"Св. Валентин - от легендата до реалността

В нощта преди да бъде екзекутиран в Рим през III век, християнският мъченик на име Валентин написва първата  "валентинка" като обяснение в любов на дъщерята на своя тъмничар ...
Звучи много красиво и драматично, но всъщност НЕ Е ВЯРНО. Това е един от многото митове, съпътстващи КАТОЛИЧЕСКИЯ празник и създаващи романтичната легенда около него.
Всъщност раннохристиянските мъченици с това име са няколко, а денят е включен в църковния календар чак през 496-та година от папа Геласий I, същият, който забранява езическите празници Луперкалии, провеждани ежегодно от 13 до 15 февруари в древен Рим в чест на покровителя на овчарите Луперций и на вълчицата, откърмила митичните основатели на града Ромул и Рем (тогава жреците, облечени в кози кожи, тичали из града и удряли тълпите от жени с камшиците си, което трябваяло да ги предпази от безплодие и тежко раждане,бел.ред.).
Така в края на V век празникът започва да се чества като каноничен ден на св. Валентин и може би замества езеческия обичай. Мнозина историци обаче твърдят, че свързването на светията с романтичните чувства между влюбените става чак през 1382 год., когато в своя поема английският поет Чосър пише, че в деня на св.Валентин птиците търсят своята половинка.
Тъй като е невероятно той да е имал предвид 14 февруари за годишния период, в който птиците се чифтосват /настъпва любовният им период - бел.моя/, литературоведи и историци приемат, че става дума за 2 май, датата в литургичния календар, на която се чества св. Валентин от Генуа, свещеник, починал около 307 година. През февруари обаче е почитан един от тримата мъченици с това име, според които най-известен е св.Валентин от Терни, за когото легендата твърди, че е извършвал християнски сватбени церемонии по времето на император Клавдий II Готски. Разгневен не само от християнския обред, но и от престъпването на забраната му да се женят войници от неговата армия, за да не спада бойният им дух, владетелят предлага на Валентин да се откаже от вярата си. Той обаче не се съгласява и умира (предполагам е убит, бел.моя).
Независимо от многото митове около светиите и каноните на празника, факт е,че още през XV век на тази дата благородните кавалери започват да пишат поеми на своите дами, а в края на XVIII век празникът вече има повсеместен и постоянен характер на установена традиция."