и България!
Ние сме длъжни да я съхраним и предадем нататък!
Поздрави!

С удоволствие прочетох , чудесния ти разказ !
БЛАГОДАРЯ, ЗА СПОДЕЛЕНОТО !
Нежна и спокойна вечер, приятелко!:)))

истинска.

Валя

Ванаги успяваш да докоснеш с думите си, Катя!
Трогателна е и семейната история, която ни споделяш!
Да си спомним и почетем паметта на починалите!

Здравей, Ваня!
Много отдавна си мисля за теб и ти се появи накрая:).
Добре дошла!
Искам да те поправя малко - това не е разказ, а истинска история, която мен лично винаги ме натъжава.
Може би Задушницата и тази история ме накараха да изкарам от "архива" този постинг.
Поздрави и на теб и хубава вечер!

Тъжна е тази история, Валя.

Здравей, мила Скарлет!
Моите истории са все такива - лично преживени и разказани всеки път по един и същ начин, защото са истински, а истината не можеш да я промениш, колкото и да ти се иска.
Този постинг е за Архангеловата Задушница - да си спомним и и почетем паметта на нашите близки.

Поздрави за постинга!
Бог да прости и светла им памет на всички наши покойни близки!

Сигурна съм, че във всеки род има такива незаписани, устни предания, но не се намира време или кой да ги напише, а е толкова хубаво!
Много ми хареса твоя разказ. Благодаря ти.

Бог да Ги прости, приятелко!
Избрах тази история по две причини - едната съм я написала в постинга, а другата е, че дядо Стоян не доживя да види близките си в НАШАТА, а не в НЕГОВАТА България ...
Светла да е паметта им!

Благодаря ти, Бвен!
В нашия род от всяка страна има много интересни истории. Едни съм ги описала, други "чакат реда" си ...
Бог да прости всичките ни скъпи и светла да е паметта им!

Очарователно, бих казал. Разказано чародейски. Чудесии всякакви се случват. Има една 'приказка', че човек ,,живее" докато има кой да си спомня за него. Не е ли така наистина? Изумих се само от дилемата ти, кой от дядовците да е по поменат? На състезание ли ги пускаш? Това беше лошо!

Kате, когато се развълнувам, не мога да кажа нищо.
Само те поздравявам!:))

Oчарователно?!
Тази история за целия ни род по бащина линия беше една драма.
Писала съм ги тези истории преди повече от две години и съм ги публикувала и двете тук.
Дори историята за моя дядо по майчина линия - дядо Кольо е озаглавена така: "Човек е жив, докато е жива паметта за него".
А паметта за моите близки ще е жива много дълго - сигурна съм в това. Децата ми и децата им ще я продължат.
Не се изумявай - всеки е поменат по равно. Обичам ги всички по равно. За дилема не може да става дума.
А това за състезанието го приемам за лична обида и кощунство с паметта им.
Или аз не съм се изразила правилно или ти не си поискал да ме разбереш.
Бог да Ги прости всички - и моите и твоите близки!
Там състезания няма ...

П.П. СПЕЦИАЛНО за теб ще пусна и постинга за дядо ми Кольо.

И аз съм така, Лизи!
Мъчно ми е и се моля за душите им.

Жилав корен български...
Толкова хубаво си разказала!
Да благодарим, че сме дарени с памет!
Бог да прости тези, които не са вече между нас!

Обичта и тъгата са свързани неразривно, мила Инел. Поне за мен е така.
Благодаря ти, че напомни за паметта!
Бог да Ги прости всички и поклон пред паметта им!
Поклон и пред загиналите във войните!
Неслучайно тази Задушница я наричат и МЪЖКА.

Поздрави , Кати !

-обичта към род и родина ръжда нехваща, и пребъдва през години, векове благодарение на хора като Вас!
Бог да прости дядо Ви Стоян, изложил на риск живота си само и само да не посегне на еднокръвни! Той е два пъти герой с тази своя постъпка!
Приемете моите най-искрени симпатии за публикацията!
Поздравявам ви с тази песен:
http://www.youtube.com/watch?v=kwJFDVu0LSs&feature=related
Поздрави!!!

Един истински българин. Поздрави от Родопите!

