Решено - Македония ще е този път.
Бях много раздвоена между Северна Гърция /родните места на моите прародители/ и Р Македония -  наша недалечна история и люлка на българщината/.
Един ОТложим ангажимент в Скопие "наклони везните" и решението е взето!
Тръгваме от нас бавно и полека, за да ни е спорен и приятен пътОТ:).
Дори спряхме да си купим от първите череши по пътя за т.н. граница.
Пиша "т.н.", но си е съвсем редовна граница като между две независими и суверенни държави, признали се взаимно ...
Пътуваме по път, който много прилича на нашите второкласни пътища и все пак нещо е различно.
В началото не мога да разбера какво е различното - "Лукойл" с "Мини маркет", зелена трева по поляните, нацъфтели дръвчета,  макове, аленеещи край нивите ...









Ето това е!
КРАЙ нивите! Не в самите ниви, които от пътя на места приличат на няколко педи, на други са дори, колкото"носни кърпички", но са много добре обработени и поддържани!!!
Такива, каквито си спомням, че бяха нашите преди много години, които сега пустеят ли пустеят ...!



Пътят се вие и извива заедно с река Крива река, която е много чиста, на места бяло-пенлива и доста пълноводна за такава река.





Пътуваме все в планинска местност - в Р Македония планини - дал Господ!



Времето е приятно топло и прохладно едновременно - точно за пътуване!
Спираме за малко в Крива паланка  /за едно кафе време/.



Е, кафе не пихме, но се забавихме /не точно употребена дума/ малко повече от половин час в разговор с местни хора. Първо деца, после възрастни.
Тук дори не се сетих да направя поне една снимка - разговорливи  са - има почерпка от наша страна с "Лукчета":) и цигари.
Потегляме към Скопие - тук има и магистрала:), която е платена /вместо винетки/. Таксата се казва патарина /опитвам се да си преведа - вероятно от "пАт" и такса, налог или нещо подобно, но се отказвам да си "блъскам главата" и се сещам за един виц:), който може да ви го разкажа по-късно:)/.
Направила съм много, ама много снимки по пътя от Крива паланка до Скопие.
Ще ги сложа в следващия постинг. Може някои и да коментирам, не съм сигурна - както дойде ...
Сещам се, че последните къщи, които видях в ЕВРОПЕЙСКА България бяха тези:



А една от първите крайпътни "къщички" в НЕЕВРОПЕЙКСКА Македония беше тази:
един  мотел:



По-нататък ще видите, че македонците не се срамуват от знамето си, което виждахме много често на различни места.
Нашето го виждаме от дъжд на вятър и то по празници, а на някои обществени сгради е толкова излиляло и опърпано, че прилича на самите нас...

Шар планина ни посреща и прегръща с много зеленина, слънце и бели облаци -





Но колкото по-нагоре се изкачваме толкова времето се "нагрочва":) и всеки момент ще завали:





Заваля де!



Но аз обичам дъжда да тропа по капака на колата, а на вън да се сменят природните картини. Пречистващо и освежаващо е!

След проливният дъжд, слънцето отново се опитва да изгрее, за да ни покаже красивата зелена природа. Вече не знам къде сме, но знам, че сме в Македония и пътуваме от Скопие към Охрид:).
Много неща ме впечатляват!
Новопостроени богаташки къщи в селища без име, но с джамии - предполагам, че са на албанци, които са голяма част от населението на Македония:





Виждам и един християнски кръст! За всички има място под слънцето - само да е сговор и мир:



Тук къщите са по-скромни и по-бедни - предполагам като стопаните си:).



Наближаваме Охрид - почти сме в този град, който кара сърцето ми да да се вълнува и да ставам неспокойна от срещата ми с него.
Това са "подстъпите":) към града:



За другото - друг път. Много е, а не ми се иска да отгечавам никого.

Извинявам се за излезлия постинг!
Вероятно съм сложила дата, а той не трябвашеда е пръв!
Ще се получи един разпокъсан и може би неразираем разка занещо,което много ме вълнува и занимава съзнанието години наред.
Снимките също не са най-добрите - успях в краткото време, в което съм тук да сменя някоя и друга, ноне е това, което исках! 
Извинете те ме, моля!
Може би е по- добре да го деактивирам или изтрия и да го пусна, когато му дойде времето?:)

 

Завиждам ти за пътешествията!... Чудно ми е, че там наименованията са "криви", а у нас - къщите...
Хубаво си се "подписала" навсякъде - и на полята, и на небесата... :))
ПП: Любопитен съм какви са заплатите и цените там... Не се ли сети да купиш 2 стека цигари /че у нас са безбожно скъпи/ - да подхвърлиш някоя кутия насам?... :))

Хубав разказ и снимки!
б.

Не това са снимките, които трябваше да излязат и не това е постингът, който трябваше да е пръв, но така се е получило!
Ще се опитам да коригирам, а вие ме изинете!

Поздрав, приятелю!
Всичко е "Криво", но пък е толкова чисто и подредено, че чак не ми се вярваше!
Не знам какви са цените на цигиратите:))) - не пуша, но всичко друго е много поносимо!
Само в МОЛ-а в Скопие беше доста скъпо:))).
Ще пиша по-късно за бай Димитър от Охрид - на 75 год., получава 200 евро пенсия след 40 години трудов стаж.
Това си е направо мечта!
Всичко подписвам вече, макар ти втори път да ме "поднасяш":))).

Снимките ще ги сменя, Боре.
Станала е грешка.