В деня за размисъл какво да прави човек, освен да мисли и размисля, нали::)?

И така тръгваме нанякъде, за да мислим:).

Решаваме да тръгнем към Пловдив, да пием по едно кафе на Джумаята и да мислим:).

Те, моите размисли ме нападнаха още като прочетох „Област Пазарджик” – подскочих като ужилена и се размислих за Diso – бях си поръчала от неговите ябълки, които отглежда с любов и радост в градината си, но ... Това „НО” ме гложди – тръгнахме толкова набързо, че дори не се сетих за потърся телефона и да му се обадя – да се видим и да си взема ябълките, заради които са ни изгонили от Райската градина.

„Фалстарт” – мисля си аз, защото е ден за размисъл.

Е, какво да се прави? Просто си продължаваме пътя по магистралата – магистрала „Тракия” имам предвид:).

Стигаме до един разклон в дясно, който неистово ме тегли да тръгнем по него, а мислите и размислите ми не ми дават мира.

Успявам да се преборя с тях и продължаваме към Джумаята /този разклон си остана в мен и на връщане ни заведе там, където трябваше, но се наложи да съкратим размислите  в Пловдив .../.

Влизаме в Пловдив и аз се оглеждам и размислям за много неща – все минали неща в едно далечно време, което сякаш не е било ...

Как стигнахме до една сграда, която ми се стори толкова позната, че чак ме заболя не знам, може би, защото беше ден за размисъл?

Слизам да я видя. Как да не ме заболи?! Та тук през една толкова далечна есен – есента на 1968-ма започнах средното си образование – чета „НАЦИОНАЛНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ”. По мое време беше обикновен  „ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕХНИКУМ”, но в него се влизаше с изпит и през „ситна цедка”.

Слизам, снимам го и търся нещо загубено в съботните ми размисли.

Няма го, не го намирам, но намирам спомени, които ме навеждат на разни размисли, все пак е ден за размисъл.

Спираме на още няколко места по пътя за Джумаята и така дълго отлаганото кафе там.



Влизаме в една улица, в която търсех да чуя ехото на едни одавна отминали стъпки - моите, но намерих само ... шума от днешните си стъпки по стария калдъръм в деня за размисъл. 

Разочаровах се. Любимата ми Джумая е в ремонт:(.

Е, нищо. Ще се разходим и ще спрем на друго място за кафе.

Пловдив винаги е бил еталон за етническа толерантност и направо приятелство и любов между етносите.
Тук се размислям за филма " На края на света", нали е ден за размисъл.

Размислям  се за Ати – Tota, за Таня – Стела50, за Боретата – Kalin8 и Boristodorov56, за другата Таня – Krotalka, за Веско – Djigator,за Дима - Divna8, за Иван Вълев - Gor,за Геката и Гери - Razkazvachka, за Евгени Тодоров – Zaprehoda, когато стигам едно определено място и се усмихвам на един от първите ми коментари в блога. Размислям се за много други приятели от този „така удивителен blog.bg:)"/, нали е ден за размисъл:)?

От тук преди години се излъчваше програмата на РТВЦ - Пловдив:

Правя малко снимки, поглеждам през обектива на камера на една национална телевизия, подаряват ми жълта роза усмихнати момечета от рекламираното „ Gusto”. Снимам едното момче, купувам си вестник, пием кафе и фреш.

Съвсем близо до мястото, където по „мое” време имаше една емблематична закусвалня продават книги на едно издателство с голяма отстъпка. Купуваме си по няколко, според интересите.

Още малко разходка из близките ми и обични места:


 


Това е нещо, което виждам за пръв път, но го снимам - след време ще го анализирам:



Правя две снимки специално за Мишинка, макар да знам каква ще й е реакцията, но ей къде е Пловдив, може да я доведем да "размисля":) и тя:





От прозореца на колата снимам "Тримонциум", защото какво е Пловдив без "Тримона":), дори в деня за размисъл:)?



Тръгваме към онзи разклон, който непрекъснато беше в мислите ми в събота, в деня за размисъл ...



Публикувам само текста, а снимките ще кача по-късно. Искам да „хвана”:) времето:), защото то е неумолимо ...

Ще има сериозна редакция, но трябва да имаме и търпение ...

П.П. Качих известна доза мои снимки за размисъл. Сигурна съм, че и вие сте сигурни, че това не е целият Пловдив:).
Това е Пловдив , видян през моите очи в деня за размисъл ...

 

 

Ей, такива размисли обичам!:))
За хубави хора, с удоволствие да мислиш.:))

Поздрав, Катан!:))

в деня за размисъл и съжалявам много ...за кафето и размислите заедно .
Живея на пет минутки от Търговската гимназия ,може би по същото време
съм минала покрай теб ... Времето беше приятно за разходка .
Много мило разказваш за годините в нашия град , вълнуващи са спомените .
Но особено ме трогна това , че пътувайки ,си мислила за нас ...
Поздрав и прегръдка от сърце !

