мои нещица :: На 6-ти ноември е Архангелова Задушница

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.11.2010 21:15 - На 6-ти ноември е Архангелова Задушница

Автор: katan Категория: Лични дневници

Прочетен: 9291 Коментари: 47 Гласове:

Последна промяна: 05.11.2010 20:13

Идва Архангеловата Задушница, една от най-тачените Задушници. Няма да изброявам и другите наименования на тази Голяма Задушница, нито обичаите, които за различните региони по малко се различават един от друг, няма да пиша и за почитта, която отдаваме на загиналите български мъже на Мъжката Задушница ...Всички тези неща си ги знаете, пък, ако не ги знае някой, /в което се съмнявам/ може да прочете различни неща в нета.
Искам да споделя нещо лично за този ден, на който почитаме паметта на близките си, с които вече няма да се видим тук ...
В Града дези дни ги наричат "О душе".
Колко правилно са го казали предците ни! О ДУШЕ - за душата на тези, които ги няма ...
Мисля, че няма човек, който да не се вълнува и приготвя за този ден!
Аз лично изпадам в едно специално настроение дни преди одушето, което няма да ви описвам. Такова описание намерих преди повече от две години в един постинг на martito.
Спомням си за всеки един от любимите ми хора по отделно и за всички заедно. Не го правя умишлено, в никакъв случай.
Спомням си все хубави и приятни моменти; не си спомням /волно или не/ сбогуването, /откакто описах някои мои много тъжни преживявания/...
Спомням си баба Марика, която ми казваше, когато бях много малка и не ходех още на училище, че :"Дядо Боже сега прибира душите при себе си на топло, защото идва зима"...
Спомням си всички! Улавям се, че "разговарям" с тях и не смятам, че ми "хлопа дъската".
Приготвям за всеки по малко от любимата му храна и я раздавам О душе. Не знам дали е по каноните, но така го чувствам и така го правя.
Виждам одобрителните усмивки, които понякога са и закачливи, когато на някоя гостбица слагам малко повечко сол или нещо друго, в зависимост от вкуса на този, за когото я правя и усещам осезателно присъствието им.
Този ден, както и другите Задушници ги приемам вече като празник.
Дни преди Задушницата имам чувството, че всички сме заедно тук и сега ...
Може би в това е смисълът на Задушниците - да си спомним, да сме заедно макар и само мислено? Или тогава може би душите ни се срещат някъде, и затова ми е светло и спокойно и това да е смисълът на Задушниците?

Имам няколко постинга за Задушниците, имам и няколко в памет на майка ми, на татко, на родителите ми, на дядо, на други мои близки хора. Мислех да сложа линкове, но реших, че този постинг е памет за всички ...
Заупокойната литургия, запалените свещички, спомените, които си разказваме с децата ми, когато си вземаме по нещо о душе - всичко това ни пречиства.
Да е светла паметта им! Бог да Ги прости!

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Преди 19 години
Прочетен от създаването: 6000000 + ЙЕЕЕ....

Следващ постинг

Предишен постинг

" ... Човек с готовност се бори, за да притежава онова, което обича."

ЗА МИЛИОНЕРИ И ЗА МИЛИОНИ

Коментари

1. mmagy - Да е светла паметта им!
04.11.2010 21:18

Да е светла паметта им!