П.П. На времето, когато прочетох историята му, ми се прииска да напиша нещо за него.

Благодаря ти, Таня!
Целта на този постинг е да си спомним за всичките си близки, които ги няма вече.
Между двата постинга, които исках да публикувам, избрах този, защото в него споменавам много повече мои скъпи хора.

Ние в нашия род всички сме българи, Васко, макар в паспортите на родителите ми да пишеше - МАКЕДОНЦИ:(.

Можеш да напишеш нещо за дядо Стоян, но не знам дали ще съм ти полезна с повече информация.

Благодаря за разбирането и добрите думи!
Благодаря и за музикалния поздрав, който ме разплака!
Нека България да живее в нас, да ни спаси и ние да я спасим.

Бог да прости всичките ни близки и светла да е паметта им!

Чудесно разказана история за един достоен българин.
Колкото и да се оглеждаме днешно време, малко ще открием между нас такива хора!

Историята е изстрадана, Ице.
Това е история на един човешки живот, която аз познавам, но колко много такива истории има в много семейства, разделени по различни поводи.
Затова, ако не друго, можем да пазим и тачим паметта за нашите предци.
Да е светла паметта им.

Този е много личен ден. Ден, в който историята изобщо пряко се свързва с личната история на семейството!
И си даваме сметка /предполагам/ как самите ние градим историята за нашите деца.
Смъртта не е краят и нашия живот е част от нещо по-голямо.:)

Почти готов. Режисьор ще се намери. )))

Здравей, Теди!
Радвам се, че си тук и изказваш на глас мои мисли.
Да, този ден е много личен за всеки.
Всеки го свързва със собствените си близки, но тази АРХАНГЕЛОВА задушница има и по-широк смисъл - не случайно я наричат и МЪЖКА.
Смъртта не е край, тя е част от живота, както казва и Й.Радичков.
Бог да прости и светла им памет!

Намери режисьор, пък за сценария ще помислим, Слави:).

Благодаря за споделената история !
В много семейства има несподелени истории......
Бога да прости и светла им памет!

Много интересни са тези наши деди и прадеди.Били са личности, неповторими, самобитни, истински. Понякога и много колоритни, оригинални. С характери, неподвластни на шаблони, на уеднаквяване, моделиране, на колективно нивелиране. Много често ръбати и чепати, но истински българи.

А тези истории от войните, които повечето от нас не успяхме да запишем докато хората бяха живи, са толкова неповторими, че и да искаш не можеш да ги измислиш. Животът е по-богат от всичко.

Здравей, Алекс!
Тази история я споделям за втори път, защото не ми прилича на "частен случай".
Навярно има много подобни истории в много български семейства.

Бог да прости всичките ни скъпи покойници!

Здравей и на теб, Санде!
Затова повторих публикуването на този спомен, защото както писах на Алес това не е "частен случай" в нашата разпокъсана, разделена и многострадална Родина.
Тази ранна есен бяхме решили да отидем до родното село на дедите ни, но не се получи.
Разгледах всичко, което е публикувано като информация и снимков материал за НАШЕТО село. Прочетох и за учителя, който е бил по време на преброяването през 1912-та год. Един учител /името не се споменава естестествено, но все си мисля, че е бил дядо Стоян/ и малко над 20 ученици.
Селото е било населено изключително с българи. От татко знам, че в това село не е имало турци, гърци или цигани.
В тази информация, която прочетох пишеше, че освен около 3 000 българи е имало и 6 души ... цигани:).
Тук ми стана малко смешно и много мъчно, защото нямаше с кого да споделя тази информация.
Иска ми се да видя архива на селото от времето, в което са живели там моите предци, но силно се съмнявам, че ще ми разрешат.
А под това се подписвам:) -"много колоритни, оригинални. С характери, неподвластни на шаблони, на уеднаквяване, моделиране, на колективно нивелиране. Много често ръбати и чепати, но истински българи" - всички, които познавам от онова време са такива.
И аз съм "прихванала":) малко от това - не се поддавам на моделиране и манипулиране и много съм докачлива на тема РОД и РОДИНА.
По този повод ще пусна за втори път и още сега спомена ми за дядо Кольо в отговор на един киментар.
Животът е най-неповторимият писател.
Поздрави!