Щом на 1-ви май, не работим, на 24-ти май - не учим, то какво ли правим в Денят за размисъл...:)

Здравей, Лизи!
Нали знаеш, че съм малко бамбашка:).
Както малините ми, така и размислите ми са все по никое време:))).
За много хубави хора си мислех в Пловдив:))).
Поздрав и на теб, Лизи!
Хубава вечер!

Мила Таня!
Мислех си за много хора от блога,но не знам защо бях почти сигурна, че ще те срещна някъде там, "на края на света":).
Може и да сме се срещнали и ... разминали.
Успях да кача малко снимки, но има още, с които ще продължа по-късно.
Поздрави и прегръдки, мила Таня!
Хубава вечер!

Ами в деня за размисъл не е лошо да отидем до Пловдив:)))).
Поздрави!

търговски гимназии са боядисани в това червено? - си помислих аз. А, всъщност и Художествената академия е в този цвят!
За миг се уплаших, че ще пиете кафе някъде из Стария град. Защото там всичко е на свинаря Гергов, уви! Щял да затваря и бута и Панаира! То като си помислиш какви свинекомплекси стават там покрай реката...
Главната - добре. Кафето там е хубаво.
И се чудя какво ви пречеше да се върнете 5-6 км от Пазарджик до Младост, та да си вземеш тефтера с телефоните??
Прегръдки, размишляваща пътешественице:*)

Здравей, мила Тили-Лили!
:)))))))) Поне толкова ме усмихна:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))).
За червеното не знам:))).
Обичам червено, макар да не съм "червена":))).
Но Техникума, не беше чак толкова червен по мое време:))).
Кафето го пихме на друго място, не където исках.
Сега ме подсещаш, че можехме да се върнем за тефтера:))).
Колко му е?:))))
Прегръдки от мен и добре си си дошла:))).

П.П. Лили, моля те обърни внимание на първата снимка. Тя е СПЕЦИАЛЕН поздрав за теб от ТВОРЕЦА-ПРИРОДА.

И то голямо внимание:) И не съм си дошла. Само съм си взела лаптопа по команда, хахаха.Та съм независима виртуално. И реално, де:)
Надявам се всичко при теб да е добре!!!
:**)

В деня за размисъл!
Много размислях и не на намерих добро решение !
Поздрави! Хубав ден!

Добре е да се изпълняват командите, когато са разумни и резонни:))), а още по-добре е, когато ни правят независими:).
Стой там до следващата команда:"Кръгом":))).
Този липов корен го снимах с мисъл за теб. Знаех, че ще ти хареса.
Прегръщам те и да не забравиш обещаното камИче:))).

Добро решение на фона, който имахме няма как да се намери. Трябва ни нов фон, Алекс.
Да беше "прескочил":) до Пловдив, можеше някоя мисъл да те осени свише:).
Поздрави, приятелю и хубав ден!

Защо не се обади, че ще размисляш в Пловдив. Цял ден размислях в къщи. Щяхме най - малко да седнем да пием кафе заедно и да си говорим...говорим ...без да има потребност от размисъл...
Има възможност да се повтори денят за размисъл ...поне тук при нас...
Хубав ден и прегръдка!
И друг път не така....

Друг път няма да правя така:). Обещавам:!
Тръгнахме случайно и много ненадейно, но пък беше хубаво!
Напълни ми се душата с тази така неочаквана и много хубава събота за размисъл:))).
Ходихме дори до българския Холивуд:))).
Прегръщам те с надежда да изпълня обещанието си:)!

Жалко, че чак след месец ще има много повече интересни и красиви неща за разглеждане, понеже градът е целия в ремонт и те сега са скрити за очите на хората :) Може аз да довърша твоята фото-разходка..

Пловдив във всичките му разновидности. В състояние съм да пропътувам разстоянието от София до Пловдив, за да си хапна и пийна там и разбира се да се поразходя в тамошната атмосфера. В едно съм убедена, че обстановката в деня за размисъл е подействала положително при вота, който и да е кандидата породил размислите))

Здравей, Веско!
И за мен беше жалко като не отидох и не видях онова, което исках.
Много ми хареса идеята ти да довършиш фото-разходката.
Това се казвава истинско сътрудничество. Разстоянието няма никакво, ама никакво значение:))).
Може да го направим и заедно, знае ли се:)?
Поздрави! Радвам, че те познавам, макар и задочно /виртуално:)/!

Здравей, Гита!
Не знам защо, но винаги те свързвам с Гита на Давид Овадия:).
Пловдив си е Пловдив!
Тук пък се сещам за една книга от "моето време" - "Когато Пловдив беше столица" - бяхме я "изяли с кориците", но сега не си спомням автора.
Хубава и интересна книга. Може би затова все търся по-стари улици и къщи.Напомнят ми времето, в което с татко се надпреварвахме:) кой ще вземе пръв книгата:) - оставаше за цяла вечер при "победителя", макар да я знаехме почти наизуст ... Ех ...
Атмосферата на Пловдив е различна. Има си собствена и неповторима ...
Обичам тамошното турско кафе.
Ех, спомени ...
А за вота - нищо ново под слънцето!
Поздрави, скъпа ГИТА!

Колко спомени връхлетяха в мен, Катя!
Една от снимките ти ме върна в миналото, когато имах вълнуваща и много романтична среща с моя съпруг:)) Тогава той ми каза, че аз ще бъда майката на неговите деца. А дори не се познавахме достатъчно:)) Виждаш ли какви съкровени неща споделих с теб:))
Прекрасна разходка, мила! Благодаря ти за удоволствието, което ми достави!

Здравей, мила Скарлет!
Всяка снимка е врата към нечий спомен или нечие бъдеще.
Радвам се, че те върнах в едни щастливи за теб времена, които съм сигурна, че продължават и ще продължават до безкрай, като в Пловдивска приказка.
Много е съкровен споменът ти и ти благодаря, че го сподели.
Бъди щастлива и обичана, скъпа Скарлет!
Прегръдка от мен с пожелание за хубава вечер.

Направила си един прекрасен виртуален подарък на пловдивчани! Благодаря ти!

Аз ти благодаря! Едва сега разбирам, че и ти си от Пловдив:).
Още един пловдичанин, за когото да се сещам и мисля в дни на размисъл:).
"Много сме, силни сме":)))).
Хубава вечер и поздрави на теб и ПЛОВДИВ!

Хубави вечери!

Хубави - сутрини, дни, вечери, нощи ... години, скъпа пловдивчанке!
Това са моите любими български градове - Гоце Делчев и Пловдив.
Има и други, но тези двата са призьорите:))).
До скоро някъде и някога!:)))

рибките в езерото, и мечката, пък може би и още нещо.
Знаеш ли, Катя - верно е, ей къде е Пловдив - ама се сетих за Народната библиотека - последният път ходих да уча за изпит по най-нова история там - в читалнята на втория етаж, дето гледаше към цветните пеещи фонтани. Един септември, преди да се роди големият ми син.
От тогава не съм ходила там - сетих се за библиотеката като видях гимназията ти, а между двете имаше един профсъюзен дом, където се ходеше на опера и едно кино... мдааааа.

Едни хора отишли да се оплакват на господ, че всички управляващи са от Пловдив.
И господ рекъл: Няя лошо, майна.

от края на август съм готова с книга от моите щуротии, ама се мотая...
сега, обаче, от твоя размисъл в картинки, музата ми се събуди и я хвана носталгията - дюли върху скрина, сладко от смокини.... скоро ще имаш подарък от мен:))))

Здравей, Гери!
Не взехме Мишенцето, защото решението го взехме много импулсивно и на 15-та минута бяхме вече на път.
Мишел я заведохме миналото лято, но тя през цялото време беше в басейна в двора на сестра ми и не рачи да излезе от там:).
Сега вече е голяма и много би й харесало, още повече, че прилича на баба си Катя - събира камъчета, листа, кестени и е много горда от това:).
Спомням си и библиотеката и профсъюзния дом, който мисля, че се казваше "Стефан Кираджиев". Много помним, ей:), но ако бъркам ме поправи.
Знаех си аз, че Господ /да МЕ прости/е българин, но сега рабирам,че е и от Пловдив:).
ГУСТО, а?:)))
Прегръщам те с усмивка:)))))))))))))))).

ООООООО, поздрави!
Затова ли зачезна така?:)))
Купихме си дюли /за аромат, нали ме знаеш:)))/.
Купихме си и "нарови ябълки" - толкова сочни и червени - бях им забравила истинския цвят и вкус.
От двора на свекървата на сестра ми си набрах пресен магданоз и кервиз, но толкова крехки и ароматни, че тези които ги купувам от магазина ми се сториха извънземни:).
Откъснаха ми и няколко закъснели смокини.
Дори в наша чест добрата жена издои една козичка, която даде точно 2 200 мл. мляко, което, ако не знаех, че е козе щях да се чудя от какво животно е:))).
Последните "дворни":) изпълнения не са от Пловдив, а близо до него.
Някой да не си помисли, че млечни козички се разхождат из Пловдив и да грабне менчето:))).
Ще се радвам на подаръка ти, както аз си мога:))).

ти добре си се "размислила", а ние разгледахме с интерес хубавите снимки.
Поздрави!

Добро утро, Раче!
Радвам се да те видя в Пловдив с мен! Ти си ми едно добро спътниче:), на което много държа!
Аз не съм наминавала към твоята градинка, но ще го направя в близките дни:).
Прегръдка за хубав и слънчев ден.

Хубави размисли са те налегнали,а снимките са прекрасни!
Прегръдки!

Здравей, Ади!
Как да не ме нападнат и налегнат размисли в събота, денят за размисъл:))))?
Благодаря за поощрението:)))
Прегръдки и от мен!

И как да не са в тоя хубав Пловдив? Много го харесвам, особено през пролетта! Дух има в него! И чар, и някаква кротка мъдрост. А аз имам и много приятели там. Ще трябва да обмисля и аз едни размисли под тепетата :)))

Мило ми, Чайче!
И за теб си помислих в Пловдив, когато едно място ми заприлича на Битола ...
Много снимки направих, но не мога да ги сложа всичките, нали:)?
Отиди да видиш тепетата, докато още ги има:).
Виж си приятелите и си порадвай на хубавия град.
А за сега - хубава вечер!